Объркана ситуация в чужбина
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2025 пъти
Здравейте, аз съм на 17 години и съм на път след няколко месеца да завърша гимназия в чужбина. Преди 7 години напуснах България със семейството си, и въпреки мизерията и лошите обстоятелства в родината ми, тя ми липсва много и понякога до една степен ми е мъчно че не израстнах там. Знам че не би трябвало да се оплаквам и че малко души имат тази възможност да заживеят на по-добро място, но не мога да отричам вече че от много време се чувствам така. В момента, даже и със семейството ми живееме разделени в различни държави, а с приятела ми който е в България, поддържаме отдавна сериозна връзка от разтояние, това е също една от причините да искам да се върна там. От години наблюдавам че с родителите ми е трудно да се справяме така, и че искам да се откъсна от този начин на живот. Уважавам ги много и оценявам всичките им усилия да оцелееме в чужбина, но виждам в какви проблеми се забъркваме така и как и те страдат от нерешителност и носталгия понякога също. Искам да се измъкна от този омагьосан кръг.
Копнея да ги компенсирам за всичките им мъки, и също приятела ми с който много страдаме един по друг заради разстоянието, въпреки че отношенията ни са супер и се справяме с всичките проблеми заедно.
Работата е там че в момента, се колебая много дали щом завърша, да остана със семейството си в новата държава в която се смята че ще живееме, да работя и уча 2-3 години там и после да се завърна в България. Желая да се развия в някоя сфера на професия там, не искам родината ни да затъне и всички млади хора като мен да си останат завинаги в чужбина и само да се плюе по държавата. Може да звучи като лудост, но искам да направя добра промяна за България, макар и минимална да е!
Благодаря че прочетохте моята история, и ще приема съветите и разумни ви критики.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 2a2dba3c06

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо, не си мисли, че без теб България ще затънела - България я има от 1400 години и без теб, но ти си си дал(а) сметка, че може би е било грешка да се изселите. Лошо няма, но ако ще се връщаш в България нека да е с ясното съзнание, че е заради теб и защото ти виждаш своето бъдеще у нас - не носи от 10 дерета вода и не търси патриотизъм, където го няма. Обаче едно нещо трябва да знаеш - където и да се намираш сега ще трябва да остискаш до завършване на 12 клас. Не пишеш в коя държава живееш и учиш, така както и в какво училище учиш, но ако искаш да продължиш с висше образование в Българя ще трябва да съблюдаваш следните правила 1. Трябва да имаш завършен 12 клас с право да учиш в страната, в която си завършил (а)!!! За Германия примерно значи да си завършил в общо образователна гимназия и да си държал Абитур-изпити. За Австрия значи да имаш Матура, за повечето държави също се нарича Матура, но само Highschool примерно не можеш да учиш в Европа висше, така както и с професионалните форми на обучение в доста от държавите. 12. клас не стига! Професионална гимназия не стига ако не дава право да учиш висше в твоята страна и забележи - ще гледат да имаш хорариум по общо образователните предмети. В България има Професионални гимназии, но там се учат не само специални предмети, но най-вече се учат общо образователните предмети и това ще се гледа -колко часа химия, физика и т.н. си имал ти. 2. Ще държиш изпит по бг. език. Не си мисли, че като говориш криво-ляво и пишеш криво-ляво ще минеш без учене. 3. Вероятно е да се водиш като образователен чужденец и да плащаш високи такси у нас при университета или ако не се справиш с изпити да те пратят в подготвителна година с други чужденци. Таксите са доста високи като при медицина могат да стигнат 3-4000 лв. на семестър, а почват от 1000-1100 лв. Забележи - не се гледа дали си българин или не, а ти какво образование имаш - като образователен чужденец е много вероятно да те бутнат в тази категория и това е правилно така, защото ти едва ли ще си готов за следването по нашата система и освен това образованието у нас се плаща от данакоплатеца, а твоите родители, съгласи се, не са данакоплатци у нас. Затова и чужденците плащат високи такси и това не само у нас е така и дори с 4000 лв. такса за медицина покриваш само малка част от реалните разходи - държавата пак те субсидира. 4. Ще преживееш културен шок! Не само си израстнала в друга държава и култура, но и България се е променила много за тези 7 години. България е развиваща се държава, в която не само икономиката се променя, но най-вече обществото има много да навакса и много неща са се променили, включително приятелите ти са се променили и порастнали. Преди приемливи неща днес са недопустими и основно младите са доста консервативни, което е в противоположност на ценностите при младежите на Запад. Причините са явни - у нас минаваме развитието, което те са имали през 50-те, 60-те години на 20 век. На младите им е писнало у нас от липсата на правила и от хаоса, докато на Запад се пробват да се борят с правилата и им е писнало от ограничения. Не се чуди, но у нас ако минеш на червено ще бъдеш скастрен доста сериозно особено в голям град и от млади хора. Също за разлика от Англия да кажем не е прието да се пие толкова и пак сред младите ма дори отвращение към пиенето, особено при образованите жители на големите градове и тук също особено ако си момче можеш да знаеш, че българските жени гледат и да не пиеш. Говориш за професионално развитие без изобщо да си имал такова. Освен това в България за младите хора не може да има кой-знае какво професионално развитие без висше. На Запад тенденцията е подобна, но в България е особено силна, така че ако смяташ да се развиваш професионално без висше образование в каквато и да е сфера ще ти е трудно на Запад, защото няма да имаш изгледи за повишение или повече просто, но в България конкуренцията на пазара на труда е толкова голяма, че дори работа няма да можеш да си намериш. Във всяка сфера конкуренцията е огромна освен сред най-високите нива като висок мениджмънт, определени специалисти и така нататък, където в България конкуренция почти няма, но ти не идваш като highly educatet migran (expat), а ти идваш като нищо и никакъв младеж без образование, без пари, без връзки и само с горчивите и изопачени спомени на вашите и от твоето детство. Имиграцията за теб ще е толкова болезнена колкото Емиграцията навремето. Първата 1 година ще се блъскаш по главата, ще падаш и ставаш, защото няма да знаеш дори къде да отидеш на лекар, как да си изкараш документи, как да си платиш данъците и абсолютни дреболии - дори като тръгнеш да готвиш няма да знаеш някои продукти, а като почнеш да правиш курсове за книжка, кола ще искаш ще ти се трупат всякакви бюрокрации, които ги имаш и в твоята страна, но там познаваш реда. Много наши емигранти се ядосват в България, но това е защото те никога не са се занимавали с проблемите си и в чужбина, оставят документите и задълженията да им се стоварят върху главите и системата да ги натиска. Ти си прекалено млад и системата няма да те пусне между капките - ще плащаш и данъци, ще ти трябва и книжка, ще ти трябва и нова адресна регистрация, а за да запишеш университет ще трябва да изпълниш всички изисквания. За работа подобно - нямаш връзки, нямаш кой да те препоръча и ще се блъскаш. Нямаш и квалификация заради младостта си... събира се много. България е мизерна страна за мизерниците, но мизерия си видяла, че има навсякъде. Да си мизерник в мизерна страна не е толкова страшно, но да си мизерник в богата страна означава социално изключване. Жестоко е, но който не е успял у нас, той и на Запад не успява и важи също обратното!!! Твоето семейство е избягало от България някога, мислейки, че ще избяга от проблемите си, но човек не може да избяга от себе си. Сега ти правиш същата грешка - мислиш, че като се върнеш ще цъфнеш и вържеш и ще живееш автоматично като приятелите си. Нищо подобно! Истината е, че в България никой също не го сърби ти как си - хората си имат своите проблеми и всеки си носи кръста, но хората са по-социални и по-общителни, което обаче не значи, че можеш да разчиташ на тях да ти решават проблемите, да ти помагат. Нещо по-лошо - у нас е прието да обещаваш, а увърташ и често да не казваш цялата истина, но има скрити кодове, които си ги разбираме, но ти едва ли. Примерно каниш някого на рожден ден и той ти казва „ще видим“ - това в чужбина значи, че ще направи всичко възможно му, за да дойде, а в България значи, че няма да дойде на 100%. Или ти кава българин „счупено ми е стъклото“. Това означава „ТИ ми счупи стъклото! “. Хората се обиждат и засягат, така както често обещават неща, които не смятат да спазят като да те запознаят с някого или да ти помогнат при намиране на работа или институции - това е социалната игра... Ако искаш. България е тук южна страна и ако идваш от Испания няма да имаш проблем, но ако дойдеш от Германия или Англия ще имаш голям културен проблем! При нас се сблъскват Северът и Югът, но и Запад и Изток! Откъдето и да идваш все ще се сблъскаш с проблеми - ако идваш от Гърция, българите ще ти се сторят работохолици, амбициозни и студени хора, а ако идваш от Германия ще се ядосваш на обратното! Отделно езикът се е развил. Често емигрантите без да се усещате говорите на местен диалект от родните места на родителите, защото когато човек не учи книжовен език в училище и расте в семейната среда той клони към диалекта на родителите си, а те се връщат към този диалект дори да са говорили книжовно. Проблемче, защото в България не е прието да се говори изобщо на диалект в обществото и дори 1 дума да изпуснеш ще гориш. .... и много, много проблеми, включително ти мислиш най-вероятно на друг език и ще ти трябва винаги 1 секунда по-дълго за определени обяснения, а българите не са свикнали на това... ще имаш странни ситуации, включително ако си жена конкуренцията е голяма и ще видиш, че мъжете имат огромни очаквания - жената трябва да изглежда добре, но и да е образована и да печели 50% от семейните пари, да е слаба, да върши всичко у дома.... минимум. Има българи, които се оставят жените им да ги издържат, а отделно има хора, които ще искат да те използват, за да им намериш работа в чужбина. Ако си мъж ще удариш на камък с жените, защото те очакват ти да правиш много крачки, за да ги спечелиш. Не е прието жената да е открито сексуална и така нататък - има доста ограничения за поведението на жените и на мъжете. Не сме имали сексуална революция примерно и си личи - не се говори за секс и не се прави толкова свободен секс като на Запад, а за жена с много сексуални партньори не се мисли с добро. Така че 2 -3 пъти повече си помисли преди да имигрираш в България. Съветвам те без особено гръмки фрази като как ще промениш едва ли не страната ни да отидеш, да поживееш 6 месеца у нас и тогава да решиш дали ще имигрираш. Не прави грешките на родителите си! Ти страната ни не можеш иначе да промениш. Нямаш нито образователния ценз за това, нито парите за това и си никой. Гледай да промениш своя собствен живот, да постигнеш нещичко където и да е било и после мисли за която и да е страна!

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 4010a58ac2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ще останеш особено разочарован от състоянието на страната. Промените са малки, бавни и тегави. Проблем в момента е тоталното безразличие и непукизъм. Не твърдя, че в някоя страна нещата стоят обратно, но просто искам да кажа, че от подобна ситуация няма как да се роди хубаво нещо. Похвално е, че искаш да помогнеш на родината си. Желая ти оспех в това твое начинание. Ако повечето млади хора са като теб, тази държава найстина би имала шанс да се промени. Колкото до професионалното ти развитие - Да, в България има възможности за да започнеш дадена кариера, но доста бързо се сблъскваш с ниските заплати. 500-600 лева заплати са доста често срещано явление. Ок, признавам си, таксите в България са далеч по-ниски, цените на имотите, съответно и наемите, също, но бързо осъзнаваш, че повечето цени са същите. Дрехи, хранителни продукти, електроуреди, учебници и хобита, за рядко по-евтини от страни като Германия. Приятено е, че цените по ресторантите, кината и театрите са далеч по-ниски, от другите държави. Ще изживееш един "финансов шок" ако се налага да се издържаш изцяло сам. Може би ще е добра идея, да имаш едни спестени средства и да се надяваш на финансова помощ от родителите си, за поне първата година. Дори и да завършиш, дори и да си с блестящи оценки, дори и да си си намерил добра фирма, е много вероятно, да минат поне няколко години, докато започнеш да взимаш заплата, която ще ти позволява да се си спокоен за финансовото си благополучие.... разбира се, съществува и другия вариант, и това никога да не се случи. Но един от проблемите на родната икономика и образование е именно факта, че за голяма част от завършващите просто няма работа. Стажовете са доста трудни за намиране, а не очаквай много голяма подкрепа от университета си. А като заговорихме за образование, нека да ти споделя личния си опит, както и опитът на мой приятели. Повечето университети имат доста "разбъркана" програма. Лекции в 9 часа сутрина, следвани от лекции в 17 часа са нещо напуълно естествено. Подобен график не ти позволява нито да учиш пълноценно, нито да работиш, нито да се отдаваш на други активности. Повечето професори са изключитевлно нетолерантни, когато се говори за работещи студенти. Възможно е, да не получиш правото да се явиш на изпит, дори и за една пропусната лекция, без значение, дали си имал каквато и да е причина (физическото ти оцеляване, съжелявам да кажа, не е основателна такава, поне според преподавателите). Отделно е много трудно да посещаваш лекции на други специалностти. Нещо, което е напълно естествено и насърчавано в не малка част от чуждите университети. А за нивото на образование - Не мога да обхвана цялостното ниво на всяка една специалност, университет, преподавател и учебна програма. Смея да твърдя, че има както добри, така и лоши такива. Има и доста "морално" остарели специалностти, както и доста остарели програми. А и нещо, което рядко се среща, поне в моят опит, навън - Задължителни часове по спорт и чужд език. Аз лично, не познавам нито един човек, научил чужд език, благодарение на универститетското си образование (с изключение на фиологичните специалности). А часовете по "СПОРТ" са една огромна загуба на време. Може би, преди 40 години, когато ситуацията е бала коренно различна, те да са били полезни, но днес са още едно задължение, в иначе пренатоварения ни живот. И искам да ти кажа, че ще срещнеш много интересни хора в лицето на своите колеги. Няма да те лъжа, повечето от тях са доста немотивирани и объркани, но не са изключение и тези, които имат ясна визия за бъдещето си. Може да изградиш много добри познанстава, с много добри хора. НО - има и едно голямо НО: Студентски Град, не е просто феномен, ограничен в рамките на съответния софийски квартал, а е всеобхващащо явление, коеот е свръх деструктивно за младата част от нацията. За повечето студенти, "студенството" е период на неконтролируем алкохолизъм, безразборен секс и жалки опити, да се вземат дадени изпити (нещо като колежа в американските филми, но по-силно). Малко от тях се надяват да започнат работа. Повечето дори и не знаят, какво могат да работят, с избраната от тях специалност. И не, повечето нямат идеята да станат предприемачи, които имат нужда от академични знания. А и друго - Предприемач в България все още е мръсна дума, резервирана за много малка група от хора. Престъпността и корупцията са очевидни. Техните нива са далече по-високи, от тези другите европейски страни, с малки изключения. Няма да те лъжа - Положението в страната ни не е никак розово. Има си доста грозни страни. Минималната заплата е просто подигравателна. Иситната е, че високите заплати, не са особено високи, та дори и на фона на по-ниските цени и такси. В момента, 1500 лева е недостижимо висока заплата, за може би 95% от населението. Отношението на институциите към по-бедните хора е отвратително. Навсякъде цари върл материализъм, простотията е всеобширна, а местните олигарси са всесилни. В момента е модата на агресията. Хората блъскат по фитнесите, за да преличат на културисти, защото така било мъжествено. Викове, крясъци и заплахи са напълно приемлива форма на комуникация, в повечето кръгове на обществото. А системата ни е проядена от корупция. Ако решиш да се бориш по правилата, то със сигурност ще загубиш. Но за няколко хиляди лева, дадени на "наши" хора, може да постигнеш много, както и да се измъкнеш с какви ли не провинения. А на обикновенния човек, това всякаш не му пука. На никой не му пука, че 13 годишните се друсат с наркотици, направени от препарати за баня. На никой не му пука, че хора без ден трудов стаж имат милионни левове. На никой не му пука, голямата част от парламентарните ни представители има криминално и/или агентурно минало. На никой не му пука, че здравеопазването ни е изправено пред фалит. Период на непукизъм... Не е много красив момент, в съвременната ни история. И простаците са навсякъде. НО ВСЕ ПАК - Има надежда! Хората иската промяна. Млади хора като теб са готови да се борят за нея. През последните години, условият за живот в страната се подобряват. Хората започват да се интересуват от обществото и проблемите му и все по-трудно се лъжат. Процесът е бавен и тежък, но все пак го има. И докато има и подобни на теб хора, нещата ще вървят към добро. Ще срещнеш мого препятствия, но бъди смел, упорит и мисли с главата си. Учи, срещай се с хора, обменяй идеи и не стой безучастен, когато видиш несправедливост. Един ден, ще успеем да променим страната си, та дори това да стане с цената на огромни саможертви. Нека си помагаме и да бъдем по-добри

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: ea2fe378db

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Хубаво си го измислила... но покрай "да завърша, да поработя 2-3 години" това ще си остане едно хубаво пожелание. Или се връщаш, или просто се опитваш да си пофантазираш.

 

...

горе^

преди: 8 години, 2 месеца hash: 13e1bc631b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хубaво е, че млaди хорa кaто теб предпочитaт дa се върнaт в Бългaрия и дa се уредят професионaлно в родинaтa си. Но... товa е решение, което сериозно трябвa дa се обмисли. Нaй-нaпред трябвa дa зaвършиш гимнaзиятa. Помисли си зa професия. С кaкво искaш дa се зaнимaвaш, къде може дa св учи тaзи специaлност, имa ли рaботa зa тaкaвa професия в Бг, добре плaтенa ли е... Със сигурност имaш някои предимствa пред остaнaлите ти връстници в Бг, знaеш дa говориш перфектно чужд език. Но пък имa и нещa, в които със сигурност си по-нaзaд от тях. Бългaрски език и литерaтурa, история... Трябвa дa си нaясно че в Бг животa е мнооооооооого по-рaзличен от този в чужбинa. Отнaчaло ще бъдеш в шок. Нещa, удобствa, с които човек е свикнaл в чужбинa ги нямa в Бг. Елементaрно грaдския трaнспорт. Осветлението нa улиците. Товa сa дреболиите. A имa и куп по-вaжни рaботи. Успех

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 074c6a6ec2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Хубаво е в България, климатът е чудесен, хората обичат да се веселят, живеят просто. Рано или късно им трябва лекар. Дори за естествени неща като раждане. Тогава им се приисква да не са чували за България никога. После някой ще ти отнесе огледалото на колата, ако не и по-лошо. Ще те напсува, ще си плати и накрая ти сам ще си си виновен. Детето ти ще слуша чалга с много голяма вероятност. Ще иска дебели джуки или муки като на Арни. Ще се случва и да напише някоя дума без грешка и то с виШе от бг. Помисли за тези фактори: здравеопазване, право и образование. Те определят качеството ни на живот. В бг не можеш да ги получиш, ако ще да се скъсаш да плащаш данъци и да протестираш. Вземи си хляба в ръцете, започни си работа, бизнес, каквото стане и си прави ваканции в БГ. Ако си добър в работата, ще успяваш и да си пътуваш и за 2-3 дена само за някой празник, рожден ден на приятели или други поводи. Стреми се към това, защото от другата страна е по-трудно да постигнеш спокоен живот.

 

...