Споделена история от В чужбина |
Тенденции...
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1747 пъти
Хей, здравейте! Така, бих искала да споделя и формулирам по някакъв реалистичен, но и учтив начин ( доколкото позволява ) моите наблюдения и впечатления относно този сайт. Ще започна с най- разнищваните проблеми и теми в съответните категории. Е, като изключим "Избор на редактора". Приятно четене. Споделяйте и Вие Вашата гледна точка! Не се обиждам на никакви хейт коментари, просто не го приемам навътре. Всичко това, което ще напиша, ще бъде от субективно гледище. Нека започваме. " Депресиран(а) съм". Тази тема стана много популярна напоследък, като обхваща (без да броим следродилната депресия) най-много хората през пубертета, или млади хора- 20-25 години. Въпреки това, всеки човек може да развие депресия, без значение от възрастта. Може да бъде причинена от загуба на близък, раздяла, стрес, да се чувстваме изгубени, нищожни, непотребни, други фактори са и - хормони :-). Дали в менопауза, или пък през пубертета и още много други. Всеки може да се почувства като грешка, да иска да скочи от някъде, да се почувства грозен, непривлекателен, да загуби всякаква надежда, да попадне в безизходица. Да плачем постоянно. Да получаваме паник атаки. До всички тези, които поне веднъж са го изпитвали- това ни прави хора. Ние чувстваме, обичаме и мразим. Нормално е. Човешко е. И не, те не са за психиатър, защото 98 % НЕ СА психичноболни. Просто имат нужда от подкрепа и разбиране, опора. А, когато я няма, понякога искаш да умреш. Самотен. Човешко е. Хора сме. Всеки има собствените си възходи и спадове. Попадала съм в депресия неведнъж. И не е за хора без воля, колкото и странно да звучи. Знайте, че докато плачете, докато се наранявате, вие намалявате шанса да се погледнете отстрани и да погледнете нещата от обективна гледна точка. Като се убивате, дали с наркотици, дали с алкохол(зависимости), дали по какъвто и да е начин вие не само, че убивате съществуването си, но и убивате предоставения ви живот. Нужно ли е? Дори, ако сте пропаднал, деградирал, да няма към кого да се обърнете, дори да викате, дори да се самообвинявате, дори и да казвате, че светът е отвратителен, да искате да питате Бог, защо въобще сте тук, дори, ако най-близките ви са починали и това ви е сломило, дори, ако сте болен от СПИН, рак и други. Дори, ако продавате тялото си (говоря за жертва на трафик на хора, които насилствено са станали леки жени), дори ако сте изнасилена, дори ако всички са срещу теб, вярвай. Вярвай, че има изход и се бори. Защото е вярно, че всеки един с борба живее така, както той самият реши. Някои с много повече усилия, други с по-малко. Затова животът е и несправедлив. И много пъти, когато се изгубваме се намираме. Не сте ли забелязали? Колкото пъти падаме, толкова повече умеем да се изправяме. И за цялата тази енергия, за борбата за живот, такъв, какъвто го искаме, трябва да намерим нашата страст. Нещото, което обичаме да правим, което ни кара да се чувстваме живи. Това е единственото нещо според мен, което е справедливо. Че всеки един има призвание- един е художник, друг е лекар, трети е астронавт, четвърти е физик, химик, пети - лаборант, шести - IT специалист, седми- писател и така нататък. Всички останали професии, подчертавам ПРОФЕСИИ, които ги работим, за да изкарваме пари, също са вид труд и усилия, но не сме емоционално свързани с това, което правим. Това мен ме накърнява. Че много малко хора, могат да дадат приноса си чрез тяхното призвание, могат да изразят себе си пред света и да правят това, което чрез душата се отразява в прогреса. Затова, бъдещи студенти, записвайте това, което наистина искате да учите, Дло всички завършили нещо, което не харесват- никога не е късно. Намерете това, което ви удовлетворява, кара ви да се чувствате живи. В което можете да вложите цялата си енергия, труд и усилия, всичките си средства, да разгърнете потенциала си и възможностите си. Работете върху себе си, за да помогнете на другите. Това ще ви достави удоволствие. Дори, ако това призвание не се плаща за много п пари и иначе ще сте обречени на мизерия, пробвайте другаде, интересувайте се! Винаги има изход, има лъч надежда, има светлина. Всеки един от нас е важен, стова че може да бъде полезен на света, на околните, на обществото. Това може да го правим и като работим за пари, но тогава няма да я има нашата следа, нищо няма да остане от самите нас, като индивидуални същества.. Защото ние се раждаме и умираме, но е по-важно какво ще остане след нас. И не можем да променим света, ако не променим себе си. Това за мен е смисълът на живота. И друга тенденция- " Ще се промени ли България"? ; " Да замина ли " и др. Ами, ествените две опозиции на природата - да или не. Започва се ( ама това имам чувството, че го пише един и същи човек. ): " Поредният, който си мисли, че ще го посрещнат с питка и мед, че ще му постелат червен килим, че парите се берат от дърветата; ще станеш бачкатор, ягодоберач и куп други такива. " Предадели" " Мишки " " Ходете, не ни трябвате " и др. Хора, човек иска разбиране уважение. Понеже много ще променят България тези така позитивни коментари, постоянно ги виждаме. Просто : Първоначално е важно и на първо място да се знае език, дори е по-добре и 2. Да имате някакъв сертификат, също е важно, на писмено и говоримо ниво. "Вишу", ако имате не е гаранция, че ще ви приемат много добре. Зависи, каква специалност, кой университет, какви оценки и дали се признава. Там за IT без университет, мисля, че пак приемат, стига да имаш способности. Оттам нататък отношение, респект, възпитание, дисциплина в зависимост към гражданите на страната. И, ако сте спазили всичко това, в общи линии( най-вече ги приемат с медицина или IT, преводачи, също така.. Пак трябва да се държат преравнителни изпити)ще успеете да не станете мияч, чистач, перач. Дори и да сте учител по история, география и т. н. тук, то там това няма значение. Така, че само определени професии според мен пробиват. Естествено и, ако со си пробивен и борбен, също можеш да успееш. Който иска да отива- да заминава. Който не иска- да не заминава. Щом се е амбицирал- нека да пробва и опита. После шансът ще е по- малък. Младият човек трябва да види, да погледне, да си изгради собствена гледна точка. Всеки, колкото и да е затънал, може да се оправи, и никой друг не може да го вдигне така, както самият него. Страхотни сте, обичайте се, поздрави! Ж, 24 ( ако искате, обвинявайте ме в слаб и недостатъчен житейски опит, не ме интересува много)
|
