 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Спорт и красота |
Моят голям комплекс..
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 2198 пъти
Здравейте! Момиче съм. Моля администраторите да одобрят темата ми, защото е важно. Както се подразбира от заглавието имам един много голям комплекс, който вече ме съсипва психически.. не издържам просто. Проблемът е, че когато се усмихна носа ми става много широк и като добавим, че е с по-месест връх. Ужасена съм, не го харесвам изобщо и докато събера пари за ринопластика не знам как ще издържа. Според другите нямам проблем, но аз не мога така. Моля ви ва съвети, как да се успокоя малко. Само за това мисля и съм обсебена от носа ми. Нямам друга мисъл в главата. Самочувствието ми се срина тотално, станах необщителна и затворена в себе си. Не излизам от нас през повечето врече и всичко е заради носа ми. Когато не се усмихвам си е нормален, но вече съм пред нервна криза. Моля за съвети как да се успокоя малко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 04aa6b3d1f |
|
1. качи своя снимка в гугъл драйф, дай опция да е визибъл за имащите линка и ни дай линк. Само ако те видим, може да с е обективни, другото са празни думи.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: af77c81ae1 |
|
2. Според мен се вторачваш в глупости. Аз имам лека гърбица, и какво от това? Мъже винаги са ме харесвали, дори се омъжих и имам дете. Голям праз! Виж си другите черти, със сигурност имаш много красиви! Недей да имаш свръх очаквания към себе си. Приеми се. Сложи си червило и си изуши косата, облечи се и се напарфюмирай. Хапни нещо вкусно, излез с приятели. На никой не му пука за носа ти, но като ти начукат главата със скалпела, после цял живот ще сърбаш попарата и ще си е само за теб.. да знаеш. Не се лъжи като казват колко лека операция е и че няма последици. Винаги има. Винаги. После ще виждаш нов човек всеки ден в огледалото, това не си ти!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 6392363df9 |
|
3. Ако хипотетично срещнеш мъж, който те покори емоционално, интелектуално и душевно с топлината и нежността си, ще го зарежеш ли, понеже носа му е малко широк? Знам какво ще кажеш, "моят не е малко широк, моят е отвратителен". Мда, понеже всичките моделки, дето ги гледаш уж перфектни, нямат ПМС, мазна коса, пъпки, целулит и т. н., доста от които имат и неособено прави носове, например. Работила съм в модна агенция и мога да ти кажа от личен опит, че НИЩО от списанията и сайтовете за красота не е такова, каквото изглежда след 10 ретуша, 20 програми за стесняване, изчистване, избистряне и т. н. В момента, в който видиш някои от тези девойки навън, в тълпата, ще останеш гръмната, и може изведнъж да почнеш да си харесваш носа. Вярвай ми.
Спри да се сравняваш с перфектния, непостижим образ от списанията, които налага кой какъв нос да има, и започни да благодариш за това, че нямаш рак на носната кухина, например. Защото много хора нямат твоя късмет и редовно ходят на вливки, а семействата им изнемогват финансово, молейки се на бог за чудо.
Ако действително искаш хората да те възприемат като красавица, започни ти да се виждаш такава, колкото и усилия да ти коства това. В момента излъчваш единствено "аз съм грозна, грозна съм, не мога да се понасям, отвратителна съм, умирам". Кой би искал да бъде в компания като твоята? Никой, освен някой също толкова комплексиран човек - което не е никак за предпочитане, да ти кажа. Качествените хора имат нужда от качествена компания. От усмихнати личности, излъчващи самоувереност и топлина, не мрак и самомнителност.
Намери начин да приемеш себе си такава, каквато си. Защото най-вероятно си много красива млада жена, страдаща от критично ниски нива на самочувствие. Носът не ти е проблем. Мисленето ти е. Докато не се справиш с него, ще вървиш надолу по спиралата "не се харесвам", превръщайки се в онзи тъжен пример на жените, които през 2 години си правят операции и корекции по тялото, докато се превърнат в онова, от което са се опитали да избягат.
Ще ти разкажа една много интересна история. Моята. Изводите ще ги направиш сама, аз няма да ти вменявам нищо. Когато бях тийнейджър на около 17, бях с така нареченото в модните среди перфектно тяло. Идеалните мерки и пропорции, технически и визуално, поради което и ме искаха от множество различни агенции за снимки. Дотук добре, само че аз не се харесвах. Никак. Виждах краката си къси, гърдите - безформени, ханшът - недостатъчно тънък. Непрекъснато се сравнявах с другите момичета и винаги в тяхна полза, никога в моя. Не харесвах нищо в себе си. Не се намирах привлекателна. Имах отвратително ниско самочувствие, не излизах никъде, извън ангажиментите ми, и нямах почти никакви приятели. В компания, ако все пак се случеше подобно чудо, бях тиха, свита, като част от мебелировката. Аз - покорила подиумите, желан модел от десетки дизайнери и фотографи. С разкошна, красива, дълга естествено руса коса и очи, преливащи от синьо в зелено. Високи скули, пухкави устни. Без корекции. Без изкуствени удължения, пластмасови нокти, мигли от "естествен" косъм... Мда, ама аз виждах само грозното патенце. Виждах едно объркано момиче, което се страхува от хората. Самомнително и жестоко към себе си. Мразейки тялото си, се разболях от анорексия. Разболях психически и близките ми, които едва не умряха, борейки се с мен да хапна поне един залък. Цикълът ми спря и повече не дойде година и половина. Кожата ми посивя. Ноктите ми започнаха да се чупят. Сърцето ми прехлопваше все по-често. Причерняваше ми, не можех да се движа като преди. Хората започнаха да питат майка ми дали не са ми поставили най-страшната диагноза, рак. Отивах си. С много, много, много усилия успях да се излекувам и да се възстановя, но в процеса по физическото стабилизиране аз не знаех, че трябва да лекувам най-вече мисленето си, психиката си, че там е проблемът, коренът на всичко.
Именно този корен остана неизлекуван. Колкото повече време минаваше, толкова повече имах нужда от силно рамо до себе си. Имах нужда от обич. От мъж до себе си. Но нямаше никого. След това, което бях причинила на семейството си, отказах да ги натоварвам с моите вътрешни борби. И потърсих утеха в храненето. Винаги, когато се почувствах зле, аз намирах нещо да изям. В началото готвех сама, а после се хранех само от фаст фууд веригите. Доставяше ми все по-голямо удоволствие да се тъпча, до момента, в който си дадох сметка, че съм качила над 30 кг. Нищо от дрехите ми не ми ставаше, ставаха все по-малки като с магическа пръчка. Отново спрях да излизам, задъхвах се, ограничих контактите си. Кошмарът се повтори отново, само че в другата крайност.
И тогава разбрах. Аз никога няма да бъда напълно щастлива, докато не взема живота си в ръце и спра да подкопавам сама основите си. Ако ще търся център на моето самочувствие, това трябва да бъда самата аз. Всичко, което съм, за щастие или за беда, си е мое и е плод на моите борби. На моя път. На всичко, което съм изживяла. Ако живея, за да отговарям на стандартите за красота или каквито и да било други стандарти, ще се самоубия по пътя и пак няма да съм ги постигнала напълно, защото всичко това е нерационално, нездравословно и непостижимо.
В онзи момент ми просветна. Погледнах на света с други очи. Усмихнах му се. В онзи момент към мен протегнаха ръка десетки качествени и добри хора. И аз я улових, но не като удавник. А като приятел и личност. В онзи момент мъжете започнаха не само да ме забелязват, започна масова истерия. Подсвиркваха, заглеждаха ме, правеха ми комплименти на начина, по който изглеждам, канеха ме на срещи, на вечеря, на кино, подаряваха ми цветя. На разговорен език, почнаха да се избиват за моята компания. За моята компания, представяш ли си! Аз, 70 килограмовият бивш модел, който прилича повече на прасенце, отколкото на някой с тънка талия и дълги крака! А те ме искаха! Всичките! Социалната мрежа забиваше от покани, съобщения след съобщение. Тълпи. Всичко това ме ласкаеше, но се питах защо не ми се случи, когато бях 42 килограма, когато модния свят беше в краката ми, когато по магазините едва се намираше чак толкова малък размер дънки... И разбрах. Новото ми самочувствие привличаше хората. И понеже аз самата приемах себе си и се обичах, те отговориха със същото спрямо мен... като огледало.
Сега отново съм с манекенски размери. Свалих всеки излишен килограм. Спортувам умерено. Храня се здравословно, без да си причинявам глад и смъртоносно натоварване. Но не гладът, не натоварването разболяват. Разболява ни мисленето, че не сме достатъчно добри. Че другите са по-красиви, по-привлекателни, целунати от съдбата, а ние не заслужаваме да бъдем обичани... дори и от себе си. Това е най-тежката присъда. Тя разболява. Тя съсипва съдби. Тя ни държи далеч от най-истинските и смислени неща в живота: топлото приятелство, споделената обич, общуването с околните, любимото хоби.
Обикни се. Направи първата крачка още днес. Защото ако не го сториш, ти никога няма да бъдеш щастлива и пълноценна, независимо колко операции ще претърпиш. Ще виждаш себе си винаги недостатъчно съвършена. А си красива.
Красива си.
Наистина.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: a4e205009a |
|
4. Спокойно. Ринопластиката е 2000 лв. НЕ е нещо спешно. След време ще си направиш, не се сдухвай. Не слушай другите дето ще кажат не си прави. Аз съм за перфектния външен вид, не пречи да се отделят пари за това. Но не е на живот и смърт. Оправи си самочувствието.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: ab6fa87af1 |
|
5. Не мислиш ли, че ще се чувстваш по-добре ако превъзмогнеш това и ако знаеш, че се харесваш такава каквато си, че си преживяла този твой комплекс, отколкото да имаш перфектния нос, но да не е в истинския му вид, в който си е бил от раждането ти и с който те е създала природата? Замисли се. Иначе каквото и да решиш, надявам се да е добре за теб и да преодолееш това... Успех
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 4f412f3a8c |
|
6. Моята история е почти идентична на номер 3, с разликата, че аз бях 40кг, дори съм била на моменти по 38-39, но нямах анорексия, имах гадже тогава и той ми създаде комплекс, че съм плоска едва ли не, а аз дори като бях толкова слаба имах много хубави гърди, всички фотографи, които са ме снимали са ми казвали, че имам страхотни гърди, много хубава форма, много стегнати... Но аз не можех да забравя обидите на гаджето ми и изпаднах в депресия, започнах да ям по една майонеза с бял хляб, колкото мога повече и накрая банан за закуска, после джънк фууд, пици, бургери... а дори не ми харесваше тази храна, предпочитах вегетарианската кухня риба, скариди, калмари, миди... и така за година и половина качих 20кг, междувременно се разделих с гаджето ми защото усетих, че има нереални изисквания към мен и не заслужавам такова отношение, започнах връзка с друг мъж, който изглеждаше перфектен за мен на пръв поглед и повече от година бях много щастлива, после започна и той да показва манипулаторския си характер и да ме убеждава, че съм дебела, аз не бях дебела, бях съвсем нормална за моят ръст и да, тогава вече гърдите ми бяха станали огромни, носех чашка 90D, но вече не бях с
"цицомана", а с "фетишиста на анорексични тела"... Разбира се, че се разделих и с него, абсолютно неприемливо е за мен някой да ми налага неговото мнение и то като става въпрос за моето тяло, тия хора луди ли са? ! През цялото това време, освен комплексите, които тези мъже ми налагаха, аз имах и свой комплекс... и за мен това беше носът ми, майка ми има кръгъл малък нос, а баща ми голям с гърбица, доста кофти комбинация, още от тийнейджърка ми беше голям проблем това и винаги съм смятала, че ще си направя операция, но все отлагах и се чудех, гледах се постоянно, от всякакъв ъгъл и накрая го приех, много си го харесвам даже, най-вече го направих защото знам, че ако си направя тази операция, няма да ми е последната, ще започна да се вманиячавам, реших просто да запазя естествения си вид и изобщо не съжалявам! Това е едно от най-хубавите ми решения, други мои много хубави решения са да прекратя предните ми две токсични връзки с комплексари, които искат да те променят напълно, както на тях им изнася! Сега 6г по-късно съм в перфектна форма, адски щастлива с мъжа до мен, който ме приема на 100% такава каквато съм, с всичките ми минуси и често се шегувам, че съм единствената руса индианка (заради носа, прилича ми на индиански):) Най-важното е да се обичаш такъв какъвто си! Хора, приемайте се естествени, смейте се, излизайте, общувайте с близките си!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: f848950ad0 |
|
7. Душа, вторачила си се в нещо, което вероятно само ти забелязваш. На всеки човек носът се разширява, когато се усмихне, но разликата е малка. Сигурно имаш абсолютно нормален и хармоничен с останалите черти на лицето нос, просто ти си си наумила нещо.
Black Sabbath
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e38a0dae54 |
|
8. Ще ти кажа нещо, което може да те изненада. Чичо ми (и не само, много други мъже са ми го казвали) ОБОЖАВАТ огромни, гърбави женски носове! И то не с лека гърбица, ами направо както много биха казали "баба яга". И много мъже действително го намират за секси и привлекателно, не се комплексирай от един нос! Моя е с размера на копче и един от тези мъже ми каза, че носът ми е прекалено малък и не можел да го преживее, не съм изглеждала интелигентна така :D Някои пък харесват наистина грамадни гърди/дупета, бенки и какво ли още не. Хора всякакви!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
