Аз и компаньонките.
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1474 пъти
Сега съм студент, но още като ученик почнах да ходя по компаньонки. Харесвам си някоя обява и отивам в хотела. Бях на 16 като отидох за пръв път, но не съм казвал, и те не ме питаха за години, така че нямаше проблем. Вече 6 години съм редовен и бройките са доста над 100, но и аз не знам колко точно. В 8 клас разбрах кой е Христо Сираков (Ицо 100-те Манекенки) и исках да стана като него. Гледам в Youtube интервюта на плеймейтки, гледам им страниците във Фейсбук и то ми се приисква. Харесвам си някоя от обявите и газ към хотела. Чиста работа! Няма нищо сложно, стига да имаш пари, а аз имам богати родители. Е, с плеймейтки не съм бил, защото не знам как да се свържа, но познати са ми казвали, че само рекламата им е голяма и не са нищо особено в сравнение с повечето момичета на 100 лв.
Приятелка в смисъла на гадже не съм имал никога, не съм се целувал, не съм държал жена за ръката дори, но вече нямам и желание за тези неща, защото предпочитам секса, а секс съм правил безброй пъти. Защо пиша това?
Защото вече приемам всички жени като компаньонки. Като знам с колко съм бил и какво съм ги правил, и те какво са ми правили - нямам никакво желание за повече от секс. Не мога да ги приема като нещо повече, като сериозни личности с които да си говориш, като хора на които може да се разчита за дългосрочна връзка, да не говорим за сватба. Мислите ли, че ще се оженя след всичко изписано дотук? Аз дори не знам как се говори с нормална жена. Има ли връщане назад или ще съм така до края на живота си?