Пристастена съм към сладкото, моля за съвети и помощ - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121037)
 Любов и изневяра (29666)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Спорт и красота

Пристастена съм към сладкото, моля за съвети и помощ
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 3857 пъти
Здравейте, нямаше да тръгна да пиша тук, ако проблемът не беше сериозен. От около 2 години имам проблем със сладкото. Преди да се появи този проблем, бях с много хубава фигура. Никой абсолютно никога през живота ми не ми беше дори намеквал, че съм дебела, а и снимките ми от тогава показват същото. Нещата се объркаха, защото покрай околните, започнах да се мисля за дебела и реших да започна да следя начина си на хранене. Ограничавах се и дори започнах да правя упражнения. Само че нещата се получиха на принципа на забранения плод. Аз се ограничавах от сладкото, но успоредно с това още повече започна да ми се яде. И така не издържах и с времето започнах да ям все повече и повече, докато се стигне до сегашното положение.
Имаше периоди, в които изобщо не ядях сладко, опитвайки се да се откъсна от вече осъзнатата зависимост, но те винаги бяха последвани от периоди на системно преяждане и така все едно си "наваксвах дните страдание". Не знам дали ме разбирате, но се чувствам ужасно! Преди, когато изобщо не обръщах внимание на начина си на хранене, без да осъзнавам и да правя каквото и да било по въпроса, изглеждах много добре, а когато започнах да обръщам внимание на тези неща, напълно изгубих контрол! Знам, че в мен е грешката. Просто започнах прекалено много да се суетя и ето до къде стигнах!
Не съм с наднормено тегло, 150см. съм и тежа 52 кг. Това не е катастрофално много, но аз съм ниска и изглежда много грозно! Никой не си е позволявал да ме нарича директно дебела, но аз знам какво си мислят хората. Има много пълни момичета и на околните едва ли им прави голямо впечатление и им пука, но аз се чувствам ужасно в това тяло! Просто ме е срам, изпитвам ужасен дискомфорт дори когато просто си вървя по улицата. Имам чувството, че хората ми се подиграват!! Сега е зима и чувствам неудобство най-вече, защото имам бузи, които изобщо не ми стоят добре. А лятото е пълен кошмар! Миналото лято почти не съм излизала с къси панталонки, защото се чувствам много неудобно, просто е непоносимо! Дори вече не излизам много, отчуждих се от приятелите си и от всички, защото ме е срам да излизам и да се виждам с когото и да било и вече нямам желание за нищо!
Не знам как да се справя! Проблемът ми идва от сладкото, а ако случайно няма сладко вкъщи, започвам да ям каквото има като заместител. Все си казвам, че трябва да спра, но всичките ми опити са неуспешни! Диети нямам възможност да спазвам, защото живея с баба ми и дядо ми понеже родителите ми работят извън страната. Баба ми постоянно ме кара да ям, пита ме през един час дали съм гладна и ми повтаря, че съм "слаба", а аз съм 150/52 кг.!!! Моля ви, дайте ми някакъв съвет как да преодолея 3-4 месеца абстиненцията! Издържала съм ок. месец и постепенно нещата стават по-лесни, но в началото е просто непоносимо - освен, че много ми се яде сладко, започва да ми се вие свят, започва да ме боли главата, сърцето, цялата треперя. Това е като болест, чувствам се като някаква наркоманка! Вярвам, че ако успея да се откъсна от сладкото, по-нататък проблем няма да имам, защото нито тестените неща, нито чипса са ми проблем, но това със сладкото ме съсипва! Моля ви за помощ, писна ми да се въртя в един затворен кръг от вече две години! Готова съм да направя, каквото и да е само този ад да приклчи! Благодаря предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 3 месеца
hash: 13979cefb6
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Посети ендокринолог. Възможно е да имаш заболяване.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: a245cf6962
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Преяж няколко пъти, ама направо да повърнеш. Ще се отвратиш и само при мисълта да ядеш боклуци ще ти се гади.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 6362a0e6e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Воля.

Имам същия проблем, момче на 19 съм. Точно пристрастяване си е, както при алкохол/цигари/наркотици. Трябва много мотивация и воля. Мозъка ти иска стимулация чрез храненето със захар, по този начин се чувстваш "добре".
Бъди силна, Бог да е с теб и се бори!
Един живот имаш; едно толкова тъпо нещо ли ще ти го провали???
Спираш благото и тва е.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: dbd6fdf76f
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

4.   Ами ти сама виждаш къде е проблема - проблемът е започнал оттогава, откогато си започнала да се мислиш за дебела. Затова и не се чувстваш добре в тялото си.
Просто спри да мислиш по този начин. Никой нормален човек не би приел, нито даже помислил, че 52 кг. без значение на каква височина, означава "дебела".
Аз бях 63, при ръст 168 и никога не съм се смятала за дебела. Тялото, ако не го обичаш и не го харесваш, си отмъщава. В твоя случай опира до начин на мислене, който трябва да промениш. Яж си нормално, но без преяждане, включително и сладко. Казвай на тялото си, че го обичаш, харесваш и приемаш такова каквото е.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: cdd7f8ef70
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   Ами май най-добрия начин според мен е, събличаш се чисто гола и ядеш шоколада (или каквото е там сладко) пред огледалото. Това го бях видяла на някаква снимка в Интернет, но като се замисля е доста добро. Защото след като реално видиш тялото си и самия факт, че в същия момент ядеш нещо, което ще допресене още за "деформирането" му - би трябвало да си дадеш реална сметка и да спреш. Няма какво да те лъжа, но тези килограми за тази височина за мен са много! И няма как да не изглеждаш дебела, явно наистина до сега никой директно не ти го е казвал в очите. Не искам да те обидя, но ми е втръснало от жени и момичета, които са дебели и продължават да затлъстяват, и единствено се оплакват как не можели да отслабват, да спазват хранителен режим или като теб да спрат сладкото! Как така, ако човек има желание и волята и търпението да го направи казва - не мога? Говоря от собствен опит.. Живота изтича и ако не си харесваме собственото тяло, не се чувстваме добре в него то... Много жалко. В момента съм 50кг на ръст 170 и се чувствам повече от прекрасно. Дори искам да сваля още 2кг, за да се чувствам перфектно.. Като гледам снимки, на които бях стигнала 65кг сериозно ви казвам срам ме е... Хубав ден!

 
  ...


...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: b8545536a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Имам същия проблем. Висока съм 167 и тежа 49 кг. Дори съм под нормата, но на истина не изглеждам добре. Явно костите са ми леки. Не мога без 1 шоколад на ден, обикновено ям по 2. Не знам какво да направя :(

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 8377f2d096
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Липсва ти радост и сладост от живота.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 267efb2180
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   Замести вредната захар с други подсладители, които са полезни - например мед. Можеш да хапваш и повечко плодове, от тях също ще натрупваш "захарта" необходима на организма ти :)

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 0ad0640a85
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Ох, и аз съм пристрастена към сладкото, ама като ти казвам пристрастена - мога цял ден да ям само сладко, без да обядвам, вечерям супи, манджи и т. н. Стигало се е до там да се наяждам само със шоколади и това е било системно. Толкова съм пристрастена към сладкото, че се е случвало да изяждам един буркан шоколад за 2-3 дни, и в същите тези дни да изям още много сладкиши и шоколади неща, без да се чувствам наситена или нещо такова. Единственото, което ме спира да не ям по цял ден шоколад е теглото ми. Ще ти кажа как спрях да ям сладко. Просто спрях! Не съм яла нищо сладко от седмици, освен плодово кисело мляко, и съм още жива :-D. Колкото и да ти е трудно, просто спри да си купуваш сладки неща, забрани си ги и започни да мислиш как да свалиш натрупаните кг от него, защото колкото и да ти е вкусно, за жалост се отразява УЖАСНО на тялото ти.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 5c4ce1e70f
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз имам подобен проблем. 156см съм 46кг не съм дебела, но съм страшно отпусната-бедрата, дупето и целулит. Умирам за сладко. Обожавам сладко. С отварянето на очите търся сладко-първо ям сладко и тогава каквото и да е. Аз за себе си съм решила това-понеже умирам за сладко да се храня по-здравословно, много движение, спорт, фитнес и малко лишение. Това е което и ти можеш да направиш тренирай много и се лишавай!

 
  ...

...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 85b65a8c51
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Знаеш ли, че точно защото се съпротивляваш губиш своята воля. Със нея могат да се постигнат много малко неща. Във подсъзнанието ти се корени проблема, който има решение, но не става от раз, а по бавно. Когато волята и подсъзнанието са в конфликт второто винаги печели, винаги! . И понеже говориш за зависимост, ще ти кажа следното -Приеми нещата, такива каквито са. Признай пред себе си, че не може да промениш нещата и свикни с тази мисъл. След това си задай въпроса-какво те кара да ядеш сладко. Този отговор може да не дойде веднага, но когато дойде знай, че това е отговор от подсъзнанието и той е свързан с някакво чувство. Когато разбереш или разсконпирираш точното чувство, тогава ще започнеш и да се владееш, защото ще бъдеш в разбирателство с твоето подсъзнание. Разбираш ли? Ти не можеш да спреш да ядеш сладко, не защото нямаш воля, а защото тя е подтисната от нещо много по силно. И така, понеже копнежа ти по сладкото, се е превърнал и в навик, то и тук трябва да поработиш за да го отстраниш. Тук вече, ще опреш в малките детайли. Как го ядеш това сладко? По какъв начин? Опиши начина по който се храниш и промени позата и мястото, където го ядеш, като постепенно го намаляш. Не бързай заникъде. Никой не те гони и света няма да свърши! Този омагьосан кръг си има своето обяснение. Трябват ти три месеца и малко отгоре за да се отървеш от сладкото, заради клетките на твоето тяло, които се обновяват. Те имат способността да търсят още и още от тези съставки, които ги карат да се чувстват добре. Накратко казано-клетките имат памет. За това ти трябва поетапно намаляване на сладкото, старите клетки предават паметта си на новите, а новите на следващите и така цял живот. И винаги, ще ти бъде трудно да надхитриш своето тяло, ако не знаеш това. Като спираш от раз зависимостта си в тялото настъпва пълен хаос. Клетките буквално изпадат в паника, защото го няма тяхното удоволствие, съответно изпращат Непрекъснати сигнали до мозъка с големия въпрос-ЗАЩО? Подлагат го на уникален тормоз. Той пък невинния не издържа и решава проблема също по уникален начин-като се самоблокира.. Просто спира да работи, докато клетките не си получат своето, а клетките веднъж усетили това се застраховат с двойна и тройна доза от удоволстието. Ей така, сега им се е паднало. Успех ти желая. Не е трудно, просто ти трябва малко яснота и разбиране.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: a39d59297e
гласове:
1 2 3 4 5
  (14 гласа)

12.   Ами имай впредвид, че тези шоколадови и т. н. сладки натоварват панкреаса страшно много, затормозява се и не може да изпрати достатъчно инсулин, за да ги разгради в кръвта ти. Той може произвежда определено количество инсулин за целия ти живот. Ако тъпчиш яко сладко това количество ще се изчерпи по-бързо отколкото очакваш и тогава ставаш диабетичка и трябва да си набавяш изкуствено инсулин. Когато си диабетик живота е по-труден, зависи и от типа диабет, но може да се достигне до тези петна на крайниците, след време се налага ампутация, защото иначе ще умреш. Освен това и при диабетичките е по-трудно да се износи дете, ако решиш и да раждаш, може да се получат усложнения - да пометнеш или ти да умреш по време на раждането. Това как ти се струва? Моя съвет е да замениш тези трудноусвоими захари от бисквити, шоколади и т. н. с плодове, захарите от плодовете по-лесно се усвояват от панкреаса. Не казвам напълно да изключиш тези "дяволити" сладки, но като си вземеш една кутия бисквити Мираж например изяж само 2, остави си другите за друг ден(не всичките). Успех!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 07315f5af7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Оле, аз съм същата. Преди да почна да обръщам внимание на хранителния си режим, си хапвах и сладко и от всичко изобщо, а имах хубава фигура, пък като взех да следя какво ям и на мен ми се увеличи страшно апетита, и съм в същото положение като твоето в момента.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 148ccc3c72
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

14.   Четох скоро, и въпреки че уж знам много и всичко :)) за мен беше НОВОСТ фактът, че засилената нужда от сладко показва.... недостиг на белтъчини!!!
Защото аминокиселините, които се съдържат в белтъчините, поддържат нивото на кръвната захар и когато те не достигат, става.. мазало :)
Човек има лъжливо чувство, че се нуждае ТОЧНО от сладко, а всъщност се нуждае от постоянните си дневни дози белтъчини!
Ето колко белтъчини трябва да се ядат:
при жени минимумът е 55-60 г. на ден.
Справка:
1 яйце съдържа 6 грама белтъчини
1 кюфте: 10 грама белтъчини
1 пържола или риба: 20-30 грама белтъчини
1 кофичка кисело мляко от 400 грама: 12 грама белтъчини
1 филия хляб: 3 грама белтъчини
1 парче кашкавал колкото половин филия: 15 грама белтъчини
1 чиния боб / леща / грах 6 грама белтъчини
шепа ядки: 10 грама белтъчини
В останалите продукти съдържанието е символично!

Встрани от темата, за незнаещите уточнявам белтъчини и протеини е едно и също.
Те са най-важният градивен елемент в организма и образуват тъканите, органите, хормоните, нервните връзки. Без белтъчини няма никакъв имунитет. Трябва да се приемат ежедневно в достатъчно количество, дори когато пазите диета. Когато пропускате да приемате белтъчини, тялото си самоизяжда мускулите. Слабите стават по-слаби, а дебелите по-дебели, защото мускулите се заместват от мазнини.
Анорексиците - когато разградят всички мускули, започват да разграждат органите. Цикълът спира, увреждат се черен дроб, бъбреци, сърце. Зрението намалява. Страшно, а....

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: a41acf7b2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   От авторката: Колкото коментари, толкова и мнения, което е напълно нормално. Но наистина вече се пообърках. До хората, които се опитват да обяснят състоянието ми като болест или, както номер 14, с недостиг на белтъчини - не е това проблема уверявам ви. Отдавна съм разбрала, е съм пристрастена и просто искам да се отърва от тази зависимост. Иска ми се да стане от раз и просто всичко да приключи, но понеже вече се убедих, че това ще стане много, много трудно, мисля да пробвам с постепенно намаляване на количеството, но може ли някой да ми предложи нещо като план за количеството, което да приемам през дните на отказване? Много ще съм нлагодарна.
Конкретно до номер 11: Чувството, за което говорите, аз вече съм го намерила и разконспирирала. Проблемът е, че гледам снимките си от по-малка и ми се струва, че виждам някакъв съвсем различен и непознат човек. Искам да съм си отново, както преди с много приятели, без да ми пука и да се тормозя за някакви елементарни неща, както сега! Не мога и не искам да се приема такава, каквато съм, защото не би трябвало да съм такава! Аз не съм от хората, на които генетично им е заложено да са малко по-пълни. Това, което се случи, аз си го направих по изкуствен начин, за което много съжалявам и в момента се опитвам да оправя нещата, за да продължа нормално живота си. Все пак не искам цял живот само с теглото си да се занимавам и да се оплаквам има много по-важни неща, на които човек трябва да посвети вниманието си.
Все пак много благодаря на всички, които се заинтересуваха и се опитаха да ми помогнат!

 
  ... горе^

...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: a0c2e4ccb2
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

16.   До авторката. Аз също се хранех с много сладко. Постепенно почнах да го намалявам. Сега на ден мога да мина с един десерт и това. За да откажеш сладкото трябва да се информираш за здравословно хранене. чак когато осъзнаеш вредата му, ще се откажеш. Пий вода с мед, но не прекалявай и с него. Изцеждай си лимон във водата, за да алкализираш организма. Ако се храниш с питателна храна, постепенно организма сам ще изпита нужда от нея, а не от сладко. Спри бургери, макдоналдси и разни западни боклуци- кфс-ТА, МИЕФСИТА...
до номер 14.
Обясни малко как има толкова много вегани, които се чувстват добре с имунитета, и които почти не употребяват тези белтъчини, които ти си изброил!

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 16eb2c335a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

17.   Авторке, аз бях в същото положение и много добре разбирам какво имаш предвид от 57 кг на ръст 177 см изведнъж станах 75 кг. При мен проблемът беше, че до 22-рата ми година не обичах сладко, но след това си намерих едно гадже, което постоянно ми подаряваше бонбони Линдт. В началото не ги харесвах особено, никога не бях имала навик да ям сладко, но след това постепенно започнахме да си ги похапваме с него и неусетно аз се пристрастих към сладкото. Започнах да ям по 2 шоколада на ден, дори по 3, докато учих за държавните ми изпити, които бяха 3 и то наблъскани през седмица. От 57 станах 62-3 кг, което за моя ръст си е супер, 57 наистина бяха твърде малко. След това станах 65, което пак е ок, защото имах спортна фигура. Обаче след това кантарът направо се побърка и стигнах 71, 72.... до 75 кг. Тогава се осъзнах и започнах диета, с която отслабнах до 61 кг. Пак изглеждах добре. Обаче неусетно бях загубила мускулите си, защото отслабването ми всъщност беше загуба на мускулна маса. Кофти, а? По време на диетата пак си похапвах по малко шоколад (няколко блокчета), а след това пак се отприщих да ям. Е, познай какво стана. Стигнах 73 г. отново. После пак отслабване, пак качване. Просто някакъв кошмар. Сега съм в период на отслабване и вече тежа под 70 кг, надявам се да съм на прав път и да достигна до мечтаното от мен тегло, което е между 61 и 65 кг. За да отслабваш здравословно, необходимо е и да спортуваш - така няма да си унищожиш мускулите и ще успееш да задържиш постигнатите килограми.
Това, което установих за себе си, е, че човек се пристрастява към сладкото. Наистина е като зависимост към алкохол или цигари. Веднъж пристрастен е трудно да го спреш - винаги ти се иска, прималява ти и т. н. Има си биологично обяснение за това, обяснението е много дълго, но в обобщение: колкото повече сладко ядеш, толкова повече ти се иска да консумираш. Затова намерих начин да го спра постепенно. Винаги, когато исках да изям шоколад, изяждах плод - круша, ябълка, портокал, нар. Банани нарочно не похапвах, защото те са много захарни. Постепенно научих тялото си да не иска шоколадови десерти. През миналото лято бях отслабнала доста, защото спрях сладкото тотално и ядях рядко по някой плод. Просто не ми се ядеше нищо, съдържащо захар. Всичко беше супер, докато не получих покана за детски рожден ден (моя близка приятелка имаше бебче, което стана на годинка). Отрязаха ми парченце торта и хоп... докато се усетя, го изядох. И понеже сме си много близки, а тя беше поръчала ужасно голяма торта, която не се изяде, ми даде 8 големи парчета за вкъщи. Като знаех, че са ми в хладилника, постепенно ги изядох за около 2 седмици. Сама. Приятелят ми не яде сладко. И познай - пак ми се отключи гладът за сладко, започнах да ям сладко през два дни, през ден, всеки ден... А интересното беше, че не ми се ядеше сладко на въпросния детски рожден ден, даже се насилих да го изям... обаче гладът се отключи веднага.
Забелязала съм, че здравето ми винаги се влошава от сладкото. Имамх съмнения за проблеми с яйчниците и по-специално за СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници), но засега се отхвърли, макар че гинекологът ми потвърди, че имам признаци на единия яйчник, но са слаби и не може да се каже категорично и дори да има нарушения, ще се излекуват лесно (ако реша да забременявам). Имам приятелки, които ядат много сладко, и всички те до една имат СПКЯ. Но там говорим за непрекъснато ядене на сладко и пиене на кафенца по цял ден. Едната се занимава с търговия на сладкиши, така че можеш да си представиш колко изкушения са й пред очите по цял ден.
Ако успееш да издържиш няколко дни само на плодове, а постепенно да намалиш и плодовете или да не ги консумираш всеки ден, гладът за сладко ще изчезне. Аз не съм яла сладко вече седмица и виждам, че и кожата ми се изчиства. Преди две седмици имахме гости и правих торта за тях, от която цялата станах в пъпки. Не знам дали имаш проблемна кожа, но моята определено не реагира добре на сладкото.
Намали не само сладкото, но и въглехидратите. Това, което ти казват за белтъчините, е интересна теория, но моето тяло не я потвърждава. Белтъчините засищат, но не заместват глада ми за сладко. Опитвам се да го контролирам и горе-долу успявам, но ми е много трудно. Вече съм си наложила да не купувам нищо сладко вкъщи. Единственото сладко, което си позволявам, е да пия 3 в 1 сутрин, тъй като другото кафе ми идва прекалено силно понякога.
Надявам се да съм ти била полезна и от разказа ми да добиеш представа, че нещата са сериозни и е добре да вземеш мерки, за да не си създадеш здравословни проблеми.
Мога да ти препоръчам още да си купиш таблетки хром за пиене - те потискат глада за сладко. Аз ги пих за кратко, но после ме домързя да следя да ги пия всеки ден, иначе имат някакъв ефект и не са скъпи. Препоръчвам тези на Валмарк.
Успех!

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 6b0d75befb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

18.   Първото и най-важно е да започнеш да обичаш тялото си, защото той е твоя дом до края на живота ти. За сладкото ти препоръчвам да ядеш често но по малко, например купуваш си един шоколад и си казваш, , Това ще е единственото слфко нещо което ще ям 2 дена" и когато през деня ти се яде сладко отчуои си малко пии вода и остави за после. Тук е въпрос на съзнание, обещаеш ли си да изядеш един шоколад в продължение на два дена ще си горда че си изпълнила едно свое обещание и ще се стараеш да постигаш това което си обещаеш. Яж повече плодове и те са сладки.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: 4c2ccc6959
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Другият вариант е такъв 1 куршум 2 заека - не взимаш никакви пари и като нямаш пари няма как да си купиш сладко.. Аз плащам най - важното и другите ги заделям.. И със стотинки те е същото. И като отида на работа.. А аз работя в хранителен магазин и знаеш много е трудно.. Храната включително и сладкото е около теб, но като нямам пари не ям. Хем спестяваш и хем не ядеш сладко. А ако си ученичка.. Парите, които ти дават за закуска може да купиш нещо, което не е вредно като сладко ако не става карай вашите или твоя приятелка да ти взима и така един вид няма да ядеш сладко. Не знам дали съм помогнала, но това е моя начин. Успех

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker