 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Към хората в чужбина - превърнахте ли се в банкомат за роднините и приятелите си?
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 1618 пъти
Здравейте. Идвам с въпрос към българите в чужбина. След като заминахте близките ви по различен начин ли гледат на вас и просят ли ви пари?
Ще започна аз с лични примери и на хора около мен.
Всякакви роднини (мои или на моя приятел) ни звънят за “финансова инжекция” - дограмата да си сменяли, ремонт на жилището, покрива да си оправели. И да уточня - не споменават да ги върнат, да са на нещо като личен кредит. А искат като безвъзмездна помощ. Да не споменавам като се приберем какво се случва - всеки очаква да му плащаме сметката, ако излезем на заведение. Да не ги берем по дърветата тези пари?
Един пък ни звъни, отново близък, да сме му пратели пари за ремонт на колата му. Отказахме му естествено, обаче му предложихме да му помогнем да си намери работа при нас и безплатно да спи, да си събере пари. Както беше съгласен в началото, после се опърдя и отказа. Става въпрос за човек, без приятелка и/или деца, или пък болни родители на легло. Неговите дори не са стари.
Наш добър колега и приятел тук, българин - неделя сме си направили барбекюто, говорим си, играем табла и шах. Изведнъж му звъни телефонът - някакъв приятел от България, детето му нещо цъкало из телефона, абонаменти за игри и други глупости, навъртяло 1200 лв. “Брат, може ли да пратиш?” И това се случи, цели 2 пъти за една седмица????
Около нас румънци, сърби, македонци, украинци - от абсолютно същото се оплакват - в техните държави гледали на тях като на банкомат. Някои техни приятели дори били толкова нагли, че ги питали защо този месец пропуснали да им пратят пари?! Здрав, прав човек, с работа, проси да му пращат пари?
Прибрахме се точно за 3 дни и всички “помощи”, които ни просят - бяха за над 10-12 хиляди лева! Като предложим обаче помощ с установяването, да почнат и те “брането”, се отказват. Но иначе за парите ни говорят все едно сме им длъжни да им пращаме.
Аз вече почнах да ги лъжа, че съм много зле и нямам дори 50 лв за храна да закърпя седмицата.
Вие имате ли такива близки и как се справяте с тях?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 8ac7004b64 |
|
1. Аз работя в чужбина вече близо 7 години, уредил съм си нещата, печеля добри пари, поддържам някакви отношения с роднините си в БГ, но съм създал такава бариера, че те не смеят да ми искат пари. С удоволствие бих дал пари на роднините на жена ми, но не и на моите (поне на повечето).
Кратка история.
Майка ми е много добър и отстъпчив човек- особено към сестра си, нейните деца и внуци. Майка ми макар и да не е богата, винаги се е оправяла финансово и е харчела пари разумно. За сметка на това цялата й рода за нищо не става.
- Прахосници, лентяи, финансово неграмотни, с различни зависимости- хазарт и други.
Спомням си как преди години, майка ми приюти една нейна племенница защото нямаше къде да живее.
Всичко уж беше наред, докато момичето не започна да й краде от парите, повечето от които харчеше за леки наркотици.
Карал съм се с майка ми, че тея хора й живеят на гърба, но както и да е. Баща ми докато беше жив им показваше кой е шефа, но след като почина, роднините на майка ми се мъчиха да се възползват от нея.
И мен са се опитвали да въртят, но аз съм груб и директен като баща си и не позволявам на навлеци да ми се качват на главата, па макар и такива с моята кръв.
Като съм в България се виждам с част от тях (от леко по-читавите) но виждам, че не искат нищо от мен.
И тук не става въпрос за пари, а за принципи. Не можеш да помагаш на човек, който сам не иска да си помогне, а иска да смуче от теб като някакъв паразит.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: e01568b627 |
|
2. Ами да, същото и при нас. Разликата е, че аз орязах готованковци разни с вечните им драми и измислици. А мъжът ми наскоро пак "тайно" изпраща. Съвсем открито му казах, че следващата подобна "тайна" и ще изчезне от живота ми толкова бързо, че няма и да разбере кога и как е станало. Аз се опитвам от дистанция да подготвя оттегляне, спокойна работа за нас си, ремонти в България на собствен дом, а той праща на хора, които са в домът си, вечно някакъв проблем имат, здрави и прави хора...
При първото ми връщане в България след по- малко от година престой в чужбина тогава, близка ми поиска 5 000 долара, щяла да ходи в Америка и после някога щяла да ми ги върне. Първата ми година навън!!!
Ти знаеш как е, още не си адаптиран, още налучкваш с работа, квартири т.н. от къде по дяволите тия свободни 5000 долара?!
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: a0a7302b45 |
|
3. Ами селяния на всички нива, какво да кажа. Някакви прости селяни, за които единственото щастие в живота е да имат какво да ядат и еб*т и да се дъне нон стоп чалгията. На нищо не се научили да правят и могат да се реализират само като сервитьори, пазачи и бачкатори по нивата или стрроежите. Искат всичко да им е лесно и да идва наготово, ама винаги бачкат като волове за жълти стотинки.
Пазарът на труда в България е такъв, че такива хора нямат пари за препитание, защото бачкатори с лопата да ринеш и те отиват примерно в Англия, където има нужда от повече такива хора да чистят на западняците кенефите и съответно този труд там е по-скъпо платен. Тези които остават в България пък, понеже нали както казах, не им пука от нищо и искат максимум удобство и кеф с минимум усилия, откриват топлата вода като използват себеподобните си дружки и роднини от чужбина за банкомат, нищо че ония с уж многото пари и там си мизерстват живееики в някакви бараки с още 10 човека като тях и се чудят как да спестят някой лев с който после да избиват комплексите с като се прибелат у родното село.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: c828c3b92f |
|
4. Не, нямам и никога не съм имала такъв проблем. Моите близки в България също имат високи доходи. Просто аз и вие се движим в съвсем различни социални среди.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 06906e7f3b |
|
5. Решението е едно - отказваш. Ако продължат да наглеят - блокираш ги. Абсолютни наглеци са това.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 260175ac4b |
|
6. Aз от около 5 години живея в чужбина и за първи път чувам подобно нещо. Досега никой не ми е искал пари за нищо. Не знам какви са ти приятелите и роднините (и на хората около теб), ама явно трябва да повишиш нивото на хората, с които общуваш. Аз не мога да си представя как някой ще ми каже: "Дай ми 1 200 лева, че детето ми е навъртяло сметка". Що за човек може да иска така пари от другите, той/тя няма ли си достойнство. И то за глупости, като дограма или сметка за телефона, разбирам някой да е болен (или още повече негов/а близък) и да му трябват спешно за операция да речем, тогава да, можеш да си потъпкаш всичката гордост и да искаш и да се молиш, обаче само в този случай. И да, тогава бих дал и дори преди още да са ме помолили, точно за да запазя достойнството на този човек. Слава богу, досега не ми се е налагало.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 40248fed93 |
|
7. Не е нужнофда лъжеш, всеки сиэима свои живот и никой не е длъжен на никого. Просто спри да се обаснявяш. И не прави грешката да кажеш някого да си съберем пари, това не е твои проблем. Незнам къде живеете, но да вземеш някого и да му оправяш документи, работа е много ангажиращо. Затова всеки да се справя с живота си.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 623d8149b2 |
|
8. Когато избяхаг от България бях на 19г. бащата беше вече починал бог да го прости. Майка си работеше, с удоволствие и пращах пари за да не се лишава, цял живот се е лишавала заради мен, нямаше как да я остава. Макар, че тя беше жена на честа. Често ми казваше ,,Недей не ми пращай, аз си работя и съм си спестила,, Знам, че ме лъжеше за да не ме притеснява. След няколко години почина и тя. Бях обзавел апартамента в, който живееше с дизайнерски мебели, чисто нови дограми, ролетни щори, последни модели телевизори, уредби всичко от до. След смърта и, подарих всичко на леля ми и братовчедка ми, защото бяха бедни и нямаха на какво да легнат и да седнат. Обаче те чак и дограмите изкъртили и ги взели леле майко…….. Цялото жилище на леля ми и братовчедка ми е обзаведено с моя кръв и пот. След време изпратих пари на леля ми да замина за Италия, защото умираха от глад в северозападна България. На дъщеря и пък колко пари съм и дал и безвъзмезно съм и изгубил края. И накрая как ми се отблагодариха. Помолих братовчедка ми да плати гражданската на една кола с българска регистрация, която карах в чужбина, изпратих и пари естествено, 30 евро бяха, грабна парите и после ме блокира на скайп. Миналата година тука един ,,българин,, също ме предаде точно за 30 евро. Васил Левски също е бил предаден за няколко сребърника. Аз лично не бих поканил когото и да е тука още повече и калпавите ми роднини за да им търся работа и да ги настанявал у дома. Това е по-кофти от това да им дадеш пари и да изгориш. Защото като ги доведеш и ги уредиш на работа и се опърдят мощно и те злепоставят там пред тия бели хора, ти ще излезеш кривия накрая и ще си опетниш името. Заключение: Не е луд тоя който яде баницата, луд е тоя, който му е дава. Вие сте си кривите в случея и се сърдете само ка себе си.
Чингис Хан-Скандинавеца
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 1ceec1112d |
|
9. Като брат ми започна работа като тираджия към една швейцарска фирма с добра заплата, казваше, че много хора гледат на него като на банкомат. Аз самата живея в чужбина и само баща ми ми е искал пари, смятайки, че ги "бера по дърветата". На него му давам само за важни неща, свързани със здравето, въпреки че не го е заслужил, но това е друга тема. Приятелите ми са такива, че и да мизерстват, няма да ми поискат пари. Така че ако роднините не можем да си избираме, то приятелите можем и трябва да подбираме читави хора, които няма да ни използват.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: ff2a327b39 |
|
10. Хаха. Ако не бяхме скарани с родителите ми сигурно аз бих поискака да пратят някой лев от малките им пенсии. За сега не работя. Караме с парите на мъжа ми криво ляво. Живот и здраве след месец-два сигурно ше започна работа. Не мога да орашам в България на никой нищо, тъй като и аз нямам. Пари не искат.. Но позбат и бивши колежки искат като се прибера за малко да ги пероя, да им нося подаръци... Все едно идвам от супер богата държава... С какво да им ги куоя тези подаръци Хаха.. Типипен български манталитет.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: a1cbfe33a6 |
|
12. Живея от десетилетия в чужбина. Заминах сама да следвам, впоследствие си намерих добра работа и се установих тук.
Омъжих се за състудент и заедно почнахме от нулата - квартири, наеми и т. н.
Минаха обаче години, вече сме семейство, с деца, жилищна собственост и т. н.
Никога никакъв проблем не съм имала от българска страна.
Напротив. Моето семейство като ни гостуваше, беше Дядо Коледа, по всяко време на годината! Без нищо да сме искали, родителите ми радваха всички ни!
Ние си прекарвахме почивките заедно, не мога да се оплача!
От страна на мъжа ми обаче, друга картинка.
Понеже са си в страната, много им беше пораснала работата.
Завист, злоба, опити да се минава вечно на аванта, винаги за наша сметка. Софри, гости, по Великден, винаги на Коледа, най-тежкото изнасяхме ние.
Един ден просто изтърсих “Тук не е нито банка, нито хотел, всеки ще кани всички като се редуваме, няма все у нас. ”
Убиха ме с поглед, озлобиха се, правиха сурати.
Обаче оттогава просто не са припарили у нас.
Да се оправят. Подадеш им малко гювеч и се самозабравят! Да муцат от брат/син? !? Това никъде го няма.
Не ми е болно, защото аз моите родители си ги тача и каня.
Онези да си се канят помежду си, авантаджии недни, някой друг да им плаща софрите.
Лицемерен, използвачески, долен манталитет.
И аз, българката, ги разпердушиних, защото бях директна и ги отсвирих.
Моето спокойствие е най-важно.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 9d77206eb4 |
|
13. Пак съм н 12
Ако може изобщо да ви успокои, тарикатите са още по-големи и още по-долни в богатите страни.
За бедната ни Родина съм склонна да го разбера, но не и за тук.
Защото тарикатлъкът идва оттам, да злоупотребиш най-съзнателно с този, който ти е протегнал ръка, приятелски, а ти го правиш на будала.
Примери, бол.
Последно отсвирих най-безпардонно един такъв, пъпчив екземпляр, който се фукаше, че си скъсал задника от работа, за да си плати работата и следването, ние сме го поканили, храним и поим с дни, направили сме му туристическа програма, излети, ала-бала, а той една стотинка за нищо не даде, наглец.
Нямало ли плодове? ! Отиваме да купим, ми предложѝ да ги платиш бе, хашлак? ! Ослушва се.
Ще водя подрастващото поколение на магазин втора употреба да си търсят готини дънки - оня пак блее. Викам идвай с мен и с банковата си карта, да си теглиш пари.
Първата карта нещо не минава, не дава пари…
Аз се ослушвам. Проверявам стоически докъде ще стигне човешката наглост. Вади втора карта, 20 евро, ама той искал 30, но не давали банкноти по 10. Правя се на тапа. Изтеглих си колкото ми трябва на мен и мълчаливо ги заведох до втората употреба. Една стотинка не му дадох, скръндзата увисна само с едни смешни панталони.
Ще ходим на кино, оня се ослушва, друг да му плати мястото.
И накрая, ще си ходи, нямал мангизи да си купи сандвич, да сме му купили ние, будалите, за из път.
Аз побеснях, че сто пъти се изкъпа и ровеше по шампоани и парфюми, прерових му саковете да не би да вдигне нещо, егати дребнавия, противен екземпляр.
На гарата му викам успех в следването. Хили се нервно щот разбра, че това му беше последното стъпване у нас
Аз влизам в положение, но искам минимум уважение.
Да беше казал “Аз ви плащам киното”, ей-така, за жеста.
Обаче понеже се вбесих от тази наглост, саботирах всички възможни излизания, които му бяха обещани и готвих колкото да не е без хич.
Но в деня на тръгването му, му набутах сандвича и взех да готвя най-вкусната манджа да си хапнем след като замине.
Душеше, но му викам “А дойде ми силичка да наготвя…! ”
Та…звучи още по-гадно като те прецакват в богата държава.
Не, че нямат пари, а не им се дава.
Всъщност, не ми е рода̀, но тотално се отвратих да правя услуги. Беше за последно, егати.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
