Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Как ми липсваха литературните шедьоври на дедо Десантчик

9.   Соц морала беше такъв. Лицемерен, груб (Маргарит и Маргарита) и много назидателен (скубането- епилирането забрано) по канон с много забрани.

10.   Десанчик,
Как е във висшето общество:)
Пиеш ли си хапчетата?

11.   От време на време (доста често) този господин има нуждата да обижда жена си за да се почувства мъж.
Без нея ще е като изгубено, касоразбивачи се дете, с нея мишка, но смята, че ако споделя колко пъти се е държал като мишка, ще е по "мъж еми... изкукуригал вече.

16.   Не знаех, че толкова много ще вбесят някои, моите спомени и преживявания, случили се някога, някъде, с някоя в България или Съветският Съюз. Това са просто спомени, нещо като реминисценция на едни далечни години. Просто времената бяха други, възрастта друга, света беше пред нас. Както се казва в един роман на Жоржи Амаду, визирам "Пастири на нощта", та там има изведен като мото един цитат "„Един мъж не може да спи с всички жени на света, но поне може да опита. “ Кой съм аз та да споря с такъв писател, а и не съм постигнал и една милионна част от неговата препоръка и наставление. Просто бях срамежлив. Не претендирам и не съм претендирал, че съм идеален, просто спомени. Вече съм не съм на тези години, както има един стих, ако не греша на Тютчев "прошли молодие годы, как весенные воды". Та така е и в живота. Важното е човек да си направи съответните изводи. Колкото до мен, никога не съм обиждал съпругата си както някои от неразбиране се изказват. Към момичетата, а по -късно към жените, винаги съм се отнасял с уважение, премесено със здравословна доза страх и предпазливост, че не съм на тяхното емоционално ниво. Това не е извинение, а опит за разяснение. И още нещо, най-често не мъжът определя правилата на "играта", а и не той инициира тази "игра". Лек ден. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

17.   Десантчик (16) защо реши, че коментирали те са "вбесени"?
Не, във всеки коментар има присмех или съжаление към теб.

18.   До №4 "" Горката ти жена, не знам как те е изтърпяла. "" Тя не ме е изтърпяла, тя ме обича, едно такова чувство, което е непознато за Вас. Не се тревожете за нашите отношения, вървят си отмерено и ритмично. Родени сме един за друг. Останало е трупане на жизнен опит. Някога когато бях млад, някак извън моят кръг нещо не ме интересуваше, кай и с кого от другите "движи". И така една привечер, може 15-20 минути преди съпругата ми, се прибирам. Нямам навик да отварям пощенска кутия, но не знам защо я отворих и вътре писмо до съпругата ми, без подател. Щемпел софийски. Нещо в цялата тази анонимност ми се видя съмнително и го отворих, и добре направих, вътре къде с повече фантазии, но имаше и верни неща. Беше описано събитие, което по никакъв начин не трябваше да става известно на съпругата ми. Някои живеят с живота на другите, стоят отстрани и подсмърчат и си завират носовете, там където не трябва.. Обля ме студена пот, късане на малки парчета, пускане в тоалетната, на порции, всичко да изчезне без следа. Цяла нощ и не само една, мислех върху него и пак, ами, ако се появи повторно, или пък трети път, егати кошмара. По принцип съм повече от дискретен, по принцип нищо не споделям, нещо лично, така съм възпитан. Другото беше по-забавно, преди повече от 15 години имах регистрация в "Скайп". Нищо особено двама, трима, с които си пиша, бяха жени на моята възраст. Споделяхме съвсем невинни неща, какво сме преживели като ученици, деца, спомени от спартакиади и други, но снимка не бях поствал. Не знам как, едната ме убеди да сложа снимка. Няма лошо, реших една на, която няма да ме познае, даже и да се блъсне в мен. Та един познат, който е по-добре от мен с цифровата обработка на преснимани стари снимки, трябваше да я оцвети. Обикновена снимка от казармата, както съм в маскировъчен комбинезон, торбест и с цветовете на лятна гора, автомат на дясно рамо, цевта се показва около китката ми, леко прихваната, като за незабавно изтегляне, десантен нож на кръста, късата коса, момчешка наивна физиономия и фуражка. Все пак бях старшина -школник и някак е по-авторитетно да се отличаваш от войнишкият състав с кепета, а аз с фуражка и кокарда.. Снимката беше след едно връщане от марш на скок. До тук добре, лошото е, че и други ги видели. И като започнаха някакви млади момичета да пишат, да коментират, да пращат снимки по бански, цели поредици, не знам от къде се появиха и от чужбина, та чак от Флорида. Съпругата ми се шегува, че ставам популярен. Никога не съм предполагал, че една стара оцветена снимка, ще предизвика такъв интерес. Просто едно сравнително, слабо, но атлетично, момче, с къса коса и детски очи се усмихва, с небрежно увиснал автомат на рамо. Пиша, че това е преди много години, че аз съм вече стар, че отдавна не съм "солджър", че имам дъщеря, че имам съпруга, ама кой те слуша. Е, махнах регистрацията. Много сте лицемерни. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време

19.   Мда, мен лично Десантчика ме кефи, пич е, по-дърт е от мен, ама за доста неща напълно споделям мирогледа му, може би защото и аз съм хванал нещо от "онова време". И да "много сте лицемерни" е съвсем на място за много от критиците му...

20.   Ами напиши една книга от соца до днес. Спази последователността като я редактира професионалист. Сложи едно забавно и загадъчно заглавие и според изчерпването на тиража ще разбереш колко е "Уауу" или вбесяващо лицемерно. Така с преплетени сюжетни линии объркваш "потребителите".

22.   Извинявам се за въпроса.... към автора... Какво си работил по онова време? На каква длъжност?

23.   До №20 Не ме бива в писането. Завършил съм една от най-елитните столични гимназии. Бях отличник, срамежливо момче, слабовато, кокалесто, както казваше майка ми, кожа, кости и жили. Тренирах джудо, за да срещам по-малко момичета, просто усещах, че не съм на тяхното познавателно ниво, а и бях много грозен.. В училище по -свободно разговарях с едно момиче, което и то си имаше своите проблеми и то ми беше дамата на бала. А В къщи, най-добре се разбирах със съседското момиче дъщеря на генерал от службите, по -малка от мен, но познавателно по-зряла. Харесваше Мопасан, а в нашите библиотеки имахме едно осем тома /ако не греша/ издание. Тя ги четеше и след това ме караше аз да ги чета-не ги разбирах нито "Бел Ами", нито "По водата", нито "Един живот". Харесвах фантастиката, криминалетата Жул Верн, Майн Рид, Карл Май, Джек Лондон, Проспер Мериме, Ал. Дюма /имаме пълно руско издание/. Не мога да пиша. По- точно не мога в писмен вид на излагам системно, последователно и креативно мислите си. Въпреки, че бях отличник /не пълен/, другарката Иванова ме остави на матура по български, а там верен на себе си изкарах добър на писмен и отличен на устен, което за пореден и последен път накара другарката Иванова да констатира, че не ме е научила да пиша както говоря, но пък съм кандидатствал с физика и математика. Там нямах проблеми. Влезнах Факултет радио-електроника към ВМЕИ"Ленин"-тогава. След това казарма, НШЗО, след полагаемата в парашутно -десантен батальон. Излишно е да казвам, че само малко преди казармата за пръв път целунах /то ме целуна, аз нямаше на посмея / едно чешко момиче. Да стар съм, не го крия, да харесвам жените. В института където работех колежките по съвременните чалгарки критерии, нямаше да са атрактивни, но всичките бяха инженери, , някои и научни сътрудници, умни, четящи, възпитани, културни, интелектуално хоби, горди, спортуващи умерено, най-вече аеробика, , плуване, ски. Няма силикон, не държаха да си показват задниците за щяло и не щяло. Всяка една от тях знае повече отколкото сумарно цялото силиконово, чалгароско, тазовъртящо се стадо. Съпругата ми пълна отличничка от друга елитна столична гимназия, която и в момента е в сънищата на желаещите да учат в нея. Спортувала спортна гимнастика и сигурно можеше да реши "на ум " частно диференциално уравнение". През цялото следване взема стипендия за отличен успех, която не зависи от доходът в семейството И. Прилично тяло, широки рамене, добър едър бюст, печеше се топлес на "Златните пясъци", пред "Метропол", "Морско око". Е, тога по време на соца почти всички млади жени, независимо от националността, така хващаха загар, . Вече е в напреднала възраст, вдига тежести, натежа, особено след едни операции. Технически директор в иновативна фирма. ръководител 300 и повече мъже. Около мен винаги е имало умни жени, била са истинки жени, получавал съм приятелски съвети, даже съм имал чувство, че над мен има някаква женска протекция, все едно няквя ръка ме възпира да правя глупости, на което съм "цар".. Е, аз си ги правех, така все се получаваше никога насила, винаги по взаимно привличане и желание, винаги дискритно. Ами човещина, не устоявах на женски чар, а иначе съм срамежлив, как така стана, сам не разбрах, но аз не съм виновен. Моралистите да не ме съдят. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

24.   Н 19, именно "от онова време".

26.   Как за секунда ми се мярнахте душици златни. Относно № 22 " Извинявам се за въпроса.... към автора... Какво си работил по онова време? На каква длъжност? "" Не е правилно да се само-извинявате. Би трябвало да бъде: "моля за извинение", или пък "бихте ли ме извинили" или "извинете ме". По онова време станах един от най-младите научни сътрудници в института , в който работех /малко след 26 години/ и ръководител на програмен колектив от осем млади момичета или жени, всичките инженери в областта на електрониката, някои станаха и научни сътрудници. По късно ръководител секция. Разбирахме се прекрасно винаги пиехме кафе заедно или на работните места или в кафето на института. Старая се да не позволявам жена да плаща сметката, или част от нея-обидно е и за двамата. Лично мятам, че мъжът винаги трябва да плаща сметката, като за тази си постъпка не трябва да очаква по различно отношение. На както някой каза "дедо" десантчик. За съжаление дъщеря ми не ме е направила дядо и май не иска Бяхме млади, енергични, момичетата купонджийки, ние не падахме по-долу. Разбирах се с колежките от внедряващият завод, въпреки моята срамежливост. Не е много приятно когато се внедрява пробна серия и отидеш до бригада млади монтажнички и с меден глас им обясняваш къде са сгрешила и кога си тръгнеш, да чуеш зад гърбът си ясен, звънлив глас да казва :"Тази високомерна и надменна перка ще е моя". Разпознаваш гласа на бригадирката и след това две седмици не смееш да припариш до бригадата, въпреки, че са на 20-30 метра от вас в огромната зала. След време в кафето на завода същата бригадирка с леко миньорен глас казва, "Ама защо не идваш към нас, да не си ни сърдит", а ти не си, само си леко изплашен. Алекс. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

27.   Инженер - десантчик, ако прочетеш някое от твоите соц еротични хватки на съпругата ще те разпознае ли? Или това е прекалено опасна диверсионна маневра? Ако разбере по някакъв начин колко често си мърсувал, отново ли ще подходи либерално и любящо към теб? А, че списваш увлекателно- недей да скромничиш излишно. (От N 20)

29.   Е, браво какви са тези пожелания да научи съпругата ми, а на вас ще ви е приятно, ако ви разконспирира съпругата ви, а. Изобщо не скромнича, та аз изобщо не мога да пиша, даже не знам как правилно се конструира един разказ. Писал съм как другарката Иванова, много строга, как коментира моите литературни напъни. Четях някакви "порнографски" ръководства на Панталей Зарев, как е развиват теми. Десантчик бях, като момче след гимназията, слабо, както казваше майка, ми:, "само кожа, кости и жили, хайде бе мама понадебелей".. Като малък дълго време купуваха от някакви жени, пресни яйца, всяка сутрин в една чаша, лъжичка захар, лъжичка какао и един пресен суров жълтък, разбит и трябваше да го ям, ами свиква се, но резултат нулев. Иначе нормално момче, а то тогава момчетата бяхме слаби и жилави, ако е някой по- пълничък, веднага се сдобиваше с прякор "шиши", "демби". То от търчане по улиците, летни кънки, катерене по гръмоотводи /ей колко бой съм отнесъл за това/, сбивания, игра как да надебелееш. В казармата елитна част, все пак сме в НШЗО, парадните униформи са шити по така нареченият еталон и някакви корекции, та един от интендантството ми казва, "абе момче, та ти в талията си като момиче, е ние ще ще те поохраним" Ами в талията съм бил към 68см.. Е, за две години в казармата, качих към 5-6кг и при височина към 183см, теглото ми беше към 77-78см. Така, че инженер станах пет години след казармата и няма връзка между, десанта, и висшето образование. ВОС-а, в който те водят като десантчик е до към 32-34 години, може и по-рано и го сменят с ВОС, който е най-близък до завършеното образование било то средно специално или висше. На един лагер на НВО, не далеч от Самоков, ми дадоха да командвам взвод момичета от елитна столична гимназия. Горди, хубави, със самочувствие, умни, манипулативни. Те на 17 години, а аз на 26години. Те 30 на брой, а аз самичък. Бях като при сражение в обкръжение с силно преимущество на условният противник. Е, това вече си беше изпитание, та ги чувам да се хвалят, нещо от сорта "А пък нашият е много сладък, но срамежлив и е бил десантчик". Детска работа. Не мога да пиша. Горе, долу говоря увлекателно, гледам, че съм се разбирал с колежките. Колкото до съпругата ми, тя не влиза в такива сайтове. Вярно знае, като какъв съм служил, но шанса да попадне, точно на мен, е като голям метеорит да удари земята -пу-пу, само това ни липсва, за да е пълен купона. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

30.   Десантчик, преди няколко години имаше във форума една тема "Любовта и сексът в България по времето на социализма", мисля, че е точно за теб!

http://spodeli. net/1/story-143528. html

31.   №30, Уважаеми, а къде мислите са били моите млади години. И на мен майка ми, предполагам, че тя, когато станах някъде към десети клас, оставяше уж небрежно книжката:" Мъжът и жената интимно", "Ти ставаш мъж". Разбира се на мен са ми интересни какво пише, но не искам пък нашите да разберат. Правя скица точна до милиметър на разположението на книгата, на какво разстояние е от краят на масата или плота на библиотеката разположена, , абсолютно очна скица. Внимавам да няма вътре някакво листче и на коя страница е и си чета., без да оставям следи. Не всичко разбирам в емоционален план. Бях срамежлив и смотан с една дума задръстеняк. Махалата беше основно от момчета и като такива още от най-ранна възраст се наскачахме в общ план, да се разбира редовни сбивания, нещо като бокс, борба, на един баща му беше някакъв на сравнително високо ниво в милицията и имаше една книга "Самоотбрана " и дискретна забележка "Само за служебно ползване". Правехме още различни глупости като катерене по гръмоотводи до петият етаж, спускане по въже примерно от четвърти до втори етаж, каране на летни кънки и т. н. Отделно прескачане на пейки, чупене на ръце, разбиване на зъби, с една дума ежедневие. Като цяло силни ученици. Вярно имаше момичета, но те за нас не бяха момичета в пълният смисъл на думата, защо са или сестра на някой от тайфата, или съседче на друг пак от тайфата и тях никой не доближаваше, защото нещата загрубяваха. Как ме виждате някой да се навърта около "моето"съседче, с което сме израснали заедно, и аз да не му разбия мутрата. Освен това в личен план бях толкова грозен, че Квазимодо може да се смята за Брат Пит в сравнение с мен на млади години. Бях пъпчив като корнишон, какви момичета, как ще им се поява пред очите. За мен учене, джудо, книги и на кино със съседското момиче. Така минаваха годините, след това казарма. Пеента на Емил Димитров "Сбогом Мария" аз ще се върна след 700 дни не ме впечатляваше. Някак казармата беше като някакъв преломен момент. Пак си бях смотаняка, но като, чели вече виждах, сета по друг начин. Започнах да придобивам някакво нова самооценка. Първи контакти с чуждестранно момиче на студентска бригада в Бакьово, запознаване с "гедерейски" и чешки момичета но "Златните", пресекливият шепот на "гедерейското" момиче, които се повтаря непрекъснато "Йезус кристос". но най-в началото, още преди казармата в съзнанието ми се запечатиха думите на една много по-възрастна жена, майка на едно друго момче, когато на морето каза, нещо от сорта "ти сигурно спортуваш" и когато отговорих, че от три години тренирам джудо, тя каза нещо което ми подейства като чук по главата" имаш много хубаво момчешко тяло и сигурно, около теб има винаги момичета" е колко далеч беше от истината. Но защо нещо такова не каза майка ми, а само ми намираше различни недостатъци. Както се казва в тактиката, вече бях излезнал на оперативен простор и въпреки всичко някъде вътре в мен имаше някаква несигурност. Нещата започнаха да се развиват все по бързо и се чудех, как ще ги овладея, за да не стане някоя беля. Връзки с колежки от института, от завода, по симпозиуми, по конференции, но командировки в СССР, по наети апартаменти и всякакви други. Основно мото "дискретност, скромност, никакво самоизтъкване". Пазиш не само себе си, а основно жената, за да я дискредитираш. Разбира се това е до време, след такива години следва период на самооценка, при мен той съвпадна с някои от периодите на "банановата революция". Всичко има край. Само хората с големи финасови възможности се смятат за вечни, но и те се отзовават на ръбът на един правоъгълен отвор в земната повърхност. При тях няма истинско уважение към жените, просто защото за тях, те са стока, която ще си купят. Както се казва пазарна икономика и всичко е стока , и всичко има цена. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"