 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Самота в чужбина
преди: 9 месеца, 5 дни, прочетена 821 пъти
Здравейте!
Малко фонова информация - аз съм живяла и завършила висше в Англия, а сега имам семейство (без дете) и живея в Ю. Корея от почти 4 години.
Докато живеех в Англия, имах възможност през всяка ваканция, ако поискам, да отида до България да видя близките си и разстоянието не ми тежеше на сърцето чааак толкова.
Хората, с които завързах приятелства и до ден днешен си контактуваме всекидневно и даже ни идват на гости в Корея. Наистина имах чувството, че Англия ми е като втори дом. Супер лесно се вписах в обстановката и живота беше много удобен.
След като се преместих в Корея, първоначално всичко беше окей. Ходех си на работа, завързах приятелства с колежките ми, всичко е супер с мъжа ми... Но вече след втората година почна една жестока депресия и самота. Имам чувството, че културно не мога да се свържа с хората тук, въпреки, че говоря езика свободно и страшно много ми липсва това да мога да се виждам с близките си и приятелите от детсвото.
Корейските ми приятелки винаги обсъждат кой каква чанта си взел, на кой колко му се е покачила цената на апартамента, т. н. и това е масово явление, дори приятелки чужденки почнаха да си сравняват мъжете и кой колко изкарвал. Докато с приятелите ми в Англия и България винаги ставаха беседи на дивана в хола за филми, музика, хобита, мечти, политици, държави, работа, връзки и т. н.
Имам чувството, че не мога да намеря хора, с които да водя задълбочени разговори, които да не са свързани с нещо материално, което ме кара да се чувствам като някакъв затворник в това общество. Никой не иска да се отваря пред другите и да показва истинския си характер, сякаш всички искат винаги да изглеждат перфектно в очите на другите.
Много ме натъжава това, че не мога да развия искренно приятелство. През повечето време, имам чувството, че аз се откривам пред тях и честно си изказвам мненията (избягвам да казвам негативни неща, разбира се), но не получавам обратна връзка.
Да не говорим, че покрай тази култура ми стана много трудно и да поддържам контакт с хората. Понеже винаги всеки е зает, те като искат да се видим ми се обаждат месец предварително, за да "запишат час" да излезем някъде на кафе или обяд и на мен напоследък ми е много неудобно да звъня и да питам да се видим или просто, за да си поговорим по телефона.
Тааа защо пиша тук... Интересно ми е как се справяте със самотата в чужбина?
Как се запознавате с хора и завързвате по-дълбоки приятелства?
И може би най-важното, как се справяте с липсата на близките?
Извинявам се за този хаотичен роман, който написах. хаха Просто много ми се струпа напоследък и няма къде другаде да си го кажа...
Имам чувството, че просто не принадлежа. Навсякъде непознати лица (всичките ми приятели тук живеят в съседни градове), просто изпитвам една празнота. Не знам какво да правя с нея.
Моля, дайте съвети! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 месеца, 5 дни hash: 7465518c81 |
|
1. Искрено приятелство има само по филмите. Да не мислиш, че приятелките, с които сте обсъждали сапунките са ти истински приятелки? Кажи поне, че няма с кого да си чешеш езика, а не приятелки.
|
| преди: 9 месеца, 4 дни hash: c08b2c74d5 |
|
2. Имаш чувството, че не принадлежиш? В Корея? Не може да бъде.
Сега сериозно - провалила се живота си. Или действай, или се примирявай. Направи си някаква пластична операция, за да имаш общи теми за разговор.
|
| преди: 9 месеца, 4 дни hash: b9eb6c23ba |
|
3. Искрени приятелства няма, освен това с годините ние също се променяме. Но това е твоят избор да си там, никой не те кара насила. Поговори с мъжа ти, светът е широк и просто се премести. И аз живея в чужбина, липсват ми контакт на ниво, масата е страшна простотия и използват, защото знанията им по езика не са достатъчно. И аз няма с кого да водя задълбочен разговор, тема, но се занимавам с с себе си сама.
|
| преди: 9 месеца, 4 дни hash: 148f210b56 |
|
4. Корейците като много други северно азиатци са силно повлияни от материалните неща и лукса.
Корейките масово ходят в Ню Йорк и ЛА да трошат к**ове срещу заплащане, за да могат после да си позволяват скъпи вещи и както казяат вече един апартамент в Сеул е $1 мил. и ако не се омъжат за переспективен мъж не искат да се дръщат на село, където положението е същото като в България.
|
| преди: 9 месеца, 4 дни hash: 2eced7b715 |
|
5. Няма ли възможност да се върнете в Англия? Не споменаваш причината да сте в Южна Корея, но едва ли е нещо толкова обвързващо, че да не можете да си тръгнете.
Аз не съм била в твоята ситуация, живяла съм в чужбина, но само за няколко месеца и поддържах връзка с всички важни за мен хора, а и културата не ми беше толкова далечна (нещо като теб в Англия). Разбирам те напълно въпреки това и дори се опасявам, че ще става все по-зле и по-зле, което не е шега работа (понякога ми се струва, че менталното здраве е по-важно от физическото такова).
Поговори като за начало със съпруга ти. Излей си всичко, не му спестявай нищо, чуй какво мисли и как се чувства самият той. Би следвало да ти е най-близък там, а и решението (какво и как да промените) трябва да е и на двамата.
|
...
| преди: 9 месеца, 3 дни hash: 9ec1799051 |
|
6. На мен пък в Англия ми е много тъпо. Да, вярно е, че мога да си позволя да ходя на скъпи екскурзии благодарение на това, че съм в Англия, но пък хората не са особено интересни и с голяма обща култура. Винаги разговорите са повърхностни и глуповати. Винаги ако щеш и с хиляди дипломи да си си подценен и не можеш да се сравняваш с техните, които между другото може и да са без дипломи и заемат хубави позиции за хубави пари.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
