Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен не си асексуален, ами асоциален. Щом предпочиташ да си сам бъди сам, защо да е срамно? Според мен трябва да потърсиш помощ, някой ден ще се обърнеш и ще видиш как са ти излетели всичките години и възможности

7.   Искрено ти съчувствам. Сякаш описваш бившия ми съпруг. Обърни вниманието на думата "бивш". 16 години мъка! Винаги е бил точно като теб. Заради мен се опита малко да се социализира, но сега след развода продължава да живее точно по начина, който ти описваш. В никакъв случай, авторе, да не ти минава през ум да се жениш, защото "така казват роднините" или защото "така правят всички". Ще направиш някоя жена дълбоко нещастна. Иначе, на въпроса ти: всеки човек има право да прекара собствения си живот по начина, който лично него го прави щастлив. След като намираш пълно удовлетворение в работата и в уединението си, какво по-хубаво от това! Но... ще се повторя, не въвличай в твоя свят хора, които имат надежди за друго бъдеще.

8.   Ти не си асексуален, а асоциален като цяло. Какво значи срамно ли е? Такъв си си и това е. Не разбрах и от историята това да ти пречи, така че не виждам къде е проблемът тук.
xperia

9.   Абе да си асексуален не е проблем, но да си асоциален си е проблем, поне според мен. Аз също съм програмист вече над 10 години и съм работил малко време като фрийленсър подобно на теб. Е няма такава циклична тъпня, честно! Едвам изкарах година и си намерих нормална работа, на която трябва да ходя с транспортно средство и е от 9:30 до 18:30 (приблизително). Същевременно започнах да ходя на танци и вече съм там 3 години. Имам компания, с която излизаме по клубове. Не сме чалгомани и сме ходили на чалготека няколко пъти за 5 години, но често ходим по пиано барове, блус и джаз клубове (и такива има! ), по "нормалните" дискотеки. Ходим на театър, кино, кънки, хижи и тн. Въпреки това и на мен не ми е прекрасно и лесно с жените, но съм правил секс, имал съм връзки и се надявам в скоро време пак да имам ;)

Като цяло според мен проблемът ти е някаква обща депресия, но ако всъщност така се чувстваш добре, може да не ти е наистина депресия. Замисли се някога в живота си имал ли си моменти, в които да изпитваш желание за социализация, да си сред хора и тн? Ако да - виж защо вече не го изпитваш. Виж защо си отрязал емоциите, най-вероятно е да е свързано с травми от детството или просто семейството ти да е такова.

10.   Поговори и психолог. Не казвам, че всички трябва да вървят по пътя, секс, жена, деца.... По-скоро да ти помогне да намериш себе си и да правиш каквото е най-доброто за теб. Иначе поне 1 път прави секс, за да видиш какво е. После ще решиш искаш или те.

11.   Tи не си само асексуален, а и асоциален, което вече не е добре за теб. Това, че си ИТ, означава, че си умен и имаш добри доходи. А по нататък какво правим? Ще си кукуваш цял живот сам? Ако изобщо и тази легененда е реална.

12.   Ако мислиш философски над живота, то всичко е толкова странно, че чак една част от нещата може да ти се сторят срамни. Изобщо не знам кой решава, кое е редно, готино и нормално и кое не е. Няма срамно в това да си различен, но ти си толкова изолиран, че дори не си даваш шанс да опиташ нещо различно. Срещите могат да са хубави, ако просто разговаряш и се забавляваш, но щом тръгваш с негативна нагласа и момичето не ти харесва, просто няма как да се впечатлиш и да се отпуснеш. За какво мечтаеш? На колко години си? Какво толкова те притеснява в децата? Никой не може да те задължи да си социален, сексуален и приветлив, но мисля, че тези неща правят живота цветен. Никой не ти говори за това да си падаш по момичета като Сузанита или да поддръжаваш на Папи Ханс(онзи с кекса), но няма ли да е хубаво някой да ти помогне с чиниите и да те завие, когато заспиш следобед?

13.   Никой не може да те съди, да ти казва как трябва да живееш. Ако си щастлив и удовлетворен така, всичко е прекрасно, ако не - търси промяна. Аз лично също не бях социална, но и не бях удовлетворена. Затова положих усилия и се промених. Човек е социално животно, създаден е да продължи рода и това по моите разбирания е нормално. Но както казах - колкото хора толкова и мнения. Ако си щастлив така всичко е точно и нормално. Тялото само си казва с физически и психически симптоми.

14.   Не, не е срамно, но

"при момчетата готини са като онзи дето пее "снощи правих кекс""

Виж, забавен човек изглежда, но ако се представи в таква светлина, само много подпийнала мадама, която е на ваканция в "експериментална фаза", би се навила на тоз убавец.

15.   Честно казано ти си мъж мечта. Поне за мен. Харесва ми отношението ти към жените и като цяло света или път по -скоро това което липсва...

16.   Дали е срамно - ти си реши. Означава поне 2 неща:

1. Ако смяташ, че "нещата не зависят от теб" - явяваш се ялова издънка на еволюцията. Милиарди живи същества преди теб (твоите предци, прародители), макар и живели при много по-трудни условия от твоите, са успели да оцелеят и да дадат поколение, за да се появиш ти. А ти, макар че живееш при много по-добри, лесни, удобни и т. н. условия - не!

2. Жертва си на пропагандата и на програмата за редукция на
населението на Земята, която тече в момента. От близо 8 милиарда души, популацията трябва да се редуцира на милиард - милиард и нещо.

И още - отказът от поколение, или поне от отглеждането на чужди деца означава абсолютна безотговорност. Добре че някой от предците ти не е решил да постъпи като тебе. Сега нямаше да те има и да цапаш ефира.

17.   Не зная дали правилно си разбрал думата асексуален. Както казва Н. 1 повече изглежда да си асоциален и това наистна е лошо. Асексуален е мъж, който въобще няма желание за секс поради много причини. Ако ти си без каквото и да е желание за секс това не е болка за умиралка. Има доста такива мъже и някои от тях са дори много социални, просто ти е приятно да си в компанията им. Аз съм и двете неща, много сексуален и много социален. В социален смисъл хората ме приемат много добре, а в сексуален смисъл жените веднага усещат че ги желая. Сексуалния нагон е като глада, ако не си ял два дни искаш да ядеш нещо, а сексуалния глад е:- произвеждаш много тестостерон и изпитваш "глад" за сек. Тази насъбрала се сексуална енергия трябва да се освободи, иначе става лошо. Отговори си сам, имаш ли желание за секс или не усещаш нищо подобно. Ако нямаш сексуално желание тогава си асексуален. Ако е така не се кахъри, но ако си асоциален трябва да развиеш способност за социално общуване. Аз живея сам, но никога не се чувствам самотен, а жена с която съм бил иска пак да се срещаме. На колко си години?

19.   Няма нищо лошо в това да си асексуален. Дори напротив. По-добре да си такъв, отколкото да правиш безразборен секс, с който ти падне. Това настрана. При теб има друг елемент, освен че си асексуален си твърдо асоциален, което ако питаш мен е далеч по-лошо. Не споменаваш на колко си години, но това е без значение, защото не може да живееш по начина, който описваш. Просто не може! Поне опитай да промениш това у себе си.

20.   И аз обичам да съм сама... но съм сексуална, прави ми секс много :) а порно гледаш ли, не изпитваш ли нужда да свършваш? Не мислиш ли за секси жени? Може пък да не си срещнал подходяща. Опитай да се опознаеш сексуално, какво те възбужда, бельо, коя част от тялото на жените харесваш повече, нежно, грубо, ерогенни зони и подобни. А може би нещо от миналото ти е повлияло? Разрови се в себе си, мисля че там ще намериш отговора :)
Ж25

21.   Не е срамно, все едно да питаш, срамно ли е да си албинос. Ами така е. Само ще те помоля да си пределно честен с партньора си, защото иначе ще е ад за него. Ако някой ден решиш да имаш партньор нали. Моят мъж за съжаление се оказа такъв и не съм за завиждане. В началото и той не знаеше какво му е, в последствие го изяснихме. Ти поне си го знаеш. Сега аз ходя вечно намръщена и си го изкарвам на него.

22.   Както се изрази си на 23 годишна възраст, горе долу, сигурно.
Честно казано аз съм IT и знам че програмистите седите грубо 3/4-ти от живота пред PC-то. Просто се чудя дали избора ти на професия е според характера ти... както и да е.
Така, както се изрази приличаш повече на робот или някаква програма отколкото човек и подбора ти на заглавие на темата е че всъщност не си достатъчно чувствителен да подобриш нещо.
Не е въпрос на сексуалност, а влипсата ти на емоции.

23.   Хей, здравей :)
Разбирам те напълно как се чувстваш. Но лично според мен изпускаш една подробност-ти не излизаш с момичетата, защото не ти харесват. Навярно гледаш порно и така нататък.. Представяш си поне някаква емоционална близост. И повярвай, вътре в теб просто искаш нещо по-дълбоко и по-смислено от секс за една вечер, от брак за две години и така нататък. Ти имаш душа! И по някаква странна причина генетично сме устроени да имаме постоянното желание за снушение. Не знам какви са твоите интереси.. Но замисляйки се над това не го ли желаеш реално? Да бъдеш някъде, без своя компютър, без всички джаджи на съвременния живот, без телевизори, телефони.. И света да е твой. Да искаш да отидеш на най-високия връх. Да искаш да се гмурнеш в най-големите дълбини. Да видиш изгрева от различни височини, места, пейзажи.. и после да видиш залеза от различни височини, места, пейзажи. Не ти ли се иска да не мислиш за пари, за безумните сметки към Топлофикация, за това как някоя баба ще те сръчка в автобуса, за това, че съседа пак ще ти е запушил колата. А просто да живееш.. да не работиш за системата и да бъдеш крайно апатичен! Ей! Тук сме за малко.. И знаеш ли? Казват, че живота е кратък не зареди неговата буквална краткост, а зареди малките къси моменти.. в който наистина си жив, живееш! Има толкова места, който да посетил, моменти който да създадеш..
Разбирам и това колко е тежала липсата на баща ти.. колко тежко си го понесъл, колко още странични фактори е имало! Но ако хората бяха вечни щяхме ли да ги обичаме и ценим толкова? ! Именно това е идеята на любовта. Да знаеш, че единственото, което можеш да направиш за някого е да му дадеш всичко, което имаш в себе си, цялата си любов.. И понякога това той да си тръгне е най-голямата болка за теб, но и най-голямото прераждане на живота ти! Баща ти си е отишъл по този начин, защото трабва да си изведеш някаква поука.. някакъв извод.. за да те направи по-силен! Той сам е решил как и кога да се случи това.. И едва ли целта му е била сегашният ти живот, нали?
Просто пътувай.. имаш възможност да си набавиш пари с твоята работа, инвестирай ги и заминавай.. където пожелаеш! За другото.. предполагам, че излезеш ли от тази система, използваща ни единствено за пари, оставяща ни без капка емоция.. правейки ни крайно апатични.. та излезеш ли от тази система ще се почувстваш по-добре. И повярвай, промениш ли живота си, започнеш ли истински да го изживяваш.. ще срещнеш жената, с която да го изживееш. Тогава няма да те вълнува колко добре се целуваш, колко добре правиш това или онова.. защото дори да звучи нелепо ние знаем как се прави ;д това е част от природата ни! А ти какво си? Робот или бозайник.. Ти си човек. Живей. Събуди се утре.. погледни дърветата.. слънцето.. облаците.. премахни пейзажа от панелни блокове.. и си кажи колко е хубаво, че те има. Някъде, в някоя паралелна вселена някой изживява живота ти много по-лошо. Но нима искаш ти да бъдеш лошата възможност? Живота е една игра. Няма какво толкова да стане освен да умреш! А живееш ли.. смъртта вече губи своя реален смисъл. Нека живота ти има кулминация!

Извини ме, мислите ми са крайно разпокъсани.. Но това е може би най-дългото мнение, което давам на някого! Защото истински те разбирам, макар навярно да съм доста по-млада от теб. Дано да съм ти помогнала поне малко.. или поне да си вдишал от моето съчувствие!
Свържи се с психолог ако смяташ, че имаш нужда!
Успех! :)))

24.   Авторът е.
Първо искам да ви благодаря за хубавите коментари! Не го очаквах, докато пишех историята очаквах да получа обиди и подигравки, но съм приятно изненадан.
Виждам, че питате на колко години съм - на 24.
Вярно е, че съм асоциален. Спомням си, че още в детската градина бях така. Другите деца си играеха, а аз стоях встрани и мълчах. Не знам защо. После в училище беше същото. Но има и друго - още от 1-2 клас бях жертва на тормоз. Бях единственото дете в класа което учеше. Обаче бях по-слаб физически и другите ме биеха. Не ме биваше в нито един спорт, исках да уча, но всички ми натякваха как трябва да заякна, за да бия другите. Мразех часовете по физическо, защото резултатите ми бяха лоши и всички ми се подиграваха. Затова след часовете предпочитах да стоя вкъщи и да чета енциклопедии или книги. В 5 клас ми взеха компютър и от тогава се залепих за него... в интернет можеше да прочета всичко. Имаше и игри. И никой не те тормози и не ти виси на главата. Какво повече му трябва на едно дете като мен? След 7 клас се преместих в друго училище. Там пък попаднах в клас на наркомани и кифли. Тормозът продължи, но този път с думи, а не с юмруци. Аз продължих да уча, но в 8 клас успяха да ме пречупят и аз станах наркоман. Все пак те бяха "готините", а аз бях самотния зубър. Започнах да пуша трева, да пия, да се друсам с амфети. Това продължи до 12 клас. Отдавна спрях да уча и оценките ми вече бяха тройки. Нямах баща, той беше умрял преди години, а с майка ми почти не си говорехме и почти не се виждахме. Нямаше кой да спре пропадането ми. Учителите знаеха, но нямаше как да помогнат. Класът беше толкова лош, че направо ги побърквахме. Искаха просто да завършим и да се отърват от нас.
Наркоманите бяха единствените които не ме тормозеха. Не са ме удряли, не са ме обиждали, искаха само да имам достатъчно пари, за да си вземем наркотици. Всичките си пари давах за дрога. Майка ми ми даваше, а аз ги издрусвах. Сега като се сетя ми идва да се хвърля от 10-тия етаж. И така, завърших 12 клас, влязох в университет - задочно, а изолацията продължи... намалих наркотиците, започнах да уча програмиране, в 4 курс започнах работа. Учудих се, че ме наеха, аз не вярвах в себе си, но явно не съм толкова тъп за колкото се мисля. Завърших университета, скоро ще стане 1 година откакто работя като програмист. Още съм в същата фирма. Все още се друсам от време на време, но сега поне си взимам с моите пари, а не с тези на майка ми. Истината е, че през повечето време ми е добре, но има едни много редки моменти когато сякаш всички емоции които съм потискал в себе си избиват... тогава уискито, тревата и амфетите идват на помощ. Правя една "терапия" и на другия ден пак съм добре, все едно нищо не е станало. В историята споделих как преминава денят ми.... и така.
Имало е моменти когато съм мислил за самоубийство, но едно нещо ме спира - не знам къде ще отида след това. Страхът от непознатото ме спира. Иначе няма на кого да липсвам, но никой не знае какво става след като се самоубиеш. Тялото умира, но душата? Ако имаме душа де, не знам. Това обаче е друга тема... да не навлизаме в нея.
Знаете ли... "асексуалността" е само оправдание. Причината да нямам приятелка е, че знам какво представлявам и не мисля, че някое момиче заслужава такъв като мен. Самотен, наркоман, асоциален... коя ще иска такъв? По-добре е да не тровя живота на други хора. Хайде кажете си честно, бихте ли тръгнали с мен след като прочетохте всичко това? Аз мога да го скрия и да излъжа някоя, но не искам да го правя, тя не го заслужава. Не искам да тровя чужд живот. Има и по-добри момчета, ходете с тях.
Мале, дано не ме познае някой колега, че ще умра от срам :D

25.   Здравей, авторе, в последния си коментар ти споделяш за трудните ти години в училище, за много проблеми и отчаяние. Погледни обаче от другата страна - въпреки всички тези фактори, въпреки сложната ти семейна среда си се измъкнал от блатото, намерил си стабилна работа и си самостоятелен и финансово независим - в това отношение си много по-добре от други млади хора на твоята възраст!
Смятам, че на 24 години изобщо не е късно да промениш малко отношението си към живота, стига да го поискаш силно. Според мен не си асексуален - по-скоро съзнанието ти е затлачено от много негативни мисли за малоценност, за това, че не си толкова добър като другите - а тези неща са доста субективни и търпят промени. Някой може да е много обигран с жените и да е непрекъснато с различни, но пък да не може да завърши образованието си и да го късат на изпитите. По-младите жени ще го предпочитат, защото е веселяк и купонджия, но в по-късен етап от живота си биха се спрели на по-улегнал и надежден мъж с професия като теб. Това е разбира се само примерен сценарий, освен това ти трябва доста да промениш начина си на живот, за да имаш изобщо контакт с жени - и на първо време трябва да се запиташ дълбоко в себе си - привличат ли те жените?
Дали ни харесва или не, но правилата на играта са такива, че в повечето случаи мъжът трябва да е активен, да накара жената да се чувства добре и желана - вероятността някоя мадама сама да те свали съществува, но не е особено голяма, а и все пак нали трябва да я срещнеш - тоест, да излизаш навън, да се събираш с хора. Смятам също, че си доста чувствителен, макар да не го показваш, и ситуацията с онова момиче, което ти е казало, че не можеш да се целуваш, ти е създал комплекс. От друга страна обаче си отметнал нещо важно - вече си се целувал с момиче и следващият път ще знаеш поне какво да правиш и няма да ти е толкова неловко.
На въпроса ти - дали някое момиче заслужава такъв като теб? - мога да отговоря така - а заслужава ли някое момиче мъж, който я бие, обижда, изневерява непрекъснато? Не, обаче много момичета са точно с такива мъже - което пак показва, че всичко е доста субективно. Отново повтарям, че имаш шансове с жените, но трябва да промениш някои неща, имаш да работиш доста над себе си, не е лоша идея да се консултираш и с психолог, но знай, че нищо не е загубено! И направи усилия да спреш наркотиците!
Пиши как се развиваш нещата, успех!

26.   от 9: Авторе, струваш ми се доста чувствителен човек. Това е нож с две остриета. Най-добре потърси помощ от психотерапевт. Очевидно е, че дълбоко в себе си искаш да изпитваш емоции, но притъпяваш всичко с наркотици и алкохол. Още като усетиш зараждането на емоцията и гледаш да я потулиш, вместо да я изживееш. Намали наркотиците и алкохола, направо ги спри в един момент (освен социално-приетото пиене 1-2 пъти на седмица с приятели).

Намери си компания, ходи на разни места, прави разни неща, задвижи емоционалността, живей! Не ти е бил лесен живота до тук, но вече имаш шанс да го промениш.

27.   Любовта е пълна с разочаровяния - мъка и проблеми
Любовта е като едно много разглезено растение което иска много грижи и внимание - ако нямаш сили не се занимавай иначе не си заслужава - винаги ще те напускат хората - никой не е вечен - времето прекарано с човека е приятно но за кратко а раздялата е трудна - и не ти трябва никой - така си най-добре - подкрепям те - не слушай какво ти казват - да си асоциален не е лошо - така си независим - от никого нямаш нужда и сам си си достатъчен - а това е превъзходство над онези които не понасят самотата - тези които не могат да си представят живота без другиго -

-Успех! V. T. S

28.   Не се променяй генерално, а само това, което ти пречи на самия теб. Когато започнеш да се одобряваш ти, ще се появи и тя. Не е зле да започнеш отнякъде - фитнес, запознаване с хора, съседи, колеги - най-обикновени разговори, да се отпуснеш. Никой няма да те изяде. Да, най-лесно е да не обичаш, да не общуваш, за да не бъдеш наранен, но нима има гаранция за нещо в живота? ! Радвай се, че си жив и здрав, млад, финансово независим, че имаш добра професия. Разбира се, че тепърва ти предстои и секс и любов и секс любов. Горе главата!

31.   Авторе, здравей,
когато прочетох първоначалната ти история ми заприлича на човек, носещ някакви емоционални травми. Знаеш ли от наблюдения, а и от известни знания в областта на психологията може да се предвиди кога един човек носи товари от миналото си, това се отразява по някакъв начин в по нататъшното му развитие. До твоето състояние се е стигнало и от това, че ти през цялото това време си нямал и доверен човек, на който да споделяш, на който да повярваш, истински приятел или близък.
Ти подтискаш емоциите си от страх, че изплуват само лошите, страх те е от неизвестното, страх те е да се довериш на някого. Може би момичетата са непознати за теб, за това като цяло не можеш да прецениш дали имаш нужда от момиче или не.
Ако имаш нужда да попишеш с някого или имаш някакви въпроси ще се радвам да се обърнеш към мен :)
Ж, 25г.

33.   Имал съм подобно тийнейджърство - учех много и някои съученици ме ненавиждаха за това, в резултат на което се отдръпнах в свой свят на фантазии и книги. Освен това бях слаб физически, което също подронваше самочувствието ми. Съхраних се трезвен единствено в резултат на строго консервативното възпитание на родителите ми - не съм посягал към алкохол, цигари и наркотици. Но същото това възпитание, в комбинация с моментите на външен тормоз, ме направиха така, че почти да загубя способността си да се сприятелявам с който и да е, освен това до 19 годишна възраст не се интересувах изобщо от това да имам гадже. След една определена възраст обаче започнах да тренирам, за да подобря физиката си, а след завършване на гимназията се наложи да поема живота си в свои ръце (работа, учене, ново местожителство) и се поотворих за хората. Появи ми се и желание да си имам приятелка, но повечето жени ме отвращаваха със стремежа си към секс, алкохол, чалгарене и суетене. Сближих се с едно момиче, което беше малко по-голямо от мен и ми изглеждаше хубава и интелигентна, но тя не искаше нищо повече от приятелство и помислих, че съм загубил шанса си. Имаше и други, на които симпатизирах, но винаги се появяваше нещо в личността им, което да ме отблъсне. В резултат на което на 21 г. възраст се опитах да си наложа че съм асексуален, като бунт спрямо разхайтеното поведение на света и като защитна реакция против моите лични неуспехи. Но живота си направи интересна шега с мен - няколко месеца по-късно буквално ме ''намери'' едно момиче, с което си допаднахме и въпреки първоначалното й намерение да сме само приятели, нещата много бързо се обърнаха: тя направи първата крачка и станахме двойка. Това ме стимулира да се подложа на нелесна и дълга, но необходима промяна в начина, по който гледах на другите и на себе си. След доста време се разделихме в резултат на други разногласия, но извлякох ценни уроци за живота, които да приложа в следващите си връзки и приятелства. Та идеята ми е, че човек понякога се самозаблуждава и че трябва да позволява на нещата да се случват, или да поработи над самооценката си и да предприеме сам нещо. Важното е да не забива на едно място там, където не се чувства добре. Ако искаш да поговориш с някой за тези неща, аз съм насреща. Плюс това и аз се занимавам с тренировки на лостове, така че имаме още една обща тема.