Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не мога да ти дам съвет но по написаното си личи, че си умен и стойностен човек.

8.   Колега, ако нямаш лични котви тук, не се замисляй много. Тук няма да се оправат нещата преди да се пенсионираш, както и дълго след това. Не забравяй и агррсивната медийна кампания срещу медицинските лица.

9.   Авторе, аз съм стоматолог и сериозно обмислям да напусна държавата.

10.   С две ръце за емиграция - Емигрирай по-бързо от България, проблемът не е в теб. Не се ценят младите кадри в татковината ни. И аз съм лекар и съм в чужбина и познавам много колеги, които емигрираха. Развитието и отношението са на светлинни години.

11.   Бягай през глава, но не в Англия. Аз едно време на твоите години исках да емигрирам, но така се стекоха обстоятелствата, че не стана. И цял живот съжалявам. Не казвам, че в чужбина е цвете, но със сигурност е по-добре от бг-то в повечето отношения.

12.   Тези, които го съветвате да емигрира дали прочетохте добре темата? Човекът е на 35г. НА 35 ГОДИНИ! Кога ще емигрира, намери хубава работа, среда и жена за съпруга? Кога ще има деца и семейство. Тук май повечето пишещи са деца или някакви неориентирани младежи. Давате ли си сметка, че преследвайки пари и кариерно развитие този човек може да се лиши от най-хубавото нещо в живота си, а именно дом, семейство и деца.
Иначе хубавото нещо, е че покрай тази тема се присетих и звъннах на гинеколога си за ежегодния ми преглед. Записах си час в четвъртък. След два дни и то при един от най-добрите гинеколози в България. 120лв. цитонамазка и микробиология.
Авторе за хирурзите не знам как е, но според мен първо се ожени и си родете деца, а чак после мисли за емиграция. За някои неща си прав. На мен винаги ми е много мъчно завас лекарите, защото заслужавате най-голямото уважение и заплащане. Но внимавай в мечтата си да помагаш на хората, да не ти се изплъзне личното щастие.
Аз сэм щастлива и доволна в България. От лекарите и здравеопазването също. Като слушам разказите на емигрирали познати за тяхното-ми то ние тук сме си много добре даже.

13.   Разбира се, тази кочина няма оправия.

14.   Абе стар бил, ако не сега кога? Всъщност една съседка емигрира чак на 40. И си работи там. Първо беше в Гърция, после в Испания, но и в двете плащали много малко и нямало смисъл. Сега е в Англия от почти 10 години. Ами так по едно време се беше върнала и я гледам работи касиерка, а има висше образование. И пак замина, хем е инженерка, а не лекарка и там сигурно не знам какво работи. Значи има причина да избяга пак. Тук се прибира само да си нагледа апартамента.

И аз съм на твоята възраст, за съжаление нямам такава добра професия като теб и затова си седя тук. Но непрекъснато ходя по различни държави на по 1 седмични екскурзии, за да установя в кои бих се видял да живея и в кои не. Така ако съвсем ми писне поне ще знам между кои да избирам и кои не ми харесват дори само за кратко. Иначе са прави и тези, че ти е време за женени и деца. Успех!

15.   Емигрирай, но първо избери най-много 5 държави и отиди на по няколко дни екскурзии във всяка. Смеси се с местните в някой супермаркет и в градски транспорт. Усети атмосферата и ще знаеш дали би живял с тези хора или не. Не отивай на сляпо като повечето български емигранти. Ти още не си женен и ще отидеш сам, а като си сам е много важно да чувстваш местните като твоята порода хора. От опит ти го казвам. Ако заминеш с роднини, гадже или жена е съвсем друго.

16.   До номер 12. Шматка, кажи на мъжа ти да ти спре нета, че се излагаш. Тва не ти е бг мама.

17.   Абе номер 12, ами точно защото вече е на 35, в България досега не е успял да си намери жена за сериозна връзка толкова години, а дали ще успее занапред като си остане на същото място, а, как мислиш?
Авторе, не виждам защо изобщо го мислиш, сериозно. Избирай умно държавата обаче, да не се набуташ в някоя кочина като Англия или Испания. Дори не е нужно да учиш и знаеш предварително езика на държавата, вече знаеш английски и ще се оправиш с него в началото. Другият език на място се учи, не си давай парите за глупости.
Аз съм в Дания и имам познати лекари и медицински сестри, ако се интересуваш от емиграция насам, мога да помогна със съвети и препоръки от-до. За медицински сестри и болногледачи по старческите домове дори махнаха изискването за сертификат по датски Б1 ниво, на място на интервюто те тестват дали се оправяш или не, а курсовете по език са безплатни.

18.   Всъщност идеята на имиграцията не е само да си осигуриш сегашното съществуване. Разликата с тези, които остават в БГ идва от 3 основни неща 1. Шанс за децата, даже и да нямаш такива в момента. 2. Шанс за нормално съществуване когато няма да можеш да работиш. 3. Шанс да бъдеш лекуван качествено ако имаш такава нужда. Засега Бг прилича на близкоизточна държава по степен на корупция. Това нещо няма да се оправи скоро.

19.   Kъм 12. 35 е добра възраст за емиграция. Образование, опит и никакви особени очаквания. Човекът стои на земята твърдо

20.   12, някои и на 50 емигрират и пак се реализират добре.

21.   Във Франция лекарите са кът, тук съм от 92 и нещата вървят надолу. Трудно им е да завършат, а да знаеш само колко нескопосани има и само пара̀та гледат. Некадърни, но важни, понеже и на тях се радва горкия, зарязан отвсякъде, пациент.
Днес даже чух по радиото, че отваряли широко врати на чуждоезични лекари, най-накрая си извадиха щраусовите глави от пясъка.
Знай, че се търсят всякакви специалисти, но ще те подложат на приравнителен изпит - след 1ви курс тук държат изпит, при който 98% отпадат и отиват да повтарят 1ви курс, ти ще го държиш барабар със зайците, ще се справиш!
Другото за знаене е, че тук е абсолютна пустош откъм лекари по малките населени места. Аз съм живяла на място, където като се пенсионира единствения лекар, нямаше кой да го замести (става дума за място с няколко хиляди жители все пак)! Направо трагедия! Биеш километри до съседния, по-голям град.
Всички бягат от медицината, трудоемка и не за всеки.
Имаш пълни шансове тук. Направо хващай самолета и идвай. Предполагам медицинската терминология е интернационална - аз съм преводач от и на пет езика, французите не са добре с чуждите езици. Ти си опресни английския, започни курсове на френски. Заслужава си да опиташ. Успех от една майна!

22.   17 не съм автора, но Дания ми е една в списъка, задължително ще я посетя за да я почувствам за няколко дни поне, да видя харесва ли ми като атмосфера. Знам, че хората са студени, но как са като енергия? Защото аз бях в Чехия и местните ги усещах студени, но като дойде един автобус с датски пенсионери и не знам защо, но тези хора ги почувствах някак близки. Дори наум се пошегувах, че искам да ме вземат с тях и да ме отърват от неприятните чехи и немци.

24.   Авторе, колежка съм ти. Давай да емигрираме заедно.

25.   Номер 22, не ги разбирам тези неща с енергията, кои били студени и кои топли, навсякъде хората са еднакви, има и нормални умни хора, има и идиоти.
От 17

26.   Боли ме сърцето като чета родни лекари да мислят за пари и "реализация". Тръгвайте! Какво чакате! Запада има нужда ТОЧНО от хора като вас. На които да дава пари, защото лекувате за пари.

От Но. 2

27.   До Н26

Ами всеки в крайна сметка очаква в края на месеца да получи възнаграждение за труда си. А на лекарите в милата ни родина то е супер неадекватно и демотивиращо. Вие не мислите ли за пари и реализация или работите за чест и слава?
Оставете мантрата от социализма, че лекарската професия е призвание. Всеки иска да има нормални доходи.

До автора
В разширеното ми семейство има доста лекари. Тези, които са на 50 и работят на няколко места в Бг, може да се каже, че са добре финансово. Имам двама братовчеди-лекари в Англия - ами мислят да се връщат, защото в последните години нещата в английското здравеопазване също не са розови - много извънредни дежурства /дори и да са заплатени/, работят по 60-70 часа в седмицата.

28.   Авторът съм
Благодаря на всички за коментарите. Следя обявите и предложенията за работа в чужбина. Получих дори няколко лични предложения за скандинавски страни. Въпросът е, че предлагат хубави условия, но в наистина малки и доста отдалечени населени места. Ако бях семеен може би бих се възползвал. Но в случая смятам, че чисто в личен план ще е грешка.
Искам да подчертая, че не ме вълнува чак толкова заплатата. В България имам приличен доход, защото получавам пари и от странична дейност, нямаща нищо общо с работата ми. ПРОСТО ИСКАМ ДА РАБОТЯ В НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ, които позволяват развитие и усъвършенстване в професията. Българската здравна система се разпада. Въпрос на време е да започне масово закриване на отделения и цели болници поради тотална липса на персонал. Не ми пречи и тук да си остана, но просто ще си блъскам на едно базово, че дори и доста ниско ниво на каквото са огромната част от българските лекари. Да, има много мързеливи, които си стоят на това положение, но има и много желаещи да се учат и да се трудят, но нямат абсолютно никакъв шанс за това нещо и също остават на нивото на първите... Ето това е много страшно.

29.   До 28:
Защо не потърсиш в по-големите градове? Какви езици владееш?

30.   Авторе, моето “предложение” за помощ е за Копенхаген и района около него.
От номер 17, 22

31.   Авторе, живеех в Скандинавия и идвах да се лекувам в България, прави сметка! Как другите ти предлагат живот във Франция, Англия, Испания- пълна лудост. Здравеопазването се разпада навсякъде, за какво развитие говориш, всичко е подчинено на фармаиндустрията. Всички лекари подчинени, надупчени, никой не е чувал за алтернативна медицина даже. Дълга е темата, ти не само ще работи там, но и ще живееш, живот ли ще е това? Момко, камъкът си тежи на мястото, премести се, ако искаш, както те е посъветвал някой по нагоре в частна болница, но си остани тук, създай семейство и деца, въобще един нормален и добър живот ти пожелавам от сърце! Успех!

32.   Авторе, това е може би най-важното решение в живота ти, и хубаво си пуснал тема да чуеш отзиви, но моля те, не забравяй че не може да очакваш напълно непознати да ти кажат какво да правиш с живота си! Това, което ние можем да направим е да изявим мнение, и то без да те познаваме. Много често такова мнение е изключително неточно, защото ние знаем само, това, което си описал. Ако трябва, обсъди го с твои близки, но просто за да чуеш различни мнения, оттам нататък много внимателно обмисли.
А сега аз ще ти дам мнение - първо, накратко за моя профил (въпреки че не обичам да споделям много лична информация, но за целта ще кажа накратко). Аз съм извършила обратния процес т. е. специалист съм (в друга сфера), и съм се върнала от чужбина в България, семейна съм. Много добре разбирам за проблемите, които засягаш в работния процес НО ти трябва да съпоставиш приоритетите си и да решиш кое всъщност е най-важно!!!!
За мен най-голямото притеснение в твоя случай е че си на 35, несемеен. Правилно си установил, че ако заминеш, теб ще пратят в някое малко населено място, а не в големия космополитен град, поне не като начало. Да, жените имаме биологичен часовник, но и мъжете на 35 не са първа младост, и на теб няма да ти е лесно да намериш съпруга.
Съжалявам че че ти го кажа, но ще ти кажа и нещо неприятно за ушите. Понеже ти си мъж, бъдещата ти потенциална половинка няма да гледа само външния ти вид или професията, ами и това дали имаш жилище и кола, за да може да имате заедно семейство. Както си на 35, например срещаш жена в чужбина на 30, която е местна, отговори ми, тя защо би искала нещо по-сериозно от теб освен секс, като ти нямаш жилище? Може да ти звучи несправедливо, но просто ти загатвам как разсъждават жените, няма значение образовани ли са или не. Отиваш ли ти в страна с по-висок стандарт, жените там искат по-висок стандарт също. Западнячките са по-материалистично настроени от българките. Така. Жените имат едно предимство - ако българка лекар замине за Германия, то тя има много по-големи шансове да срещне мъж, защото е жена. В това естество мъжете са ощетени, мисля че и в други теми беше коментирано. Българки, които имигрират често се омъжват за чужденец, българин за чужденка много рядко.
Докато в България ще е много по-лесно за теб да намериш половинка, не знам защо досега не се е случило, но според мен имаш много повече реален шанс да намериш жена. В чужбина те виждам като реализирал се доктор, доволен от работната среда, но сам като куче. Правилно си се замислил над двете. Защо не пробваш първо активно да търсиш жена в България? Мисля и друго. Сега се фокусираш върху негативите от работа, защото си сам. Ако имаш щастлива връзка с жена, мисля че би гледал по по-различен начин на нещата и тогава приоритетите ти ще си дойдат на мястото.
И както в началото на поста описах, чуваш различни мнения, разсъждаваш и взимаш решение. Аз исках да ти кажа относно жените, нещо, което никой не е споменал в темата. А и рядко някоя жена ще ти го каже това за материалното. Ако беше на 25-30, може би щеше да е малко по-различно при теб т. е. заминаваш, устройваш се за няколко години, взимаш ипотека, срещаш по-млада жена и така. Но както си на по-зряла възраст, така и ще срещнеш по-зряла жена, която пък я притиска биологичния часовник, съответно тя пък ще търси сигурност и стабилност от мъжа и ще има множество изисквания... Едва ли 32-34 годишна немкиня или датчанка ще иска да живее по квартири с наеми и да ти ражда деца. Там пък стои проблема че не искат да раждат. Честно казано, казваш че искаш семейство, а тръгваш да се забавяш с някакви идеи за имиграция тепърва... На мен ми е малко като противоречие. Може би ако не търсиш на всяка цена семейство, тогава по има логика да заминаваш... я първо си изясни кое ти е важно и кое не чак толкова.

33.   Има истина в последния коментар.
Но в твоя полза, Авторе, ще кажа само, че колкото и материалистки да са западнячките, във Франция поне няма мъж на 35 със собствено жилище - масово на Запад теглят кредити за жилище и го изплащат 25-30г. Тоест под наем до около 30г възраст, после кредит до към 55-60г, това е нормата. Имам даже мои много близки приятели, той местен, тя - германка, той 67 набор, тя - 77, той построи къща на кредит 2005г, на 38г. Родиха 3 деца между 2006 и 2011 и се наложи по-голям дом, с две стаи повече и по-голям двор. Продадоха първата къща и вдигнаха втора, по-голяма. Това стана 2015г, а той теглил по-нисък кредит, но за по-дълго време, 30г. Горе-долу до гроб ще го плаща.
Та това, че тук собственици на жилища - бол, си е пълен мит.

от 21

34.   32, големи простотии пишеш! Давайте да отписваме всички мъже/жени, които са по на 35 г. и не са създали свое семейство. Направо предлагам публично да ги линчуваме!
Като гледам и тези, които са се бракували на по 20 години не пращят от щастие. Пълно е с публикации за изневери и разводи.
На колко години човек ще създаде свое семейство е въпрос на много неща - приоритети, цели, късмет. Някой може да се ожени на 40 г. и да е много по-щастлив от друг, който се е омъжил на 20 г. и вече е с развод.
Ние сме хора, мислещи същества, а не предмети!
Къде Авторът на темата ще срещне любовта никой не знае! Може да се случи и утре, може и след 2 години. Може и в България, може в самолета, на път за България, на улицата, в кафето, на някоя спирка, на концерт и пр. Вариантите и възможностите са безброй! Важното е по пътя човек да не губи себе си и да не се съобразява с хорското мнение, защото в повечето случаи е грешно.
В случая повечето ще завидят, че нямат неговото образование и че не са на неговите години. Медицината предлага безброй възможности, независимо дали в България или чужбина. И да замине винаги може да се върне. И да не отиде, и тук може да промени мястото или града.
Животът е пред автора! Успех!

35.   12, хубаво правиш някакви сметки, а я сметни сега като се ожени, родят деца и изчакат да станат на 2-3г - тогава той на колко години ще е? На 40 или 45? И тогава тепърва да заминава и да се установява?

36.   От 32 до 34 - съжалявам, но мисленето ти е твърде наивно и пожелателно. Разбира се че никой не иска да линчува всички 35-годишни. Това че човек не знае къде ще срещне своята половинка е факт. Но ние така или иначе нищо не знаем. Ти знаеш ли какво ще правиш след 5 минути? Не. Но имаш план/идея. Тук говорим за статистически вероятности.
Понеже авторът не е на 20 или 25, а на 35, шансовете му са различни от тези на 25-годишния. Аз смятам че той има по-голям шанс да създаде семейство в България, отколкото в чужбина.
Като жена го усещам че истинския му проблем не е толкова работната среда, както той го описва, а това че няма семейство. Той ако си намери нормална жена в Бг, ще е щастлив, и работата няма толкова да му пречи. Казах че съм живяла в чужбина. И знам за какво става въпрос. Аз лично познавам само един българин женен за чужденка от Западна Европа (и беше около 27 тогава) и множество българки за мъже от
Западна Европа. За това говоря. Не го казвам, за да се подигравам на мъжете или нещо подобно, а го излагам като
факти. Материалната част отново я споделям като факти. Ако
20-годишните мислят само за любов и чувства, то 30-35
годишните прекрасно знаят че семейство с две деца не се
гледа с пеперудки в стомаха.
Аз поне излагам факти на автора, и разбира се, че той ще си
реши сам, но ти му задаваш само
някакви хипотетични срещи в самолета или в кафенето, съжалявам, но нелепо е.
Естествено че вероятността му като 35-годишен доктор да си намери българка в България, е по-голяма от тази да си намери жена в чужбина (за което чисто теоретично и практично ще отнеме поне 2-3 години докато се устрои той там). А и дори някоя да го вземе само с квартира, то те вече ще приближават 40-те и за какви деца говорим? !?
А в България майчинството е две години (но не и в чужбина) като това все повече фирми плащат истинските осигуровки. Като доктор, той може да си намери жена на неговото ниво с добро образование, която ще взима поне 2500 лева заплата (ако са в София разбира се). Това значи че като е по майчинство, само тя ще взима едни 2000 лв докато е по майчинство неговия доход, ще живеят доста прилично за тричленно семейство. После ако искат да имигрират в чужбина с детето. Тази статистическа вероятност е доста по-голяма от другата. Да стиска зъби и да си търси жена първо. Работа винаги ще се намери по-добра.
Това е моето мнение. Имате право да имате своето, няма да споря повече.

37.   Винаги когато се чувстваш недостатъчно оценен някъде, независимо дали във финансово отношение или в друго, е най-добре да си тръгнеш.

38.   32 зависи от чужбината. В Полша или Словакия лесно би намерил жена.

39.   Авторът съм
Благодаря на номер 32 за коментара. Доста неща, които споменаваш са наистина така и на мен са ми известни и именно те също ми минават през акъла. А вече защо на 35 съм сам. Ами така се случи. Преди 2 години прекратих дългогодишна връзка, завършила с голямо разочарование, когато стана ясно, че се готвим да ставаме семейство. Заради лъжи и опит за изнудване с цел прехвърляне на мой имот на вече бившата ми приятелка от страна на родителите и. Явно са ме считали за хаймана, който след време ще изостави дъщеря им. Но каквото било, било.
Може би е трябвало да емигрирам, когато завърших. Но тогава живеех със заблудата, че тук всичко е перфектно. Колегите, които го направиха тогава, вече отдавна са устроени, но заминаха на 24-25-26.

40.   Да, не ми отговаряш конкретно, но явно си се ориентирал - във Франция ще те забият в някое забутано градче или селце; изобщо не се надявай на Париж, Лион, Бордо, Марсилия и т. н.
Тук българите могат да се внедрят ако не им пука от френската запазена марка, а именно лицемерието.
Около мен са близки все чужденци. С тях сме на едно дередже и идеално си пасваме. Има и готини французи, но са кът. Около мен масово се развеждат и са с втори брак, някаква главоломна тенденция в последните години. Докато аз празнувах 20г брак миналата година, всичките изкарани на френска територия.
Но сега хората са озлобени. Животът никъде не е песен.

от 21/33