Самота в чужбина
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1049 пъти
Здравейте!

Малко фонова информация - аз съм живяла и завършила висше в Англия, а сега имам семейство (без дете) и живея в Ю. Корея от почти 4 години.

Докато живеех в Англия, имах възможност през всяка ваканция, ако поискам, да отида до България да видя близките си и разстоянието не ми тежеше на сърцето чааак толкова.

Хората, с които завързах приятелства и до ден днешен си контактуваме всекидневно и даже ни идват на гости в Корея. Наистина имах чувството, че Англия ми е като втори дом. Супер лесно се вписах в обстановката и живота беше много удобен.

След като се преместих в Корея, първоначално всичко беше окей. Ходех си на работа, завързах приятелства с колежките ми, всичко е супер с мъжа ми... Но вече след втората година почна една жестока депресия и самота. Имам чувството, че културно не мога да се свържа с хората тук, въпреки, че говоря езика свободно и страшно много ми липсва това да мога да се виждам с близките си и приятелите от детсвото.

Корейските ми приятелки винаги обсъждат кой каква чанта си взел, на кой колко му се е покачила цената на апартамента, т. н. и това е масово явление, дори приятелки чужденки почнаха да си сравняват мъжете и кой колко изкарвал. Докато с приятелите ми в Англия и България винаги ставаха беседи на дивана в хола за филми, музика, хобита, мечти, политици, държави, работа, връзки и т. н.

Имам чувството, че не мога да намеря хора, с които да водя задълбочени разговори, които да не са свързани с нещо материално, което ме кара да се чувствам като някакъв затворник в това общество. Никой не иска да се отваря пред другите и да показва истинския си характер, сякаш всички искат винаги да изглеждат перфектно в очите на другите.

Много ме натъжава това, че не мога да развия искренно приятелство. През повечето време, имам чувството, че аз се откривам пред тях и честно си изказвам мненията (избягвам да казвам негативни неща, разбира се), но не получавам обратна връзка.

Да не говорим, че покрай тази култура ми стана много трудно и да поддържам контакт с хората. Понеже винаги всеки е зает, те като искат да се видим ми се обаждат месец предварително, за да "запишат час" да излезем някъде на кафе или обяд и на мен напоследък ми е много неудобно да звъня и да питам да се видим или просто, за да си поговорим по телефона.

Тааа защо пиша тук... Интересно ми е как се справяте със самотата в чужбина?
Как се запознавате с хора и завързвате по-дълбоки приятелства?
И може би най-важното, как се справяте с липсата на близките?

Извинявам се за този хаотичен роман, който написах. хаха Просто много ми се струпа напоследък и няма къде другаде да си го кажа...

Имам чувството, че просто не принадлежа. Навсякъде непознати лица (всичките ми приятели тук живеят в съседни градове), просто изпитвам една празнота. Не знам какво да правя с нея.
Моля, дайте съвети! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: 7465518c81

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Искрено приятелство има само по филмите. Да не мислиш, че приятелките, с които сте обсъждали сапунките са ти истински приятелки? Кажи поне, че няма с кого да си чешеш езика, а не приятелки.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: c08b2c74d5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Имаш чувството, че не принадлежиш? В Корея? Не може да бъде. Сега сериозно - провалила се живота си. Или действай, или се примирявай. Направи си някаква пластична операция, за да имаш общи теми за разговор.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: b9eb6c23ba

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Искрени приятелства няма, освен това с годините ние също се променяме. Но това е твоят избор да си там, никой не те кара насила. Поговори с мъжа ти, светът е широк и просто се премести. И аз живея в чужбина, липсват ми контакт на ниво, масата е страшна простотия и използват, защото знанията им по езика не са достатъчно. И аз няма с кого да водя задълбочен разговор, тема, но се занимавам с с себе си сама.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 148f210b56

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Корейците като много други северно азиатци са силно повлияни от материалните неща и лукса. Корейките масово ходят в Ню Йорк и ЛА да трошат к**ове срещу заплащане, за да могат после да си позволяват скъпи вещи и както казяат вече един апартамент в Сеул е $1 мил. и ако не се омъжат за переспективен мъж не искат да се дръщат на село, където положението е същото като в България.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 2eced7b715

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Няма ли възможност да се върнете в Англия? Не споменаваш причината да сте в Южна Корея, но едва ли е нещо толкова обвързващо, че да не можете да си тръгнете. Аз не съм била в твоята ситуация, живяла съм в чужбина, но само за няколко месеца и поддържах връзка с всички важни за мен хора, а и културата не ми беше толкова далечна (нещо като теб в Англия). Разбирам те напълно въпреки това и дори се опасявам, че ще става все по-зле и по-зле, което не е шега работа (понякога ми се струва, че менталното здраве е по-важно от физическото такова). Поговори като за начало със съпруга ти. Излей си всичко, не му спестявай нищо, чуй какво мисли и как се чувства самият той. Би следвало да ти е най-близък там, а и решението (какво и как да промените) трябва да е и на двамата.

 

...