Споделена история от Секс и интимност |
Нямам приятелка, страх да споделям не само с жени, а с хора!
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1172 пъти
Здравейте, нямам приятелка, защо го казвам? Защото искам това нещо да го променя.
Разбрах за себе си следното. От дете моите родители малко са дръпнати (или друга причина) и ги беше страх да изразяват любовта си. В крайна сметка израстнах с мисълта, че всякаш любовта, секса, интимност трябва да се крие или дори е срамно да се прави. Случи се така, че горното се съчета с малко психически тормоз от родител, лошо отношение от роднини, което пък ме държеше премазан и дори и приятелите ми ме мачкаха, щото излизах смачкан от вкъщи. В днешни дни като си поотварям малко сърцето и душата пред най-различни хора, разбирам, че съм затворен до невъзможна крайност. Ако някой ме пита нещо лично и аз замръзвам, не искам да му отговарям, защото досегашния опит ми казва, че ще му кажа и ще ми се подиграва или ще го използва за да ме нарани или ме е срам от миналото ми и че не поддържам връзка с родителите си. Не мога да споделям, притеснявам се изключително много да споделям. Като завързвам разговор и с момиче и с какъвто и да е човек се притеснявам да говоря не знам какво да говоря. Ако започна да споделям нещо, или тя/той ме пита, или ме е страх и извъртам нещата. Много рядко, но поне 1 път буквално съм се хващал да лъжа някакси се осъзнах, че го правя несъзнателно, измислям си нещо за да не кажа истината. Това е супер тъпо и отблъскващо като хората разберат. Много е трудно, дори не знаех, че го правя.
Страх ме е да споделя за себе си, дори и не знам какви са границите колко да споделям за себе си, защото не съм го правил.
Преди време си взех отпуск една колежка ме пита къде ще ходиш и аз замръзнах, вкочених се, че трябва да споделям, ако искам разбира се. В крайна сметка й казах и беше приятен разговор, но сигнала ВНИМАНИЕ от това, че съм нараняван в миналото направо ме строява като казармена сирена! Всякаш ме удря ток и ми казва: "Внимавай, спомняш ли си това това това и това как сподели и ти разбиваха сърцето докато не остане нищо".
Гледам, че малко с повече сила съм разказал, нека остане така за да е ясно какво се случва, просто не е чак толкова зле ситуацията, разбирате ме нали? :)
Как да спра да ме е страх, споделям но ме е страх умирам от страх!!! И колко да споделям в разговор?
Опит опит опит, реших да чуя и вас освен само опит, може да науча нещо, което да направи действието по-лесно.
Мъж
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: f4ec8e0734 |
|
1. Спри да плащаш данък "обществено мнение". Ако знаеше колко малко другите се интересуват от теб (говоря по принцип, не за теб конкретно), щеше да се обидиш. Всеки си гледа неговия живот и повечето хора те разпитват колкото да се намират на приказка. Не се притеснявай толкова да споделяш, а ако е прекалено лично, отговаряй уклончиво и дипломатично. И спри да гледаш е миналото, това няма да ти помогне да решиш проблема.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 67ca804326 |
|
2. Отиди на психолог. И да ти кажа - мнозинството хора също си измислят като ги питат за тях. Лъжат или отклоняват въпроса, защото и тях ги е страх да не ги наранят. Така че не си само ти, ами мнозинството хора. Няма нищо странно в това, което правиш.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 19a0de293a |
|
3. Не само с жени, а с хора, а? Няма и да имаш приятелка. 3 часа бой, пак ще ти е малко.
|
|
