Първата ми жена ,беше зъболекарката ми.
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 3501 пъти
Историята си е съвсем истинска.

В късното тинейджътство си имах проблеми със зъбите, и посещавах отвреме на време кварталната зъболекарка. В покрайнините на София, кабинета се намираше в една клиника (която по-скоро приличаше на сбирток от бараки), която помещаваше още аптека и два лекарски кабинета.

Зъболекарката ми беше около 50-на годишна (така и не съм я питал за годините). Пълна, та чак отиваше към дебеличка, ниска, огромно дупе, с доста дълъг нос (но не и гърбав - носовете са ми малко фетиш), големи но пък провиснали гърди и ако човек е прекалено претенциозен би могла да мине и за грозна.

Всичко си беше ок, до един момент в който дойдох за часа си, а тя през това време си бъбреше с аптекарката и беше вдигнала крака си на една табуретка. Явно не очакваше да се появя малко по-рано, както направих и леко се сепна. Под бялата престилка носеше широка пола, кракът и беше заголен до доста нагоре че даже се виждаше и бельото й (едни огромни гащи всъщност).

Е тогава ме удари яко хормона и нещо прещрака - може би точно защото беше тантуреста (и се налагаше доста да ходи пеша) кракът и беше доста приятно мускулест. Гладно обръснат, примамливо мек..

Просто не можех да си го избия от главата.

Следващите два-три записани часа които имах с нея осъзнавах, че се намира приятно близо до мен, че пръстите и доста нежно човъркат в устата ми. Доста беше приказлива, докато бърбореше погледите ни често се засичаха, а аз бях постоянно надървен.
Замислих се, че и това е първата жена в живота ми с която стоя насаме (тя нямаше мед. сестра) на близко разстояно, говоря си с нея и имам някаква близка физичекса интеракция.

И в един момент така неуписуемо исках да я изклатя, че не беше истина.

И единият път просто налетях да прегърна.
Тя доста чевръсто се дръпна и просто каза:

-Не не, не може.

И продължихме с лечението в следващите дни (почти) все едно нищо не е било.
Личеше си, че е смутена все пак. Докато не седях на стола спазваше някаква дистанция (но не изглеждаше уплашена). Обаче докато седях на стола беше невъзможно да се спазва дистанция.

Усещах дъха й на кафе, винаги сядах с изпънат лакът който се допираше в бедрото й - по което толкова много исках да прокарам ръка. И за известно време не смеех да направя нищо.

От друга страна времето течеше, оправяше един по един проблемните зъби и скоро нямаше да имам повод да съм близо до нея.

И в пристъп на вдъхновение един от последните пъти които имах час при нея - точно започваше да работи по зъбите ми - просто затворих уста и й облизах пръстите (както си бяха с ръкавиците).

Тя си дръпна ръката и се изчерви като керемида. Направо изгуби дар слово. Пак отворих уста и тя мълчаливо ми довърши зъба. Единственият път когато е мълчала така.

Накрая на часа се зае да попълва нещо в здравната ми книжка. Или по-скоро симулираше. За пръв път докато попълваше документи не си беше седнала на стола, а се беше подпряла на бюрото и седеше надупена.

Въпреки, че напрежението се усещаше в атмосферата като декемврийски смог пак ми трябваше доста смелост да предприема нещо. Тръпката си беще голяма.

Отидох на около крачка зад нея и казах:

-Много сладко си се надупила.

Та не каза нищо, но се наведе по-силно с чупка в кръста. Добър знак.
Този път вече отидох плътно зад нея почнах да се отърквам в нея.

Тя си остана надупена и повтаряше "Недей, недей" с един доста специфичен тембър, който ми подзказваше, че не иска да престана и махаше вяло и леко комично назад с ръка сякаш можеше да ме помести.

Е.. след това си събух панталонките, явно и тя не издържаше и запретна полата и престилката през кръста и я почнах.

Беше толкова подмокрена, че влязох като у дома си. Както се бях начворил хич не ми трябваше много време да свърша а тя през това време пъшкаше и скимтеше. За съжаление тя не успя да свърши (все пак ми беше първият път) и прекрати нещата след влажната ми екслозия.

Сигурен се че се чувало и ред кабинета където чакаха хора и предполагам това беше главната причина да ме напъди.

Позабърса се със салфетки, докато аз все още не знаех къде съм, определи ми следващият час и ме отпрати. Докато излизах не смеех да погледна никой от чакащите и честно казано не знам докъде са стигнали клюките след това. Слава богу поне не знам да са стигнали до родителите ми.

В последствие имах още няколко 'зъболекарски' часа записани при нея и логично вече ме записваше в последният следобеден час.

Следващият път изобщо не се стигна до 'машинката' награбихме се с мляскане още от вратата.
Първата ми целувка. Пусна ми език с дъх на кафе, размаза чеврило по мен.

Разсъблякох я (моето събличане беше лесно - бях само с тениска и къси панталонки), затрудних се със сутиена (за пръв и последен път в живота си).

Заравях лице в тлъстите и цици, мачках задника който се подрусваше по онзи специфичен начин по който се подрусват дебелите женски дупета ( и който намирам за възбуждаш) захапвах я леко по носа и по шията.

Накрая тя постла двете си престилки на пода където прекарахме следващите два часа. Първият път кучешката, следващите два пъти (за които ми трябваше повечко време да свърша) мисионерската. Този път тя успя да свърши два пъти вторият от които явно беше силен.

Следващите две години правихме скес с нея когато тя успяваше да намери повод да го извърти така, че да не заподозре мъжът й. Т. е. доста по-рядко отколкото ми се искаше - в хотели или в кабинета и.

Все още смятам, че тя жената която ми е правила най-яките свирки.

Все още помня примамливото поклащане на тялото докато вървеше гола - изпъкналият и корем, увисналите гърди и най-вече задника й.

Ох този приемливо целулитен, огормен, поклащащ се задник. Обичах да я карам да се разхожда гола и да я гледам. И понякога така се надървях, че я подвхащах в крачка докато тя се кикоти

Наистина я намирах за възбуждаща въпреки, че за повечето хора би минала за непривлекателна.


Дали защото ми беше първата жена, дали заради друго (със сигурност нямам едипови комплекси) все още намирам жените около 50-ка за мнооого възбуждащи. Следващите ми две жени също попадаха в същата възрастова категория (едната учителка, другата по стечение на обстоятелствата пак зъболекарка).

В момента приятелката ми е по-малка от мен, приятно слабичко момиче, която доста обичам. И ясно съзнавам, че е по-красива от всяка лелка, ... и все пак лелките продължават да ме влекат. Често ми се иска пак да подхвана някое приятно дебело меко дупе, да заровя лице в едни ниско поклащащи се гърди, и да усетя как едни типично лелчести устни засмукват маркуча ми.

И не е като да нямам възможност (прсто се заглеждам и лелките усещат - а пък на тези години на повечето им се иска да ги бодне нещо по-младо) и се нядявам да устискам и да не кривна от правият път.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 6 месеца hash: 9750c4d817

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами мъжът,като е загорял и му се ебе не подбира много,а гледа путка да е

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: 7c92c8b9da

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Пак този с фантазиите. Никой няма да си рискува работата заради един хлапак. Много порно гледаш.

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: 54b7037811

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Хех, и аз имах подобна случка, ама чак пък връзка да правя... Изклатих яко една леля склададжийка в един огромен склад за кабели някъде около Малашевци. Бях около 20-годишен, в зората на демокрацията. Тя беше около 50-годишна, пищна като твоята зъболекарка. Изобщо не беше нещо привлекателна, от жениците, на които вероятно никой не обръща внимание години наред, но хормонът изглежда яко ме е прал... Поисках ѝ нещо от витрината. Тя ми каза: "Ела с мен!" и ме отведе отзад в един склад с размерите на закрит стадион... Направо онемях от размерите му! Търси из разни кашони надупена сигурно повече от 20 минути. Накрая не издържах - застанах плътно зад нея и я притиснах отзад. Тя се сепна, но не се развика нещо... Тогава с ръце я прегърнах през циците и останахме така за минута, като леко я потърквах отзад с напращелите си дънки. Тя започна да диша все по-учестено. Не каза и думичка. Накрая стана тя каквато стана. А тръпката от това някой да влезе и да ни хване на калъп беше неописуема... След това ходих още няколко пъти да си купя по нещичко... При която тя вече затваряше магазина. Освен краткия служебен разговор, единствените неща, които прошепваше бяха да кратки фрази да ме направлява: "Така е хубаво!" или "Не така,,". Накрая усетих, че започвам да хлътвам и прекратих посещенията. Но не ми беше тя първата, а и тогава си имах "официално" гадже, връзката ми с което, по една или друга причина, беше доста платонична.

 

...

горе^

преди: 3 години, 6 месеца hash: 21a7c5608a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Получаваш първа награда за лирика.

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: bb9f1dd827

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ти да не си работил в Хай Клуб преди време, аахаха. Захапвах я по носа вика... падам :D :D Братан.

 

...