Смазваща носталгия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73378)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16230)
 Секс и интимност (9103)
 Тинейджърски (17211)
 Семейство (3357)
 Здраве (6042)
 Спорт и красота (3245)
 На работното място (1275)
 Образование (3814)
 В чужбина (814)
 Наркотици и алкохол (768)
 Измислени истории (670)
 Проза, литература (1178)
 Други (9600)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от В чужбина

Смазваща носталгия
преди: 2 месеца, 8 дни, прочетена 755 пъти
Здравейте. Пиша Ви тук, защото макар и анонимно, ще има кой да ме "чуе", понеже понастоящем съм сам в чужбина и няма пред кой да споделям. Напуснах България преди 1 месец.
На 21 години съм.
Изкарах първи курс в университета, след това изкарах и първият семестър на 2ри курс, и заминах за чужбина. Причината за заминаването ми беше изцяло породена от материални причини.
По конкретно ще кажа, че временно преустанових обучението си, защото исках да подобря малко стандарта си на живот - исках да изкарам пари да си купя кола, както и да се прибера с малко пари, с които да изкарам добре следващите 2-3 години в университета. Ако не бях заминал пак щях да се оправя, но както казах исках малко да си увелича стандарта на живот след като се прибера. Разбира се много хора, включително и близките ме осъдиха и критикуваха за това мое решение, но все пак не съжалявам. Пристигнах достатъчно ентусиазиран, а имаше и кой бързо да ме въведе в нещата, така че започнах работа почти веднага, нямах проблеми и с "климатизирането" в новата среда. Работата, както и рязката промяна не ме уплашиха и всички тръгна добре. 2 седмици по-късно обаче, ме обзе страшна носталгия към всичко и всички, които оставих в България. Всичко се започна като видях няколко снимки от мероприятия и събирания, на които ако бях в България щях да присъствам, след това и след няколко разговора съвсем се натъжих. Не съм очаквал да се случи подобно нещо. Дойдох целеустремен с идеята, да изкарам няколко месеца в чужбина, да изкарам малко пари и след това да се върна, да довърша образованието си, и да се реализирам в България. Тази цел и идея ме крепеше. Вчера беше Велик ден. Това е празник, който винаги прекарвах със семейството ми, и нямаше как отново да не породи пристъпи на паника и носталгия у мен, поради факта, че това е първият празник, който прекарвам далеч от близките ми хора.
Срамувам се от себе си, че последните години не почитах, не се вслушвах, и като че ли странях от родителите си. Държах, се не подобаващо с тях. Сега като съм сам, като пропуснах семейните сбирки, покрай Великденският празник, съвсем ме заболя за начина по който се държах и ги приемах последните няколко години. Защо трябваше да се стига до тук, в момента в, който съм най-слаб да разбера, тази моя грешка, която не ми дава мира????
Дори и дългите разговори с мои приятели, чатенето и разглеждането на снимки не ми дава мира и покой.
Някой друг сблъсквал ли се е с подобен носталгичен шок, само месец след като е напуснал родината? Всичко, което оставих в България ми се струва сега любимо и свято. Колкото невероятно и смешно да звучи липсва ми всичко това - като се започне от храната, която я няма тук и се достигне до ежедневието, което имах в България (колкото и сиво да беше то). Предполагам, че така или иначе щеше да ме застигне тази носталгия, но не очаквах да ме застигне като гръм от ясно небе и да ме държи толкова здраво.
Въпреки това, за миг не съм си помислял да се връщам. Твърдо решен съм да поработя идните няколко месеца и след това да се прибера. Тези мисли и носталгия сериозно се отразяват на психиката и работоспособността ми. На работата, искам- не искам, нямам много време за мислене и тъгуване, но след като се прибера, цялото ми време за почивка преминава в унилост и тъгуване.
Колкото и да си повтарям вътрешно, че сам съм избрал този път, и че не съм единственият, утешение нямам.

П. С. Само моля, не ме съдете и Вие, за решението ми да дам временно пауза на образованието си, и да замина за малко в чужбина. Отлично разбирам всички минуси от това.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 0c93d928af
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   На 23 бях в чужбина, минах през това. Но ти се бунтуваш, приеми нещата, осмисли ги, събирайки пари, учи езикът. Работи 6 месеца и ще се върнеш по-богат, не финансово имам предвид а целият този натрупан опит. Престани на гледаш фейсбук и преливащи те от щастие, защото и това не е така както ти го виждаш в момента. Повярвай ми, като се прибереш ще видиш всичко с други очи. Работи яко, работи допълни нали това е целта ти, да събереш пари. След това обратно и напред към новите цели. Браво, че си взел самостоятелното решение и не си се повлиял от вашите. Просто порастваш, успех, браво и не се поддавай на моментни слабости.

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: cd669da266
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Дa, нормaлно е. Aз се покъсaх от рев първaтa годинa, после посвикнaх, постепенно приех нещaтa, но ностaлгиятa си остaнa дори и 10 и повече години по- късно.
Имaш яснa цел, следвaй си я. Знaм колко е трудно дa си дaлеч от всичко познaто и обичaно, от зонaтa нa комфорт и емоционaлнa сигурност, но когaто е с цел проект бъдеще си струвa.
A и виж, положителното е, че сегa оценявaш нaпълно фaмилиятa си :) Зaпознaвaй се с нови хорa, излизaй дори и сaм, имa един ден в седмицaтa в цялa Европa в който можеш дa посещaвaш културни центрове безплaтно кaто европейски грaждaнин, поинтересувaй де.
Въобще се aнгaжирaй мaксимaлно с някaкви зaнимaния.
Пък и дa си поревaвaш от време нa време е ок, нa мен още ми се случвa ей тaкa от ностaлгия, но моето вече е ностaлгия по минaлото в Бългaрия.
Успех и дерзaй, знaеш зaщо си тaм и знaеш, че ще се върнеш, следвaй плaнът и всичко ще е нaред!

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: d5ac1c1a77
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Точно носталгията ме накара да се върна обратно в България. Да ти се не видят и парите.... Ако не си щастлив, нямат никаква стойност. В края на краищата, парите не са всичко.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 6d6c571f1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Абе аз изпитвам носталгия хем съм на 10 мин път от удома ти за чужбина. Спокойно има много такива като теб.
Шока ще отмине с времето и да на всеки се случва, но не всеки ще си признае.
Пробвай да не мислиш за това и окупирай съзнанието си с друго след работа.

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 1b653156e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Мисля, че всеки, заминал за чужбина се е сблъсквал с подобно чувство. Мога да кажа, че то минава. Хубаво е, че така, както си далеч, си оценил хубавите неща, които си имал у дома, вкл. родителите си. Щом си само за няколко месеца, то те ще минат бързо и ще се прибереш в БГ. Аз мисля, че добре си направил да заминеш да събеш пари. Това, което мога да те посъветвам, е да видиш в Интернет историческите и културни забележителности там, където си и да отделиш време да ги разгледаш. Освен това си говори по скайп или вайбър, ако имаш, със своитеблизки и приятели. И времето ще мине бързо. Успех!

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 10b31110e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравейте отново. Благодаря на всички Ви за коментарите. Тази моя унилост продължава с пълна сила, но поне вече знам какво да очаквам.
Благодаря и за съветите. Обезателно ще търся начини за резсйване и ще се опитам да спра фейсбука и непрестранното гледане на стари снимки. Все едно съм мазохист, знам че спомените и мислите за дома ме натъжават, но въпреки това не спирам да мисля за него.
Ако все още следите тези тема, може те ли да ми кажете и какво да очаквам като се прибера? Какво е чувството да се прибереш след 6-7 месеца? Притеснявам се и как близките ми ще ме възприемат и как ще гледат към мен, отношението им към мен ще се промени ли?

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 553c095a7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Я се стегни. Знам за какво говориш, случвало ми се е и на мен, след 3-4 месеца престой. Почваш да идеализираш всичко и всичко да ти се струва перфектно в България, ама семейството, ама приятелите, ама природата, не знам що си... Като се прибереш още на втората седмица ще се е разсеяло очарованието и пак ще ти се заминава - първото отрезвяване идва още от мръсните улици с дупките, които си отвикнал да виждаш, после идват и другите благини;

Имаш възможността в момента да се запознаеш с друга култура, да завържеш нови приятелства, да посетиш интересни места - парите не са всичко, престоят ти ще стане много по приятен, когато започнеш да се интересуваш от това, което се случва около теб. Да няма да спестиш толкова много, ако от време на време плащаш вход за музеи или пътуваш уикенда до близки забележителности или интересни места, но пък ще се почувстваш толкова по-добре... особвено ако има и с кого да ги посещаваш. Опитай да се сприятелиш с хората около теб - може да се изненадаш приятно :)

И се стегни - не е нормално още от втората седмица такава тежка носталгия - не си ли се отделял досега за повече от 2 седмици от вашите? Страшно много народ заминава да работи по студентските програми - това си е прекрасна възможност, никаква причина за драма няма. Ако не ти харесва работата, на която си попаднал, огледай се и я смени - възможности има. Всичко е наред, нищо фатално или с дългосрочни последствия не е станало - напротив имаш възможност да преживееш и научиш нещо ново. Недей да мислиш за глупости и да се самонавиваш, опитай да извлечеш най-доброто от ситуацията, сигурна съм че ще се справиш.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 2f4d72937e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Нормално е в началото. За да добиеш истинска представа, трябва да поживееш на съответното място поне 6 месеца, до 1 година. Виж как ще се чувстваш тогава. Но първите 2-3 месеца не са обективни, защото тогава винаги е трудно и все още свикваш. Поживей там поне половин година и ако не ти харесва, се прибирай. Успех!

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 71741ef6f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Няма да се оправиш, но мисля, че щом си пожертвал семестър, ще трябва да остискаш. Едно си научил, мисля - чужбината не е за теб. Не си единствен - 2/3 от хората се връщаме обратно. Аз след пълно следване и кариера в чужбина се прибрах в България и не съжалявам, пак работя по проекти в чужбина, предстои ми и престои в САЩ, но имам винаги пристанище у нас и няма да те лъжа - у нас и социалният живот е по-богат, и нощният живот е богат, хората са по-контактни, по-лесно се прави кариера и животът е по-интересен. Мисля, че си научил много и си оценил това, което имаме в България и никога вече няма да те е яд на хората, които са в чужбина или няма да мислиш, че изпускаш нещо. В интерес на истината, освен хората, които сме завършили и висше на Запад, другите българи едвам кретат - не им признават реално професия, образование, не могат да създадат семейство или ако са създали са на социални помощи, живеят в гета и в мизерии. Дори много лекари, които отидоха за специализация почват да се връщат, унизени и изтормозени, защото там ги използват едва ли не да чистят нощното гърне на пациентите и за евтини нощни смяни, но не им дават интересни операции и пациенти.
Прибери се у дома, завърши си и живей живота си, не се мъчи за една трошка. Аз си купих кола на 28 г. и с нищо не ми е попречило това. На студент не му трябва кола и стандарт на живот, а да учи и да търси практика и начин за реализация по СПЕЦИАЛНОСТТА, не по миене на чинии. Успех и споко - научил си безценен урок и загубеният семестър не е на хаос.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 10b31110e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Като ви чета съветите разбирам, че до сега съм правил всичко на обратно - затварях се след работа и се втренчвах във фейсбука и старите снимки, цялото ми свободно време минаваше по този начин. Също така избягвах всякакъв социален живот. Казах си нещо от типа на " отидох за 6-7 месеца и повече не смятам да се връщам. За какво са ми приятели и познати тук....???? ". Сам странях от развлеченията, вътрешно си мисля, че съм обречен съм на тъга и носталгия докато съм тук и, не заслужавам да се забавлявам. Както казах чувствам вина за това, че не оценявах близките ми, когато жиевех в България и като, че ли съм си втълпил, че сам съм си заслужил настоящото си положение, и че заслужавам да страдам сега. Именно затова не си правя и труда да търся щастието.
Това, което ме крепи да не се върна е, че вече съм отписал настоящият и идният семестър, така че няма връщане на зад. Ако се прибера всичко ще е било напразно, и една година от живота ми ще си е отлетяла безцелно. Единственият урок, който считам, че научих е да ценя повече ближните си и да не си мисля, че е лесно на далеч от тях. Очевидно, че много хора като мен, напуснали родината дори и за по-дълго се справят носталгията и гледат сериозно на нещата, но ето че аз не мога. Явно не е само въпрос на нагласа, но и на характер и манталитет. Опитвам се да мисля позитивно. Казвам си, че ще се върна с малко спечелени пари, ще ми бъде по леко оставащите няколко години в университета, ще мога да стана и по самостоятелен, но дори и това не може да измести емоциите.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 2 дни
hash: 57af88e3d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Човек махни го този фейсбук и ще си 100 пъти по- щастлив. Аз моя го зарязах. Живея в чужбина, мога да качвам такива снимки, от красиви по-кракиви и какво ще ми се радват истински ли? Напротив злобата и негативната енергия ще я усетят веднага след лицемерните коментари. Не мерси. И без това отрезвях за това, какви хора са ме заобикаляли. Веднъж бях в чужбина, върнаха се от носталгия, работих, борех се, вярвах но след толкова години пак тръгнах. Сега носталгията я няма, защото надделява моята реалност и разбиранията ми за това как и къде искам са живея. Семейството ти, няма какво толкова да те притеснявам просто ще ти се радват и ще тръгне всичко по старому. Ще ти липсва може би това че там където си бил е по-подробно, чисто....

 
  ...
преди: 12 дни, 5 часа
hash: 7673fd047a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Фейсбука е за нереализирани малоумници.Зает човек няма калво да прави там.
Да гледам как Х яде спагети или на У кучето как пикае не намирам за впечатляващо.
ФБ превръща хората в психирали социопати.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker