 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Спорт и красота |
Чувството да си грозен!
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 7517 пъти
Аз съм жена на 20 години. Ще се постарая споделянията ми да не са дълги и да са разбираеми. И така. По време на детството си бях хубаво дете до около 11-12 годишна възраст, макар че някои от грозните черти си ги имах и тогава. Но от както навлязох в пубертета доста се промених и спрях да се харесвам.
1. Ще опиша част от чертите си, които на моменти ме довеждат до депресивно състояние и се питам защо на мене по дяволите? ! Значи имам много грозна форма на устата, което може би е една от главните причини! Няма никаква женствена форма като при повечето жени и дори избягвам много да се усмихвам, защото гледката не е красива! Имам леко изпъкнала брадичка, но при хубава жена това не би повлияло, докато аз изобщо не съм за съжаление и това също ме дразни. Под очите имам изключително грозни черти, които имам по рождение и за съжаление трябва да се примиря с тях. Носът ми също не е първа красота, както се казва. Също така имам дълбоко чело, което допълнително ми влияе. Като цяло имам гладка кожа, но с лицето за жалост не е така. Кожата на лицето ми изглежда по-като безжизнена, малко по-сива и винаги под очите имам леки кръгове. В много случаи подходящият грим и прическа разкрасява жената и я прави още по-привлекателна, но при мене няма много положителни ефекти, да не кажа хич. Вече съм изгубила надежда, че ще се променя към хубаво.
Или като заключение на тази точка: Всяко младо лице е различно и си има своите красиви черти, независимо от това дали са малко или много, но аз май не мога да намеря нито една хубава в моето. Човек ако е грозен по природа нищо не може да направи за да прикрие чертите си!
2. Ще опиша на кратко от ежедневието и като цяло малко от годините. До седми клас почти нямах приятели, никой не ме уважаваше и харесваше, но това е минало което не ми липсва, както и класа. След девети и десети клас малко се подобри положението. Имах малко повече приятели и тогава се запознах с най-добрата ми приятелка(Началото на девети клас). Благодарна съм, че я имам и тя ме кара да НЕ се чувствам сама сред фалшивите приятели. С по-новия клас също се разбирах по-добре. Приятел (гадже) никога не съм имала. Причината е 100% ясна! Но мисля, че вече започвам да свиквам и с това. Сега в университета е малко по-добре, защото вече сме по-зрели и не се подиграват така както в училище. Но момичетата определено са по-сериозни. Другият ми страх е какво мислят останалите докато се движа сред тях. Просто ме е страх от мислите на околните. Явно си мислят колко по-грозна изглеждам. Тея ужасни мисли просто са се вкоренили в мене. Не вярвам на никого. Имам чувството, че всеки крие от мене само за да не се засегна, но имам чувството, че така още повече ми тежи. Моите познати често си правят снимки и повечето им снимки са супер, докато аз много рядко имам хубави снимки и почти не качвам вече. На готините им е лесно, но не знаят колко непоносимо е чувството на тези които не се харесват и мечтаят да са красиви като тях!
Това е като цяло описанието от мене. Да се надявам, че се е получило разбираемо и тези които желаят може да споделят. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 718711808c |
|
1. Човек е това, което сам за себе си мисли и чувства.
Ти страдаш от огромни комплекси и сама не се харесваш, което ти пречи и да излъчваш красота навън.
Аз самата бях не толкова хубаво дете и момиче - никога като дете например не съм предизвиквала възторжени възгласи на лелки и бабки, а като момиче бях пренебрегвана от съучениците си заради тромавите си движения и фигура, мазна коса, лош вид като цяло. Знам какво е да се чувстваш грозна - била съм едра и тромава, имах криви зъби (МНОГО КРИВИ), после ми откриха и късогледство (очила! ), имах безформено тяло и лицето ми не беше нито с хубава кожа, косата ми имаше мишешки безцветен „цвят“, а лицето нямаше хубави черти - подпухнало и безформено, носът ми е голям и асиметричен, но никога не си позволих да превръщам всичките тези недостатаци в себе си, а просто реших, че съм над тези неща - концентрирах се върху образованието си и се помъчих да съм добра в общуването с другите - да ги изслушвам, разбирам, да давам добри съвети и да помагам.
Някъде на 16 г. реших да променя каквото мога. Отидох при ортодонт и си сложих най-евтината възможна шина (от бедно семейство съм, сама си я купих с джобни - към 150 лв. беше).
Купих си боя за коса за 3,5 лв и почнах да се изсветлявам. В началото стана на петна, но понеже бях упорита и се правих един и същи цвят с течение на времето се научих как и се получи точно цветът, който исках. Отслабнах и от втората употреба си купих прилични дрехи, така както стари дрехи от сестра ми преправих при шивачка и започнах да се нося секси и да подчертавам предимствата си - дългите си крака например. Преди много мразех големите си гърди, но се примирих с тях и хоп - почнах да получавам само комплименти. На 18 г. свалих и шините и хоп - имах перфектно подредени, едри и бели зъби, защото за разлика от другите с хубави зъби, аз се бях научила да се грижа за своите не толкова хубави по природа - не пуших например, мих си редовно зъбите и ходих на зъболекар редовно. Като студентка вече изкарвах достатачно пари, за да си купя лещи и свалих очилата. Днес нищо вече не напомня за грозното патенце и съм много харесвана жена без да полагам кой-знае какви усилия - например не си съсипах косата с различни експерименти, а се боядиствам от 15 г. с подобен цвят, не си играх с теглото си и се харесвах и като кача 5 кг. , не се горях на слънце, когато беше модерно, защото нямах време за плажове от работа и учене и днес нямам никакви бръчки, а лицето ми е с изчистени, класически черти, защото след като поотслабнах изчезна подпухалостта.
Интересното е, че за мен външният вид не е много важен - отделям 10-15 мин всяка сутрин за баня и грим и изобщо не съм суетна.
Всички горни неща направих по-скоро, защото ми беше възможно без особени средства и усилия. Днес имам пари, но не съм си оперирала носа например, но не го правя
Какво искам да ти кажа - не се побърквай заради недостатаците си, а виж какво можеш да промениш с малко усилия и средства и го направи, но се научи и да се харесваш.
Например ако не харесваш тена си си вземи подходящ фон дьо тен - всяка по-добра продавачка може да те посъветва. Най-видими промени са елементарни неща като цвят на косата и дрехи. Хората много се вглеждат и в хубава фигура, а да постигнеш такава не е толкова трудно
„Човек ако е грозен по природа нищо не може да направи за да прикрие чертите си! “
АБСОЛЮТНО НЕ Е ВЯРНО ТОВА. Направи си по-ярък, интересен цвят на косата, ползвай подиходяща козметика, поработи за хубаво тяло и си набави женствени и интересни дрехи - ВОАЛА.
Повечето хора имат някакви недостатаци, но е важно как се презентира човек и най-вече какво излъчване имаш.
Има страшно желани пълнички жени например, защото са в добро настроение, имат женствени извивки и знаят как да ги подчертаят и има много хубави момичета, които са сами, защото страдат от комплекси и нямат излъчване.
От теб зависи - научи се да се харесваш, за да те харесват и другите
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 66c88e0f63 |
|
2. Хей, много бих искала да се запознаем, защото имам чувството, че си приличаме. Спокойно, аз мисля, че си прекрасен човек, както външно, така и вътрешно. Просто имаш някакви комплекси, които ти пречат и трябва да ги отстраниш, защото в днешно време ще ти е много трудно сред кифли и подиграващи се хора. Важно е това, което ние мислим за себе си, а не околните. Явно някой ти го е втълпил това и поради тази причина имаш такова мнение за себе си. Ще ти разкажа и за моите мисли понякога, да видиш за какви комплекси става въпрос :д
по принцип и аз не се харесвам, но като съм си у нас, не знам от къде го намирам това самочувствие и си мисля, че не съм толкова зле. Като изляза някъде имам чувството, че съм като клошар. В девети клас реших, че ще си скубя веждите да станат по-тънки, защото си въобразявах, че трябва да ги оправя, защото са ужасни и така почнах, всеки ден вместо да си уча, скубах вежди и бях останала с по пет косъма, за което съжалявам. Реших, че ще отслабвам после и почнах пък с това, гладувах и си мислех, че ще се получи нещо. Е, получи се до някъде, обаче с много усилия, проблеми и т. н. По принцип не се влияя от мнението на хората, но аз самата си съставям някакви характеристики за себе си. Казват ми мили неща, правят ми комплименти, ама аз не се харесвам и това е. Единственото, което харесвам в себе си са очите и косата, това е. Това лято пък реших да си изстветля косата, нищо че е тъмно русо, нещо пак ме беше прихванало и стана малко зле, но добре, че сега вече не се личи. По принцип, не знам как, но попадам на кофти хора, постоянно ми натякват, че съм тъпа, руса и не мога да направя нищо сама. Хайде, аз не слушам другите какво говорят, ама все пак се засягам повече, че ме мислят за глупава. Връзки до сега съм нямала. Едва ли има друг, на когото да му предложат и той да каже на човека: твърде грозен съм за теб, не искам да те излагам и да прекрати контакт. Не съм виждала някой да го прави освен мен. Понякога седя и почвам да си фантазирам колко хубаво би било да съм мъж, на тях не им пука толкова как изглеждат, а ние трябва винаги да изглеждаме добре. Даже майка ми вика: спри да си мислиш така, че да не вземе това да се случи :Д така, че спокойно, не си единствена. Мисли си, че си хубава и другите ще те възприемат така, трябва да си уверена иначе ще бъдеш обект на подигравки. Убедена съм, че не си грозна, всеки е хубав по свой си начин.
ж18
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 28f335ca39 |
|
3. Всички около теб си мислят за теб, съвсем същото, каквото ти мислиш за себе си!
https://www.youtube.com/watch?v=VjVv71KpdzE
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: e03bce7bc8 |
|
4. Явно за теб красотата и грозотата се свеждат само до черти от външността, за които ти нямаш почти никакъв принос. Гледай филма "Свалячът Хал" (има го на Замундата) - гледай го няколко пъти и се опитай да вникнеш в него.
Иначе номер 1 е прав/а.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: d98e1445a1 |
|
6. Авторке, познах те, не можеш мен да излъжеш - ти си Джулия Робъртс :)
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: ae236ac5d2 |
|
7. Здравей разбирам чувствата ти, но това което мислиш за себе си не е вярно според мен. Аз мисля, че твоето самочувствие е сринато и заради това си мислиш, че никой не те харесва. Помисли си върху моите думи, а те са:" Задавала ли си си въпроса колко хора по света искат да имат такава красота като твоята, която ти не харесваш знаеш ли колко хора има, които нямат такава красота, които са обезобразени и така нататък те копнеят и за най- малката радост в живота си"Трябва човек да бъди благодарен и доволен и на най-малкото, което има. Аз мисля, че трябва да спреш да мислиш негативно промени своето мислене към позитивната страна. Красотата се дава на хората по рождение според мен няма грозни хора всички са красиви, но разликата е, че едни са надарени повече, а други по- малко. Относно твоите приятели искам да кажа, че, който те цени ще остане с теб, а който не те цени ще ти обърне гръб просто е. Хубавото е че имаш най-добра приятелка на която може да разчиташ. Според мен истинските приятели ще бъдат до теб в труден момент и когато имаш нужда от тях те ще ти подадат ръка и по този начин ще разбереш кой държи на теб. Според мен не е важна красотата и външността на човека важно е "сърцето" какво е какъв е умът на човека трябва преди всичко да бъдеш "човек"! Има една поговорка помисли си върху нея, а тя е: "Хората по дрехите посрещат, а по ума изпращат"! Дано ме разбереш правилно!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: a42981f0e0 |
|
8. Да не ти пука изобщо и аз съм бахти грозния но не ми дреме някой като се опита да ми го натяква му казвам че може да си бие шута и да не се занимава с мен и да видиш как остават около теб хора които ще бъдат стойностни и ще те ценят защото такива пресмехулници колкото искаш има под път и над път и момчета и момичета чудо е но какво да ти кажа мнението на околните е субективно не обективно всички подобни индивиди питат моята какво е видяла в мен но за нея от 8 години съм това което тя иска така че за тях може да не съм привлекателен но за нея съм спри да се коркаш приеми себе си излъчвай каквото ти е кеф на теб не живееш заради тях дори и "красивите" не са харесвани от абсолютно всички какво се правят на вездесъщи нормално е някои ще те харесват други не знам какво 95% да не те харесват 5% да те харесват но с тези 5% се чувствам спокойно,отпуснат в свои води а не да се напрягаш късмет успех и не се тревожи
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 7a12e6fe21 |
|
9. Здравейте. Аз съм авторката, вече на 23 год. Явно за съжаление винаги ще остана с чувството, че с времето ще имам все по-овяхнал вид. Вече съм изгубила тотално надежда, че някога ще се чувствам хубава. Почти не се усмихвам от ужасната мисъл за бръчките около носа и устата, които са първите показатели за напредване на възрастта и разбира се едно от най-грозните неща за мене, които искам да си спестя като поредната грозна черта, която така или иначе ще се появи с времето. Познавам жени на 30 и повече години, които имат по-свеж и румен вид на лицето, имат гладка кожа и красиви черти. Ген, който аз нямам. Вече не изпитвам страх и от околните, покрай които се движа, защото безнадеждността ми за добре изглеждащ вид ме е обладала. Бих се определила повече като апатична личност. Вече отдавна не умея да се радвам на нещата в живота. Не че нещата, които правят човек истински щастлив са много... Дори и да проявявам радост, аз не я показвам с усмивка, а просто вътрешно я изпитвам. Много хора вече ме познават като апатичен човек. Грим по-малко използвам от преди. Някои са на мнение, че не е полезен, че естествената красота е по-предпочитана, но аз разбира се такава нямам, но вече ми е все тази. Другото, което съм забелязала в себе си е, че съм противоположност на хората, които имат хипохондрия. Не се страхувам от здравословна гледна точка. Аз съм посредствен човек. Имам си други страхове и тревоги, но те са друга тема.
Единственият плюс е, че има човек, който ме е приел с множеството ми минуси и липса на красота, може би защото съм от по-скпомните и имам нужда някой да изпитва топли чувства към мене, за да се чувствам и аз малко по-добре.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 8bb9a33c0e |
|
10. Авторке, негативната нагласа няма да коментирам, ще се насоча направо към това, което смятам, че можеш да повлияеш, а именно състоянието на кожата на лицето - има някои неща, които при всички дават резултат и помагат за по-свеж вид на кожата и здравословен тен.
Сивия цвят и хартиеното излъчване на кожата, говорят за липса на кислород и недостатъчно добро кръвоснабдяване. Чисто визуално това може да се подобри с придобиването на малко тен - дали ще прекараш време на слънце (което според мен е по-добрия вариант) или ще избереш солариум (бърз видим резултат) си решаваш ти. Но тенът определено противодейства на болнавото хартиено излъчване. Аеробните упражнения също биха подобрили кръвоснабдяването на лицето. За да се справиш с проблема и отвътре - окситерапия, мезотерапия и след това кaчествена подхранваща козметика - на твоята възраст фокуса би трябвало да е добрата хидратация.
Като профилактика срещу бръчки - в интернет има много клипчета с facial yoga, anti-age facial exercises итн - харесай си няколко и започни да ги изпълняваш ежедневно, така ще тонираш мускулите на лицето и ще се оформят по-добре контурите.
Против кръговете под очите - пробвай след като си направиш чай да сложиш още топлите торбички под очите и да ги задържиш там 10-15 мин - черен и зелен чай са особено подходящи. Придобиването на тен също видимо ще направи тъмните кръгове по-незабележими.
За тониране на кожата и подобряване на кръвоснабдяването - продават се комплекти със съвсем мънички вендузи за лице - масажът с тях (отново има клипчета в интернет) също е страшно благотворен и дава бързи визуални ефекти, а и помага козметиката да се усвоява по-добре.
Състоянието на косата също е много важно за общото впечатление - блестяща, здрава лъскава и поддържана коса винаги прави добро впечатление. Как се грижиш за твоята и в какво състояние е?
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 7a12e6fe21 |
|
11. Здравей, номер 10. С косата за сега нямам проблеми. Гледам да не я изтощавам с различни масла, лакове, бои, балсами и др. Само къна съм използвала преди. Имам пърхот, който е от много години и не виждам траен изход от това, но вече дори не ми прави впечатление. Важното е състоянието да не се влоши. От години ползвам само два вида шампоана. Не смея да си купувам какви да е, за да не ми навредият нещо, а и при всеки действа различно и не мога да знам дали ще се отрази и на мене добре. За сега да чукам на дърво нямам проблеми. Нямам проблем с бързо омазняване. Гледам да не я къпя много често. В пубертета ми се омазняваше повече. През пролетта и лятото имам по-засилено падане на косата, но това си го обяснявам със смяната на сезона, затоплянето и по-силното слънце. Към есента се нормализира.
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 9c5f962809 |
|
12. Здравей, а защо не опиташ и някои домашни маски за лице. В интернет има много рецепти.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 26bf7a3662 |
|
13. Номер 10 съм, благодаря за отговора.
Знаеш ли, присетих се нещо друго - в гимназията две от най-популярните момичета в класа ни реално далеч не бяха красавици, да не кажа, че си бяха откровено грозни. Понеже бях доста комплексирана през този период съм ги наблюдавала и без да искам непрекъснато съм се сравнявала и съм се чудила, какво им харесват момчетата и защо всички търсят компанията им.
Първо и двете бяха от доста заможни семейства - не са парадирали с това (прекалено добре бяха възпитани), обличаха се и двете предимно спортно (не съм ги виждала почти с поли и рокли освен за абитуриентската), но бяха все с маркови дрехи, маратонки, раници, часовници и пр. Мисля че когато човек от малък е свикнал да разполага със средства и да има финансова сигурност, това по някакъв начин се пренася и в излъчването му и дава някаква допълнителна увереност.
Второ - и двете бяха доста общителни и самоуверени - но всяка по неин си начин. Едното момиче, да я наречем А. беше супер слабичка, с абсолютно неженствена фигура, плоска и без грам извивки, неправилни остри черти на лицето и късо подстригана коса в неутрален цвят (светло кафяво), която абсолютно не и отиваше. Не носеше и грим, то може би и по добре, че не носеше, защото със грим щеше да е гротеска. Та А. беше невероятно остроумна и постоянно провокираше и затапяше в разговор, просто страшно бързо успяваше да реагира адекватно във всяка ситуация и да каже точното нещо. Не се притесняваше и да си сваля момчетата (и то популярните такива), които са и хванали окото - имаше си разбира се, своите разочарования, но не е оставала без гаджe. Всички я търсеха за компания, защото беше жива и забавна. Получаваше и се добре и когато реши да се подиграе с някой или да го засече и злепостави - съответно всички и имаха респект и никой не искаше да се окаже от погрешната страна.
Другото момиче - да го наречем Б., имаше нормално телосложение, но на вид беше крайно безцветна - мазна жълтеникаво-безцветна, постоянно лъщяща проблемна кожа (редовно с по някое червено петно), широки пори, коса - цвят миша в къса неутрална прическа и малки почти свински светло-кафяви очички. С две думи, далеч не беше красавица - обаче...това момиче беше изключително човечно, общително, с невероятна обща култура и в състояние да говори увлекателно по-всякакви теми и с много и различни интереси. С две думи беше личност. Реакцията и също беше адекватна и винаги на място, винаги знаеше какво е правилно да каже. Също не се притесняваше да е директна или да провокира - просто беше интересен човек, на когото искаш или не се възхищаваш и до когото искаш да се приближиш.
Та, това което се опитвам да кажа е, че тези двечките, определено не оставяха външния им вид да им определя нещата, нито са го възприемали някога като проблем. Когато oще от малък никога не си получавал нещо различно от грижа, внимание и подкрепа от отколните, то това оформя и една позитивна представа и здравословна представа за себе си и ти създава и имунитет към всевъзможни житейски ситуации. Самочувствието и умението за общуване, определя може би на 80% начинът, по който околните те възприемат.
Съвсем различно е, когато се срамуваш, свиваш, мънкаш...тогава няма никакво значение, че си красив - ако не си уверен в училище, значи си смотан. А когато си неуверен, постоянно ти се струва че те наблюдават, преценяват и ти се присмиват и се чувстваш непохватен и нелеп. Или пък те питат нещо и в момента, в който си отвориш устата да отговориш, блокираш от притеснение и смутолевяш някаква глупост или млъкваш и съответно отсрещната страна остава с впечатлението, че си просто глупав, смотан или нямаш какво да кажеш. Толкова се страхуваш от провал или присмех, че почваш да се стараеш по никакъв начин да не привличаш внимание - да се сливаш с обстановката. Иска ти се да се намесиш в разговор, но толкова дълго разиграваш репликата в главата си и чакаш момента, че го пропускваш - или пък си отваряш устата толкова тихо, че никой не чува.
Това са рани още от детството и много трудно и бавно се лекуват, но се лекуват - полека, стъпка по стъпка, когато започнеш сам на себе си да подаряваш малки жестове на обич и внимание, когато спреш да правиш компромиси със себе си и постепенно изхвърлиш от живота си, всички чиято компания те кара да се чувстваш зле. Но първо сама трябва да погледнеш на себе си с други очи - да видиш, че и ти си ценна, че и ти си интересна, че имаш какво да кажеш, какво да дадеш. Трябва да започнеш да говориш все повече и повече, да се откриваш, нищо че се притесняваш, нищо че ти иде да станеш невидима след като си си отворила устата - продължавай и постепенно притеснението ще изчезва и фокусът все повече ще е върху това, което имаш да споделиш. В един момент ще усетиш, че не само ти е все по-лесно да се изразяваш, но започва и да ти доставя удоволствие. Става бавно, става трудно, но става и другите също започват да усещат промянатa.
Млада си и всичко, всичко е пред теб - имаш достатъчно време да поправиш всички грешки, да започнеш отначало, да се превърнеш в личността, която си искала да бъдеш - дай си този шанс! Пробвай смело - няма какво да загубиш, можеш само да спечелиш.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 7a12e6fe21 |
|
14. Да, но причината се крие и в това, че и други съм чувала да си го казват зад гърба ми отностно това, че съм грозна. Подигравали са се, унижавали са ме, даже още помня преди време като влязох в един магазин и близо до мене имаше едни момичета, които си приказваха хихикайки "тази каква е грозна". Това няма как да не го запомна и да влезе дълбоко в ума ми. Майка ми също е претенциозна. Казва ми че съм като мъртвец в лицето, косата ми е като на пещернячка, неподдържана, безразлично кестенява е, нито права, нито къдрава, също така да съм си слагала очна линия защото съм приличала на одрана в очите и още си работи. Е, слагам си понякога. Това ми го е втълпявала години наред. Дори и да имам някакво минимално самочувствие, едва ли някога ще стигне до степен, че да се чувствам добре в себе си.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: f785d8aa46 |
|
15. Споко, моля те. Една приятелка супер яката мацка, красива, всичко което облече й седи страхотно, обаче и на нея и се подиграват точно преди няколко седмици стана, бяха 2 момичета и едно момче говориха колко е грозна, тя ги чу и дори почти я разплакаха едва се сдържа да не избухне от сълзи. Случват се и такива неща, трябва да приемеш, че не всеки ще те харесва, дори и звездите ги плюят и то много жестоко. Препоръчвам ти да посетиш психолог, ако още се чувстваш така.
|
| преди: 3 години, 28 дни hash: 9457088cd5 |
|
16. Първо искам да ти кажа, че си ненормална :D ти се изкара квазимодо ебати, а съм убедена, че не осъзнаваш колко си хубава в действителност и си си набила филма, че трябва да изглеждаш по еди какъв си начин за да си красива. НЕ! Една жена ако ще да е перфектна в лице и тяло, ако е гнусен човек, аз все ще й кажа, че е ГРОЗНА. Мислят си, че й завиждам, ама реалността е съвсем друга. Повярвай ми, самочувствието играе ОГРОМНА роля. Знаеш ли какви мазни дебелани съм виждала по заведения, ама си тръгват винаги с някой! Не си имала гадже, защото просто си си набила в главата, че си грозна и никой няма да те хареса, не, не е така. Ако се оставиш на произвола на съдбата, не се поддържаш и не си обръщаш внимание - да, ще си грозна, но ще си грозна не заради лицето, което имаш, ами заради това, че се чувстваш така. you feel me? мисълта ми е, че масово жените или се НАДценяват, или ПОДценяват, рядко има себеосъзнаване. Ти си от вторите, на 100% съм убедена, че се филмираш и имаш комплекс за малоценност, аз също имам, и това е заради обществото. Обществото иска сини очи, мерки 90 60 90, дълга коса бляяя бляяя и тн ама ти не си обществото, нито то зависи от теб, нито ти от него, не си ДЛЪЖНА да се вписваш! Най-най-важното нещо е да си здрава и това как се възприемаш! Ако се приемеш за привлекателно и красиво момиче, ще бъдеш такава. ♥️
|
...
| преди: 3 години, 22 дни hash: 31988755ca |
|
17. Мъж съм на 34 и аз не съм някакъв красавец, но това никога не ми било чак такъв проблем, не съм женен, но не че не съм имал възможности, а просто така се стекоха обстоятелствата. Съвета който то мога да ти дам е да наблегнеш на дрехите, обличай се с нови и хубави дрешки, има една поговорка дрехите правят човека и е доста вярна. Ще видиш как ще усетиш по някой чужд поглед което макар и малко ще вдигне самочувствието ти. То(самочувствието) е едно от най-важните неща, да не кажа най-важното за човек. Когато го имаш всичко е съвсем различно, всичко ти се получава, когато го нямаш може всъщност да си супер готин човек със страхотно чувство за хумор и държание, но липсата на самочувствие да попречи да го показваш.
Всичко е психика
|
| преди: 3 години, 4 дни hash: e93c234193 |
|
18. Аз съм авторката, с ком. 14. Чак сега видях последните коментари. С годините се примирих че не мога нищо да направя по въпроса с природните ми черти и че просто трябва да живея с тях. В ученическите и студентските години бях по-зле със самочувтвието. За сега крепя положението, като е останало нещо като ОКР за бръчките около носа и устата. Това са най-отвратителните и състаряващи бръчки, поне за мене. И този факт ме доведе до това да не се усмихвам, защото провокира появата им, постоянно се поглеждам в огледалото дали ми е сравнително гладко лицето. Искам поне на лице без бръчки да мога да се зарадвам, ако не на друго, докато това е възможно и зависи от мене.
Иначе с всеки коментирал мога да се съглася малко или много. Абе хората са казали, че всеки си има малко или много някаква форма на обсесивно разстройство за нещо.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
