Носталгия по чубина или Стокхолмски синдром? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121033)
 Любов и изневяра (29668)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от В чужбина

Носталгия по чубина или Стокхолмски синдром?
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 2060 пъти
Преди няколко години заминах да следвам в чужбина в малко градче с едва 37 000 души, но топ университет в своята сфера. Мисля, че е най-добрия в Европа даже по храни, биология и пр. В началото всичко беше еуфорично, но с времето липсата на семейството ми си каза думата. Скъсаха ме на няколко изпита (неподходяща и трудна специалност). Кандидатствах наново и ме приеха в друго уни, по-голям град (400 хиляди души). Там завърших. И на двете места климатът беше прекалено дъждовен и депресиращ (падна ми вит. Д там). Но сега след години като че ли ми липсва повече по-малкото градче. Беше някак по-зелено, природата винаги беше наблизо. Нямаше големи паркове, но около градчето имаше гори, поляни докъдето очите ти виждат. И там имах неприятни спомени, но в началото си беше много добре. Даже имаше и хълмове наблизо, рядкост за плоската като тепсия дъждовна страна. Някой чувствал ли е такава носталгия? Да ви липсва място където опитът ви не е уау а по-скоро горе-долу (дори повече долу)?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 1 месец
hash: a5a4c1c6c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   За Дания ли говориш? Мисля, че е носталгия по България, където и да се преместиш- все тая, не си щастлив/а там, някак не се чувстваш на място, разбираемо е. Помисли си струва ли си. Успех!

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 16b1e48eaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Като отидеш там, бъди сигурен че ше ти липсва трето място. “Не пий вода от мътни кладенци” ... Не хълмовете и поляните правят мястото, ами твоите асоциации с него, и най-вече хората. Предполагам от малкото градче са твоите първи асоциации с бъдещео ти, с многобройните възможностти пред теб, със надеждите... Човек винаги търси друг човек, или поне връзка с хората чрез нещо. Аз дълго време учех в чужбина, там завърших. На сходен климат като твоя, в вдин момент облаците ми се привиждаха като планини! Но не природата, не ме влечаха плитките разговори с моите приятели - с повечето, имах и един- двама с които си говорихме по-интересни теми... но тази формалност, изкуственост, липсата на принадлежност. Върнах се в БГ, дали заради специалността ми, или заради това че горе-долу се бях опазил да си остана идеалист, и нямах проблем да и намеря работа у нас. Чувствам принадлежност, радвам се на киселото мляко...А можех да остана там, имах вече работа вече след като завърших. Но ако бях останал след завършването, щеше да ми бъде много по-трудно да се върна. Ако можеш, и би предпирел една безразсъдно смела стъпка - пробвай в БГ!

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 041e146f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   2 за Холандия. А носталгията е по близките по-точно. Това го чувствам и в друг град в България. А държавата е Нидерландия.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: bc499b0ebc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Прави и ходи където ти харесва, какъв синдром, какво мрънкане. И аз живея в чужбина в село и като отида в голям град, съм стресирани.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: c359fa666f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Да, и аз съм така. Докато бях в Чужбина ми липсваше природата и климата в България. Сега, като съм в БГ ми липсва чуждата държава, в която бях.

 
  ...


...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 041e146f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   3 единствената принадлежност, която чувствам в България е към родителите и семейството ми, с другите не е кой знае какво. Абе с една дума ако не са роднините БГ не е моето място. И онова не беше, но понякога ми липсва. Странно чувство.

Автора

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 041e146f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   3 от 2018 съм в БГ и съжалявам.
От юни 2020 съм безработен с два езика и висше в София. :(

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: d500a024da
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   По-скоро е носталгия. Свиканл си с едно място, лесно ти е било и сега ти се иска да се върнеш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker