На кръстопът
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1555 пъти
Здравейте,
Ще се радвам на мнение и разбиране от ваша страна. Жена на 32 години съм. С мъжът ми сме в чужбина от известно време. Като той е тук преди мен, а аз дойдох в последствие. Градът е огромен и стресът съответно. Той работи, до месец-два и аз би трябвало да започна работа. Идеята е да събера пари и да запиша тук да уча за учителка в детска градина. След 4-те години може и 2 години магистратура, за да мога да преподавам и като начален учител. Дете искаме и двамата, но когато завърша образование ще съм на около 39г. Докато уча, няма да мога, защото трябва и да работя. Ако съм се притеснявала за годините, той казва да съм се консултирала с лекар или че сега не му е време и по-къно ще се решава кога точно.
Ето и моите два проблема: Първо, този град ме подтиска доста и не мисля, че мога да живея с това чувство на откъснатост за сметка на пари и по-голяма уреденост. Идвайки тук, знам, че трябва да опитам, но все още не знам дали ще се адаптирам. Другото нещо, което ме притеснява е, че чувствата ми към мъжа ми се променят - не му остава време за мен. Ако реша да се прибера в България, започвайки живота си сама (той няма да иска да се върне) и там да се преквалифицирам, евентуално ще мога да придобия една добра професия докато стана на 36г. Късно ли ще е? (вече съм бакалавър, но не работя по специалността си). Много ми е болно. В 3о-те си години съм и се страхувам какво е най-добре да предприема. Бих искала да чуя мнението на хора, които ще погледнат на тази ситуация отстрани.