Някога
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2828 пъти
Това се случи преди около десетина години. Започнах работа и няколко пъти се наложи да излизам из града с една колежка 15 години по-голяма от мем, по това време бях на 25. Винаги сядахме да пием по кафе. Беше много добра слушателка и много мило се усмихваше, докато говорехме. Продължихме да излизаме на кафе и да клюкарстваме, никога и през ум не ми е минавало какво ще последва.

Та веднъж на един банкет моята колежка ме покани на танц. И аз не знам как стана, но се възбудих, а тя ме усети. Няколко дни след това заминах за чужбина. Върнах се след около година, черпихме се със всички. Един ден влязох в кабинета на тази колежка, бях и донесъл някокво дребно подаръче. Смяхме се, шегувахме се, на тръгване уж небрежно я целунах по бузата, след това се опитах да я целуна по другата буза, но усетих устните и върху моите, а след това и езика и. Целуна ме невероятно, разтреперах се целия и двамата бяхме забравили къде сме. Уговорихме се да излезем на кафе, но вече не можехме да си говорим като преди и двамата мислехме за друго.

Решихме да го направим, да го изживеем, май тя го реши, но това е друг въпрос. Тя дойде у дома. Награбихме се още от вратата, целувахме се, близахме се, любихме се няколко пъти. Беше невероятна, знаеше точно какво да направи, усещаше всяко мое движение, окуражаваше ме. Срещнахме се още не знам колко пъти. Част от подробностите спестих, за да не дразня някои хора с излишни скрупули. Тя беше женена, аз също имах приятелка, понастоящем моя жена, която по това време не беше в България.

И за двамата с моята колежка тези срещи беше чист хедонизъм, не мислехме за нищо друго, а само за кефа. Нито нейното семейство пострада, нито отношенията ми с гаджето, което тогава беше далече от мене. Напротив почувствах се обогатен и усъвършенстван не само в секса, но и емоционално.

А В. (да я нарека) беше страшна любовница, сякаш беше родена за куртизантка или не знам какво. Знаеше кога да се нахвърли върху човек, кога да е мила и стеснителна. Излишно е да ви казвам, че с нея видях неща, за които само бях чувал като женския скуирт. След всеки сеанс сегушкахме и правехме разбор. В. беше едновременно и цинична и свенлива.

Най-странното беше, че когато излизах с нея (пък трябваше и да се крием) се чувствах като друг човек, у мене се отключваше нещо диво и непознато. Аз не можех да се позная. Когато споделях това с нея, В. се усмихваше и казваше, че с нея е същото. Общо взето минавах за смотано същество, което всички лъжат.
От само себе си тази история заглъхна. Сега се виждаме на по кафе, понякога се шегуваме за това, което е било и на двамата ни се струва, че сякаш не е съществувало.