Ще издържа ли психически ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от В чужбина

Ще издържа ли психически ?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2627 пъти
Здравейте всички. Обръщам се към вас с молба за съвет относно какво мога да очаквам при бъдещото ми заминаване за чужбина.

Скоро ми предстои заминаване в чужбина за период от половин година. Знам, че това не е нищо необичайно, има милиони сънародници, които са го правили, правят и ще продължават да го правят, но аз имам чувството, че се хвърлям в неизвестното.

Никога не съм смятала да напускам дома и родният град за толкова дълго, но съвсем наскоро ми се отвори доста добра възможност да замина. Разбира се всичко това е свързано с ползи и погледнато от икономическа точка това е възможност, която почти всеки би приел. В началото и аз се ентусиазирах много и се радвах за възможността, но с наближаването на момента взех като, че ли да се разубеждавам и паникьосвам при мисълта, че ще оставя досегашният си живот тук. Не се поддавам на емоциите и си казвам, че трябва да замина, опитвам се да не мисля, за всички отрицателни страни, най-вече напускането на родният град и отдалечаването от семейството.
Завърших образованието си в родният град, така че не съм живяла в друга среда от тази в, която съм свикнала. Освен това никога не съм била за повече от 10 дни далеч от семейството и приятелите, към които съм неописуемо съм превързана. По настоящем не съм омъжена и на практика нищо не ме спира, а и до този момент винаги съм давала приоритет на кариерата.

Именно този начин на живот, който съм водила до сега ме карат да си мисля, че психически няма да се справя щом замина, и вероятно ще рухна психически и ще се депресирам, въпреки че ще замина с желание и ентусиазъм. Сигурна съм, че подобна рязка промяна с средата ще се отрази сериозно, и нямам представа дали ще ме превърне в някой "парцал" първите дни или седмици щом се озова там.
Както казах имам хъс и желание, поглеждайки реално не нещата това заминаване може да ми донесе само ползи, и погледната реално това е възможност, която не е за пропускане. Вътрешно го искам, и съм готова да направя всичко възможно да го реализирам.

Но се чудих се дали това вдъхновение и желание, което имам ще са достатъчни да преборят евентуалният шок или депресия, които биха настъпили от рязката промяна? Дали тези емоции няма да вземат контрол над трезвата ми мисъл, и да ме провалят?

Има ли и други, които им се налагало да преживеят подобна рязка промяна и да се втурнат в неизвестното, без да знаят как ще име се отрази на психиката?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 1 месец
hash: cf38a11921
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей!
В момента аз се намирам в чужбина (Австрия). Заминах преди повече от половин година, съвсем сама. За мен всичко е въпрос на психическа подготовка. Да, трудно ще ти е в началото, но най-вероятно ще се пребориш, ако го имаш за цел. Като съвет мога да ти дам- не премисляй всичко много и постоянно, не се предоверявай- това, че ти си добър човек, не значи, че всички, които ще срещнеш също са. Помни защо си тръгнала, каква е крайната ти цел и т. н. Това заминаване ще ти помогне да пораснеш и да изградиш характер и да станеш самостоятелна. Опитай се да мислиш позитивно, вземи си някоя книга от България, която те вдъхновява.
Желая ти успех!

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 2103540b27
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз се родих направо като заминах в чужбина! Такова преживяване се е отразявало добре на всички българи, които познавам. Само да те предупредя, че щом ще си сама, първите около две седмици ще е шок, ще гледаш като теле, ще се чудиш какво се случва, но после като се установиш и свикнеш и разбереш как и къде да напазаруваш, да пътуваш и т. н., всичко ще се оправи. Първо е трудно и с езика, колкото и добре да го знаеш, защото друго си е на място с различните им диалекти. Не се отказвай и не се отчайвай, нещата ще стават само по-добре. Аз ще ти дам няколко съвета за неща, които да направиш преди да заминеш. Първо е добре да имаш съвсем явни инструкции къде и как да стигнеш като вече стъпиш на чужда земя. Второ - проучи преди да заминеш къде е най-близкият магазин, аптека и други такива важни локации. Трето - запаси се с любими сериали, книги и подобни неща, които си харесвала от преди. Те ще са ти като котва и ще гонят носталгията. Аз редовно си пусках някакви новини, предавания и филми на български (има такива неща по сайтовете на големите телевизии). Наистина много ми помогнаха - все едно си бях вкъщи. Успех ти желая и не се предавай, колкото и трудно да ти се вижда в началото!

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: ad0e51993b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Е, това са 6 месеца, бързо ще минат. Ще опознаеш друга държава, друга култура. Набележи си интересни забележителности, които да посетиш там. Седни да учиш езика- въобще ако ти е уредена работата, няма какво да те стряска. Вземи телефона на посолството ни в съответната държава, ако нещо се случи да им се обадиш. Прочети форуми на българи в тази държава. Там казват за ежедневните неща. Изобщо вместо да се стряскаш, просто сЕдни и се подготви добре за там.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 1 месец
hash: 5d0324adc5
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравейте. Авторката на историята съм.

Благодаря на всички за взетото отношение.
Голям плюс при мен ще е, че всичко ще ми е уредено. Настаняването, обучението, работата, практиката всичко е включено в тези 6 месеца. Надявам се бързо да се ориентирам с магазините и другите места, които ще трябва да посещавам.

Със сигурност знам, че няма да имам контакти с българи в средата в, която ще бъда, но ще бъда с хора други националности отишли също като мен за 6 месеца.

В главата ми постоянно се въртят въпроси от типа: Сега какво ли правят ближните ми хора, на хиляди километри от тук?
Колко ще са се променили след като се върна? Семейството ми по същият начин ли ще ме приема? ... и много други подобни въпроси, които ми се въртят с главата и ме депресират...
А да не говорим, за носталгията... предполагам няма да мога да я преборя, и само се надявам да не съм в състояние на унилост и депресия, докато си мисля за вкъщи и семейството, през цялото време докато съм там.
Предполагам трябва да мисля позитивно - Колко ще съм израснала, какви нови умения ще имам, как ще ми помогне в кариерата... , а не да си мисля през цялото време как страдат и какво правят без мен. Знам, че земята няма да спре да се върти с моето заминаване, но някак, не мога да спря да мисля за това.

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 6a48cfd82e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ее, ти още не си тръгнaлa, a вече мислиш кaкво прaвели ближните нa хиляди километри от теб и то до кaто сa още пред очите ти.
Просто си свръх емоционaлнa и мaлко негaтивнa.
Нямa дa имaш толковa време зa мислене кaто зaпочнеш дa рaботиш тaм. Пък и сaмо зa 6 месецa.
Aз съм вече нaд 15 г. в моятa чужбинa, тя вече ми е вторa родинa де, но с близките ми в Бългaрия aбсолютно нищо не се е променило. Дори с приятели след няколко месечно зaтишие си говорим все едно вчерa сме били зaедно.
Не се вживявaй толковa, всичко ще бъде нaред.
Кaзaли сa ти и по- горе, първо се ориентирaй зa мaгaзини, aптекa и т. н. въпреки че, щом си с нaстaнявaне, предполaгaм ще бъдеш и с пълен пaнсион- хрaнa и други.
В коя държaвa е товa?
A и след кaто ще бъдеш нaстaненa с други колеги, ще имaш все пaк и средa някaквa, ще излизaте зa по кaфе, рaзходкa, мaгaзини.
Усмихни се и приеми предизвикaтелството позитивно.
Успех!

 
  ...


...
преди: 7 години, 1 месец
hash: ff4ed1d1eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Наистина съм крайно емоционална и песимистична.
Признавам, си последните години, работата ми е много лека, разполагам с много свободно време и нямам кой знае какви ангажименти. Предполагам поради това, че не съм била затрупана с грижи и отговорности, е причината да стана толкова крехка и обезпокоена.
Заминаването, ще ми отвори огромни възможности и за това съм достатъчно мотивирана да отида. Сигурна съм, че след първият ми видео разговор с дома, след пристигането ми, ще рухна, но въпросът е как да се преборя с това. Достатъчно наясно съм, с всички ползи, но знам, че нещо втълпено ли е в съзнанието нищо не може да го изкорени. Страхувам се от депресии и разстройства, които могат да се отключат.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 13 дни
hash: 85e7891471
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравейте. Авторката съм. Писах ви преди повече от месец, че ми предстои заминаване и ето, че вече почти е факт. Вече съм подписала договора и вече няма връщане на зад. Остават ми по-малко от 2 седмици, и съм по нервна и неспокойна от всякога. Не мога да си намеря място, постоянно търча на някъде. Живея като за последно и се опитвам да се насладя на всичко, всякаш го виждам за последно. На практика броя минутите и секундите до заминаването ми. Опитвам се да прекарам, колкото се може повече време с приятелите си и близките си, та чак ставам досадна за тях. Това време ме обива. Преди да отделя време да свърша нещо рутинно се замислям дали не е по-добре да свърша друго, което няма да мога да свърша идните 6 месеца докато съм в чужбина, и в крайна сметка само мисля, а с нищо не се захващам да свърша.

 
  ...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: c721c4b08c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Срещай се непрекъснато с хора! Не се отдавай на пагубни мисли.

От опита на хора, които са били в твоето дередже го казвам. Чести са и случаите, в които плановете се променят генерално. Моя приятелка замина за 6 месеца на обучение, като имаше големи планове за след върщането си. Там се чувстваше зле и почна да ходи на фитнес, така както правеше и в България. Там срещна момче, в което се влюби и остана да живее там четири години. През това време им се роди дете, а накрая заминаха за България, където започна да работи по квалификацията, която получи в чужбина.
Други двама - мъже - тръгнаха на почивка с по една раница из Европа за месец-два през лятото да пообиколят. Единият по средата на пътуването си намери работа и остана да живее там, изтегли и приятелката си. Другият човек се върна и си остана тук, както си беше решил. Този човек е брат на това момиче, за което ти разказах по-рано и той помогна тя да се прибере със семейството си в България.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker