Споделена история от В чужбина |
Ще ми липсва ли България?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1786 пъти
Здравейте, на кратко.
На 19 съм, млад, амбициозен мъж (крайно време е да започна да се наричам мъж, считайки факта, че през последните няколко години съм се грижа за себе си, а пък и с отговорностите идва и "прозвището" предполагам), който реши да гони музикалната си кариера в Англия. От всички, които познавам, аз вътрешно мразех родината най-много - хората, които ме наричаха "приятел" най-често само ме използваха или не им пукаше за мен, така че нямах особено истински приятели. Навсякъде що погледна чалга, ултраси и беднотия, а като столичанин нямах търпение да отида в малък английски град, където ще живея доста по-скромно, но "правилно". Всичко си върви по план тук, Имам най-добрите приятели, за което съм страшен късметлия, усещам как изкачвам стълбите на музикалната си кариера бавно, намерих си почасова работа, нещата уж се развиват доста добре, но не смятам, че все още съм достатъчно щастлив. Винаги съм се съмнявал дали имам депресия, понеже страшно малко неща ме правят щастлив, а дори и нещата, които се очаква да ме правят щастлив, не ме. Гледам към миналото със светлина в очите, осъзнавайки как с течение на времето занижавам стандарта си на живот все повече. Миналата година свирех по-хубава музика, ядях по-хубава храна, имах прекрасна приятелка, но не бях особено щастлив. Сега ако свирех по-хубава музика, имах приятелка и ядях хубава храна, щях да съм на небето :D Но това ме кара да се чудя дали в някакъв етап не бих искал да се върна в България. Липсва ми античността на Софийския град, липсва ми Кино Арена и факта, че в него се чувствам все едно съм в 80-те, липсват ми баниците и евтините дюнери, липсва ми карането на кола в полунощ (тук не мога да си позволя да се занимавам с кола), дори и баща ми, с когото нямах добра връзка, но в последните месеци се постара да ми е добре когато се виждахме, ми липсва. Не ми е оферта 2 пъти годишно да се прибирам - за мен това е, до някъде, признак на слабост. Живееш отговорно (уж), а се прибираш за 2 седмици да се оплакваш колко ти е трудно, докато вашите ти готвят всякакви манджи и те глезят като бебе - това според мен не е зряло. Сигурен съм че с музика няма какво да правя в България, а аз искам да работя само това след години, а и знам, че повечето хора, които се връщат в България, пак я напускат след време. Но не знам какво да си мисля вече, както споменах, не искам да се прибирам повече от веднъж годишно или веднъж на 2 години, а в същото време не искам постоянно да чакам денят, в който ще хвана самолета и ще се върна за 2 седмици и аз. Може би съм прекалено наивен? Или съм прекалено млад и не знам какво животът ми готви..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 7b0ea41bf4 |
|
1. Не искаш да се връщаш, личи. Заочна с негативизъм, с това завърши. Липсват ти само удобните аспекти на живота в България, тези които Англия не предлага в момента (както и един-двама души).
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: aa3a01a11a |
|
2. Откъде да знаем дали ще ти липсва,бе.Да не ти светим?
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: d1f0bba3cb |
|
3. Липсват ти роднините. София кво и е античното, само руини и то малко. Грозен и сив град с панелки. И аз съм родом от него но си е факт. В кой град си защото и аз искам да се занимавам с музика?
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: d0b3777d42 |
|
4. Ако заминеш точно за Англия , може би ще ти липсва.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 78a8adc251 |
|
5. Не се притеснявай. България няма да ти липсва, защото много скоро, тя няма повече да съществува.
|
|
