Споделена история от Секс и интимност |
Секс....а любов?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2709 пъти
Здравейте! Аз съм едно 22 годишно момиче, което точно преди година загуби девствеността си. Причината да чакам толкова дълго беше, че наистина вярвах, че ще се намери някой, който да не ме възприема само като сексуален обект, заради начина по който изглеждам, но и да има желание за връзка - и най-вече, чувствата ни да са споделени! Получи се така, че аз харесвам хора, които ме искат само секс, а мен харесват такива, които въобще не ме привличат.
В един момент осъзнах, че без секс не бих могла да живея пълноценно, започнах да се затварям в себе си и да се комплексирам на тази тема. Тогава направих един малък компромис със себе си и мисленето си. Причината за това беше, че се появи се човек, който физически ме привличаше страшно много, караше ме да се смея и забавлявам в негово присъствие, винаги имаше какво да си кажем... разбирахме се с половин дума - пълна хармония.
Всичко това добре, но живеехме в различни градове и всеки от нас все още е в етап от живота си, в който няма място за подобни жертви. Аз уча право и имам съответните ангажименти и отговорности, а той тъкмо беше отворил свое архитектурно бюро, за което беше вложил адски много сили, пари и енергия. Поговорихме си като големи хора и стигнахме до извода, че дори да има връзка, тя няма да е пълноценна за никого от нас, заради не малкото разстояние, което ни дели. Няколко месеца непрестанно чуване по телефона, писане на смси, въобще нон-стоп общуване ни накараха да се опознаем много добре и да се сближим доста. Вече нямаше накъде - срещнахме се, прекрахме няколко дни заедно, което ни накара още сто пъти да съжалим за положението, в което се намираме. Започнахме да си споделяме лични неща, в негово присъствие бях на сто процента себе си, той също. Аз събрах смелост и му споделих, че съм девствена, което първоначално го учуди, но и зарадва много. Тогава ме прегърна и ми каза, че от първият път, в който ме видял, разбрал че има нещо специално в мен... и че трябва да го запазя за някой, с който мога да бъда наистина щастлива и ще е неотлъчно до мен. Не очаквах да ми каже точно това и на няколко пъти му казах да бъде откровен, дори истината да е друга. Някак не вярвах, че човека е свестен.. Е, обясних му че такива мъже при мен са дефицит и че никой не се е държал толкова добре с мен до сега(многократно съм била обиждана, че нещо не ми е наред, сбъркана съм, дори "дефектна" заради девствеността си). Тогава без много да мисля и най-вече заради желанието си да го направя точно с него, му показах, че съм решена и го искам. Направихме го, болеше адски, адски много, но и за секунда не съжалявам! Нямаше неловки моменти или срам - беше нежно, но и страстно, някак забавно и непринудено - по-добре не си го бях представяла. Сега пак се усмихвам като се сетя :)
Дойде време да се разделим, разбира се продължихме да се чуваме. Виждахме се при всеки удобен момент и така до скоро. Постепенно от нещо специално обаче връзката се превърна в чисто сексуална от разстояние... охладняхме и вече го няма това вълнение. Не мисля, че съм влюбена, но ми е адски кофти от този факт.
През цялата тази година така и не срещнах някой като него, но в моя град... Винаги мога да намеря секс, но не това искам. Казват ми - пробвай, но се познавам добре и знам, че няма да се почувствам по-добре от сега. Дали е лошо, че искам любов, чувства и сериозна връзка, а не просто да си правя секс докато евентуално не се появи подходящия? Ще съм благодарна, ако ми дадете някакви съвети и споделите какво мислите. Благодаря Ви!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e37f09b53d |
|
1. Ако чакаш подходящия няма да го срещнеш, защото подходящи несъществуват!!!
Карол*********
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 0be4ddd6c0 |
|
2. Въпрос на личен избор. Открий с какво успяваш да компенсираш сексуалната енергия - в какво да я превръщаш, и си чакай подходящия. През това време ако силно пожелаеш някого, вземи си го...но нищо не очаквай, не се фиксирай към мисълта, че непременно трябва да имаш споделена любов, за да си цялостна. Или постъпи като мен - омъжих се, защото мъжът ми е добър човек, подходящ за семейство, не съм била влюбена. Резултатът в крайна сметка е един и същ. Най- ценното са ми децата, големи са вече. Ако чакаш точен човек, невероятен любовник спари и нежно отношение, може и да не дочакаш...успех все пак:))
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: eade197bfd |
|
3. Лошото на нас жените е, че се превързваме изключително към мъжете, които са първи в живота ни и после раздялата много боли, защото го обикваш силно.... много силно.
Нещо подобно съм преживяла и аз. Пожелавам ти да срещнеш каквото търсиш.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: aa4daf3489 |
|
4. Благодаря! Напълно сте прави, колкото и да ми се иска да не е така... явно любовта в наши дни просто не съществува или не е истинска, а един вид близост, хубав секс, привързване и изградени навици с половинката... но колкото и да го мисля, животът си тече ;)
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: bee25a8db0 |
|
5. Абсолютно нормално поведение и мислене за 22-годишна, която прави секс от година. С времето нещата ще се променят, не си го слагай на сърце.
|
|
