 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Много ми е мъчно
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2695 пъти
Здравейте, момиче на 19 години съм и преди два месеца заминах да уча в университет в чужбина. Когато бях в България нямах търпение това да се случи, тъй като често се чувствах разочарована от държанието на хората и мислех за добрите перспективи. Сега не се чувствам много по-добре. Имам приятели, излизаме заедно, но по-голямата част от времето си прекарвам в библиотеката или в стаята си в правене на проучване за поредното есе или презентация. Основният проблем е, че се чувствам ужасно изтощена от усилията да разбера и възпроизведа информация, написана със сложни термини на чужд език. Липсват ми родителите, баща ми, с който да проведем един от онези "дълбоки" разговори и мама, която да ме чака вкъщи с нещо сготвено. Не смея да им се обаждам повече от веднъж на ден, защото знам, че си имат свой живот и че настъпва време, когато "птиченцето отлита от гнездото" и се налага да свикна с това. На новите си приятели що годе мога да разчитам, но все още не усещам някаква силна връзка помежду ни. Измъчва ме чувството, че имам само себе си и че ще прекарам следващите четири години на това място, а после не е сигурно в каква посока ще поема. Преди време, когато имах връзка, идеята да замина и да живеем с приятеля ми заедно, ми изглеждаше благонадеждна, но той не се оказа човек, на когото може да се разчита. Трева, изневери, лъжи, накрая се наложи просто да прекратя всякакъв контакт с този човек. Може би ако си влюбен и си с половинката си или дори с близък приятел, би преживял по-лесно раздялата със семейството си. Аз заминах сама и сега се чувствам така, сякаш няма нещо, на което да се опра. Имам приятели, но нямаме духовна връзка, нямам чувства към никой и задачите в университета ми идват в повече. Дали това чувство някога ще престане? Може би с течение на времето или ако срещна някого, с когото да се чувствам свързана. В момента макар и да съм обградена с хора, ме мъчи духовната самота. Повтарям си, че това е само някакъв етап и ще отмине, но имам усещането, че нищо не се променя, а дните си минават. Ще се радвам да чуя мнението и съветите ви! Благодаря предварително. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 8879b5b266 |
|
1. Ами мъчи те носталгия. Виж как ще мине първия семестър, изпитите (мисля, че трябва да са ти в месец Февруари? ) и ако не се справиш, се прибирай. Ако действително учиш нещо мечтано от ТЕБ (не от родителите ти), в мечтан университет и се справяш с материала си заслужава да стискаш. Ако обаче си там, само за да отговориш на очакванията и амбициите на тати, връщай се и ако трябва сама ще се издържаш. Не е толкова страшно
Аз самата съм завършила в чужбина, но самата аз съм го искала силно и беше моя идея, работих също и се самоиздържах и съответно нямах време да мисля за глупости. Такива като теб обаче много видях - мама и татко плащат и си мислят, че могат да ти определят живота, но дори да имаш финансов гръб, ти самата виждаш, че е тежък живота в чужбина и интеграцията в съвсем друга образователна система. И не е само заради езика. Сама виждаш, че изискванията и начина на работа са други. Противно на предубежденията, ти самата виждаш какви дупки имаме ние и че просто у нас се учи различно и изискванията са различни, а освен това на Запад се изисква много повече самоподготовка и научна работа от те - голото учене на изуст не помага, очакват научна работа. Сама го усещаш вече. Ти вземи обаче решението. И не - няма да ти помогне връзка с нов мъж. Ти самата търси смисъл на живота си, щастие и тогава можеш да бъдеш щастлива с мъж. Не търси мъж да те прави щастлива. Никога. Това ще е мега грешка на живота ти и не живей живота си заради мъж, било то и баща ти. Може да те обича и да иска най-доброто за теб, но някои неща няма право да решава вместо теб. Път назад все още имаш, но минеш ли 3 семестъра някъде, вече няма да имаш такъв път. 1 загубен семестър е ОК, догодина можеш да учиш у нас и дори да си вземеш изпитите, които сега ще издържиш ако е сертифициран университета ти по ECTS.
Всяко зло за добро.
Може би такъв ти е бил пътя, всеки опит в живота е много важен и те изгражда като личност. Не може да има само на хляба мекото цял живот.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: f9082550c4 |
|
2. Здравей! Аз съм на 20 години, втори курс съм и се чувствам по подобен начин, макар да съм в България, но в нов град, далеч от семейство и близки и приятели. Имам колеги, с които излизаме отвреме-навреме, но ги чувствам, както и ти - просто хора, с които да прекарвам времето си, а именно тези "дълбоки" разговори ми липсват. Приятелството ни се гради само върху прекарване на време заедно (главно по заведения и молове), но духовно не се чувствам изобщо свързан с тях. По-задълбочени теми не можем да коментираме. В крайна сметка оставам сам със себе си... Бих се радвал да се запознаем, ако разбира се, имаш желание. И аз търся човек, с когото да съм емоционално близък в момента. Пиши ми, ако искаш, в skype rosen. borisov25 (дано модераторите пуснат поста ми, дано това не се води лична информация).
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 599efb8dfc |
|
3. Попадала съм в твоята ситуация, но аз не бях записала курс или университет. И когато заминах, вярвах, че ще ми хареса, че е отговора на всичко, но уви не беше. Никога не съм била по тъжна, самотна, отчаяна и даже психическото ми състояние се отрази и физчески. Бях на бригада с приятели , а те се промениха, станаха злобни понеже ми даваха повече часове, защото бях отговорна.... Прибрах се по-рано и в момента, когато чух българска реч сърцето ми се разтопи. Искам да живея и приемам България с всичките й недостатъци, защото има още добри хора, струва си да се боря. защото тук съм в мир със себе си.
Мога да ти кажа, аз какво бих направила на твое място. Или стискам зъби 3-4 години да завърша и се връщам, защото с чуждестранна диплома тук ще имаш развитие или ако прецениш, че не издържаш се връщаш след първия семестър. Имаш време както каза номер 1.
Дай си време да свикнеш, да се потопиш в атмосферата и тогава вземи решение.
Гадже няма да ти помогне, даже напротив, защото и да не си сам, ако не се чувстваш добре рано или късно ще си отчаяна отново...
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c9bbb7148c |
|
4. Ако наистина не се чувстваш добре, не си заслужава да се мъчиш заради едната диплома. Още повече, че вече работодателите са малко скептични към хора, които се връщат в България с чужди дипломи - приемат го едва ли не като недостатък, защото не си успял да се интегрираш и си се върнал. Освен това, за тези 4 години ти ще изгубиш връзка с реалността в България. Има доста голяма разлика между бизнеса и работната среда на Запад и тези в България. Така че прецени къде искаш да работиш и да живееш в по-дългосрочен план и работи в тази посока. Успех!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 990eea66c4 |
|
5. Здравей, аз съм студентка в чужбина и историята ми е подобна. Първата година е много трудна. Сега съм втора година и се чувствам страхотно, свикнах, намерих си приятели, с които е забавно и имаме истинска връзка. Дори си удължих магистратурата с още един семестър. Не искам да завършвам, записах два допълнителни предмета.
Ако успееш да издържиш ще е най-хубавото и смислено нещо, което ще си направила в живота си. Само няколко години след като завършиш ще си спомняш за тези години и ще искаш да се върнат. Освен това ще се промениш много и то в положителна посока. За нищо на света не се отказвай. Това е шанс, който се дава на малко хора. Вместо да хленчиш и да се самсъжаляваш и да се считаш за жертва се възползвай максимално от времето там и от ресурсите, които университетът предлага. Успех!
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c6db068109 |
|
6. Здравей! Отлично ти влизам в положението, защото съм изпитала абсолютно същото! Няма да ти казвам първите седмици какво ми е било - толкова тъжно, самотно и объркано, че няма накъде. Мислех си как ще се върна и ще започна да работя вместо да уча. После един съквартирант започна да ме кани с тях и изведнъж бях обградена от готини хора (дори и тогава да не можех още да ги нарека приятели), забавлявах се и вече нямах мисли за самоубийство или за прекъсване на обучението. Не отказвай като те канят някъде. Опитай и не се знае къде ще срещнеш следващите си приятели. Дай си време да свикнеш с обстановката, нравите, местата, храната. Знам че в началото си объркана и не знаеш накъде да се обърнеш, но това преминава. Аз, ако знаеш, колко бях смешна докато се опитвах да разбера как се ползват пералните и сушилните, как първо си бях сложила дрехите в сушилнята барабар с праха. XD И не знаех откъде да си купувам храна, нито храната там ми говореше нещо и две седмици карах само на ония триъгълните сандвичи. А за ученето - и на мен ми беше трудно първите месеци. Грешката не е в теб, а в нашата образователна система, защото тука всичко е реално само зубрене, а в чужбина децата са научени действително да проучват и сами да търсят знания и да си съставят мнение, а не да им е поднесена някаква глупост наготово. Ще трябва да се научиш да учиш, така да се каже. Но и това преминава. Иначе какво друго да ти кажа, толкова неща ми се въртят из главата. Например може да си набележиш път, по който да се разхождаш, било то по някоя улица или сред природата. Някъде където да избягаш за мъничко, и да ти стане мило това пътче. Не знам ти къде учиш, но аз бях в кампус в един парк и се разхождах из парка почти всеки ден. Та и досега това място ми е мило и скъпо. А още по-хубаво е след време да минеш по същия път, но с приятели. Безценно е. Иначе за носталгията те съветвам да си пускаш на компа нещо на български, може сериалче, може новини, публицистични предавания. Дори да не ги гледаш, да има нещо, което ти говори на български. Важно е, защото в началото е голям шок да попаднеш в среда, в която всичко е различно. Така поне имаш частица от дома си. И последно - не забравяй приятелите от България, те ще са ти голяма опора, пък кой знае - може и някой да ти дойде на гости. Много прегръдки, пожелавам ти всичко най-хубаво!!!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c64c004b11 |
|
7. За тези, които съветват да се прибира, как ще се прибира момичето, та тя сега започва. Глупости говорите.
Това, което изпитваш е НАПЪЛНО нормално и е комбинация от това, че си поемаш по собствен път в живота, където мама и тате ги няма, и от това, че изпитваш културен шок (така се нарича явлението, не че си некултурна) в чужда страна/обстановка. Не се задълбочавай за миналото и България, това ще направи състоянието по-лошо. Гледай напред. Представи си, че нямаш връщане назад, което е самата истина, защото няма връщане към миналото, младостта, тийнейджърските години, България. Даже и да се върнеш в България ще изпиташ тъй наречения обратен шок (reverse или re-entry шок му викат), който е още по-тежък и ще имаш големи огризения за това, че си се отказала. България вече няма да е същата през твоя поглед. Пак да ти напомня, състоянието ти е нормално и след като минеш през две-три трудни фази на адаптация нагоре-надолу, ще ти мине. След години ще се чудиш и маеш как си могла да се закопаваш толкова в състоянието, в което си сега. Работата е, че това състояние, в което си, почти не може да бъде избегнато. (Може, но трябва да си с голям опит за приспособяване и за действие в непознати обстановки, който ти го нямаш, а и не може да го имаш на този етап. ) Има хора, които са неприспособяеми към чужди обстановки, дано не си от тях. Съвет от мен, не мисли за миналото и България, а се съсредоточи в настоящето. Най-добре направо забрави, че си от България. Колкото повече се връщаш към миналото, толкова по-трудно ще ти бъде да излезеш от състоянието, което описваш и може да продължи с години, вместо месеци. Ето линк: https://en. wikipedia. org/wiki/Culture_shock За жалост статията я има сума езици но, не и на български.
Горе главата. Ще ти мине след няколко месеца и всичко ще си дойде на място. Я виж Джеймс Бонд, където и да попадне все си е като у дома.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 6a323de92c |
|
8. Здравей,
Разбирам те, защото също като теб и аз минавам през това.
На вън, далече от семейство, приятели, учиш, най-вероятно и работиш, мъчиш се сама, хората около теб не са ти близки, самотно ти е.
Липсва ти любов, липсва ти уют и това някой да го е грижа за теб.
За съжаление нещата са така птиче. Сега навлизаш в период който ще те промени и тези изпитания ще трябва да ги преудолееш. Трябва да си силна - няма как, не можеш да си позволяваш провал! Мисли позитивно за това какъв ще е изхода от това.
Това със презентации, проекти дали групови или индивидуални, есета, проучвания и т. н. е напълно вярно и идва в повече. Трябва обаче да се стараеш.
Аз уча втора година, след първата лятото доброволствах за да мога да съм конкурентен и да се мъча да пробия по специалността ми. Изкарвах и допълнителни курсове и трябва и да продължа да греба. Трудно е, но трябва да се бориш и да се тикаш. Трудно е и физически и психически най-вече, тъй като ти идват мисли че няма край и че си сама, и че едва ли не няма да успееш или си задаваш въпроси защо, защо, защо.. в даден момент обаче всичко посято ще се пожъне - просто бъди силна и търпелива!!!!
Разбирам те, не си сама. Бори се, все пак не искаш да развиеш потенциал и да се отделиш от работническата класа работеща за минимална заплата където й да е.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: cb0c86d758 |
|
10. Много хубави коментари. Номер 8 ти си малко вдъхновение. А за авторката-аз съм в същата ситуация... депрес депрес депрес-уви знам че летвата е вдигната и ако искаш да си развиеш мозъка-ще трябва да търпиш-но това е живота-едно каляване на характера. Защото когато после срещаш хора ще знаеш какво е било и ще знаеш че си го преодоляла-не се съмнявай в себе си. А сега си представи как още една душа ти праща късмет и ти разбира напълно болезнено ясно българското сърце. Джоко Росич един път каза че човек се ражда и умира с езика си-това е неговата душа. Така че ако ти е скъпа България ти винаги ще я носиш в сърцето си където и да си-но единствено от теб зависи как ще живееш-дали ще се възползваш от момента за да го използваш после-дори и ако се върнеш след като се дипломираш-защото опитът ти ще е ценен за промяната-или ще го използваш пак както и да ти се случи животът.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
