 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Много съм самотна
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 3232 пъти
Имала съм проблеми със самотата откакто се помня, просто като цяло съм по-срамежлива и затворена и имам нужда от повече време, за да се отпусна пред хората.
Реших след гимназията да продължа образованието си в Германия, като една от причините беше именно да се предизивикам да стана по-комуникативна. Исках, разбира се, и да си подобря немския и заради това от самото начало се стараех да си говоря главно с германци, за разлика от повечето българи тук, които стоят общо взето в затворена група (съответно останах извън нея).
Проблемът е, че имам чувството, че се провалям. Краят на първия семестър е, а аз нямам нито един приятел тук. На лекциите не съм сама - ходя в една групичка от шестима човека и се чувствам добре с тях, но всъщност никой не ми е близък. Винаги съм била мълчалива, когато съм в група от повече хора, а сега и езикът е пречка - често ми е трудно да следя разговора или да се изразявам така, както би ми се искало. Когато съм само с един от тях ми е по-лесно и приятно, но тези случаи са много редки. С напредването на семестъра и лекциите, на които ходим, са все по-малко, а извън университета изобщо не ги виждам. Писала съм на четирима от тях, отговарят ми учтиво и т. н., но никой не е проявявал първи инициативата да ми пише, а на мен ми е неудобно да съм напориста, понеже освен всичко съм единственото момиче в групата (специалността ми като цяло е с много малко момичета). Трима живеят в едно общежитие и си прекарват повече време заедно, а другите двама са малко по-възрастни и предполагам имат контакти тук и извън университета. Аз обаче съм напълно сама.
Имам доста "познати" - хора, с които съм си говорила 2-3 пъти, но не успявам с никого да се сближа. На лекциите сме по 500 човека в залата, а на упражненията групите са различни по всеки предмет. Фактът, че съм интровертна, допълнително усложнява нещата, понеже общуването с хора, при това на немски, ме напряга изключително много психически и често предпочитам да стоя сама, макар да знам, че в дългосрочен план това само ще ми навреди.
Страх ме е, че нещата ще продължат така и трите години ще си прекарам в стаята без да имам с кого да изляза или да споделя нещо. Вие били ли сте в подобна ситуация? Как се справихте?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: c9eba5a25e |
|
1. Милата...звучиш като възпитано момиче, интровертна си, но няма лошо, много хора сме така. Аз също съм студентка, но в Англия, тук също сама си движа, но го виждам от позитивната страна, обикалянето с хора би ме напрегнато и разсее от ученето ми донякъде. Имаш ли приятели в България? Може би ако се обаждаш по често, скайп, фейстаим и т.н? Не е и нужно да се сприятеляваш с хора от унито, има си фейсбук или други методи за запознаване:) успех с ученето!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 0a9e606d8b |
|
2. И аз съм интровертна и съм била като теб както в училище, така и в университета. Във всяко училище и университет съм си намирала 1-2 човека, с които повече общувам, но никога не съм била по компаниите. Когато съм била в такава, предимно съм мълчала. По-лесно ми е да си говоря по-задълбочено по различни теми само с 1 човек. За съжаление не мога да ти дам рецепта за промяна, защото аз така и не я намерих. Вече съм почти на 30, омъжена, и живея в Германия, а съпругът ми е немец. Явно ме харесва такава, каквато съм. Искам да ти кажа, че ще си намериш твоя човек, въпреки че си по-некомуникативна. Не е нужно да се буташ сред компании и да общуваш насила, щом не ти е интересно и забавно. Бъди възпитана, интелигентна, тактична и приятелски настроена и винаги ще има хора, които да те оценят. :)
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 30dd894bf5 |
|
3. Здравей, като човек преминал през същото бих те посъветвала да се присъединиш към някое от т. к. societies, взависимост от това какви интереси имаш (например ако се интересуваш от инвестиции към някое investment society). Запиши се и на някакъв спорт и ходи на тренировки редовно или се присъедини към отбора на университета по някой спорт ако си добра. Там ще намериш приятели. Желая ти успех.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 33d44b0311 |
|
4. По-важно е дали си хубава. Ако си е въпрос на време някой германец да се престраши.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: dcb71ba4f5 |
|
5. Да, само че, в друга европейска страна и ми харесва собствената ми компания. Ти си отскоро и още не си свикнала. Скоро ще откриеш колко е приятно да си хванеш влака примерно и се разходиш дори сама до съседно градче, да пиеш кафе, да идеш на кино т.н. Междувременно при тези разходки и ще се запознаваш с хора когато започнеш да говориш свободно (свободно в смисъл без срам, с грешките и т.н. така и ще се освободиш от тази твоя бариера) и ще селекционираш евентуални приятелства.
Аз не съм точно интровертна, но така изглеждам защото предпочитам да наблюдавам и си вадя изводи преди да реша дали да допусна някого до себе си. Ако ми е много симпатичен/симпатична от почти пръв поглед, знаеш, има хора които са си лъчезарни, усмихнати, тогава дори заговаря първа. Но си отне време. Първата година бях по-скоро само наблюдател. Почти с никого не контактувах, поплаквах си честичко, липсваха ми роднини и приятели в България и така. Сега съм една от всички тук, вече си се чувствам "у дома".
И ти така ще свикнеш, само трябва да започнеш да излизаш и се забавляваш и сама. Била съм в Германия и знам, че там е по-скучно, но по центрокомерсиали-магазини, барче, кино т.н. със студентската си карта можеш да пътуваш по-евтино по други градове, а и до съседна държава (Не знам в коя част си, но ако си близо до Австрия, ще ти хареса много) и така.
Не се сдухвай, излизай и забавлявай, дори само с книга в някой парк да е :)
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 7a02659c6c |
|
6. Здравей! Първо звучиш като много интелигентно и добро момиче. Аз съм в много сходна ситуация тъй като започнах да уча в София, а съм от друг град и се чувствам точно като теб! Според мен трябва да станеш малко по отворена към хората, иначе друг начин няма(и аз живея сам :D)
М 20
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: e6d48a84ff |
|
7. Ами просто не си имала късмета да попаднеш на хора с които да си допаднете за по-близко приятелство. Аз следвам последна година в чужбина и в университета нямам нито един близък приятел. Просто не са хора с моите интереси. Но за разлика от това, от училищните ми години (живея повече от 10 годони тук) имам няколко близки приятеля. От квартала също. И аз съм по-затворена. Има най-различни социални мрежи които организират срещи между непознати с общи интереси. Пробвай там да се запознаеш с хора
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 1826fa6383 |
|
8. Здравей, звучиш точно като мене. И аз съм в Гермсния и по същия начин живея като тебе. Разликата е, че правя аусбилдунг и съм омъжена, но останалото е едно към едно. Заради това си взех вълнист папагал! Имам си занимание, уча си и излизам с мъжа ми. Социалните контакти от време на време ми липсват ама досега толкова много хора са ме използвали, че по-добре и без тях. В Betrieb-а се разбирам с колегите, а класа ми са доста по-млади от мене и само ги вълнува- кой с кого спал или къде били ходели. Може би ще свикнеш или пък може би не. Най- добре намери други българи, които също учат и са интелигентни, защото другите тука в Германия ще гледат само да им оправяш документите или да точат информация.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ab13836c54 |
|
9. Аз бях в същата ситуация като теб. След като завърших 12 клас заминах да уча в Германия със същата цел да стана по-отворена и да си оправя немския. Учих там 2 години, но никога не срещнах приятели. Момчетата ме харесваха, но единственото което търсеха от мен е леглото, един дори ме хвана за гърлото и ме заплаши, че ако не го направя с него ще ме убие, едвам се отървах от този немец психопат. Така или иначе не спах с никой от тях. Момичетата в университета немкините не искаха да говорят особено с мен, защото съм българка, а знаеха, че българите били цигани и не ми говореха. Момчетата ти казах защо ме заговаряха. Момичетата останалите бяха пък туркини и си говориха само на турски и нищо не разбирах. Бях самотна, започнах да пия антидепресанти, започнаха мисли за самоубийство, убиваше ме всичко това. Взех решение и се върнах в България и от година уча тук наново в университет, имам приятели от курса, излизам, чувствам се добре и на място. Не съжалявам за решението си и никога не съм съжалявала нито за секунда. Не е късно и за теб.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 0d0d3a6422 |
|
10. Аз също учих в чужбина и те разбирам.
Работата е там че когато отидеш на ново място се сблъскваш със всичко на куп. На ново място си, нова култура, сама си, без стари контакти, приятели, семейство, във нова образователна система си, асимилираш и се адаптираш на различен език от който си програмирана. Същевременно трябва най-вероятно да се издържаш сама, да си пазаруваш, готвиш, переш, чистиш, да посещаваш часове, да правиш проекти, да намираш време да учиш, предполагаемо да и да се издържаш със почасова работа или / и да търсиш такава. Междувременно всичко ти е на куп и постоянно минаваш през нови и нови ситуации които ти се стоварват като камъни върху раменете.
Единственият вариант е да продължаваш да се бориш, до къде това не те промени. Всъщност теб те боли според мен от промяната и това че не ти е комфортно. Именно и това което е некомфортно те променя, защото си излязла от тази зона. В даден момент ще свикнеш, като това ще те направи и по-силна.
Това че има групичка дори с която да се движиш из университета, пак е добре. Аз също не движех със българи където учех (извън Германия), като целта ми бе да се интегрирам максимално и по същият начин да се тествам самият себе си и възможностите си. Така де, на него време получих това което исках. Относно самотата отново, има шанс и да не се намери този 'идеалният' приятел за когото бленуваш. Според мен не се напрягай, а се огледай за хора които не са немци, защото допускането във вътрешните кръгове на местните не става много лесно винаги. Това е защото на много им е писнало от чужденци. Това е истината. Има ги и тези които са отворени разбира се. Все пак, според мен се пусни по течението. Не подбирай също много. Допълнително ако има общества в които можеш да се запишеш и/или доброволстваш, това хем ще ти даде опит, хем можеш да изградиш контакти / потенциално приятелства, та и евентуално препоръки за CV-то и за работодатели включително.
Чувала ли си за 'Maslow's hierarchy of human needs' ? Съветвам те да погледнеш диаграмата и да се целиш да покриваш тези нужди до колкото е възможно. Няма как да е идеално, но все пак е конструктивно за самата теб.
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Maslow's_hierarchy_of_needs.svg
Самотата винаги ще я има при всеки човек. Аз също съм интровертен.
Има едни психологични тестове евентуално и самата ти да се опознаеш. Казват се:
Myers Briggs Personality Test и Enneagram Types.
Двата са различни, както и психологични. Не е задължително човек да се определя конкретно като който й да е вид. Макар и ренюмирани, това са приблизителни тестове анлизиращи човешките умове.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 0d0d3a6422 |
|
11. От 10,
Забравих да кажа, университетите предлагат обикновено различен вид помощ, включително и помощ при психолог. Проучи какъв вид подкрепа предлага университета и говори със съветниците. Вероятно е да имат кариерни съветници, треньори и психологи които да са ти на среща и които да ти окажат помощ. Ако смяташ че си във депресия *реална депресия* потърси помощ от личен лекар там. Аз и някои от колегите ми по едно време в различни фази всички сме карали на анти-депресанти. Просто ситуацията е била натоварваща. Потърси помощ а и не само помощ. Опитай да се социализираш но не си давай зор. Научи се също да се чувстваш добре сама във кожата си и във собствената си компания. Аз колко път пък съм ходил на обиколки сам, включително и на кино, на бар (тогава пък съм се срещал с непознати по някакъв начин), на почивка зад граница (пак се срещах с непознати). *За жена може да е потенциално опасно разбира се* Това все пак обаче са примери на човек със негов опит. Слушането на класическа музика също може да е разпускащо. Просто когато СИ мислиш че си щастлива - ставаш щастлива. Представи си като ти е самотно че си щастлива, и го повярвай, изиграй го ако ще и ще видиш че мозъка сам ще се пренагласи. Американците казват 'fake it till you make it'. Имай в предвид че е научно доказано че не само езика на тялото ти бива повлиян от емоционалният ти стадий. Всъщност, езика на тялото МОЖЕ да контролира и емоционалният ти стадий. Тоест обратен ефект. Съзнателно ако си изправиш гърба и заемаш уверени пози, след определено време самата Ти ще видиш че емоционално се преадаптираш по същият начин. Интересен феномен е.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: f47b8a72ae |
|
12. От авторката:
Много благодаря на всички ви за коментарите!
Към номер 1:
Имам приятели в България, общуваме си, но самата мисъл колко са далече ме натъжава, не е същото, като да си имаш някой физически до теб в ежедневието. Също понякога се страхувам, че с времето това разстояние ще ме отдалечи и емоционално от тях, ще пропусна много важни моменти и т. н. Разсейването от ученето и аз го отчитам като фактор, но ми се струва, че често го ползвам за оправдание на ситуацията, в която съм, а в действителност ми се ще да беше различно (т. е. смятам, че ако имах приятели нямаше да е толкова голям проблем).
Към номер 2:
Много се радвам да чуя, че си открила някой въпреки по-затворения характер. Това е още един страх, който имам - че няма да успея да си намеря половинка - досега съм била само веднъж във връзка и тя беше много кратка. Дълбоко в себе си винаги съм била позитивна в това отношение, вярвам, че ще срещна някого, но липсата на опит досега ме притеснява.
Към номер 3:
Благодаря ти за съветите. Обмисляла съм варианта за спорта. Това, което ме спира досега, е, че като цяло не ми се отдават спортовете, никога не съм тренирала редовно продължително време и съответно нямам достатъчна мотивация, но наистина ще се постарая да променя това, защото е важно не само от социална гледна точка.
Към номер 4:
Ами дано, макар че в моята специалност (Информатика) не се събират най-отраканите :D
Към номер 5:
И аз обичам да съм сама и често го предпочитам, излизала съм доста пъти. Проблемът е, че според мен спомените, които остават, много по-често са споделените с други и ми се ще да създам такива. Също така понякога (макар и рядко) ми се ходи например на дискотека, а там сама не искам да рискувам.
Към номер 6:
Приятно е да чуеш, че има и други в същата ситуация. Предполагам (и силно се надявам), че просто ни е нужно време.
Към номер 7:
Права си, не успях да случа на хора. Но истината е, че и аз имам вина - просто самият процес на сближаване ми е доста труден.
Към номер 8:
Отново се радвам да видя човек в сходна ситуация. Колеги българи имам, но останах извън техния кръг и приобщаването сега би ми било трудно, а и искам да мога да общувам и с немците, което няма как да стане, ако се изолирам от тях. Превключването между различни групички пък ми се вижда неефективно, понеже дори когато се концентрирам само върху няколко човека ми е достатъчно трудно да се сближа с тях или дори да се отпусна, какво остава за повече.
Към номер 9:
Много съжалявам за това, което си преживяла. Не мога дори да си представя колко ти е било тежко. Истината е, че аз съм в далеч по-добра ситуация (поне така си мисля) - хората тук ми се струват на място, досега никой не се е държал лошо с мен, не съм виждала и да се отнасят зле към когото и да било. Радвам се, че си успяла да намериш правилния път за теб и се чувстваш по-добре. Аз обаче не искам да се връщам все още - започнах тук и искам да направя всичко възможно поне да си завърша образованието, а и въпреки проблемите ми средата като цяло ми харесва.
Към номер 10:
Може би имаш право. Ученето за мен носи много стрес, защото бях свикнала в училище да се справям много добре, а тук е значително по-трудно и едвам смогвам на темпото. Доскоро се притеснявах дали изобщо ще успея да си взем изпитите, понеже по време на семестъра нямаме никакви контролни с изключение на едно. Но когато си получих резултата от него, се почувствах много по-уверена и по-щастлива като цяло.
За работа, слава Богу, не трябва да се притеснявам засега благодарение на майка ми и баща ми, за което съм наистина благодарна.
Аз мога да разбера защо местните като цяло биха предпочели да общуват помежду си вместо с чужденци - най-малко самата езикова бариера е значителен фактор и усложнява нещата и за двете страни. Тук обаче чужденците (поне учещите бакалавър) се движат най-вече с хора от собствената си държава, няма "смесени кръгове".
Чувала съм за Пирамидата на Маслоу, всъщност я учихме в часовете по психология, които ми бяха едни от любимите. Ако трябва да се идентифицирам чрез нея, аз в момента съм на средното стъпало, което обхваща именно социалните отношения. Според теорията на Маслоу човек не може истински да се концентрира върху едно стъпало преди да е удовлетворил нуждите от всички предишни, но както казах и по-горе често се опитвам да използвам ученето (един вид личностно развитие) за уплътняване на времето и разсейване от липсата.
От тестовете съм правила първия преди няколко години и типът ми беше ISTJ, като цяло балансирани резултати с изключение на интровертността която беше доста крайна. Прииска ми се да го направя отново сега и да видя дали ще получа същия резултат.
Университетът предлага помощ при емоционални проблеми и съм обмисляла сериозно да отида. Но със сигурност мога да кажа, че не съм в депресия. Просто имам настроения, които идват и си отиват и както в един ден се чудя дали да си запиша час понеже се чувствам зле, на другия ми минава и все не се стига дотам.
В момента се чувствам наистина добре. Предполагам, че в момента, в който писах темата, ми беше особено трудно отчасти заради рязката промяна след връщането в България за празниците. Не мога обективно да кажа в каква част от времето се чувствам добре и в каква зле, но все си мисля, че съм изначално позитивно настроена. Може би утре пак ще ми стане тъжно, лошо е, че настроението ми много лесно се повлиява от външни фактори (най-вече хора). Но споделянето и вашите коментари определено ми бяха полезни и благодаря още веднъж, че ми отделихте от времето си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
