2. Това, че започваш да тренираш и да се храниш здравословно с приятели, не е надеждно. Пробвала съм, но без особен ефект, защото накрая един от групата се отказва и всички останали захвърлят труда си малко след него. Но ще ти кажа как се получи при мен.
Първият ми успех беше, когато започнах сама да изкарвам пари и да живея отделно, защото така се налагаше да пазарувам и да си готвя сама. Сещаш се как се прибираш уморен от работния ден и взимаш първата гозба, която намериш в хладилника. След няколко часа очакване за вечеря дали ти пука, че ядеш нещо приготвено с промишлени количества олио? Не, никак. Но когато сам си купуваш храната и готвиш, това в хладилника ще е приготвено здравословно. Втората стъпка я отбягвах с години, но накрая ми се наложи да я предприема и тя направи нещата много по-лесни. Това да станеш час по-рано от нужното. Хубаво е, наистина. Трудно е докато изградиш навика, леглото сутрин ти се струва като най-важното нещо на света, но после ставаш, бързаш, стресираш се и започваш деня по лош начин. Преди никога нямах време за закуска, душовете ми се взимаха за 5-10 минути, не знаех как стигам до спирката, а какво остава за сутрешно разстягане. Абсурдно беше. В последствие започнах да ставам по-рано и някак глада ми идваше навреме след като се разсъня. Събуждам се, правя си кафе(този навик няма и да го прекъсна, единствено се научих с кафето да пия чаша вода), приготвям си обяд, разстягам се, защото вече ми е дошла енергията и вътрешно имам желание да се раздвижа, след което се къпя на спокойствие, обличам се, приготвям чантата и излизам. Сутрин не ми се и готви, но пък имам време да се събудя и огладнявам, така че ми е най-лесно да си направя кисело мляко с овесени ядки или да изям някой плод, колкото да ме държи сита до обедната почивка. То по ирония се води и здравословно, а реално просто мързела ми се обажда и не ми се прави нещо друго, а филия и да искам не мога да си намажа, защото не си купувам маргарин. Не съм привърженик на голямата закуска, за мен е по-добре човек да налбяга на обяда. Третата стъпка беше да започна да си взимам качествени продукти. За мен тези био щандове са излишно скъпи и недоказано здравословни. Но пък започнах да говоря с хора и намерих от къде да си купувам домашни яйца и млечни продукти, лятото се намират и зеленчуци. С месото е по-трудно и единствено успях да проуча марки, чието месо уж е прясно и не е претъпкано с антибиотици. Колко е истина не знам, но си живея в една приятна заблуда. Понеже много обичам да готвя, а обичам и да гледам растения, то започах да си отглеждам босилек, магданоз и всякакви подобни, за които можеш да се сетиш. Не е трудно, пък и не ти се налага да тичаш до магазина, ястията се подправят лесно и то с нещо, което знаеш, че е прясно и вкусно. Това бяха някакви дребни промени, които направиха всичко естествено. Е, понякога пак ми се иска да си хапна пържени картофки и си позволявам това удоволствие от време на време, но не е нещо основно в менюто ми. Идеята е първо да промениш навиците си, оттам става лесно. Да кажем, че всичко трябва да се случва постепенно и първия месец е малко трудно, но после виждаш ефекта и свикваш. Разбираш, че така се чувстваш по-добре. Когато станеш по-рано, няма как и да не ти се доспи рано, стискаш зъби първата седмица и толкова.
|
