Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ако нямаш кеш пара да си купиш, няма никакъв смисъл и в чужбина и в Б-я. За к'во ти е да теглиш кредит и да си на тръни всеки месец. Ако те уволнят от работа, к'во правим?

В чужбина не познавам човек,който да си има собствено жилище (без кредит банката). Младите немци си живеят в споделени апартаменти (мнозинството).

Аз лични не виждам и никакъв смисъл в купуването на скъпи мебели. Един роднина си направи кухня за 15 бона в Б-а, а той си бачка в чужбина. Още едно яйце не си е изпържил на кухнята.

8.   7, то и под наем да си, какво правиш, ако останеш без работа? Пак си на улицата, същата работа. Със заем поне някой ден ще е твое и няма да плащаш нищо, докато си пенсионер. А ако си пенсионер наемател, бая зор ще видиш да плащаш наем с мижава пенсия.

9.   О, от нищо няма смисъл! Нито от жилище, нито от семейство... Къде ти ще се занимаваш там с някакви си глупости. Удоволствието може да дойде при тебе много по-лесно, бързо и безболезнено - цъкаш 2-3 пъти на компа или на телефона, плащаш нещо и то идва... Живуркай си там с някаква заплатка, прави си кефа и ще си си супер! Пък след теб и потоп...

11.   Не е баш така... зависи къде си, какво работиш и как се виджаш в бъдеще.

Аз живея в Англия и мога да ти кажа, че тук има хора, които наемат цял живот и не се товарят с това да купуват жилище. Най-добре е да си в малък град, дори селце, където рентата е много ниска и апартаментите също. Това дето го говори номер 3, че имотите са по 1 милион паунда... това пак зависи къде си. Аз съм "на село", на много хубаво място и тук имотите са по 100к, двустайни жилища. Рентата със сметки месечно ти излиза към 500-600 паунда. Но ти говоря за малко населено място. В град като Манчестър примерно, ще ти излезе поне хиледарка месечно. Така че, ти си правиш сметка в какво искаш да инвестираш. А и не е само да купиш жилище... особено ако си чужденец като мен, ако не знаеш къде искаш да се застоиш, от какъв чеп да ги давам тия хиляди за това жилище? От тази гледна точка, няма смисъл да се охарчваш... но виж, ако имаш партньор, искате да създадете семейство, деца, ала бала... тогава да си купите жилище би било разумно и логично, отколкото да плащате наем.

А това, че ако имаш жилище не получаваш детски помощи и прочие е пълна глупост... няма такова нещо. Приятелят ми е германец и от него знам, че в Германия дори за всяко дете, родителите получават по 200 евро от държавата месечно, докато детето живее с тях (до макс. 25 годишна възраст). И това няма нищо общо с притежаването на имот.

За Англия специално - за големите градове, особено Лондон, за мен не си струва да купуваш жилище, защото говорим за огромни пари... освен ако не си милионер, нима цял живот ще искаш да изплащаш половин-милионно жилище? Че и повече... Да не говорим, че там за стая 2х2 в къща с още 5 непознати бонака, да споделяте заедно 1 кухничка, 1 баня и 1 тоалетна, за тази помия ти искат минимум 600-700 паунда месечно? А аз за тези пари живея в двустайно жилище в провинцията, на пъпа на града...

За мен идеята е да си някъде в някое малко населено място, което е примерно 20-30 минути от голям град... хем ще е по-безопасно, по-спокойно, по-тихо, по-евтин живот ще има и да... но не на всеки това му допада... някои хора пък искат да са в гъча, в големия и шумен град, така че...

Също така, ако не ти се купува цяло жилище в Англия и се притесняваш как ще си плащаш рентата като пенсионер, споко. Има държавни помощи за тази работа... да не говорим, че и ако си пенсионер и нямаш жилище, държавата ще ти подсигури такова. И парички ще получаваш. Така че...

12.   Никъде няма смисъл от собствено жилище. Това е верига на врата ти.

13.   В Германия навсякъде е различно. В големите градове е супер скъпо. В по-малките струва една къща 450 000 - 550 000 евро горе долу 120 м2, а квартира към 250 000. Ако отидеш към източна Германия, цените спадат. Може даже да си вземеш къща за 30 000 евро, но такава, която трябва да се ремонтира основно и е някъде на село. Това означава, че няма големи градове, работа се намира трудно, както и инфраструктурата е малко по западнала... Наемите навсякъде поскъпнаха. Ние живеем под наем, защото нашия все още е евтин. В българия не мислим да се връщаме, а на старини или тука ще останем или в Турция. Където и да отидем искаме на село да сме, да си гледаме животинки и да е хубава природата. Да уточня, че финансово сме добре и ще взимаме добра пенсия. Прости сега не ни се пести, обикаляме си, ядем и пием, ходим си на екскурзии и караме хубави коли, докато сме млади.

14.   Имотите в Германия са прекалено скъпи. По-добре си купи къща в България, отколкото малка кутийка в чужбина. Казвам го, защото живея от 5 години в Германия в голям град.

15.   хаха форумните експерти пак започнаха поученията си от кое има и от кое няма смисъл, виж ако имаш пари(или си сигурен че можеш да изплатиш кредит)има смисъл да си купиш жилище където и да е, въпроса опира до личните ти финанси и предпочитания, а не форумните ''експерти'' тук!!!

16.   Номер 8, ти това жилище докато го изплатиш, ще са минали 30 години. А за това време може да спестиш, пари за черни дни, които да ти стигнат поне за 1 год.

Като останеш без работа, отиваш в къщата на баба, а ако си в Германия, държавата ти я плаща.

Също така може да си купиш някаква къща от село за 20 хиляди, а не да ми даваш 300хил. за апартамент и още 50 бона за обзавеждане.

17.   16, а може и да си дадеш апартамента за 300 бона под наем и пак да си живееш на село, но без да си броиш стотинките. Или ако няма кой да те гледа на старини да го дадеш срещу гледане.

18.   Авторе не е вярно че няма смисъл. Това ти го е казал някой беден човек който се надява да оцелява с детските от децата си, като нашите цигани и тях да ги питаш няма смисъл да купуват жилища, ще построят една барака в махалата ще получават детски и толкова.
Реално човека който е собственик на жилището което ще наемеш, ти е начислил към наема и данъка си и поддръжката на имота, който ти е отдал. Ако нямаше смисъл да има човек собствен имот защо хазаина на онзи, който ти го е казал, има повече от един имот?
Иначе не е вярно че няма да ти дадът детски, но пък е вярно, че ако си беден социалните може да ти дадът пари за наем или общината да ти отпусне жилище, но това никак не е лесно, трябва да им доказваш че си беден и нямаш възможност, да работиш по договор само на часа.

19.   Моят избор е да живея в жилище под наем, защото така съм гъвкав в намиране на работа. Прекалено много пари са заключени в собствено жилище, които вместо това инвестирам във високо ликвидни активи и така се възползвам от сложната лихва. Така, те ми носят повече доходи, отколкото ако давам жилище под наем. Но за България това изглежда е популярно- купуваш имот и го отдаваш под наем.

20.   Тука гледам има доста "специалисти", които дори не осъзнават, че до изплащането на последният цент, жилището си остава на банката.

Това, че изплащаш жилище, не го прави твое! Реално погледнато само 5 процента ( ако не и по-малко) от работещите, могат да си позволят собствено жилище без кредит от банката.

Българина си мисли, че като плаща от 5 години-редовно, а му остават още 20 год, се е сдобил със собствен дом.

Това да го даваш под наем и да изкарваш парите за банката, също е супер глупаво. Ти като не живееш в този дома, за к'во ти е ?

Наем>> кредит!

21.   20

гроздето е кисело.

22.   Кешът е най-лошата опция.

В тези страни има множество фондове и банки, които са под строг финансов надзор от различни регулатори, което ги прави сигурни места за инвестиция, която често "бие" жилището, минимум 2 пъти, след 15 години, а намеите ще са покрити от дивидентите. Реално излиза, че имаш парите за 2 апартамента и пасивен дохдо, които ти позволява да живееш в еквиваленто или по-добро жилище, ако така желаеш. След още 15 години, разлиакта ще е 4 пъти в полза на фондовете.

Ако решиш, че ще притежаваш жилище:

В Дания имаш 0.5% лихва, на места и по-ниска, както и 5% предплата, за жилище. Лихвата ще ти е "опростена" от данъците. Следователно, ще плащаш 30 години една и съща сума. Ако си запознат с това, как работи инфлацията, то тук тя ще работи за теб - т.е. ще бъде по-лесно и по-лесно да изплащаш заема.

Дори и да имаш парите в кеш, ПАК не е по-добрата опция, защото парите ти днес струват мнго поевче, отколктоо ще струват, ако бавно ги "гориш" през години, за да плащаш наема. Вместо това, може да платиш предлатата и да инвестираш статъка във фонд.

А иначе е скъпо и да се притежава - апартаментите имат такси за стълбища и градни, които са доста солени, а данъците са високи и за къщи и за апартаменти. Отдаването под наем е доходоносно, ако имаш множество апартаменти и това ти е основната дейност, иначе не винаги си струва, при положение, че можеш да инвестираш парите другаде, където ще имаш по-висока печалба, без ад се изисква да правиш нещо.

23.   Разбира се, че има смисъл. Въпроса е кога и къде.
Човек и добре да живее - се жени (както се казва в един виц), а като се ожени се раждат деца и тръгват на училище, и от тоя момент става трудно да прехвърчаш от град на град и още по-трудно - от държава в държава. Също става трудно да живееш в една ергенска стая със съквартиранти. Така, че или ще плащаш наем, или ще изплащаш заем.
В повечето случаи - ако се простираш според чергата си - е по-изгодно да изплащаш заем. Защото за същите пари получаваш повече жилище.
Цените на жилищата във времето се увеличават, също се увеличават и доходите, а жилищните заеми обикновено са с фиксирана лихва - така, че - когато решиш да продадеш жилището - обикновено си на печалба. Освен това при фиксирана лихва имаш и фиксирани плащания, докато наемите си растат с времето.

В САЩ, например - обикновено заемите са 30 годишни, но средно се изплащат за 15 според статистиката. Значи ако със съпруга/та си купите къща когато се ожените - докато децата завършат училище ще сте я изплатили.

24.   Винаги е по-хубаво да имаш нещо материално, от което се нуждаеш за да живвеш, отколкото да нямаш и да го ползваш под наем. А жилището е точно такова нещо. Виж без кола може и да се живее и добре при това. Ако ходиш веднъж-два пъти на почивка годишно, а през останалото време го прекарваш относително статично е по-изгодно да си вземеш кола под наем за тези две пътувания. Но апартамента (или къщата) го ползваш всеки ден, затова е по-евтино собственото такова пред живот под наем.

За Германия мога да кажа, че е страната с един от най-високите проценти хора живеещи под наем (мисля че беше около или малко над 55), но там пазара на жилища под наем е много силно регулиран със закони и правила. Наемът не може да се променя (разбирай увеличава) за много дълъг период от време (поне 5 години), незваисимо от инфлацията или от настъпването на форсмажорни обстоятелства. Това прави живота под наем силно предвидим. Затова и много хора живеят под наем. Освен това исторически погледнато няма такава култура на притежание на жилище, както у нас. До началото на ХХ век само най-богатите хора (аристократи, банкери, индустриалци) са имали собствени, а всички останали са живеели под наем. Това продължава и след Първата световна война, след това по време на националсоциализма държавата осигурява жилищате. След Втората световна във ФРГ това да даваш жилища под наем става голям бизнес, но регулиран. Докато в ГДР жилищния фонд става държавен (или по-точно общински) и е оттдаван под наем на символични цени. След Обединението западния модел е доминиращ, но на изток все още има общински фирми даващи под наем. Другата причина за тази култура е, че хората, особено по-младите, когато все още нямат деца (но дори и след това) са много мобилни. Съвсем естествено е да учиш в един град, да идеш на стаж за 5-6 месец в друг, след това да започнеш работа в трети и когато се ожениш да се наложи да се местиш отново. А собствеността е по-скоро минус в такъв случай.
Аз живях три години в град в бившето ГДР, където най-голямата фирма е общинска, която притежава около 60 % от всички многофамилни жилища (т.е. големи блокове или по-малки такива, каквито в България им казвахме едно време кооперации). Останалите бяха на една голяма частна (около 30-35 %) и няколко по-малки играчи (аз лично живях в апартамент на една от тези малки фирми - те притежават три малки блокчета). За тези три години наема ми не се промени и с един цент, докато цените се промениха доста (особено на електричеството), т.е. инфлацията си беше съвсем забележима.
Когато човек остане трайно безработен (т.нар. Харц 4), получава помощ, за заплащане на наема и режиините си. С други думи, дори и със сериозни финансови проблеми пак ще имаш покрив над главата си, тогава защо да си купуваш.
Хората притежаващи жилища обикновено си купуват къща, а не апартамент, защото са по-заможни и могат да си го позовлят.
Детските (киндергелд) на са обвързани по никакъв начин с притежанието на каквото и да било. Имаш дете - получаваш детски, независимо дали си собственик на жилище или не.
Въпреки всичко това, аз лично съм привърженик на собственото жилище пред наема, независимо дали в България или някъде другаде.

25.   Който чете История разбира, че такива положения, както това, което става в момента в Кабул, се случват- промени в политическото положение, войни, природни катаклизми, ако щете дори ново-настанили се отвратителни съседи. Можеш ли да напуснеш скоропостижно? Когато инвестираш пари (разбирай житейска енергия) в мечтата да протежаваш собствен дом, човек се поддава на емоции, а не си задава въпроса: Ами ако…?
Собственото жилище не е само цена. Предпочитам хазяина да поправя запушената тоалетна и развалената печка. Аз търся жилище близо до работата ми в момента, а го сменям за друго, в друг щат или държава, ако ми се удаде шанс или необходимост за промяна.
Свободата Санчо, Свободата… е казал Дон Кихот.

Какво правим ако съсед си пр

26.   Така. Имам наследствени имоти в България, от баба ми, с които разполагат родителите ми - за живот и отдаване под наем. Аз заминах в западна държава да следвам и се установих там - години под наем докато съберем за собствен дом. На 9 км от китен, спретнат, неимоверно скъп град, намиращ се на езеро и до планина (Алпи), къща с обитаема площ 160 кв.м, двор от 2000 кв.м, покрит басейн, овошки, ливада, зеленчукова градина.
Заробихме се да изплащаме 25г около 1000 евро на месец, остават ни още 11г борч към банката.
Но работим в града, децата имат възможност да следват в същия град или в близък до него, по-голям, на час и половина път. Животът ни протича там, на спокойствие, далеч от всекидневната лудница на града, но на 9км от нея ако ни се прииска културно развлечение, ресторант, концерт, водно колело или разходка с лодка по езерото и т.н.
Просто си пренареждаш приоритетите и се гмурваш в дълбокото - като изплатим всичко, ще сме по на 60, но номера е точно домът да си е наш като сме в пенсия.
Бих си спестила всичко това, ако бях останала в Б-я, но заминах веднага след като завърших гимназия. Идеята ми беше да се прибера обратно с образование, но ме застигна Виденовото време и родителите ми казаха “Не се връщай! Измъкна се, не си пропилявай шанса!”
Човек никога не знае какво печели и какво губи.
И на запад не е лесно.
Те са тежки гемии, лицемери, студени животни.
Възпитани ли? Лицемери.
Но им се наместих на едно хубаво местенце и да го духат. Не ми пука от фасоните им, с учене и труд съм си го извоювала. Но и с много нерви. Всеки си решава и се спасява сам.
За добро или за зло.

27.   Няма единен отговор. Зависи.
Ако си на 25, тепъра си започнал първата си сериозна работа и още си в процес на "търсене на себе си", собсвено жилище не ти трябва защото така можеш да си мобилен. Днес си в този град, намираш си работа там, след 5 месеца решаваш, че в друг град имаш повече шанс за намиране на "мечтаната работа" и просто се местиш.
Ако обаче си на 35, със съпруга и две деца... е, тогава, да. Хубаво е да имаш свои дом, децата ти да не сменят училището на всеки няколко месеца и изобщо да сте се установили някъде, а не животът ти да е събран в 3 куфара.
Така, че няма един отговор, всичко си зависи от конкретния човек, дали има семейство или не, какви планове има за бъдещето.

28.   До 27 - И с деца пак се местят, поне това е от моя опит от чужбина. Но там имат доста удобен градски транспорт, така че за по-големите деца (осем-девет годишни), не е голям проблем, а за по-малките, почти винаги има училище и градина наблизо. А и знам поне два случая, в която жената беше инициатор - по-виоска заплата с 50%, ама на локация, която е на 30 минути. Намират ново жилище, така че мъжът пак не пътува дълго, но новото жилище е с 45 квадрата огроте, заендо с двор и гараж. Да, децата пътува по-дълго, но сега си имат собствени стаи и мама може да им купува новите видео игри, а след години, да им плати образованието в скъпите университети в чужбина, както и да им осигури собствено жилище.