|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Новака в класа
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1181 пъти
Тийнеиджърсите години са най-трудни, защото тогава нито си голям нито малък … ще разкажа моята история подробно, за да чуя вашето мнение по въпроса. Аз съм българско дете с едно средно финансово семейство, поради липсата на финанси родителите ми ме оставиха при баба с брат ми и заминаха за Германия. Година по-късно майка ми се върна, за да вземе мен и брат ми там. До тук добре…след като мина лятната ваканция майка ми ме записа на училище мислех си, че ще е много по-добре от България но уви… изобщо не знаех немски дори и малко, постоянно ме питаха за английски…не знам английски. Всичко беше наред в началото не говорех с никой (все още е така), не говорех с никой защото това беше невъзможно. Всички ме отбягват или ми се подиграват…досега никога не съм имала проблеми с комуникацията, не съм срамежлива личност нито тънкообидна! Мислех, че това е нормално да странят от чужденците, мислех и други нещо като например това че не знам езика и затова…те не те допускат до себе си нямат желание това е най-малкият проблем. Казах на класната за това, тя каза че това не е нормално дори се опита да подобри отношенинията…до никъде не доведе това. Всички виждаха, че съм самотна дори и родителите ми те бяха на 12-часова работа отделно пътуваха за там нямаше ги по цял ден… не можеха да ми помогнат. През това време ходех на училище 4 месеца седях сама и не говорех с никой само с учителите, те са много учтиви и приятни хора! Учех много немски и започвах да ги разбирам това до някъде беше добре. Класната реши да направи среща с мен майка ми и български преводач там каза много неща, но най-вече подчерта че съм самотна, а аз наистина бях нямах контакт с никой всички мой приятели ме изоставиха … през това време класът продължаваше да страни … хвана ме депресия плачех и още плача всеки ден… много е трудно и неприятно… в нашия град има само две български семейства, но те имат само едно дете което е на брат ми на годините те са в един клас и това е чудесно че не са сами…! има и още много неща по темата, които пропуснах, стана много дълго и недоизяснено…! Лека вечер
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 3 месеца hash: 6f6aa758d4 |
|
1. Не са най-трудни тинейджърските, най-трудното започва като завършиш университет или гимназия ако не учиш в университет, а направо започнеш да работиш.
|
преди: 2 години, 3 месеца hash: e7248d194f |
|
2. Виж, мога да ти дам съвети, защото преподавам немски на чужденци в Германия. В последния ми курс имаше едно момиче на 16 години от Сърбия. Има т. н. младежки интеграционни курсове, които траят 900 часа - всеки ден по 5 учебни часа. След това има изпит Б1. Непременно говори с родителите си, да те запишат на курс. Той се плаща от Джоб центъра. Ще загубиш една учебна година, но това е необходимо. Несериозно е, да ходиш на училще, без да знаеш несмки. На курса ще се запознаеш с млади хора, ще си намериш приятели. Успех ти желая.
|
преди: 2 години, 3 месеца hash: 78b572e685 |
|
3. 2 Това, което пишеш важи за възрастните. Това е дете и то се записва в интеграционен курс в училище, което паралено влиза и в другите часове. Курсовете са за възрастни.
И така мило дете. Аз съм майка на тинейджър и ние заминахме за Германия и това, което описваш се случва в 99 % от от българските деца и причината за това са нагласите с които ти попадаш в училище.
Първо в класовете са масово, масово и навсякъде деца с чужди корени. В класът на синът ми в малко населено място над 90 % чужденци. Второ майка ти те е взела и веднага е трябвало да те запише, а не да чакате началото на учебната година. Така записах едно детенце през май и то учи до края на юли език, опозна децата, ходех на среща с учителката, защото родитилите не знаеха език. Това е втория проблем, когато вашите са негативни, не знаят език и постоянно говорят как всички са враждебни, студени ти го пренасяш автоматично в твоето поведение. А съм сигурна че го правят. Живеят в затворена общност от българи.
Сега говориш езика нали? Не стой само в контактите на класа, потърси начин да се срещаш с други млади хора, ако има възможност за спорт, танци ходи ще си създадеш контакти.
Не търси вината в другите, започни да се интегрираш ти. Влез усмихни се, попитай как сте.... и ще видиш как промяната ще дойде.
Малка си и не осъзнаваш, че негативността на българина, намусените физиономии, начина на говорене, интонацията отблъсква хората!
Друг проблем е търсенето на други българи. Това няма дати помогне. Ще се залепиш за някой, не защото ти допада, а защого говори езика. Ако преосмислиш всичко, което ти написах, ако отидеш в училище с усмивка, положителност, ще се държат много по-добре с теб и ще видиш промяната веднага.
Няма как всички да са срещу теб, разбираш ли го.
Седни и помисли как да се държиш, най-важното е да си добронамерена и положителна, да покажеш, че искаш контакт и искаш да си част от тази училищна общност.
Влез във форума Родени в България и изчетете с родителите ти форума, ще ви помогне много да се интегрирате и да вървите напред.
Можеш ми пишеш там, ако искаш veronik_veronik съм. Това, че това виждаш, не значи, че това е реалността.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|