Споделена история от В чужбина |
Спедитор
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2018 пъти
Здравейте! На 19 съм, живот и здраве тази година студентка. Мисля да уча Икономика като не смятам да продължавам с нея. Искам да се реализирам като спедитор. Но не искам да е тук, а в чужбина. Заради това реших да пиша тук, защото се надявам някой да ми каже как стоят нещатата в чужбина.
Ще завърша тук, ще имам документ, който показва, че съм завършиша висшо, но какъв е шансът да ме допуснат до по-хубава позиция в чужбина (насочила съм се към Белгия/Германия/Испания) или винаги ще се наложи цял живот да бъда общ работник, защото като спедитор няма да ме вземат никъде или поне нещо по-добро от общ работник? Ще ме дискриминират ли от останалите, въпреки че знам езика им? А ако получа и тяхно гражданство? Искам да замина, но не искам да съм роб в чужда държава, не искам да получавам минималната им заплата и да идвам да я харча в България. Искам да си уредя живота си там, но не знам как, не знам от къде да започна. Просто искам да живея както те си живеят, нормално. Да имам хубава работа и да мога да си позволя да отида на зъболекар или изобщо лекар, а не да се връщам тук да се лекувам. Искам да съм едно с техните граждани. Изобщо възможно ли е това, което искам?
Моля, хора, които са запознати да напишат коментар.
|