Не знам как успявате.
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 2043 пъти
През годинките бях къткан и си изградих една зона на комфорт, заради коята сам не мога да се справя. Нямам увереност. Затова работих при роднини, колкото и да ме мразиха и подиграваха.

Самата идея да остана сам в чужд град, камо ли друга държава, без приятел или роднина, не малко ами много ме ужасява.

Само аз ли съм така? Та да, как успявате сами да се оправите в чужд град или чужбина, без никого?

Питам защото обмислям да отида при моята приятелка в друг, голям град. Обаче няма да имам никого, и ако се оставим... Няма да мога да остана там. Така без приятели, без никой от който да поискам помощ, няма да мога уж.

Не е мъжко това, но е факт, че имам слаба, лабилна психика.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: 8b57182966

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз се преместих в чужбина, за да бъда с мъжа ми, който е чужденец. До преди това никога не бях живяла сама и не се бях местила от вкъщи. С времето се свиква на новото място и човек намира нови приятели и познати. Щом имаш приятелка и искаш промяна, според мен си заслужава да рискуваш. Домът е там, където е любовта.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 2b48696e4b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Целта е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Постижението ще ти изисква някаква саможертва. Имаше една мисъл, гласяща как зоната на комфорта е удобно, но безпочвено място - нищо не расте там. Ако не си готов да търпиш, няма да стигнеш далеч. А и ако от сега се чудиш дали ще се разделяте, не знам колко инвестиран самият ти си в тази връзка. Един мъж трябва а е способен да живее дори в пълна изолация, ако трябва. Преди време и аз тъжах за загубени приятелства, но рано или късно притъпяваш към миналото. Липсата на инциатива води до друга болка, тази на разочарованието и на вечния въпрос "Какво щеше да стане, ако само бях опитал? " Така че реши сам за себе си дали личният комфорт ти е по-важен от развитието на характера.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: aafbb76c43

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Чудесно е, че си знаеш силите, моят съвет е да не се надскачаш. Живей както досега, защо да си разваляш комфорта не разбирам?

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: ec506f82a0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Правила съм го няколко пъти. Нов град, ново място, ново начало. Винаги причината е била оцеляването - работа, работа и пак работа, за да се задържа на повърхността. Не е за хора с лабилна психика, определено. Самото усещане за това, че си САМ и няма на кого да разчиташ... Отделно ако никой не може да ти помогне с пари и се страхуваш да не се разболееш, защото няма как да не ходиш на работа, а трябва да работиш, за да имаш средства, с които да оцеляваш. Не е за всеки, но хората го правим постоянно. Защо ли? Защото инстинктът ни за оцеляване е по-силен от страховете ни. Пребори се със страховете си, наградата си заслужава.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 9c3d8aa3c3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Единственият начин да се пребориш със страховете си е да се изправиш пред тях. Действието е лекарството за това. Ако определен страх не е опасен физически за теб или околните, то е твоята цел да го сразиш. Започни от малките победи и надграждай, като си напомняш за всяка една от тях. Препоръчвам ти книгата на Максуел Малц “Психо-кибернетика”, където са описани техники за преодоляване на погрешно програмиране. Има и един хак, който го научих от подкаст (The Jordan Harbinger Show): Избери си човек, на който се възхищаваш как се държи на сцената или интервюта (напр. Робърт Дауни Дж. или Крейг Фъргюсан) и “влез в роля”, т.е. все едно той си ти в определената ситуация. Надявам се, това да ти помогне. Успех! П.П. Всеки изпитва страх, но смелите действат въпреки това. Не “колко съм нервен”..., а “Колко съм развълнуван!”

 

...