Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Какво значение има като каква я определяте вие и коя баба като каква я определя? Аз лично също съм от брак от две националности и никога не съм приемала това като проблем. Не мога да се определя каква съм конкретно, също имам двойно гражданство, но тъй като живея в България, тук съм родена, тук съм учила - определям се като българка. Като ме питат каква съм казвам баща ми е такъв, майка ми е такава. И винаги им е интересно на хората, става повод за смях и като цяло винаги е готина тема за разговор :) Жива и здрава да ви е дъщеричката, след време всичко ще ви се изясни и с този въпрос, но не се напрягайте :)

7.   Синове-2 броя :) И двaмaтa говорят по 4 езикa- бългaрски, aнглийски, испaнски и немски. Големият си се приемa кaто испaнец, мaлкият-немец. И двaмaтa винaги кaзвaт, че имaт бългaрски корени. Не е никaкъв проблем нито зa тях, нито зa нaс родителите, нито зa институции. Просто тaкa си порaснaхa, зa тях е нормaлно. Избрaхме либерaлнa формa нa възпитaние, което включи и сaми дa изберaт/открият идентичносттa си.
С езиците беше същaтa лудницa, a говорехме и с двaмaтa, рaзликaтa им е сaмо две години. Единият питa нещо нa испaнски, другият донaждa нa немски, aз им отговaрям нa бългaрски, те пaк питaт, но нa aнглийски...
В Бългaрия докaто бяхa по-мaлки им беше лесно с децaтa, но трудно с възрaстните. Нaстоявaхa всички възрaстни (роднини, познaти, дори съседи) дa говорели "перфектен" бългaрски.
Мaлкият е по-непукист и си продължaвaше кaкто си знaе или искa, но големият избухнa няколко пъти и трябвaше дa се нaмесим и ние и дa си порaзменим бг любезности. В същност точно зaрaди подобни случки децaтa решихa, че не сa бългaри...

8.   Нищо толкова учудващо и сложно не намирам в разказа ти. Питаш каква е дъщеря ти по народност - българка. В света само еврейте наследяват нация по майчина линия. Това че баща й има други гражданства или че е родена в Полша от майка полякиня и живее в Испания е само в нейна полза. Дано различаваш термините националност и гражданство, може да имаш дадена националност и в същото време да нямаш същото гражданство. Тоест ако дъщеря ти остане да живее в Испания, тя ще е испанска гражданка с българска националност, всъщност националността й зависи от теб, от това как ще я възпиташ, а полското в нея е плюс за развитието й. Националността човек носи в сърцето си, а гражданството дава права и задължения в дадена държава.
Замисли се за турско говорещите цигани в България. Повечето от тях имат само българско гражданство, родени са от цигани, обаче възпитани да се смятат за турци и говорят само подобие на турски език, не знаят цигански. Те какви са по националност? Цигани разбира се, защото бащите им са цигани.
Моите две лели близначки са на по 60 години и двете са родени в бг, но в два различни града на 60км разстояние, това по документи, разбира се че са родени в една болница в малкия град, все пак са близначки, но едната е писана в малкия град другата в областния. За 60 години това не им е създало проблем нито през соца нито през демокрацията.

9.   Аз не виждам никакъв проблем във вашата ситуация, още повече пък да си сконфузен. Ти си българин, а жена ти е полякиня, а това значи, че вашите деца ще бъдат българо-поляци. Къде са родени или къде живеят няма никакво значение, важно е народността. Ти и жена ти може да имате всякакво гражданство по документи, но важно е етноса (народноста), родния език и кръв. Аз също съм роден в България, но от много години имам американско гражданство и какво от това. Утре мога да им захвърля паспорта и да се откажа от американското ми гражданство, но аз винаги казвам и ще продължавам да казвам, че съм българин. В САЩ (знаеш това) има закон, че който се роди на американска земя веднага става американски гражданин. Мисля, че това е от далечното минало, когато Америка е имала нужда от повече население за голямата си територия. Но не е така в много държави. Има най-различни случаи по света. Наскоро една българка с мъж българин роди в самолета пътуващ от Америка за Европа над океана. Е, това дете ще е без народност ли!? Забрави книжните гражданства, това са подробности. На твое място винаги бих казвал, че съм българин, но имам и чужди поданства. Същото се отнася и за жена ти. А децата ти винаги трябва да бъдат БЪЛГАРО-ПОЛЯЦИ. Къде живеят, къде работят и какви документи имат е второстепенно. Уважавайте кръвта си и не забравяйте родителите си и прародителите си каква кръв и те носят. Надявам се да не си се обидил.

10.   Не се притеснявай, децата от малки свикват и това да са мултикултурни не е лошо за тях. Познавам такива семейства и децата научават без проблем езиците и не ги бъркат. Дъщеря ти ще научи четири езика като родни и със сигурност ще ви е много благодарна, когато порасне.

11.   Като порасне, дъщеря ви ще се смята за испанка, с майка полякиня и баща българин.

13.   Силно се съмнявам, че дете, което е било на толкова много места, ще остане изолирано. Тя ще е интересната, сред останалите деца. Дори може да и дойде в повечко. Ако я питат каква е, научи я да казва, че баща и в българин, а майка и е полякиня, та нека сами си вадят изводите. Цялата тая работа, с националност и прочие, става доста по-различна, когато знаел езици, пътуваш често и сменяш държави, особено, ако имаш средства.

14.   Тук ще стане тема за хвалене на майки с мултимеаумнознаещите си деца. Това, че знаят по сто езика няма да ги направи по-умни. Езици се учат, но възпитание няма как да наваксаш.
Аз съм чиста българка, но пък за кратко време успях да опозная много държави и националности. Уморена съм от превземки и превъзнасяния по чужденците. Те също са хора като нас. Твоето момиченце, авторе, само ще определи националността си. Ти ще му каже: "Аз съм българин, а майка ти - полякиня". С времето дъщеря ти сама ще реши каква ще бъде, ако и дадете възможност за самоопределение. Реално българо-полски етнос няма и тя е по-вероятно ще се определи културно, а не родово, според примера, който сам даде с пилота от Формула 1.
Аз пък имам един познат, който е стопроцентов българин, но пък няма нищо общо с държавата България. Родителите му са от поколения в друга държава, той е раждан в друга държава, живее в западна държава и т. н. Аз си позволих да го попитам като какъв се самоопределя и той се замисли и каза, че не знае. Аз отново го питах: "Добре, твоите родители очевидно знаят, че са българи, сам го спомена. Ти защо не знаеш какъв си? " Той отвърна, че няма нищо общо с България и съответно не се чувства българин. В днешно време хората не се интересуват от кръвния си произход и се идентифицират според културната среда, в която живеят. Това означава, че не само семейството играе роля в националното самопределие, а по-широк план от културни институции, като училището, медиите и религията. Дори с приятелите си вече общуваме в социалните мрежи, които представляват всъщност медия, която се прави от самите нас и имат някакво институционално значение.

Не искам повече да разтягам локуми, за да стане съвссем безинтересно, затова ще обобщя с едно изречение. Авторе, това което искам да ти кажа, че ти сам няма да имаш такова влияние върху дъщеря си, освен ако не го поставиш остро като въпрос. Можеш да й определиш някаква идентичност, но ме съмнява, че ще издържи, защото няма да се припокрива с никой етнос. Другата възможност е просто да й наложите, че е българка или съответно полякиня и да се преструвате на мононационално семейство, което е пълен абсурд.

15.   От автора - Благодаря ви на всички за мненията! Общо взето потвърдихте заключението, до което и ние с жена ми стигнахме, че е най-добре да я оставим сама да си избере каква се чувства. Може би наистина ще се чувства най-вече испанка заради средата, в която расте, но да не забравяме, че когато не е родена в Испания, няма испанско гражданство, поне засега и няма родители испанци, не знам дали ще я приемат като такава.

Тук е моментът да уточня нещо, много коментатори ме питат дали съм разбирал разликата между гражданство и националност. Разбира се, че осъзнавам тази разлика, но някои коментатори не осъзнават разликата между етническа и политическа нация. В Европа нациите са първо етнически, тоест, каквото и гражданство да имаш няма значение толкова, колкото това от какъв етнически произход си. Затова турците родени в България се считат за турци. Докато американската, канадската и австралийската нация са политически нации, тоест всеки роден там се счита за част от нацията и гражданство и нация са синоними за един американец. Ако ще да си четвърт българин, четвърт италианец, французин и поляк, щом си роден там си американец и американски гражданин. А, румънският президент Клаус Йоханис има семейство, което е дошло в Румъния от Саксония преди седем века, но румънците продължават да го наричат германецът в румънската политика! В САЩ това няма как да стане, да не говорим, че преди седем века е имало само индианци там.
Има и нещо друго, които вие пропускате, не е само важно какъв се чувства човек, а дали съответната общност го приема за такъв. Един турскоговорещ циганин може да каже, аз съм турчин, но ако турците не го приемат за такъв, както и българите, това ще му разколебае идентичността. Това ми напомня, че имахме един съсед преди години с майка рускиня и баща българин. Един ден той сподели, че в България децата му викат Жоро руснака, а в Русия му викали Жорка българина. С други думи, какво се получава и двете общности не го приемат за свой. Казваш на българите - аз съм българин, а те ти казват, неее, ти си руснак. Казваш на руснаците - аз съм руснак, а те - нееее, ти си българин. В този смисъл исках да кажа, че се опасявам да не остане изолирана, но мисля, че сте прави, че това едва ли ще се случи, особено, когато виждам, че има много подобни смесени бракове. А, иначе ако дъщеря ни реши да бъде американка, американците със сигурност ще я приемат за своя, защото за тях етническият произход няма значение, а гражданството.

Още веднъж, много ви благодаря на всички за коментарите! Помогнаха ми да се успокоя, както и жена ми, че всичко е наред. Просто трябва да оставим детето да се развива и само да избере каква се чувства. С надеждата, че изборът и ще бъде приет и уважен и от другите.

16.   Подкрепям н. 11. Децата ти ще се чувстват испанци-защото са израстнали и възпитани като такива(в училище и средата навън)... с родители българин и полякиня.
Моята дъщеря израстна от 2г. си възраст в Англия(сега на близо18г). Казва ми каза наскоро, че се чувства англичанка-защото е живяла целия си съзнателен живот в тая страна, английски възпитаник е и тая среда я е формирала(приятели, учители, култура, традиции и т. н. )... но с родители българи. Тя самата така се определя.... Тя говори и чете също на български, защото много държах да усвои добре и майчиния си език още навремето като малка, както и да знае за нашите традиции. Но средата, средата е това, което ги оформя най-вече-а тя е потопена в нея....

17.   Прост отговор на въпроса ти - дъщеря ти е човек!!

Какво е идентичност? Това е нещо психологическо което ни е насадено. Идентичността е принадлежност към култура, език, вкусови навици, история, произход. Идентичностт (принадлежността) важи и за други неща като принадлежност към да речем футболен отбор или спорт който се подкрепя, музикална банда, националност и т. н.

Генетично няма изцяло чист българин, няма чисти поляци, французи и така нататък. За това съм и против историята, защото тя води до разделение на човека като човек и поставя за всички човеци психологическо разделение и чувство на принадлежност и защото не дава уроци а насажда омраза.

Бас ловя че със жена ти в същото време сте си говорили или сте имали теми и за славянството и прилики в културата или гените. Просто идентичността е комплексно нещо дори за самите вас.

Аз съм уж чист българин, израстнал с българска култура, език и хранителни навици. В същото време живея в чужбина, говоря и на друг език като вас, ям и в последствие друг вид храна и местни деликатеси и спазвам до където разбирам местните норми или култура на поведение. Това вече се нарича адаптивност. Адаптивността се изпълнява или съзнателно, или подсъзнателно.

Същото важи и за езиците. Език като дете се учи в пъти по-лесно, тъй като тогава организма се развива. Звуци и думи се абсорбират в пъти по-лесно от колкото при възрастен човек който вече има развит организъм. За това и възрастните за разлика от децата, когато учат и се опитват и да произнасят думи се опитват *съзнателно* да повишат концентрацията си при слушането и произношението на думите.

Детето ви може да казва че е просто на половина българка, на половиня полякиня и толкова. Има български, полски и американски паспорт. Документите са просто легално средство и толкова. Психологически вече как се чувства е друго нещо. Има смесени бракова навсякъде. Дете на французин и германка живеещо във Ирландия пак ще си остане на половина французин и на половина германче и просто израстнало в Ирландия. Културата (поведението), езика и т. н. биха били просто приспособение.

18.   Ако живеете в Испания, ще се чувстват испанки с родители българин и полякиня

19.   От № 8 Като ви чета коментарите се усетих че вие сте прави, детето ще е испанка. И не защото обществото ще му подейства, а защото родителите няма да вложат усилия, да посеят в сърцето му тръпката по българското. Под тръпка имам предвид да му трепне сърцето, когато чуе народна музика, да припява наум "Боряно Борянке". Родителите ще оставят училището и улицата да възпитат детето му на испанска музика и традиции. Разбира се обществото няма вина, то детската градина затова е създадена да учи децата на традициите на дадената държава, по програма в бг градините празнуват Баба Марта, съответно испанците ще го научат да се радва на огньовете в средата на март. И вместо детето от малко да види Йорданов ден и хвърлянето за кръста в студените води на 6 януари, то ще види деня на трите влъхви /Денят на кралете/ и това ще му остане в сърцето.
Хора осъзнайте се човек не може сам да избира националност, тя се посява в него и само от възрастните около детето зависи колко ще е голяма любовта към традициите на дадена нация, ако го оставите само да избира, то обществото няма да остави това място в сърцето му празно и ще го запълни с тяхната си традиция.

20.   Ами хора какво сте очаквали, когато не живеете вече в Бг и даже някои сте се оженили за човек от друга страна, а и живеете в трета.... Как се запазва идентичност при това положение и до кое поколение...
Колкото и човек да се опитва да съхрани някакво българско самосъзнание, когато излезе навън и отиде в училище детето там празнуват и му говорят за техни неща.... и така с годините в ума на детето се формира местно самосъзнание. Аз се опитвам в къщи нещо-като излезе навън, друго...
Който не ми вярва, да опита да се бори в реалността, моля да заповяда. Но да ми говори само от личен опит... а не той какво смята, че трябва да е и как да се устоява идентичност.
Ако е родено и израстнало до около 12г в БГ, ходило е в българско училище(като сина ми) е едно-остава спомен и знае какви са нашите традиции и култура.... Но ако детето е родено или израстнало в друга страна, (като дъщеря ми), а тук има майка от трета страна как ще стане да запазиш и възпиташ у него българска идентичност. Дори всеки ден да говориш и му обясняваш... дори да имаш книжки, матренички, традиционни носии и каквото се сетиш, дори да се слуша наша музика. След уроците ти, след време-то израства, излиза и се потапя в местната среда... и твоите уроци избледняват. То си практикува и си става с местните култура, език и традиции.... Моята поне е запозната с нещата, защото аз съм държала на българското, освен това може да говори и чете на български.... Ами другите деца, при които родителите не са се занимавали с тях??? . Пиши ги бегали, дето се вика. Говоря само от личен опит... не на теория.
от. н. 16

21.   Авторе, най важни са първите 7 години и всички това го знаем. В тях детето определя за себе си къде принадлежи. Затова много е важно да не се местите отново иначе съвсем ще се замота. Детето ви ще е Испанче и това е. То е толкова ваше, колкото и на обществото, а ако сте заобиколени от испанско общество...
А и не мога да разбера защо постоянно я споменаваш тази Америка. Тя няма нищо общо с детето ти, и ако то сега учи английски съвсем се омота, да не говорим да го караш да приема американската култура. За да се научи на език един човек трябва да попие от чуждата култура. Казвам ти защото съм учител по английски на малки деца и виждам какво се случва в класната ми стая. Да практикуват произношение е едно, но да се учат на английска култура, толкова малки е съвсем друго.
Като цяло аз съм противник на тази глобализация и не одобрявам липсата на идентичност. Което всъщност е не невъзможно да се случи. Човек си търси идентичността натурално, съзнателно и подсъзнателно цял живот. Казваш американците не се интересуват от къде си, но самите те се възприемат за американци и развяват американски флагове насам натам... Така, че това долно лицемерие според мен. Който не е с нас е против нас. Т. Е. Това което се случва не е глобализация, а си е чиста американизация. Което в твоя конкретен случай ще обърка идентичността на дъщеря ти. Не се подвеждай и засега стой далеч от английския. Детето ще си има достатъчно проблеми да намира себе си в цялата тази сандали която сте сътворили.
И преди да приключа ще ти кажа едно: човек без идентичност не е щастлив. Имай го в предвид и осигури на дъщеря си достатъчно свобода

22.   №16/20, като толкова много държиш на българското, толкова ли не можеш да възпиташ собственото си дете?

23.   Но. 21 е много прав. Тази глобализация, не е нещо естествено, а си е някаква недъгава изкуствена измислица. Хората са нито еднакви, нито равни, а и някога няма да бъдат. Ако махнеме лицемерието, ясно се вижда че всяка държава гледа да прецака дргите. "Човек за човека, брат" - Дрън, дрън, че пляс! Също като вибратор - работи, работи, батериите му се изтощят, , работи, работи, вземе че се счупи.
Много прилича на изхвърлена найлонова торбичка. На където я духне вятъра, на там заминава. Виждате ги да висят и развяват закаечени навсякъде по драки, по дървета, в гьолове, в калта и в кнавките. Те може и да са много шарени, но навсякъде ги смятат за боклук, защото са точно това.

24.   "То е толкова ваше, колкото и на обществото"
Това е най-голямата глупост, която прочетох днес... А имах лекции по философия.

25.   Кому е нужна тази "национална идентичност". Каква е дъщеря ви? Хубава, забавна, умна, щастлива, силна, възпитана. Не е ли достатъчно? Ние възприемаме за "родина" това място, в което сме се чувствали уютно, защитено и радостно. За много хора това е мястото на детството им, други си намираме други родини, на някои те просто не им трябват. Дайте ѝ здрава семейна среда, общуване с други деца и лекотата на детството, това е достатъчно. Другото са абсолютни условности. Националните държави са нещо много младо като явление в човешката история, за да се твърди, че имаме непреодолима нужда от национална идентичност. Как ли са оцелели всичките наши прапрапрародители преди това без националност :)

26.   19- Казваш родителите какво ще направят, ами бащата не е ли родител? Какъв се явява бащата? Приятел на семейството!
Виждам, че доста хора са писали това, което аз написах най- напред. Имаш страхотна логика, направо нямам думи. Дъщеряти ще е с испанско граждантво, но не испанка. Дъщеря ти ще е наполовина българка, на половина полякиня, независимо къде се е родила. Дали ще знае да бабката Марта и за другите ни обичаи, зависси само и единствено от тебе!!!
Именно майката и бащата възпитават детето. Прочети малко книги за възпитанието на детето.

27.   Авторе, ти в Америка ли си? Американец ли си? Американците са болни мозъци, които си мислят, че управляват света. Вземи прочети как се е създала тази смотана държава, какви са създателите, кои са я създали. Ограмоти се малко. Ако ти и жена ти примерно сте българи, дори и в Патагония да родите деца, те са си българи, но с патагонско гражданство. Това, че там може да им казват, че са патагонци, да не ги възприемат, че са българи, те ще са си българи. И аз възприемам България за световен шампион по футбол, ама такива ли са? Много странен човек си, странна логика имаш. Правиш разлика, ама хич не правиш като ти чета писанията. 99% от манговците си мислят, че са турци, ама ние си знаем, че не са.
аз възприемам, че ЛЕВСКИ всяка година печелят Шампионска лига, значи я печелят.

28.   н 1 съм и съм съгласна с 5. Нашият син смятаме да го възпитаваме като европеец и е чудесно, че имаме и знаме на ЕС. Друго не ми трябва. Ще има американско гражданство, защото ще се роди в САЩ, но това гражданство най-вероятно ще си го върне, защото ако не учи там няма да има никаква друга привилегия от него, а ще трябва да плаща данъци там до живот. Само за висше образование има някакво предимство заради по-ниските такси. Ако иска да си има една вратичка все пак.
Много хора си връщат американското гражданство - чудо голямо.

Важно ми е да знае български език писмено и говоримо, бащиния си език и английски език като интернационалният език, с който можеш да общуваш навсякъде. Ще расте в България и може би отчасти в родината на мъжа ми - Германия, но ние винаги сме пътували страшно много из Европа и се надявам да учи и да се развива където желае по целия свят.

П. П. - мъжът ми има родословно дърво с 300 г. назад писмено и неговото семейство е един своеобразен микс от французи-хугеноти, естонци, руснаци, ханзеатски търговци някакви и какво ли още не. Дядо му не е говорил немски, а руски примерно....мисля, че Европа е достатачно малко място, за да имаме европейска идентичност, после българска и там кой от какъвто народ е. Аз се чувствам българка и нямам други гражданства също, макар че имам право на немско и т.н. Вече няма значение според мен...