Обърканост/ Образование / Самота / Амбиция - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76105)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16861)
 Секс и интимност (9355)
 Тинейджърски (17678)
 Семейство (3500)
 Здраве (6279)
 Спорт и красота (3345)
 На работното място (1363)
 Образование (4049)
 В чужбина (900)
 Наркотици и алкохол (791)
 Измислени истории (682)
 Проза, литература (1214)
 Други (10017)
 
 

  

Споделена история от В чужбина

Обърканост/ Образование / Самота / Амбиция
преди: 4 месеца, 29 дни, прочетена 917 пъти
Здравейте,

от няколко дни чета форума ви и искрено се смях на някои истории и дълбоко се замислих на други.

Пиша ви моята история с надежда и очакване, че може да се отзовете със сходен опит, полезен съвет или пък да и се посмеете, макар че тя в момента изобщо не е комична за мен.

Живея в чужбина от 8 години, преминавайки през 4 държави с цел образование, стажове, работа и пак образование. Често се питам дали това не ми обърка представите за света и живота Коренно, сравнявайки нормалността на живота например в един голям град в България, или пък само един град в западна Европа, пак казвам аз се местих 12 пъти само в последните 2 години, така се получи, квартири, работа, стажове и един епизод на депресия. Това се извършва от мен и само от мен без помощ физическа и финансова от семейство или приятел/и. Ще кажете, нали учи, как нямаш доходи, моята насока е доста трудна и конкурентна(просто няма много места, а ако има, в повечето случаи са за местни) за реализация, не искам да се отделям от нея, но ако така продължава може и да помисля за промяна на професията. Да кажем, това е първия ми въпрос, според вас фундаментално ли се обърка главата ми след много амбиции (и вероятно, сега оценявам, не чак толкова големи възможности/способности) и постоянното преследване на по-добри хоризонти(като искам да кажа, че съм била и принудена от обстоятелствата/ непродължаване на договор например)??

Казват, че за да решиш проблема трябва да го дефинираш. Пишейки този разказ се опитвам да направя и това, за себе си и за вас, за да ме разберете по-добре.

Както много други, и аз минах през периоди на адаптация, депресия (на периоди според обстоятелствата, но е имало силни няколко месечни епизоди, сходни с описаните в други чужбински студентски истории, културен шок, липса на стабилност, пари и едната надежда, че с си ще се докажеш и ще се изстреляш напред в живота).

Завърших с добри оценки, даже много добри(ок, не съм била топ 3, но поне топ 10 на класа), имах стажове, започнах работа, след това започнах пак да уча. Сега на 27 години мотивацията, а и непосилните каскади, които предприемам за да си позволя това образование ми идват много, много в повече. Въпроса ми е, мислите ли, че всичко това е прекалено? Че конкуренцията е огромна и трябва да вървя напред и да продължавам, въпреки че 90% от времето ми е тежко с малки моменти на удовлетворение и лично щастие, много малки. Мислите ли, че ако се бях развивала в България конкуренцията пропорционално на усилията, които полагам би била по-малка и развитието професионално по-бързо (имах предложение за България, което отказах, защото не исках да съм в среда тип чалга, знам, ще кажете, че всеки избира, може би сгреших тогава) Може би в момента, а и от близо година и половина ми е адски трудно и мисля дали живота ми би бил по лек и щастлив на родна почва?

Може би има повече от един проблем, тоест, нещастието не идва никога само, както казват немците.

Без да се изтъквам, за да създам обща картина, ще кажа, че съм симпатична и не съм усещала липса на мъжко внимание. Сама съм от 3 години след като прекратих, да кажем, перспективна, добра и сигурна връзка по мое желание, главно заради усещането, че аз израствах доста(личностно като зрял човек, е, приятеля ми беше местен и не преживяваше голяма част от моите препятствия, което пък направи по-силна и по-можеща да се справя с живота, и също в онзи период израствах професионално доста силно). Сега ролите са разменени и май аз съм сама и самотна и ми е доста трудно отново, а той си се разви бавно, постепенни и сигурно, типично по немски. Споменавам го, защото е важна част от историята ми в емоционален план и ниво на сигурност (измамна или не, сигурност няма, тя е понятие на съзнанието според мен). След него, кратки контакти без много съдържание, не е лесно да намериш качествен човек, особено в мултикултурния град в който аз живея сега е сбирка на куцо и сакато, като се извинявам за политически некоректната българска приказка. Въпроса тук е, това, че нямам приятел коренна предпоставка ли е за лутането ми и трудностите дори и в професионален план, или просто си фантазирам?

Надявам се не съм ви отегчила прекалено! Както се разбира от историята ми, нямам близки приятели с които да споделям, иначе вероятно нямаше да пиша тук. Разминахме се с много от тях, къде по моя, къде по тяхна "вина". Така, сега съм самотна, сама (да съм сама не ми е проблем, всеки е сам, но имам чувството, че твърде често губя почва под краката си вече и целите и мотивациите ми се размиват, затова самотна, самотна без собствената си увереност и искра и непоколебимост, която ме е водила и вярата в себе си). Ок, последен въпрос, напоследък в някои моменти си мисля, че живея в един огромен балон, който няма връзка с реалността, че мнението ми за себе си и за нормалния начин на живот е само мое собствено и "нормалността" и реалността далеч не изглежда така.

Благодаря ако сте прочели обърканите ми мисли и не дотолкова интересната ми история и ако решите да оставите коментар, ще се радвам да го прочета.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 28 дни
hash: 137c023617
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Ако си в Западна Европа там си има 'запазени територии и професии' за местните. Примерно там няма да те пуснат да си дипломат, банкер, политик, журналист и пр. Те са си за местните. За чужденците са такива професии, в които се учи много като докторат, компютри, инженерство, счетоводство и местните не ги искат. Не казваш каква е твоята професия, но ако е предпочитана от местните, ти винаги ще си в лоша позиция. Така че се ориентирай какви професии се търсят на местния пазар и работи тях. За местния мъж, е трябвало да си го държиш. А не да се състезаваш с него. На теб ти е било трудно и ти си си го изкарала на него. Той не е виновен, че е местен, че неговите родители и деди са се борили за добър живот и са го постигнали. За разлика от нашите родители и деди.
Изобщо дай си сметка, че си в чужда държава, в която каквото ид а ти говорят, си чужденка. Дай си сметка коя си и какво искаш. И също дали е реалистично. Успех!

 
  ...
преди: 4 месеца, 28 дни
hash: 137c023617
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Да допълня само, че ако искаш да те оженяват по способностите, по-добре е да се пробваш в САЩ и други емигрантски държави.

 
  ...
преди: 4 месеца, 28 дни
hash: e41e3eeeb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей!
В историята си не казваш какво искаш ти самата. Видях само една амбиция - но за какво - за по - добра работа? за повече пари? за одобрение? Какво означава амбицията ти - какви са твоите истински цели - какъв искаш да е животът ти. Трябва да разбереш точно какво искаш, но конкретно относно работа, мъж, местоживеене. Този избор го направи според досегашния си опит - вече знаеш какво ти харесва, какво - не, в какво си добра, в какво - не дотам. Вътре в себе си знаеш от какво имаш нужда.
Според мен ти работиш със стереотипи, за което не си права. В България не е само "чалга", както ти се изрази. Внимавай с преценките, не бъди предубедена, защото животът непрекъснато ще те опровергава. Важно е да имаш академични знания, но е важно и да имаш житейски познания. По - важно е и да се справяш със самия себе си.
Не мисли толкова за специализации, за следване, за учене. Причината за депресията ти според мен е и в грешен подход към хората. Позволила си много хора да излезнат от живота ти. С лека ръка не попилявай контакти.
Започни с малките цели - с дребните неща, които искаш да направиш. Цени всеки успех - дори той да е минимален. Анализирай всеки неуспех - професионален или личен. Иначе няма как да вървиш напред. Чувството за неудовлетвореност те преследва, защото както ти каза, очакванията ти се сблъскват с реалността. Кое от тях можеш да промениш? И двете!
Загубила си себе си - ще се намериш, но сама разбираш, че така не може да го караш. Трябва да се спреш и да обмислиш какво реално правиш, какви са последиците - причини - следствие - решение.
Успех!

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 28 дни
hash: 7b19100334
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Стой там където си, търси и се развивай, все ще си намериш някого.

 
  ...
преди: 4 месеца, 28 дни
hash: a41c83b223
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От Авторката:
Много благодаря за отговорите. Започвам с обяснение:

Н. 1 Да, в западна Европа съм и разбира се, трябва да си по-добър от тукашните, за да ти предложат позицията. Дипломацията тук е свързана с принадлежност към държавата, банкери има доста чужденци, аз съм в социалните науки, там също има, но трябва да си от най-добрите, да.
За мъжа, идеята ми с него не е била дали е местен или не, по скоро развива ли се този човек като мен,имаме ли общи планове, ако той иска да си купи къща и да ходи на работа от 8-5, а аз съм влязла в месомелачката следователно търся по високи хоризонти (и да не ги търся, ще кажете сляпа кариеристка, няма голям шанс на средна позиция, те са заети от местните, които не им се налага да си дават толкова зор). За състезаването определено го отчитам като грешка, преди мислех, че Те се състезават, а май съм била в голяма степен и аз.

Н 2. Съгласна съм като цяло за САЩ, но аз се чувствам като европеец, начина на живот и на работа там са доста непривлекателни за мен, ако нямаш мотивация да дадеш 100% там няма смисъл.

Към 5.
Много ти благодаря за коментара.
Амбицията да постигна професионални признания в живота си, да се издържам спокойно сама. Много важно, да съм стабилна и балансирана и накрая като следствие на първите да имам човек до себе си, който има сходни разбирания и да изградя хармонична среда.
Относно стереотипите, те са по лесен начин да обощим и да посоча проблема, в случая, разбира се, че в България не е "само чалга". (нямам предвид музиката, а възпитанието, модела на мислене особено на младите, което налага тя! )Моето семейство живее там и никой от тях няма общо с тази среда. Като че ли са едно от изключенията. Един от главните ми мотиви да замина беше че искам да видя едно по-развито и зряло общество(пак казвам като цяло, тук има разбира се и Много измет)
Права си, непредубедеността е ключова, толкова години се опитвам да отворя съзнанието си и ето още има доста провинциални елементи.
Съгласна съм, че фокуса трябва да е върху мен сега. Специализацията ще върви така или иначе. Наистина много хора излязоха от живота ми. В голяма степен, защото типично по детски съм се опитвала да ги променя и съм се сърдела, ако те не приемат моите представи и ценности, които си мислех, че са Правилните с главно П.
Неудовлетвореността или незадоволяването с това, което имаш от една страна е добре в малки дози, води те към следващата крачка. При мен май излезе извън релси за собствените ми възможности в момента.

Към 5.
Благодаря, развитието не спира, а също и търсенето. Намирането на просто някого не е трудно, пожелавам си да не е това случая.

Отново ви благодаря, оставихте усещането, че не съм сама в тези си мисли !!!

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 27 дни
hash: f3dfe16e35
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Никъде животът не е нормален или поне за тебе мяма да е такъв, ако не потърсиш професионална помощ.
Горното го пиша абсолютно добронамерено, пишещите тук едва ли можем да ти помогнем.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 27 дни
hash: 59bd163a6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Грешката на Западния свят, а и не само, е това, че преследват кариера непрестанно и това поглъща целия им живот..мисълта за семейство и деца не е приоритет...затова и естествения прираст е толкова нисък, имат проблеми с раждане и така нататък...по мое мнение сме на този свят не за да работим неуморно цял живот като роботи..а именно да оставим нещо след себе си, но всеки си има своя гледна точка относно въпроса :)

 
  ...
преди: 4 месеца, 26 дни
hash: 449fa6847b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   от Авторката / Н.9 Благодаря за мнението! Споделям виждането, че човек е тук за да се развие комлексно - като личност, професионалист, майка/баща и да остави нещо след себе си.

И все пак живеем в конкуретен свят, не само на запад, а и на изток и идва момента в който трябва да платим сметките на края на месеца и от какво зависи това от работата ... Реализацията е не само избор, тя е необходимост, особено ако човек няма "гръб".

Доколко и в каква посока избираш да растеш е друг момент, а и възръстта и житейския опит също са фактори. Няма универсална рецепта. Все пак хората, които допринасят, създават и мотивират прогреса са тези, които се развиват професионално и същевременно личностно, не казвам че аз непременно съм от тях, но със сигурност им се възхищавам. Като отчитам нашия манталитет на "сега сега" - "лека полека", както казват гърците. Той също има своето място в света.

 
  ...
преди: 4 месеца, 26 дни
hash: c69a51b992
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Основния ти проблем като цяло е че се имаш за нещо повече от останалите, без да има какъвто и да е признак за това.
В България нямаше да ти е нито по-леко нито по-щастливо. Тук усилията да постигнеш нещо ще са по-малки най-вероятно, но средата в която трябва да го постигнеш ще те натоварва доста повече. Не понеже е "чалга" среда. И на запад е същата чалгия, но пък тук натоварва повече това че се имат за недосегаеми и са много нагли "успелите". Като се замисля можеше да си паснеш на мястото.
Няма нормален човек който ще се отнася към връзките си според това колко е "израстнал" или не партньора им. Но като гледам западната картинка, се има за нещо нормално вече. Един вид и връзките и брака не са нищо повече от договорни взаимоотношения. Е после си живеят на анти-депресанти и постоянни посещения при психолози, ама важното е да са "успели". Ако това да са "успели" ги правеше щастливи, нямаше да са на хапчета повечето или да си задават въпроси от рода на "защо не съм щастлив/а".
Всички са много умни и образовани, и така и повечето не могат да осъзнаят че живот от работа в леглото и пак на работа и тук там учене е последното което може да направи човек щастлив. Много малко са тези които правят това което искат, понеже не носи достатъчно пари. Пък те трябва да се впишат в еталона - колкото повече пари изкарваш, толкова си по-"успял". Е, тия които правят най-много пари са най-долната измет измамници. Ако те са им идеала за живот, да са живи и здрави.
Та ти си решаваш в крайна сметка какво искаш. Дали да правиш това което наистина ти харесва, където ти харесва - тогава няма да ревеш че ти е трудно. Или да си следваш някакви стандарти наложени от "горе", и да се мъчиш да ги постигаш в нещастие.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 26 дни
hash: 85c8b2db0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Н. 8 / Ако под професионална помощ имаш предвид психиатър, правила съм консултации, думите му бяха "който не е влязъл в кабинета, него не съм го диагностицирал" :D В нашия свят ако може да си позволиш като време и финанси психолог мисля, че си е почти задължително за вътрешен баланс. Поне от време на време. Ако може да ми изясниш къде ти виждаш нормалност и ненормалност в историята ще е супер.

Н. 11/ Благодаря за директния и искрен отговор! Мисля че всеки от нас в един или друг момент се е имал "за повече" в някакъв момент, къде заслужено, къде не. Все пак има оценки, класи, слоеве и т. н. Сещам се за банални и тъпи очевидни примери, маркови дрехи, скъпи коли, не е ли това имане за повече и изтъкване на статус? Нито едно от двете не ме е блазнило, по-скоро положението ми в обществото на базата на заслугите ми като студентка и като работеща. Аз съм на първо място духовен човек и на повърхността може и някой така да го изтъклува, изхождайки от собствено чувство за комплекс, че се имам за повече, аз също съм го мислела за други хора, да се имат за повече, ако съм преценявала обективно, че имат нещо, което аз искам, а нямам. Ами не не се имам, колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко много капацитети има над мен и се смирявам. Може би като 18 годишна мислех, че ще завладея света и бях 100% сигурна в това, просто няма друг начин, тогава може и да съм се имала за повече от някой примерно, който е решил да приключи с училището и да се наслаждава на живота. Сега си казвам просто разни хора, разни идеали, може те да са открили рецептата.
За връзката, не е била успеваемостта, а движещата сила, която определяше начин на мислене, приоритети, какво ми е важно, как се отнасям в ежедневието си, къде искам да живея, какви компромиси съм готов да правя.. Моята движеща сила за да се задържа над водата тук е такава, че трябва да съм по-добра, по-схващаща и по-силна от западните ми колеги, иначе мога да отида директно да сервирам, не че не съм го правила и то достатъчно. Момчето си беше на етап, купувам си къща, имам си професия, кола, живея спокойно релативно и съм си подсигурен в провинцията, добре, ама рискувала, препътувала, кандидатствала се с всички сили на 100 места, ако бях започнала този живот винаги щях да съжалявам. Никога нямаше да знам какво е и как е да се справя сама и нямаше да се докосна до мечтите си. Никога. Дори не ви говоря за някакви кой знае какви върхове. Парите на последно място, аз не съм корпоративен банкер, занимавам се със социални науки. Лошо ли е да искаш да имаш своето място като жена и като чужденка, може би да допълня, без възможност от финансова подкрепа от рода, семейство и прочие, май и двете(жена, чужденка) са предпоставка за дискриминация, но все пак, nobody cares, work harder. Ако не сте стремим към това в кой век си оставаме в мисленето си?

 
  ...

...
преди: 4 месеца, 26 дни
hash: 2e50c998bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Твърде ти е висока самооценката. Само това ти е проблемът. Оттук идва и лутането и неспособността да вземеш нормално решение за себе си. Всъщност само един безпътен човек може да търси да открие себе си на 27.

 
  ...
преди: 4 месеца, 25 дни
hash: d3a45183ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   От 11 - Въпроса е не какво имаш и какво нямаш, а как се отнасяш с хората. От описаното в историята за приятелите/германеца предполагам не съм единствен който е останал с впечатление че се имаш за нещо повече на база какво си постигнала или какви са ти амбициите, и един вид не си заслужава да си губиш времето с тях. Силно вероятно да не е така, но от написаното остава подобно впечатление. А тук с повече не разполагаме :)
Като цяло обаче ми се струва че проблема по-скоро е че ти самата не си сигурна вече дали професионалната реализация е толкова приоритетна. Вече ти е ясно каква цена трябва да се плати за нея - самота и липса на личен живот и свобода, и явно ти идва в повече. И не, на мъжете/чужденците не им е по-лесно. През това което преминаваш в момента всеки средностатистически мъж/чужденец който е трябвало да постига нещо в живота сам, без мама да меси и тати да носи, е преминал или преминава. По върховете е самотно. За това е добре да си сигурна че наистина си готова да жертваш личния си живот заради професионалния успех - само той ще ти е компания на върха, ако го достигнеш. Естествено има и изключения, но те са колкото да потвърдят правилото. Като цяло малко хора са до такава степен влюбени в това което правят. Повечето, колкото и да е сладникаво-изтъркано, са като образа в Джери Магуайър - не намират особен смисъл в какъвто и да е успех ако няма с кого да го споделят. Обикновено мъжете търпят подобни лишения само заради жената до тях или просто заради социалния статут който им предоставя по-голям избор сред жените(за много от които статута е водещ критерий). Виж "модерните" жени защо се натискат да се лишават сами, нямам никаква идея. За мен лично една работеща жена която може да се издържа сама, и работи нещо което и е приятно, си е намерила мястото в света. Но принципно аз лично съм си от хората за които спокойствието и да се наслаждаваш на живота е много по-важно от това да изкарваш пари които не можеш да изхарчиш ако не парадираш със статус и да се водиш успял. В крайна сметка е важно да правиш в живота това което те влече. Ако те влече да се бориш с конкуренцията и да доказваш на който видиш че си по-по-най, няма лошо. Но повечето които го правят, го правят едва ли не по задължение и за хорско мнение. Затова свършват на успокоителни, наркотици, алкохол и от сорта.
Та ще е добре да разбереш дали наистина толкова ти е нужна тази реализация, по чии критерии се мъчиш да я постигнеш, и дали си готова да платиш нужната цена. Няма смисъл да се оправдаваш с дискриминация, че няма кой да те добута до върха или от сорта.
В крайна сметка единствените въпроси от значение са - Без какво не можеш да живееш, и Какво си готов да жертваш за удобствата без които можеш, но искаш в живота си.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 25 дни
hash: 871f478cbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Към авторката, не ги слушай. Разбирам те какво имаш предвид по израстване. И аз съм малко в подобно положение с амбиции, но не насочени в определена посока. За това не мога да дам съвет. Имай самочувствие. Нормално е да търсиш културни, образовани хора. Не се намират често обаче :D Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker