Споделена история от В чужбина |
Сгреших ли, че се върнах и ще намеря ли друга такава страна?
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 908 пъти
Много хора в чужбина се оплакват от лошо отношение към тях.
А аз, вярвате ли или не намерих страна, където местните ми колеги и шефовете ми се отнасяха с мен все едно със стар приятел. Дори все едно имах дежа вю като живеех там и в един момент се чувствах все едно ми е познато мястото. Ако щете вярвайте повече сякаш ми харесваха там от пръв поглед хората, от колкото в България!
Аз дори онемявах и ги гледах с почуда като ме питат нещо, един вид "Тези сега познават ли ме, защо се държат толкова добре с мен? ! ". В България никога преди и след това не съм имал толкова добри колеги, за шефове да не говорим. В БГ колкто по-малко общуване със шефа, толкова по-добре, като цяло нашите шефове са злобни или интриганти. А там шефката ми там се държеше едва ли не като майка с мен.
Да, имаше токсични хора и там, но никой от тях не беше местен, а бяха (може би за вас няма да е изненада) сръбкиня, грък и един надут французин.
Затова пък един колега турчин беше добре настроен, дори ме покани на по чаша турски чай в близкото турско заведение. А едно туркинче извън работата чак ме изпрати на летището като си тръгвах. С много добри впечатления съм и от колежка румънска унгарка, две полякини.
Най-добрите колеги и шефове, които съм имал са словаци, дори и българите не могат на пръстите да им се намажат, как е възможно това? ! Даже един приятел-румънец пак там ми каза, че не е имал по-добри колеги от тези там. Иначе да знаете, че по улиците с непознати са по-обрани от нас, по-затворени и обслужването им по заведения и хотели често не е много добро, но може би е нормално за държава, която има индустрия и не зависи от туризма. Вероятно по Татрите, където туризмът е водещ е по-добро от обслужването, но Братислава не е от най-посещаваните столици. Но пък младото поколение е различно. И все пак това да работиш с приятелски настроени хора ми отвори очите. Е, носталгията по семейството ми в България надделя, но като знам какво е човешко отношение пак ми се ходи в чужбина. Този път за повече хари бих пробвал по-богата държава, но признавам, че много ме е страх. Много ме е страх, че никъде другаде няма да ме приемат толкова добре и приятелски. Че за никъде другаде няма да плача като дете, както плаках когато напусках Братислава (заради доброто отношение на колеги и многото приятели, многото спомени и самите места) и както понякога плача като напускам родната София (предимно заради самите места, че израстнах тук и заради семейството ми). Затова от 2019-та не съм отишъл никъде в чужбина все още, дори на екскурзия.
А да, срам не срам, но за само 1 година там (бях на командировка в тамошния клон на моята фирма) аз излязох на повече срещи с момичета от колкото през целия ми живот в България и направих цяла дузина приятелски кръг. Пак повече от колкото през целия ми живот тук в България...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 3d8b9262c0 |
|
2. Звучиш ми малко, като малко дете с розови очилца. Споко ще ти мине. Наслаждавай се на отношение докато можеш. Похвално е че позитивен, не ме разбирах погрешно, просто си наивен
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 6f923aa2b6 |
|
3. 2 няма никакви розови очила, и те си имат трески за дялане, но е факт, че там по-лесно създавах приятелства и почти всички се отнасяха с мен като със стар приятел.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: f171943f80 |
|
4. Ти си луд да се връщаш.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 6f923aa2b6 |
|
5. Може би не трябваше да се връщам в София, а на морето. Освен на Черноморието никъде другаде в БГ не става за живеене според мен.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 3235c3a730 |
|
6. Не можеш да знаеш нито какво печелиш, нито какво си загубил.
Пробвай отново.
Иначе цял живот ще те гложди “Ами ако…? ! ”
|
|
