Моята драма в Испания - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90326)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20980)
 Секс и интимност (10557)
 Тинейджърски (19507)
 Семейство (4427)
 Здраве (7369)
 Спорт и красота (3855)
 На работното място (1899)
 Образование (5310)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (875)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12055)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от В чужбина

Моята драма в Испания
преди: 4 месеца, 4 дни, прочетена 827 пъти
Здравейте, пиша ви от Испания и се надявам много някой, който е живял тук да се изяви в коментарите. Въпреки това ще се радвам да чуя мнение и от хора, които са си в България.
На 21 съм, момиче. Нямам образование. Причините? Майка ми се влюби лудо и ми прекрати живота в България влачейки ме по нея в Испания. Пояснявам от сега, че не беше поради липса ня пари. Това стана преди 8 години. Тук системата е съвсем различна. Записах се веднага щом дойдох в първи курс. Тоест с деца по-малки от мен с 1 година, ако не се лъжа аз бях на 13, а те на 12. Беше пълна скръб. Учеха материал, който бяхме взимали в България в 5-6ти клас. Не знаех езика, майка ми не се и интересуваше от случващото се. Имаше един Пенко в класа, циганин, правеше се че не разбира български. Само на него се надявах за превод, но уви... игнор и дскриминация от всички деца и учители. Ходех с тетрадка и химикал. В час блеех като овца, никой не се опитваше да ми помогне по какъвто и да било начин. Само в часовете по английски се включвах редовно, и видиш ли ти всички бяха изумени от "знанията" ми, как можело то българка да знае английски, та нали сме черни, от село и тъпи. Общо взето това са им представите за нас. Мен ме питат що съм бяла пък сънародниците черни. То и аз съм циганка, но ме спасява бялата ми кожа. Както и да е, сега въпроса е друг. Искам да продължа с историята за образователната им система и как си съсипах бъдещето. Та в продължение на един месец през 2011, периода септември-октомври бях заедно с децата от класа ми. Не правех нищо в чяс, следвах ги като овца в стадо, щото всичко беше толкова различно. То трябвало учебници да се купуват. Майка ми си мислеше, че се даваха безплатно, като в България и въобще не се интересуваше от това какво се случваше с мен в даскало.. След години разбрах, че всъщност е имало вариант да си закупя втора ръка учебници, но заслепената ми майка от любов никога не си мръдна пръста. Не искаше да задължава съпруга си да ми купува нужните неща, все пак не ми бил баща. Общо взето в продължение на месец бях с класа си, както споменах по-горе и след това се появи някакъв млад господин, Оскар, който ме заведе в неговия клас наречен 'compensatoria'. Аз просто отивах там, където ме водеха. Влязох в този клас и имаше само чужденци главно от Латинска Америка, тоест Колумбия, Хондурас, Бразилия и после България и Румъния. Бяхме няколко групички. Направиха ни тестове по математика и език за 'бавноразвиващи се индивиди' и моля ти се, бяха изумени от оценката ми, която беше 9 от 10, заради текстовите задачи по матемятика. По език не изкарах нищо. След тия тестове се промени програмата ми и от 6 часа на ден, 5-4 бяха с класа на Оскар. Тоест предмети като Биология, Физика и Химия, Музика ( която тук е задългителна) не взимах. Що? Щото по цял ден бях в Compensatoria, за да взимам математика зя предучилищна и език. Да допълня, че Оскар беше решил, че не знам латиница и ми показваше азбуката, въпреки че му обяснявах на английски, че вече я знам. Добре, ще прескоча цялата година с обобщението, че ми мина в тая учебна стая и останах на поправка, щото по другите предмети съм била с 0. Ми с кво да съм, като ме пращаха при Оскар цяла учебва година и губех часовете по другите предмети с класа ми. Да речем, че езика не го научих, липсваше си ми София и приятелите, беше кошмарна цялата промяна. Живеех в село и след училище един автобус ме връщаше у дома и обща взето нямах шанс да контактувам с никого, а местните деца ме гледаха с надсмешка. През лятната ваканция започнах да контакувам онлайн с различни испаноговорящи хора и пишех много, та понаучих някоя дума. Следващите 3 години минаха по същия начин. Bullying в даскало, постоянно с Оскар, класа ми ме виждаха 2 пъти дневно и беше, за да ме унижавят. Пенко циганина и той с тях. Последната ми година беше различна, с групичката ми от Compensatoria завързахме приятелсво, вече бяв във втори курс, повторен разбира, се. Бях започнала да вярвям в себе си и ме ще успея, явявах се на тестове при класа ми по биология, на учителката ми смаляваше оценката, щото според нея човек, който няма учебник по предмета и, и ходи при Оскар, е тъп, тоест - копирала съм. Обяснявах и, че фотосинтезата съм я учила в 6ти клас в България, но не вярваше. Та да, очаквах, че ще премина в 3ти курс, но уви. Отивам септември да си търся класа (тук те редят на една таблица със снимки), но уви, моята я няма никъде. Отидох направо при директора да му търся сметкя, а той ми каза - Ти си отписана, отиди при секретарката да ти обясни кво да правиш. Отидох и ми каза, че съм на 16, и имало възрастова граница, която трябвало да се спязва и че съм имала предмети за поправка още от 2011та. Смисъл? Каква е тая схема? Защо никой нищо не ми каза. Как така поправям 2 пъти, два курса и все пак имам непоправени предмети? Тогява защо съм повтаряла? Нищо не разбирам. Циклих си 4 години на 2 курса. Да не говорим за расисткото им поведение. Учители са ми казвали "Ако не ти изнася си иди в държавата". Та да, дадоха ми едни документи в които пише кои предмети съм взела и кой курс съм минала ако случайно след това реша да си изкарам образовянието в училище за възрастни. Отчаяна си отидох у дома чувствайки се като пълен боклук. През 2016 се записях в училище за възрастни. Принципа там е следния - на курс по половин година, поправяш само, което не си минал в даскало, като имаш и варианта да посещаваш и часовете по останалите предмети. Тоест за 2 години щях да си изкарам оснавното. Какво се случи обаче. Майка ми имайки вече ново семейство реши да ме изпъди за поредния път от вкъщи, щато моля ти се не можело дърта магариця на 18 години да няма работа. Ми хубава, ама каква? Тука и за една семла камериерка или касиерка ти търсят опит 2+ години. Та да, разбра от моя приятелка, че имам заможно гадже, изпъди ме и се наложи да отида при него в едно селце близо до работата му и от 2 години си седя у дома. Сега съм млада и необразована девойка, която зависи от гаджето си и се чувства безполезна. Знам, че звучи все едно се правя на жертва, но наистина имам ужасен късмет. Много неща съм ви спестила, щото не искам да става мега дългия драматичен роман.
Сега след като знаете какво е положението ми имам въпроси към вас с цел да получа някакви съвети.
Аз от малка обожавам изкуството, но поради горе споменатите причини не успях да се отдам на тази моя страст и реших, че чрез грима мога да запълня това празно местенце в душата ми. Уверявам ви, че съм много добра в това и наистина си разбирам от работата. За мен грима си е чисто изкуство. За съжаление обаче в Испания тая професия рядко се среща и в повечето случай се предлага по фризьорските салони от самите фризьорки. Тоест изискват от теб да си и двете професий в едно. Ми да ама тях за гримьорки не ги бива, (нали само за фризьорки са учили) но все пак гримират жените и ги превръщат във Фиона. На мен ми искат стаж пък. И все пак много рядко по фризьорски салони се предлага тази услуга.. Та, въпроса ми е да се примоля ли на майка ми да се върна у дома, за да си взема основното? Тя живее в град и ще имам възможността да продължа образованието си макар и късно. От приятеля ми не искам да се възползвам финансово, искам да успея сама. Как да пробия в тази сфера с грима? Мечтата ми е да гримирам модели. Ох, много се надявам за съвети. :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 2 дни
hash: bba6bcef8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Виж сега, от самото начало на текста, прехвърляш вината за твоята ситуация на хората около теб и тази философия, да се търси отговорност у другите вместо да я потърсиш и в теб самата, обикновено не води до нищо добро в живота.
Аз съм с няколко години по-голяма от теб. Живея от доста години в Мадрид. И аз бях на 13 когато пристигнах със семейството. И на нас ни беше трудно като пристигнахме, но все пак след няколко години се уредихме добре. За испанците една лоша дума не мога да кажа, защото имаше много хора които ни помогнаха (освен соц. служби).
В твоя случай си имала донякъде лош късмет, но и ти самата си имаш доста отговорност за сегашното ти положение.
Не знаех една дума на испански, когато ме записаха в училище. Първите няколко месеца, от септември до януари, ме пратиха в специален клас с чужденци, за да уча езика, плюс още 2 предмета като математика и информатика. В класа бяхме 10-11 деца, не бяхме на еднаква възраст, свързваше ни факта че повечето не знаехме испански. Бях заедно с мароканци, китайци, румънци и т. н. След 5 месеца в този клас, говорех перфектно езика. Въпреки това, когато ме пратиха в нормален клас, предпочетох да се запиша в един по-нисък курс от моя. Бях навършила 14, а в курса бяха на 12-13. Учителят по литература остана изумен, след като ни беше дал за домашно да напишем съчинение и прочете моето. В съседния клас имаше друг българин, който също говореше отлично езика. Изобщо нямам особена дарба за езиците, напротив, мисля че доста зле ми се отдават, защото английския ми куца, въпреки че съм го учила и в Бг и тук. Просто докато бях в класа за чужденци, правех абсолютно всичко, което ни даваха за работа. Почнаха с възможно най-елементарното и постепенно започнаха да ми дават все по-сложни неща за четене и писане. Отделно много обичах да чета вестници, взимах безплатна преса от метрото и я четях. Имахме речник и 3-4 разговорника вкъщи. И разговорниците четях. Нещо като не разбирах, веднага отварях речника. На ден сигурно съм научавала по 4-5 нови думи.
Със съучениците ми в класа нямах много вземане-даване. Не са ме третирали зле, но имаше три момчета, които бяха адски досадни със своите шеги, и една групичка от 3-4 момичета, които се опитваха да ми се подиграват. В Бг наистина ми се подиграваха в училище и съвсем нямях приятели, тъй че бях калена и общо взето, не ми пукаше. Винаги съм била интроверт, но въпреки това, завързах приятелство със съученици, с които и до ден днешен поддържаме редовен контакт.
Бях в това училище общо 3 години, постоянно идваха нови емигранти от специалния клас за чужденци и сред тях имаше такива, които след месеци престой, продължаваха нищо да не разбират. Имаше и една българка сред тях, от Пловдив, нищичко не разбираше, две думи едвам връзваше на испански, а беше прекарала в класа поне 4 месеца. Единственото обяснение, което намирам е, че тези хора не са вложили достатъчно интерес в научаването на езика.
Предполагам, че нещо подобно се е случило с теб. Нека оставим темата bullying настрана, защото това е феномен, който се среща навсякъде по света, включително в Бг. Не можеш да очакваш да имаш личен преводач в класа, при положение че във всеки клас има по петима чужденци. Образователната им система не е най-добрата, поне на ниво задължително обучение, но общо взето това което се изучава тук в 1-2 курс, т. е. на 12-13 години, в Бг се учи в 5-6 клас, демек когато си на 11-12 години. Е, къде е проблема в това? Няма голямо значение дали ще научиш тези неща на 11-12 години или един курс по-късно.
Обвиняваш хората в расизъм... ами не си права, ама никак даже. Не можеш да говориш, че хората са расисти, само защото на теб не ти е провървяло. Ако бяха расисти, аз в момента нямаше да имам добра работа. Занимавам се с изкуство. В академията по изкуство ме приеха веднага щом пристигнахме. Една дума на испански не знаех, приемните изпити са били още май месец. Ние пристигаме октомври, молим да ме изпитат, директорката се съгласява да направи изключение. Приемат ме с десятка, отличен. Но няма места за моята специалност. Пак ми правят услуга, предлагат ми да взема място в друга специалност, те ще ми запазят оценката за другата учебна година. Трябва да се плаща и то доста. Ние нямаме пари. Дават ми стипендия. Е, как да кажа че са расисти? Знаеш ли защо мислят, че българи и румънци са черни и крадливи? Ами заради циганите, които освен да крадат и да молят за помощи, друго не правят. Има изключения, разбира се. Как да мислят, когато циганите ни посрамват пред цяла Европа? Откраднат нещо, пребият някой старец, въртят далавери... после ги пипне полицията и в паспортите им пише, че са българи. Ами кажи сега, как да мислят хората? Аз самата съм била жертва на румънски цигани в Испания, крадоха ми на мен, на майка ми и на един приятел. Искрено се надявам ти да не крадеш и в твоето семейство да не сте такива, ама сега ако ви гледат с недоверие, не се сърди на хората около теб, а на всички тези които са ви докарали слава на крадци и мърлячи. Това изобщо не го казвам с цел да те обидя, аз уважавам всички хора които се трудят за да успеят в живота. Имам и приятели цигани, които не са избрали пътя на мафията, а пътя на труда. На тези, шапка им свалям. Може да са черни и да са цигани, но щом са работливи няма защо да не ги уважавам.
Изобщо ако на някой имаш право да се сърдиш, то това е на майка ти, която явно не ти е отделила нужното внимание. Трябвало е тя да се погрижи да отиде в училище, да отиде в соц. служби и да се поинтересува откъде се взимат учебници. Дават се помощи за учебници, едни купони за отстъпка които ги представяш в книжарницата. Поне с мен и с брат ми беше така, а той завърши преди една година. Системата на задължителното образование е такава: имаш право на едно повтаряне на всеки курс. Примерно, не вземеш всички изпити за първи курс. В зависимост от предметите, които не си взела, те оставят да повтаряш курса (ако тези предмети са основните) или ти дават да преминеш във втори да повториш предметите на които са те скъсали първи курс. Това, че повтаряш предмети изобщо не ти дава право да преминеш автоматично към следващ курс. Не, трябва да повториш и да минеш успешно изпитите. Не може да учиш един курс повече от две години. Ако те скъсат на изпитите, значи не си научила материала. Такава е системата за всички, за испанци и за чужденци. Сериозно, не знам как тъй очакваш да ти дадат диплома за средно образование, след като не знаеш материала. Ти можеш да си го знаеш на български, ама така не става, нали на испански трябва да го знаеш и да докажеш, че го знаеш. Ето за тези неща е трябвало да се поинтересуваш навреме. Ако майка ти не е била в час, трябвало е ти да попиташ, все пак на 14-15, човек вече не е малък.
Аз работя от 15 годишна. От понеделник до петък на даскало академия по изкуство. Събота и неделя, работа. Не са ме карали моите родители, аз сама реших да си изкарвам пари. Работех на черно разлепвайки обяви.
Значи, ще ти кажа същото каквото съм казала няколко пъти на мой приятел, който е изпаднал в подобна ситуация като твоята, дори още по-лоша: на 26, без образование, майка му болна, загуби си документите за пребиваване поради немарливост и на туй отгоре, с дългове. Казала съм му, че сам си е виновен. Като беше на 15-16, майка му беше здрава, той си имаше документи и възможност за развитие. Не е тъп, дори е талантлив и умен. Разбира математика, музика, говори три езика... Но беше адски мързелив. Повтори всички курсове в училище, не взе изпитите и остана без образование. Може да е умен и талантлив, ама нали трябва да го докаже. Отиде в училище за възрастни и там също се провали. Десет години тъпче на едно място и към по-зле върви. Сега никъде не го искат на работа, защото няма нито диплома нито опит. Сам си е виновен и той го осъзнава. Казала съм му, че не може човек да чака от небето да му паднат възможностите за работа и развитие. Никой не е длъжен да ти помага. Помощ като такава, единствено от приятели и роднини може да очаква, та дори и това не е сигурно. Пак повтарям, никой не е длъжен да помага, още повече ако си в чужда държава. На чуждо като е човек, няма право да изисква, трябва да се съобразява и да знае да се пригоди към обстоятелствата. Единствено родителите имат отговорност към децата и то това е временно. После човек сам трябва да се оправя.
Погледни реално на нещата. Все пак си на 21, не на 30. Здрава, млада, права, имаш къде да живееш, нямаш деца да издържаш... Каква драма? Ако човек е болен, тогава има драма. Ако нямаш с какво да нахраниш децата си, тогава е драма. Иначе просто е трудно. Такъв е животът. Колкото по-рано го схване това човек, толкова по-лесно ще му бъде в бъдеще.
Все пак има къде да живееш. Това е от голямо значение, знаеш че тук жилищата не са евтини. Възможности за легална работа нямаш, но това е само за сега. От теб зависи дали ще го промениш. Съветвам те да си потърсиш работа на черно. Може да гледаш възрастни хора, да чистиш някоя къща по часове... Не навсякъде искат документи и препоръки, защото има хора които не искат да плащат социални осигуровки и предпочитат нелегално да им работят. Пусни обяви в интернет и разлепи по спирките. Не знам какво ти е нивото на испанския в момента, но е от голямо значение да говориш добре езика. Сега с интернет е много по-лесно да се научи език. Има сайтове, безплатни разговорници и apps за езици. Дори чатове, за да практикуваш. Испанският е лесен език, много по-лесен от английския. Ако нямаш с кого да говориш, има чатове в интернет, пак безплатно. Ако живееш в по-голям град, има дори групи които се събират редовно в някое кафене, организират партита и т. н и там се практикуват езици, вкл. испански. Нищо не плащаш, само това което консумираш. В Мадрид поне 3-4 такива има.
Ако нивото ти на английски е добро, може да помагаш на ученици с английския. Може деца да гледаш, сега през лятото, знаеш че имат проблем с това кой да гледа децата докато родителите работят. Всичко си е въпрос на нагласа и усилия. Вярно че и малко късмет трябва, ама който иска, може.
Средно образование трябва да изкараш, защото иначе ще ти е много трудно. Тъй че трябва да се запишеш отново. Имаш възможност на държавно или на частно. Щом живееш при приятеля си, предполагам че той би те подкрепил. Забрави за каквато и да е работа, без средно. Никъде няма да се уредиш легално, а за образование с изкуство като цяло, също не може. Много трудно ще ти бъде в бъдеще.
Изкарай си средното, на частно за година може да го изкараш, мисля че така беше. Хвани се на работа на черно, за жена е къде къде по-лесно да работи. Никой не ще мъж да му гледа болната баба или да му повери децата си и къщата си. Пускай всеки ден обяви в milanuncios, infojobs и други сайтове. Лепи обяви и все нещо ще излезе.
След като изкараш средното, вече може да се запишеш в академия за гримиране и маникюр и т. н. В Мадрид много такива академии има, ама мисля че за там също искат диплома за средно.
Не бъди глупачка, помоли приятеля си за помощ. Ако го помолиш, не е да се възползваш. Той не е длъжен да ти помага, но ако те обича, все пак ще ти подаде ръка.
Изобщо ако ти се отдава добре грим, маникюр и фризьорство, може сама да работиш, пак нелегално. Пускаш обяви и предлагаш по-евтино услугите. Може у вас да идват клиентите или ти да ходиш при тях, както се организираш.
Общо взето, нужна е инициатива от страна на човек. Дори от личен опит ти го казвам. Аз като съм имала инициатива, винаги нещо се е получавало. Като съм чакала от нищото да излезе, ами проваляла съм се. Изобщо не си мисли, че всички успели българи в чужбина, са имали много късмет и са били легални винаги. Истинския късмет е да бъдеш легален от самото начало, но такива случаи са рядкост. Повечето започваме от нулата и бачкаме нелегално няколко години. Ако имаш талант за дадена работа, но няма как да докажеш опит, лъжеш и това е. Където мине номера, мине. Да ти кажа че познавам дори богаташи, които преди 10 години са били буквално на дъното на мизерията, но с амбиция и талант, са просперирали. А познавам и хора от добре уредени семейства с финансови възможности, които годони наред тъпчат на едно място, защото не се стараят.
Успех ти желая и наистина ти казвам, ако си поставиш за цел да се образоваш и да работиш, след 3-4 години твоята ситуация ще бъде коренно различна.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 0fe1d2e166
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   На 21 си, т. е. вече не зависиш от това, на кого майка ти си разтваря краката. Някои хора направо не заслужават да имат деца.
Хвани си самолета, ела си в България, завърши някакво образование колкото да не си без диплома и почни да работиш. В чужбина пак можеш да идеш, но без образование и стаж ще си обрещена на нископлатени работи до края на живота си. В Испания една фризьорка не изкарва много повече от такава в София, а цените са двойни.

Направо се чудя последните 3 години, откакто си навършила 18, защо са загубени. Но нищо, млада си, имаш време.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: eea1f74e12
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От разказа ти разбирам, че майка ти е пълен боклук, който не може да се грижи адекватно за дете. Няма смисъл да й се молиш за нищо. Тя на времето не се е сетила за образованието ти, пък сега ли. Споменаваш, че живееш при приятеля си. Той и сега инвестира в теб като те издържа и колкото и да не ти се иска, пак се възползваш финансово от него в известна степен. Ако се обичате, той ще ти бъде много по-голяма упора от майка ти. Сподели му мечтата си и заедно може да намерите някакъв начин да я сбъднеш. Той може да ти помогне да завършиш образованието си. Може да минеш и курс, а през това време е добра да си правиш малко самореклама. Например гримирай много евтино познати жени, които ако са доволни, ще те препоръчват. Направи си фейсбук страница и там поствай гримовете си. Може да правиш и видеа със съвети за гримиране, в които ти си си модел. Бъди находчива и все някъде ще успееш. Не споменаваш колко голямо е това село и има ли град наблизо. Погрижи се повече хора са научат за твоя талант. Може да ходиш по домовете на клиентките или те да идват у вас. Направи някаква промоция като безплатно първо гримиране. Ще се справиш, просто загърби миналото и гледай към бъдещето.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 2409430fec
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Мисля, че това с гримирането на модели е изключително рядко срещана професия. Мечтай, но не бъди тъй конкретна.

 
  ...
преди: 4 месеца, 18 часа
hash: 40d1ec114d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   И аз живея в Испания. Имам и племенница, която учи в трети клас.
Като се преместиха тя беше напочти, а тук започват на шест.
Та директно отиде първи клас - вторият срок. Без дума език и сметни какви познания по английски, като е на шест.
След три месеца вече имаше приятели и си говореше езика.
Но... и тук е голямо НО.. майка ѝ беше в постоянен контакт с училището и то по инициатива на училището.
Постоянно я уведомяват за оценките, за поведението, ако видят, че нещо не е наред.
Абе с две думи... на светлинни години са като менажиране.

Вземи СВОЯТ живот в ръце и го оправи. Млада си.





Братан.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 11 часа
hash: 772b4a3e15
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Хайде сега от нямало. Просто не си имала подкрепата на майка ти. Не обвинявай образователтата система, тя е такава и светът не може да се върти около теб. Напротив трябвало е не да блееш а да се мобилизираш и да учиш езикът.
Всички българи особено децата споделят едно и също, асоциални и неадаптиращи се. Всички, все някой ги гледал, игнорирал, дискриминирал. За разлика от един български клас, в западна Европа цели училища са само от чужденци. Така че, осъзнай че миротлидът ти е доста изкривен. Чудесно е гримирането, можеш и клиенти да си намериш, канал да си направиш и... но защо не работиш? Да не се убеждаваме как всички са със стаж и език, ти поне езикът вече си понаучила. Не стой на едно място, чети, развивай се, шанс за дообразоване винаги има, стига да го искаш. Курсове, школи. Искаш грим ок, ти търси ли някакъв курс, козметика, фризьорство. Погледни от друг ъгъл на живота и проблемите си. На 21 без цел и работа. Повярвай ми трудното ти детство те е направило много по-силна и оправна от много други.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: a326e83467
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Здравейте на всички! Благодаля за съветите ви. Майка ми наистина не ми обръщаше никакво внимание. Нямаше как сама да си дам зор, ходех с една тетрадка, даскалите ме игнорираха поради тая причина. Испанския го научих перфектно, при мен стана за година. :) Живея в Бургос, ако знаете нещо повече на къде да се ориентирам там ще ви бъда благодарна. И да допълня, че не крадем :D семейството ми работи нормална работа, като всеки втори. :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: ba86e5bad7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Ами, аз съм живял 7 години и половина в Испания преди да се върна в България и мога да ти дам моето мнение по въпроса. Накратко - вземи се в ръце и следвай мечтите си. Щом това е нещото, което те влече, и в което се чувстваш силна - ами, дерзай! Само че, аз поне бих те посъветвал да отидеш в по-голям град, защото в Испания положението с работата (особено пък с по-хубавата работа) е меко казано деликатно, особено пък в малките градове и загиващи области като Галисия, Кастия Леон, Арагон и т.н.

Вярно, за човек, зависещ от друг да го издържа е трудно да помисли за преместване в един Мадрид, например, ама все някаква работа трябва да започнеш, за да посъбереш малко капитал (не ти трябват милиони, за 6 месеца в Мадрид ще ти трябват 10-ина хиляди евро при много стегнат начин на живот), с който да можеш да си покриваш разходите, докато успееш да намериш идеалната за теб работа. Пък и нищо не ти пречи да търсиш тази работа още докато си си в Бургос.

Образованието, ако теб самата не те влече, няма да го завършиш, няма смисъл да се лъжем. Но пък мога да те похваля за нивото ти на български език, което е впечатляващо, особено пък за представител на ромския етнос.

В заключение - аз се върнах от Испания, защото не чувствах, че моето място е там, поне не и на онзи етап от живота ми, а и честно казано перспективата до края на живота си да работя емигрантска работа не беше нещо, което да ме задържи там, особено пък след като всичко поскъпна много, а работа беше все по-трудно да се намира. Ако съм на твое място или ще отида в по-голям град (Мадрид, Барселона, или в краен случай Валенсия), или направо бих сменил държавата, а защо не и връщане в България, където с английски и испански определено няма да ти е трудно да си намериш работа.

Успех! :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: bba6bcef8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Номер 10, недей да плашиш момичето. В Мадрид със 700 евро може да живее, ще и бъде по-стегнато, но може. 350 за стая разходи, 20 за транспорт (сега до 26 годишна възраст плащат месечно толкова за неограничен брок пътувания с всякакъв транспорт в рамките на града). 250 за храна и останалото да си го пази.
Нека не се залъгваме, без образование никъде няма да си намери човек прилична работа и цял живот ще трепери, да не загуби малкото което има. В много редки случаи, необразовани хора успеят да завъртят бизнес и да станат милионери, но това са единици. Без средно нито в Испания, нито в Бг, нито никъде в Европа. Ще се потруди година - две, ще го изкара, не е трудно. После ще има много повече възможност за развитие.
Моя приятелка ходи в школа по гримьорство, мисля че 2000 струва учебната година. Ама ги учат и после имат bolsa de trabajo за да бъдат couch по обличане и гримьорство и в телевизията да работят. Скъпичко е, ама си заслужава. Не знам как се казва, ще я питам и ще пиша. В Мадрид е обаче.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: b3d67cddbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Да, да, определено ще си завърша. Остават ми 3ти и 4ти курс, после може и нещо повече. За сега обаче това ми е приоритета. Много е гадно, че това го има само в големи градове, като Мадрид например. Всъщност 2000 не ми е скъпо и имам възможност да си платя подобен курс, стига да има и в Бургос. Обаче варианта да деля апартамент с други ми е като невъзможен. Чувала съм от една приятелка, която живее там, че повечето младежи са на това дередже, което малко ме успокоява. Иначе пък знаеш ли какви съквартиранти могат да
ти се паднат..и то в Мадрид, където има всичко! Страх ме е сама да се местя там. Може би съм малко крайна, но все пак е нормално да ми минават такива мисли през главата. Иначе наистина идейте, които ми давате са добри варианти и със сигурност ще помисля над тях след като завърша! Надявам се някой ден мечтата да ми се сбъдне! Благодаря на всички, които се отзовахте!

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 19 дни
hash: d6a2fb3282
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Не си слагай бариери, един апартамент да се дели от няколко човек не е проблем. Има ясни правила, задавй въпросът защо в България го няма. Търси решението, не проблемът. Във всяка ситуация тръгваш с ами.... Това е съвсем нормално в Европа.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker