Кръстопътят
преди: 16 години, 4 месеца, прочетена 17019 пъти
Здравейте!

Зарадвах се изключително много на до сега, невъзможния шанс да споделя това, което тая в себе си. Попадайки в този сайт, прочетох много истории и много коментари тук и преди да започна да пиша искам да изкажа възхищението си към създателите на сайта, тъй като няма на света друг форум, пред който бих могла да разкрия проблема си, а още по- малко да го разреша. Не се притеснявайте в коментарите си, уверявам ви, скъпи, че умея да чета между редовете и независимо от характера на коментарите ви, ползата за мен ще е огромна, за което отново благодаря на създателите на сайта.

Аз съм момиче на 13. Зная от коментарите тук, че било ненормално малки деца да мислят, камо ли да се занимават със секс, а някои "лелки" и "какички" са си направо загрижени какво, аджеба, ще стане от това момиче, като от сега се е хвърлило в греха. Ами ще им отговоря да си спомнят дали на мойте години не са го искали и защо не са го направили (всъщност голяма част от тях са го правили). Дали защото са били "разумни", или не са посмяли, или са се вслушвали в съветите и забраните на такива като тях.

Но сега започвам историята си, защото май до тук се оказа не изповед, а коментар.

Желанието ми да опозная приятната страна на отношениятя между половете се зароди у мен много рано. Бях на 10 г. и знаех само, че мъжете и жените са различни. Децата -момчета и момичета също. Използвах възможността да играем смесени игри и да се усамотяваме, за да "навия" някое момче да ми се покаже. Търсех усамотяване, защото всички мои най-близки хора биха ме осъдили за любопитството ми.

Така научих колко и с какво точно физически сме различни. Макар, че аз също се излагах на показ, в тези случки наистина нямаше нищо повче от чисто любопитство или любознателност - наречете го както искате. След тези случки, започнах да се хващам, че във фантазията ми се настаняват всякакви неща, които бяха свързани с много удоволствие, но според мен реално не биха могли да се случат. Усещах, че това с което пишкам предизвиква голям интерес у момчетата, както и тяхната физика у мен. Попитах родителите си защо се различаваме, и защо и те са различни помежду си и получих конфузно стандартен отговр: "Рано ти е още да знаеш, но знай, че жените се обичат с мъжете точно защото са различни.".

Помислих си, че повече ще науча от по-големите момичета, но и те -тези с които се познавах, се сръчкваха, разсмиваха се и се бъзикаха: "Ще разбереш като опиташ..."."Какво като опитам?"." Ами те батковците сами ще ти покажат като му дойде времето...". Попитах веднъж едно малко по-голямо момиче от квартала какво толкова тайно става между момичетата и момчетата, та никой не иска да ми каже и тя ми отговори така:" И аз не зная точно, на мен също никой не иска да ми каже, но научих, че правят нещо дето му викат секс. Нещо като да си допират пишките.".

От тогава започнах да обръщам внимание на всички статии, брошури, ТВ предавания и др, в които се споменаваше тая дума. Така научих, че нещото което правят е много тайно, защото всички го отричат, отхвърлят, забраняват и.т.н. Постепенно разбрх, че е нещо адски кефещо и че е сврзано с пъхване на момчешката пишка в момичето отдолу.

Любопитството ме запрати на горния етаж на къщата ни, който се ползва само за склад. Там се скрих и с едно огледало започнах да разглеждам и изследвам тялото си отдолу. От любопитство започнах да разтварям устничките си и да гледам какво има вътре и дали може там да се вкара нещо. Пръстчето ми не беше голямо, но не влизаше, защото като го пъхах, започваше да ме боли и се отказвах. Реших, че ще е добре с някоя приятелка, за която някак разбера, че проявява същото любопитство, да се скрием и да се разгледаме взаимно.Незнаех обаче на коя мога да се доверя. Предложих го на същото момиче, от което бях научила думичката "секс" и макар и неочаквано, тя се съгласи. Дори каза, че също си го е мислила, но няма на кого да се довери, защото в семейството си има брат (като и мен), а от другите познати се страхува да не й се подиграят. Родителите й също са й се скарали, макар, че беше по-голяма от мен.

И така, решихме и започнахме да играем жече по -често двете. Аз ходех у тях, тя идваше у нас, родителите и на двете ни се кефеха, че се заиграваме и не им създаваме грижи, а ние се унасяхме в блажени игри, встрани от погледите им. Така се научихме да се целуваме като големите, да се лижем и да си бъркаме с език, да се галим по скритите места. Раждаха се и други фантазии, но правехме само това, което ни кефеше. Никоя не посмя да направи на другата нещо болезнено. Така научихме, че за да не ни боли като си пъхаме разни неща (защото го правехме), трябва да си намазваме дупчиците с мазни неща и си пъхахме само мънички предмети -моливчета, свещички, най- много пръстче, но ако заболи веднага го вадехме.

Всичко това, колкото и да ни кефеше(по-скоро защото беше тайно), не ни даде отговор защо големите толкова ревниво го крият от нас. Трябваше удоволствието да е много по-голямо... Разменяхме си информация коя какво ново е научила, експериментирахме със себе си, докато един ден заветната тайна започна да ни се разкрива. От опита, който(сега ми е смешно...) бяхме придобили от взаимнните изследвания, вече знаехме къде ни е най-кефещо да се пипаме и галим. До сега това бяха много места по телата ни, но нищо особено точно отдолу.

В един от поредните ни "сеанси", бях задържала по-дълго вниманието си именно върху путенцето на приятелката си и провлачвах езика си със силно натискане от долния, чак до горния и край. Забелязах, че когато стигах почти до горе, цялото тяло на причтелката ми леко потръпва като от токови удари. Помислих, че я заболява и я питах, а тя ми отговори "Не, не ме боли, адски е готино. Моля те не спирай и не ми говори. Много е готино ще видиш...Искам точно там горе и силно, моля те...". Аз продължих, като за да й стане по-готино, с едната си ръка започнах да галя зрънцата на гърдите и -ту едното ту другото. След малко усетих, че от путенцето й нещо потече, а потръпванията се превърнаха в конвулсии, толкова силни, че чак ме подхвърляше с таза си нагоре. Ако не повтаряше непрекъснато "Не спирай, продължавай, моля те..",щях да си помисля, че ще припадне и щях да спра, но не спрях, и в един момент тя така се стегна и стисна главата ми между краката си, че щеше да я смаже. Просто се учудих откъде се взе тая огромна сила у нея, а тялото й се тресеше в адски спазми, дъхът й спря и не се възобнови поне десетина секунди.

Помислих, че ще умре. А тя изведнъж се отпусна, изпусна въздуха от гърдите си и дишайки тежко започна да ми говори. "Мило, не зная какво беше това, но няма на света нищо, с което да го сравня. Моля те повярвай ми, че бих умряла за да се повтори и да се повтаря до безкрай. Чувствам се щастлива, възнесена , пречистена, незнам думи с които да ти го опиша. Ще го разбереш само ако го преживееш и ти. ". Аз бях в недоумение, защото не ми се вярвше всичко което чувах -та тя през цялото време изглеждаше измъчена, стенеща, извиваща се като от болка, макар,че викаше "още, още".

Самата аз не можех да си представя това изживяване. После тя се опита да направи с мен същото, но не се получи. Кеф и готино ми беше, но тя каза, че не е това. Сигурно наистина съм още малка и затова не се получава. Тази случка, обаче, запали страхотно желанието ми и аз да мина през това, да го усетя. Още повече, че с нея започна да се повтаря всеки път, като го правехме. Тя се стараеше всякак да ми помогне , ни с мен не ставаше. И не ставаше дълго почти мина лятото, когато ненадейно стана. Не зная дали да ви описвам какво и как го изпитах. Много се целувахме, лизахме, галихме, а когато тя започна да лиже клитора ми(вече знаехме как се казва), пъхна в мен пръст и започна да го върти и разклаща настрани. С другата ръка мачкаше зрънцата на непорастналите ми гърди. В един момент почувсвах, че нещо в корема ми се свива и стяга. После се отпусна за миг и се стегна по- силно. После пак. И пак. Мускулите на тялото ми започнаха да отказват да ме слушат. През ума ми за миг преминаха като на филм мощните конвулсии, които тресяха приятелката ми всеки път. Усетих, че губя контрол върху себе си. Всеки път, когато езикът и докосваше клитора ми, през цялото ми тяло минаваше нещо като мълния, която ме разтрисаше и веднага изчезваше.

Това "Още", което чувах от нейната уста до днес, сега започна самоволно и неконтролируемо да звучи от моята, все едно някой друг говореше през мен. Не исках това да спира. Цялото ми същество искаше още и още. Приятелката ми, която беше минавала много пъти през този вихър, разбра какво се случва с мен и продължи още по жадно да впива устните и езика си в мен, да движи силно и енергично пръста си вътре, а аз всъщност, не зная как съм изглеждала отстрани с тяло мятащо се в спазми и конвулсии, с гримаса иразяваща болка и нелогичните на това викове "Искам още...още...не спирай, моля те..ощееее...".Това, което последва, макар да зная, че много от вас са го изпитали, не е описуемо. За част от вечността аз бях в транс. Стегнатите мускули на тялото ми едва не премазаха ръката и главата на приятелката ми, но това не ме интересуваше. Не ме интересуваше нищо, защото нищо не съществуваше на този свят. Съществувах само аз. Не бях усетила дори, кога на леглото в което бяхме се беше появило голямо мокро петно. Приятелката ми каза после, че не съм се напишкала. Повярвах и защото и с нея ставаше така всеки път.

От този момент нататък времето за тези игри никога не ни стигаше. Търсехме се често и го правехме много пъти. Но все по-силно ни обсебваше мисълта да го направим с истинско момче. После срещите ни се разредиха, а мечтите и на двете ни някак започнаха да се пренасочват. Пак споделяхме мислите и мечтите си, но трябваше всяка сама за себе си да се добере до истинската същност на думата "секс". Хващах се все по-често да мисля и и да избирам мислено батковци, които знаят какво си мечтая и знаят как да ми го дадат (а не като хлапетата дето само ми се показваха и се криеха от стрх или срам).

Бях научила, че болката, която понякога ми причиняваше моята приятека в стремежа си да ме възбуди(знаех вече значението на тази дума), е свързана с една преграда вътре в мен, която за да се прави истински секс с момче трябва да се разкъса. Това, обаче, е болезнено и свързано с кръв. Бях чувала най-различни хвалби и от момичета и от момчета на тая тема и много се чудех хубаво ли е или опасно да не съм вече девствена. Рано ли е?

Другите, колкото и да фантазираха, не ми се вярваше че го правят. Обаче факта, че всички жени рано или късно скъсват с девствеността си, бързо стана за мен отговор. Още повече, че не само любопитство, а и зараждащо се желание, подпомагано от изживените вече резултати от игрите ни и мастурбирането, което знаех и практикувах след разреждането на срещите ни, ме навеждаха на мисълта, че с девственост никога няма да изживея удоволствието (или разочарованието) от истински контакт със истински як пич.

Междувременно вече бях на 11. Как обаче, между всички кретени около мен можех да стигна до истински секс, без да се изложа на опасността от слухове или откровени подигравки? Аз и без това не бях от общителните, а покрай тайните ни занимания, още повече се затворих. Всички, които наистина бяха загрижени за мен - родители, учители, близки роднини, смятаха, че съм дете и с тях не можеше да се държа другояче -бях си дете. Дори на въпроси като "Какво е любовта?" отговаряха "Ще научиш -малка си още.". Е, хайде отговорете ми вие -как да науча?

Ами ето как научих: Имам вуйчо, който е само с малко повече от 5 г. по-голям от мен, но живее в друг град много далеч от тук. Понякога ходим със семейството си в техния град, друг път те идват на гости (обикновено по празници за по няколко дни). Така или иначе вуйчо ми често е бил във фантазиите ми, но нали не е редно...Абе, много трудно се прекрачва първата граница. Между другото, всички виждаха, че с него страхотно се разбираме и знаеха колко се обичаме, макар, че (или може би именно защото)рядко се виждаме. Веднъж, когато бяхме на гости у тях(беше по коледа), всички се хванаха с някакви приготовления по двора -клаха прасе, драха и т н. , всички нещо шетаха, ние останахме с него сами в дневната. Аз му се присламчих отзад и като му се гушнах, го целунах първо по бузата, а като се обърна към мен не зная какво ме накара, залепих устни в неговите. Това явно го обърка, защото не го очакваше от едно дете, което винаги е възприемал като такова. Непонятно е и за мен защо именно с него успях да преодолея преградата в себе си. Той се отдръпна с думите "Какво правиш, недей така -малка си и не знаеш какво е това...".

Аз наистина не знаех какво точно е, обаче вече знаех, че го искам и то отдавна. Както ви казах бях на 11, а го търся още от 10 г. Истината е, че не можех да се доверя на никой друг -всеки друг щеше да ме съветва и ограничава, ако е родител или близък, или направо да ми се подиграе или да ме изложи, като се похвали пред всички, ако е съученик или "другарче" от улицата. Отговорих, че не е така, че зная какво искам, но наистина не съм го изпитвала -просто си признах истината. Попитх го директно правил ли е истински секс със жена. Като каза "да", поисках да ми разкаже хубаво ли е, приятно ли е, какво се чувства -много, много въпроси, на които нямаше кой друг да ми отговори. Той все пак не беше врял и кипял и на много не можа да ми каже кой знае какво, но беше искрен и във всичко личеше и неговата нужда да споделя с някого. Това явно бях аз.

Макар и малка, се почувствах много горда от това, че съм някому необходима. Спокойствието, с което коментирахме тези теми табу, ни позволи да се уговорим, че друг път, на друго място (за да не ни изненадват загрижени роднини), ще си дадем повече волност и свобода. Това стана много скоро-веднага след празника, когато ни остана последният ден от гостуването и всички възрастни се поведоха на "културни" мероприятия из магазините на големия град.

Останахме с вуйчо сами у тях. Обаче ни обхвана смущение. Сега бяхме сами, но не беше лесно да подхванем същата тема. За малко да си пропилеем времето с празни приказки, докато той не се реши да ме пита:" искаш ли да си продължим разговора от оня ден?". Нямах вече търпение за това, но и не смеех да отприщя фантазиите си и затова вместо да отговоря, се приближих до него с поглед вперен в очите му и прегръщайки го през кръста( беше доста по-висок от мен), доближих устните си до неговите и залепнах. Той май не го очакваше, защото не реагира никак. После се опита да се прави на голям и да ме съветва -рано било, малка съм била... Тогава му се разкрих. Разказах му за всичките си лични преживелици, казaх и това, че е бил във фантазиите ми, че желая, че искам, че страшно копнея да не съм девствена и че е единствен на света в когото имам доверие.

Мисля, че не го направи от съжаление. Целувките ни станаха истински. Позволих му да вкара езика си в моята уста. Усещах го по небцето си, усещах как гали езика ми. Исках да не спира никога... Това, което изпитвах тогава не беше детското любопитство. Разтърсваше ме нещо познато, но и непознато и много истинско -трепереха пръстите на ръцете ми,подкосяваха се краката ми и не можех да ги успокоя. Той дори се притесни и попита добре ли съм. Не знаех какво да му отоворя. Казах само "да", но всъщност беше нещо несравнимо повече от това просто "да". Чух се да казвам "Искам още! Искам много!". Това отвори вълна от прегръдки, притискане до болка, някакво опиянение и желание, копнеж да превърнем временната си свобода в много повече от целувки и прегръдки. Той се отдръпна леко, погледна ме в очите и ми каза: "Не трябва да го правим, не е редно да го правим, може би е и опасно, но няма да съм честен с теб, ако те излъжа, че не го желая. Искам те сега и ако ти си готова за това, ще го направим.

Двамата.". В момента в който ми го каза, малко се стъписах, но в следващия осъзнах, че е настъпил моят час, че мечтата ми като в сън се сбъдва и за нищо на света не исках да го пропусна... Казх "ДА".

Безбройните целувки, галенето с език по цялото тяло докато една по една дрехите ни се смъкваха на пода, мъжките ръце тръпнещи и изследващи места, които никога не са ги усещали, опиянението от престъпната свобода, желанието да давам още и да взимам още ме завладяваха непреодолимо. Малките пишки, които бях виждала някога(всъщност само преди година), нямаха нищо общо с възбудения член на 16 годишния юноша. Бях чувала, че това боли, но знаех, че минава. Не се стрхувах, нито срамувах - исках го. От ласките му усетих влагата в себе си. Знаех, че това ставаше винаги, когато мастурбирах или фантазирах, но този път беше друго -просто различно. Знаех какво ще последва и го исках. Възбуждаше ме дори очакването за болка вътре в мен.

Той не прибързваше. Првеше с мен всичко толкова нежно, толкова внимателно и плавно, че в един момент възбудата ми премина в ярост. Исках да свърши с нежностите, изпитвах ненавист към себе си, към тялото си, исках болка, болка, болка... И двмата знаехме, че ще прокървя. Трябваше да се погрижим никой да не разбере за нас. Затова бяхме постлали на леглото домакинско фолио, а отгоре някакъв парцал -чист, но непотребен. Трябваше после да изхвърлим всичко... Последва нова вълна от ласки, целувки, сласто галене с език и длани, неописуеми наслади . Тогава за пореден път усетих колко чувствени са зрънцата на непоникналите ми гърди. Отново ме облада копнежът за изпитанието. Вълните, които ме обливаха като цунами крещяха в мен "Искам да ме боли, искам да страдам, искам ...щастие...и болка...болка...". И го получих.

След дългата подготовка той -вуйчо ми, родният брат на родната ми майка, рязко и докрай вкара в 11 годишното тяло на своята племенница възбудения си до пръсване член. Всичките му повече от 18 см потънаха в тялото ми и ме раздраха като дрипа. Болката преряза корема ми като нож, нечовешкият вик който не можах да сподавя, изби сълзи в очите ми. Знаех вече, че всички живи жени са го изпитали малко или много, никоя от тях не е умряла от тази болка, не знаех само дали са я искали като мен, или са се плашили от нея, но това, което аз изпитах в детското си тяло беше нечовешко. В първия миг помислих, че сигурно ще умра. Уплаших се наистина. Усетих струйка, която изтичаше от мен и спокойно се стичаше по дупето ми към леглото. В този миг всичко бе замряло. Нищо не мърдаше -вуйчо ми бе застинал с дълбоко потопен в тялото ми член, а от мен изтичаха единствено сълзи и кръв... моята кръв...

Да, знаехме,че ще прокървя, но беше... много... и... течеше... от мен...В този миг исках да убия вуйчо си. И ако съдя по вашите коментари сигурно е трябвало да го направя. Но на това изпитание бях се подложила сама -исках и усърдно работих за да го изживея. Трябваше да бъда щастлива, че съм успяла...Всъщност аз наистина бях успяла. Осъзнах го по- късно, когато нежните му ласки ме отведоха далеч от тоя свят и въпреки болката (която не збравяйте никога, че сама търсех), цялото ми тяло се разтресе в необуздаеми спазми, конвулсии, които, стува ми се, никога не бях усещала толкова силно, толкова мощно, нито си ги представяла. Когато стихна и последното цунами и вълните отминаха, вуйчо ми ме прегърна нежно и каза:" Обичам те, мило, прелестно създание.

Направих всичко това, надявайки се да те направя щастлива, съвестно ми е, че трябваше да преживееш тази болка. Ако съм те отблъснал с това, знай, че нещастният ще съм аз. А ако не е така и ти ме обичаш и искаш да си за мен радост и щастие, помогни ми да изживея и аз чувството, което току що те сполетя.

Искам да знаеш, че съм зареден с енергия, която бих искал с теб да потушим заедно. Ще бъдеш ли мила с мен?". През цялото време докато говореше, той нежно ме галеше и целуваше между всяка дума лицето ми, устните ми, гърдичките ми и всяко място по тялото ми, за което се сетите.

Болката в мен не беше отшумяла, но знаех колко мощно и непреодолимо ме разтърси непознатото до тогава чувство. Исках с всички сили да напрвя така, че и той да го изпита. Аз не знаех, че момчетата го чувстват и правят по друг начин. Отговорих честно, че съм готова на всичко за него, но още ме боли и ме е страх. Тогава той ми каза, че не е нужно да продължи да терзае раненото ми тяло. Нужно е само ако аз искам, ако това не би ме отблъснало, да му помогна да се освободи от натрупаното в него напрежение. Каза, че това мога да напрвя и по друг начин -с ръцете си, с устата си.

Аз наистина не знаех за това, незнаех също, че момчетата отделят семенна течност (сперма), нито колко е голяма и непреодолима необходимостта да се освободят от нея, нито, че това е върховно удоволствие за момчетата. Знаех единствено, че съм готова да умра, но да му дам изживяването, което получих от него. Затова само казах "добре". "Сигурна ли си,че го искаш? Защото за някои изглежда гадно"."Не просто съм сигурна. Аз съм готова на всичко за теб. Да лазя в кал, да скоча от небостъргач... Ти наясно ли си че за мен си целия свят и всичко в него... Поискай и пред теб ще се нараня, ще се разкъсам, ще вия и ще съм въпреки това най щастливото същество на планетата. Искам всичко, което ще те ощастливи така, както ти ме направи неземно шастлива и ... горда. Гордея се, че преодолях това изпитание. Щастлива съм, че бях с теб,че ти ми го подари. Моля те. Искам."

И го направих. Той влезе в банята. От там се върна с измит от слузестите, кървави петна, корав, болезнено напращял, неспокоен член. Смущението, с което се опитваше да го прикрие с ръка и което четях по лицето на вуйчо си не снемаше никак от напрежението в тялото му. Когато се приближи, мислех, че няма как да поема това нещо в устата си, но го исках. Тук не става дума за възбудено желание или извратено мислене от мен. Просто знаех, че вуйчо ми НЕ МЕ ЛЪЖЕ, чувствах, че това му е НЕОБХОДИМО, че ще го направи щастлив и затова го исках. Отворих устата си, за да влезе в мен.

Миришеше на хубав сапун и още нещо. Не ми беше неприятно -напротив, по- сухо и по-нежно ми изглеждаше от езика, който смучех преди малко. Дори се хванах да се питам как с това нежно нещо раздра плътта ми преди броени минути и нищо му няма. Дали пък и него не го е боляло, но е замълчал заради мен...за да не ме стряска допълнително...Каза ми че му е хубаво и много приятно, ако цялата му главичка е в устата ми и не го докосвам със зъби.

Каза ми че иска, ако мога и ако и аз искам да го облизвам и да го мокря със слюнка. Как да не исках?! Правех всичко, както ми го казваше и ми беше много мъчно, че не предугаждах какво точно иска, за да го правя без да ме напътства. Исках аз да съм причината и средството за неговото изживяване, а не той самия, но просто нямаше как, не можех, не знаех. Чувсвах се безпомощна глупачка. В един момент възбудата започна да го обхваща, аз чувствах как с него започва да се случва невероятното, непреодолимото чувство. Губеше всякакъв контрол върхо тялото си. Той беше усетил, че не е нужно за всичко да ме пита и предупреждава - аз наистина бих понесла всичко.

Тогава с две ръце хвана главата ми и започна да я движи върху члена си , назад, докато главичката му почти излезе от устата ми -напред, докато се скрие напълно. Аз само държах устата си широко отворена за да не го драскам със зъби, с устни плътно обвити около члена му. Постепенно главичката му започна да набъбва, с всеки тласък неконтролируемо да влиза по- навътре и по-навътре в устата ми. Движенията му станаха по бързи и по резки. Дишането му се учести, стана дълбоко и тежко и ръцете му губеха контрол върху движениятя му. Когато главичката му започна да опира и да притиска гърлото ми, аз се задавих и исках да го отблъсна, догади ми се, но вече беше късно...

Ръцете му, които вече не го слушаха, ме държаха здраво, и въпреки желанието му да не ме наранява, притиснаха главата ми с всичка сила към тялото му. Главичката на члена му разтегна много болезнено гърлото ми и влезе навътре. Усещах меките торбички опрели в брадичката си. С него беше станало нещо. Всички мускули по тялото му се свиваха и разпускаха конвулсивно, от гърлото му се изтръгна неразбираем вик, но ръцете му все така притискаха главата ми, когато усетих топла течност да се влива направо в стомаха ми. Спазмите на члена му усещах с езика и небцето си, а в синхрон с тях в стомаха ми се вливаше на тласъци топлата течност. Гърлото ме болеше, но всички останали възприятия ме обземаха толкова силно, че подтискаха болката. Непознатото удоволствие, което ме обземаше всеки път, когато ме сполети някаква болка ми втълпяваше, че удоволствието се ражда в болката и чрез нея се постига.

Когато неконтролируемите спазми и вливането на тази непозната за мен течност(честно казано в този миг си мислех, че пикае в мен, всъщност не бих го обвинила дори за това - аз наистина исках да е щастлив по всякакъв начин и със всички средства), спряха, той извади члена си от устата ми. Аз изведнъж усетих гадене и спазми в стомаха си и изтичах на бегом в банята. Там повърнах, но не му го казах. После измих от себе си остатъците от кръв по краката си и се върнах в стаятя, където моят вуйчо се беше отпуснал безсилно.

Аз дори се уплаших. Не знаех какво се случва. След малко получих отговори на всички въпроси за които нямах отговор до този момент. Погрижихме се никой никога да не разбере какво се беше случило между нас. От този ден тръпнем в очакване на минутите на уединение всеки път, когато ни се отдаде възможността да събудим тези изживявания и не пропускаме никоя такава възможност.

Изключително съм щастлива -макар и само по празниците, за които тръпнех в очакване. Живея на седмото небе вече две години и не бих заменила това щастие с никое друго на света. В този сайт научих, че не сме сами. Никак не очаквах, че тайни като нашата имат други хора. Дъщери се отдават на бащите си, майки прелъстяват синовете си, братя и сестри се ощастливяват взаимно. Престъпно ли е това, да правиш някого, особено близък човек, когото искрено обичаш, щастлив? Ако това се чете от родители -моля ви, моля ви, не отвращавайте децата си от най-сладостното преживяване на земята. Самите вие знаете кое е то. Не ги карайте да се чувстват виновни, че го искат.

Нали всъщност всички ги обичате... Покажете им го. Не със забрани и наказания. Искаме помощта ви, от която се нуждаем...

Благодаря на сайта за това, че тези неща вече не са тайна.
Но аз започнах с това, че ми е нужен съвет и той е за следното. Колкото и да се сърдя на "моралистите" за безсмислените съвети, от които самите те не се ползват, не мога да не им призная едно: рано или късно, независимо дали го искаме или не, на всичко идва края. Аз съм 13 годишна и за съжаление вече го чувствам. Не краят на любовта ми с моя вуйчо -такъв край просто никога няма да има. Краят е за привидния ми скромен живот на захлупена зубрачка, която дори между приятелките си минава за смотана девственица.

Аз няма как да не крия същността си от света. Сигурно в някой друг свят не, но този би ме осъдил и хвърлил на кладата.Така или иначе аз ще трябва да направя избор, който да е удобен и за пред близките ми и за пред учители и въобще за тъпото и предварително подредено от някого общество в което живеем. Вуйчо ми е 18 годишен и въпреки, че не е "задръстеняк и захлупеняк", все още не се е похвалил със гадже или приятелка "за постоянно". Не зная дали е заради мен, но това все пак трябва да се случи.

Той не може да ме представи пред света като гадже, нито аз да се покажа като такава. За мама пък това би било удар. Аз съм наясно, че за пред света ни са нужни други връзки, както съм наясно и че нашата никога няма да се прекрати. Но как да се спра на което и да е момче. Ако избера някой задръстеняк ще ми е лесно - ще ме води по кина, ще ме лигави по пейките в парка, накрая ще разбере, че не съм познатата на всички костенурка и ще се отдръпне нещастен, като се погрижи цялото даскало да узнае.

Ако пък избера пич от непукистите, ще ме "прасне" на първа среща и след това ще си тръгне, а хвалбите му край няма да имат. Но пък вероятно ще си припише първенството относно моята девственост, знаейки, че няма да отричам...което пък би ме измило пред останалите. Най-тежък проблем за мен си остава, обаче, мисълта, че какъвто и да избера (или ме избере), той ще бъде лъган от мен от първия миг, до края на връзката ни.

Мисля, че вариантът:"разкрий му се честно" тук няма да проработи. Не вярвам, че който и да е би ме делил доброволно с друг. Би засегнало самочувствието му. В писанията тук виждам много автори и фабриканти на мнения, които ще ме нарекат курва, ще ме обвинят, че сама си го докарвм и т. н. Аз смятам, че съм ЖЕНА и такава ще остана до края на дните си -вярна на истинската си любов докрай, опълчена срещу двуличното ни общество и нещастна в липсата си на избор.

От сърце благодаря на тези, които проявиха търпението да прочетат моята честна изповед. Благодаря и на тези, които смятат, че могат да ми помогнат с честен съвет. Думите "Малка си" ме дразнят страшно. Отсега зная. че трябва да се отрека от безброй неща, в полза на други, че е честно спрямо обществото един ден и аз и вуйчо ми да се омъжа(ожени), да плодим планетата, за да останат човеци. Всъщност не е точно така.

Ще имам деца и ще ги обичам, защото ще са част от мен. Защото зная, че ще отдам всичките си сили и възможности за тях и защото ще ги искам. Ще ги искам така, както и сегашното си щастие. И повече. Усещам отсега болката от това, което ще трябва да правя по задължение и все пак в мен продължава да живее мисълта "в болката се ражда истинското щастие"...

Дано не съм досадна за създателите на сайта, защото отново им благодаря -страшно ми олекна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 4 месеца hash: eaaf163a61

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   На мен ми се струва, че това не го е написало 13 годишно момиче, едва ли момиче на тази възраст може да се изразява така!

 

...

преди: 16 години, 4 месеца hash: 044a2bb19d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   На мен същи ми се струва. Забележи само пунктуацията. Явно някой го е срам да изрази всичко това и затова се представя чрез друго лице.

 

...

преди: 16 години, 4 месеца hash: 71ec00e5ce

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей Силно момиче! За мен твоята история е истинска, но не и написана от теб. Това което си направила наистина не е редно, но ти си слушала своето сърце. Поставила си си цел, която си постигнала с много усилия и това е добре... Но с твоят вуйчо. Замисли ли се че с него нямаш бъдеще, Че трябва да се криете от родителите си за това което сте направили? Не трябва да бързаш да опитваш всичко от този живот! Има много време. Ще видиш много неща лоши и добри небарзай да ставаш голяма, радвай се на детството си това да ти най-хубавите години. И аз не сам голяма но винаги бързах да видя всичко, да опитам всичко и сега когато трябва да го правя на мен ми е умръзнало и всичко ми е безинтересно. Радвай се на живота без да бързаш. Това което си направила за него не трябва да те съди никой.. Това е твоето сърце. Пожелавам ти много късмет и много любов в този Живот!

 

...

горе^

преди: 16 години, 4 месеца hash: b50b06a032

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ако всички 13-годишни имаха такава подготовка по правопис....

 

...

преди: 16 години, 4 месеца hash: cd35b01931

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Убедена съм че това не е писано от 13 годишно момиче, чудя се само каква е целта на автора и искам да попитам нещо. Направи ми впечетление нещо много странно: в разказа си когато описваш самото проникване изведнаж добвавяш това... " В този миг исках да убия вуйчо си. И ако съдя по вашите коментари сигурно е трябвало да го направя " Та въпроса ми е: ти как точно успя да прочетеш нашите коментари още в момента докато пишеше исторята ???

 

...