Реално или не? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от В чужбина

Реално или не?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1959 пъти
Здравейте, от доста време насам си мисля да драсна едно две редчета тук. За съжаление едва ли ще ми стигне мястото или ще успея да опиша как точно се чуствам но ще опитам :) Предстои ви да продечете една доста приятно носталгична историйка за едно момиче и едно момче срещнали се в интернет пространството.
На 26 съм и вече втора година живея в Англия. Падам си по какво ли не, но най-вече си падам по едно единствено нещо, и то е Любовта на живота ми. Сигурно се питате как разбрах? Ами нека първо да започнем с това че, абсолютно никога даже не съм и представял че ще срещна някой, като това момиче. Винаги съм се стремял към сериозните връзки макар и напоследък малко да съм се занимарил от страна да си търся партниорка, винаги съм вярвал че рано или късно в живота ти се появява този някой, който ще преобърне всичко. Целият ти свят. Всичко за което някога си си мечтал и прочие. От доста време насам все преглеждам и оглеждам минаващите покрай мен двойки и си казвам, какви късметлийци.

Е, ето че и на мен се случи, само че се оказа така че се влюбих изумително много в едно прекрасно младо момиче. Тя е 6 години по-млада от мен, но едва ли това някога някой го е спирало. За мен тя е перфекетният партньор и това личи по неизброимо много причини, че даже съм склонен да я опрелича като 1, и това е самата тя :)
Защото всичките тези причини които ме съблазняват или така да се каже теглят ги носи само едно лице, съвкупност от сексуалност, доброта, начин на мислене, дори самата музика която слуша ми допада.
Приличаме си по толкова много неща, че едва ли не понякога имам чуството, как тя е в мен, или аз съм в нея. Не мога да го опрелича по друг начин :) Един вид, сродна душа.
Нима наистина това е така? Дали наистина всичко това се случва? Задавах си тези въпроси в продължение на доста дълго време докато в един момент, просто не реших да се предам и да се отдам на приливите и отливите който преживявах в компанията на тази моя сродна душица, за която аз копнеех от толкова дълго време.

Щеш ли работите се оказаха доста по сложни от това което някога съм си представял, както вече казах, винаги съм се стремял към сериозните връзки и приятелството между два индивида, породено от чуствата между тях.
Както вече на някой от вас им е станало ясно, въпросното момиче, милейди, малката сладка госпожица, която е готова да хвърля огън и жупел ако и стъпите на криво. Толкова пламенна, досущ като мен, Знам че за някой от вас противоположностите се привличат повече от идентичностите, но за мен и нея това уви не е така. И двамата сме стигали до такива заключения.

Та.. мор то ди пойнт, така да се каже, да продължим :)
Нещата не само се оказа сложни защото ни деляха стотици хиляди километри, но защото и двамата скърбяхме за това как се чустваме един другиго а бяхме разделени, бяхме толкова близко един другиго, а същевременно толкова далеч. Исках и искам да и дам всичко на което съм способен, и в един момент се оказа че няма как да се получи, не стига че си имаше и приятел, може би все още са заедно, но това едва ли ще ме сломи повече от това да сме разделени и да не мога дори да я докосна. Макар и двамата да се галим с думи и прочие, което само по себе си е уникално. А ето как започна и всичко, с реч на реч. В течение на времето усещах как и двамата адски много хлътваме един друг, заспивах и се сабуждах с текстечата които си пращахме. Прекарвахме толкова много време заедно че, даже не съм сигурен дали някога съм прекарвал толкова много време с който и да е било. Несъмнено ставаше нещо, а аз исках още и още. Дори когато дойде момента в който почнах да се задушавам от ново-образувалото се ежедневие аз не исках да се предавам, нито исках да си го призная, исках всяка минутка, всяка секунда беше нереално. Уви тя усети това и почнахме взаимно да се отблъскваме един друг, не знам как точно се получи но мисля че по голяма вина имах аз, не можех просто да се преборя с ново насъбралите се факти, нито можех просто да махна с ръце и всичко просто да свърши, беше прекалено скъпоценна за мен, и все още е :) Неусетно почнах да се превръщам в някой който едвам познавах, депресирах се. А всичко идваше от самият факт че с течение на времето почнах да усазнавам колко всъщност съм хлътнал по нея, говорихме си по скайп, гласът и ме караше да се чуствам все едно съм в рая, настръхвах при мисълта за нея. Ходех по вода а не съм Христос се пее в една песен. А как сърцето ми трепва като я видя онлайн:)
От тогава насам са минали вече повече от 6 месеца а няма и ден в който името и, или просто самата тя да не е в главата ми, все едно пося в мен нещо като семенце, което си расте в мен и става все по-силно с всеки изминал ден.
Не сме стигали до там да си довършваме изреченията, би било нелепо. Или аз поне до няква степен се опитвах да го избягвам (Все едно едва ли не разговора ще свърши по този начин) Нз, а може би не е. Поне аз така се чуствах когато тя каже нещо а се оказва че в главата ми е било досущ същото изречение. Един вид се допълвахме психически докато в един момент аз просто не се сринах.
Това се случваше и от нейна и моя страна. Имах чуството че все едно някой те стреля, направо си е удар в главата. Стъписваш се, не знаеш какво да кажеш. Можеш само и единствено да се усмихваш като олигофрен, чудейки се КАК ПОДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА ТОВА? !
Хванал съм малко но самата същност е все още тук. Надявам се модератора да ми позволи да направя 2-ро а зашо не и 3-то изявление :) Просто има толкова много за казване, написал съм много а същевременно почти нищо, не достатъчно.
В един момент се оказа че тя искаше да останем просто приятели, а аз не можех, нито исках да си го позволя макар и да знаех че това единственето нещо което можех да си позволя за момента.
... следва продължение

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker