Споделена история от Секс и интимност |
Мъже, жени, вие сте...
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1392 пъти
Накратко ситуацията е следната. Имам роднина с психическо разтройство, абсолютно невменяема, създава проблеми на мен и родителите ми, но се понася някак. Тя е много агресивна жена и във вербален, и в невербален смисъл. Посяга, налита на бой, крещи, прави сцени и истерии. Жените в моя род като цяло са по-студени, а някои и агресивни. Мъжете са милите, внимателните. Жените манипуларат, изнудват, заплашват, мъжете мрънкат, но слушат. Тъй като аз не желая такова нещо и искам всячески да избягам от ролята на жената мъж или жената властник, защото просто не е за мен, допуснах грешката да съм мила, любяща, всеотдайна. Не ме разбирайте погрешно това са хубави неща, но не се правят за всеки. По природа съм добра, не мога да избягам от същността. Имам нужда от грижа и нежност, защото аз самата обичам да я давам. От тази моя слабост се възползват хората около мен. Усетих се, че прекалявам. Започнах да надигам глас, да се боря за своето, но все още съм по-плаха и обмисляща. Трудно се ядосвам, но повярвайте мога го прекрасно. Един мъж наскоро се възползва от добрината ми. Сякаш аз бях в ситуацията на мъжете от рода ми. Не ми хареса тази роля на мъченица и бързо избягах. Но съм объркана. Търся баланс. Не е редно да доминира извън границите на нормалното мъжът или жената. Но е трудно. Обикновено единият е по-агресивен тип. Признавам, че много рядко и аз си позволявам да си покажа рогата, но не ми харесва така. Искам хармония, а не битка за доминантност. От малка съм приела типажа агресивна и силна жена, слаб и послушен мъж, аз не искам това. Но и не искам да съм Дева Мария за мъжете, не съм им втора майка, а приятел, партньор. Какво мислите, интересно ми е да чуя. Наистина се боря със себе си и търся своя баланс. Защото съм добра, обичлива и нежна по природа, но в себе си макар и прикрито си нося и аз гнева и злобата, макар да са пак казвам в много малка степен.
|
