 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Чувствам се изолирана
преди: 2 месеца, 6 дни, прочетена 694 пъти
Здравейте!
Наскоро започнах работа в Германия. Това е първата ми работа. На 25 години съм и досега учих тук. Проблемът е, че самата работа е много отговорна и ми отнема много време да си свърша нещата и ходя с нежелание вече. Но сякаш работа не е толкова проблем, колкото отношенията ми с колегите или по-скора липсата на такива. Всички са си изградили някакви отношения и мен не ме забелязват. Скоро ще направя 1 месец, знам, че ще кажете че е рано и с времето ще се оправят нещата, но не... И в университета така беше, в началото не стане ли, после съвсем няма. Просто германците имат много лошо качество да се правят, че не те забелязват, не знам до колко съзнателно, до колко не. Например днес се бяхме събрали 4 човека на терасата на офиса и една колежка дойде и поздрави всички по именно без мен. И аз естествено как трябва да се почувствам и да ходя да говоря с тях, аз още повече се отдръпвам и те още повече ме мислят за надута или нещо, че не ги харесвам. Просто се дразня, понякога ми идва да им кажа, ехооо и аз съм тук, ако не виждате. Как може такова пренебрежително отношение? ! Аз по принцип не се смея постоянно на тъпите им шеги и не говоря много, по-стеснителна съм, но и те не правят нищо да те интегрират, че да се чувстваш като нормален човек и когато се опитвам да взема участие в някой малоумен разговор, те се правят че не са ме чули или изглежда нетактично, че съм казала там нещо по средата на разговора, приемат го като намеса в личните им работи. Това много почна да ми тежи и сама започнах да ги избягвам, но знам че така става по-зле. Някой да има подобен опит и идеи? Сигурно проблемът е в мен, но и те не са никак лесни. Аз например като дойде някой нов човек винаги го питам някакви неща, опитвам се да го интегрирам, да говоря на теми така че и той да вземе участие. Пък те са толкова несъобразителни, че нямам думи. Знам, че няма да се променят и тази работа ми трябва, не мога да я сменям още. Поне една година искам да остана. Благодаря на коментиралите!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 5 дни hash: bf5f98b705 |
|
1. Ами отишла си при един от най-противтие народи в Европа. Такива са си. Пробвай в Австрия, там са по-свестни. Е, може бе освен надутите във Виена.
|
| преди: 2 месеца, 5 дни hash: 4c5a16fc52 |
|
2. Защото българите масово имат този проблем. Какви германци, като всичко е толкова умелото вече. Проблемът е в теб българина е надут, нацупен, със самочувствие, надметен и очаква да му постелят червения килим, в университета си имала същия проблем, ами там само германци ли са? Щом този ситуация се повтаря, защо смяташ, че другите са проблем. И аз работя отговорна работа, защо аз нямам този проблем. Няколко български които познавам са с постоянен проблем в работата, игнорирани е да има причина за това. Аз влизам в офиса позитивна, а си имам куп проблеми, шегуваме се постоянно, излизам на обедната почивка и с едната германка си имаме шега, че в д. угия живот ще сме принцеси някъде на плажа, защото на обяд висим на шезлонгите на терасата на офиса, а колегите те понасят жегите. С другата правим общи поръчки и аз все се шегевам, да слага лимит, стига с тези поръчки и въобще позитивното. Немците са толкова толерантни с толкова чужденци, помисли как ти се държиш. Особено тези нацупети, потребални физиотомии и вечно тръшкящи се българи. Едната която познавам е в университета, абсолютно изолирана и ми се тръшка как никой не говори с нея и е сама на почивката. Всякакви са събрани, защо се държат с нея така, държат се, защото индиректно е със самочувствие до небето.
|
| преди: 2 месеца, 5 дни hash: 8e62b4eff1 |
|
3. Живея в друга чужбина, но съм работила и в Германия.
Освен това и досега пътувам по други неща там.
Вярно е, че германците малко по-трудно допускат нови хора около себе си, просто са по-резервирани. Не очаквай от тях да те "коткат" че да те интегрират. Ти се държиш като обидено гадже "не ми обръщат внимание, аз пък ще се дръпна и затворя повече".
А и така само показваш, че не желаеш близка комуникация.
Дръж се малко по-отворено пък ти. Като не те поздрави, а всички останали да, ти пък викни "ехооо, здравей" с усмивка.
В доста голям екип за отрицателно време се сближих с повечето, не да ставаме приятели, но колеги с добра комуникация в ежедневието на работа.
Сами започнаха да ме канят на празненства, дори на лични празници, на бар, до съседни градове било за празник, било за някое представление.
Но не съм се затваряла сърдита когато в началото са минавали покрай мен с онзи поглед, с който те проучват дали си струва въобще да ти говорят дори. Ако ти си отворена към тях и те ще са.
Не съм някоя нагаждачка, например в началото не знаех, че за тях е нормално да се оригват след ядене. Имахме нещо като столова за обедна почивка, една от шефките така звучно се оригна, че се стреснах и подскочих. Устата ми често е по-бърза от мисълта, та веднага я резнах да ходи да се оригва на друго място и директно и казах, че е простачка.
Тя и всички останали се смяха. После в едно от излизанията ни тя ми каза, че тогава съм спечелила уважението и защото съм показала, че не съм нагаждачка и няма да и бутна в гръб кофти номера.
Случвало се е като питам напълно непознати за улица/сграда, да се отбиват от техният си път за да ме придружат до мястото, това и пеша и с коли са карали пред мен за да покажат.
С две думи: дръж се нормално, човешки, колегиално.
Не са ти гаджета, не са мама, не са ти и приятели все още.
И ще ти кажа и друго, живея в Испания. Тук хората са много отворени, приказливи т. н Ако влезеш в бар, ще те заговорят все едно се познавате цял живот. На работа ще са като приятели от детство.
Но това е от лицемерните нации!!! Както ти се усмихват, прегръщат и техният поздрав с две целувки, ей така ще ти го хакнат в гръб ако имат полза или просто за спорта.
|
| преди: 2 месеца, 5 дни hash: 2ffca709c0 |
|
4. Слагай пердето и се научаваш да си преследваш крайната цел, а тя за момента е трупане на стаж и средства.
Още си много млада, но те съветвам да се информираш от всичко случващо се по света, от всякакви теми и така да осъзнаеш напълно че живеем в един несправедлив свят на класи, на привилегировани и непривилеровани места по света и тн. Никога няма да промениш другите, винаги ще трябва да се адаптираш към средата, в която живееш.
Много неща играят в твоята ситуация, ама изобщо няма да го коментирам, защото на теб не са то важни за големите цели в живота. Само накратко, да, свързани са с дискриминация. Ама теб това изобщо не те касае. Германия има закони и там имаш възможност да изкарваш пари! Колкото германците. Така че слагаш пердето и работиш.
Като минат няколко годинки, вече че имаш лукса да избираш работно място, вече че имаш и повече опит с живота, не само с работата, и може и да си съумяла вече как да 'флиртуваш' с местните, така че да те харесват. Само като идея, сещам се за нещо, което евентуално би сработило, въпреки че не мисля че си заслужава пилеенето на енергията ти. Подкупвай ги с домашно приготвени вкусотии, които си изпекла уикенда. Постепенно ще свикнат на чужденката. Ще ти се радват на кексовете и баниците.
Не им се натрапвай, просто схвани как е манталитета на немците, аз лично не знам, не съм общувала много с немци. Предполагам просто бъди вежлива, но не прекалено, за да не е изкуствено и не се опитвай да изглеждаш като нуждаеща се от внимание. Гледай себе си. Както казах, храната е според мен нещото, което може да го подкупи. Всички народи според мен се впечатляват от вкусно приготвена храна. Ако не ти се занимава, просто слагай пердето и да не ти пука.
Също така, на работа се ходи, за да се работи, а не за да си правите забавно. Добрите сприятелени екипи са бонус и лукс, които не се случват винаги. И ако се случват, е вече като ти самият като личност си се изградил, и можеш да привлечеш желание на другия, да общува с теб.
Ти в момента разсъждаваш като ученичка, което е и нормално, защото тъкмо си завършила. Съветвам те да отместиш фокуса си върху големите цели на живота, вместо временните.
Защото днес е тоя колега, утре е друг. Няма никакво значение това нещо за големия план на живота ти. Трупай средства и опит, за да си компетентен кадър и по-натам ще дойде и удовлетворението, и след някоя и друга година ще имаш лукса да избираш благоприятна работна среда. Като развиеш личността си, ще имаш и възможност да общуваш по-добре с чужденците, защото ще познаваш човешката психика по-добре.
И знай, в повечето случаи всичко са интереси. Неприятно е, но никой от тези хора няма интерес да те приобщава, при такъв имиграционен проблем в страната им. А там се взимат пари. Единственото им оръжие е да те поразяват психически, защото страната им има законова политика, която защитава теб. Ти ако не напуснеш доброволно, те гък не могат да ти кажат. Не е като в България. Тоест не могат да те уволнят.
Така че взимай си заплатата, трупай опит, и никой не е казал че там ще работиш до живот. Стой една година тогава, но не ти е гарантирано че на следващото място ще се чувстваш по същия начин, което най-вероятно че е така, защото това е тип проблем свързан с дискриминация, нищо друго.
Мисли мащабно. Трупайки професионален опит, ти се отварят врати за цяла Европа. Ако не ти харесва, след година-две ще се преместиш в друга европейска стрна. Но за това нещо ти трябват средства. Без пари не става! Така е животът за съжаление, понякога се налага да се търпят някои неща, които не са толкова важни за по-голямата цел.
Едно уточнение, не всичко се търпи, има неща, които не трябва да се търпят. Но в твоя случай го виждам като нужна пречка за твоето личностно израстване, да станеш по-корава и да не се влияеш от хорското мнение. В случая то е с дискриминационен характер, но донякъде ги разбирам, за това че реално страната им е завладяна от чужди народи. Но ти не си виновна за икономичните проблеми в световен мащаб, нали? Затова, дреме ти! Проблемът е техен, не твой. Не се поставяй в ситуации, в които се опитваш да им се харесаш. Общувай относно професионални неща с тях, питай ги въпроси по работа, поздравявай, една учтивост и дотам. Даже мисля че немците не харесват престорена любезност, така че много повече ще оценят един искрен поздрав без много подмазвания и прочие. След време може пък и да почнат да те харесват като ти свикнат. Това е моето мнение. Не им се оставяй, и поздравления за завършването, все още не осъзнаваш, но си поставила една солидна основа за живота си, не се събаряй заради по-привилигерованите от теб :)
|
| преди: 2 месеца, 5 дни hash: 7f243cbf20 |
|
5. 3. А защо трябва да я унижиш пред всички, че се оригнала. Представи си, че е без да иска. Ще оправяш света ли, какво, пък и си я обидила, ако въобще е вярно. В такива случай коментар не се прави и не се кефиш типично по български, че са иэсе присмяли.
|
...
| преди: 2 месеца, 4 дни hash: cdaed967ac |
|
7. Ако решиш да сменяш фирмата един ден, моля те просто да заобиколиш Франция.
Изядоха ме с парцалите и от три поредни работни места ме режат и изхвърлят разни лицемерни злобарки, абсолютна отврат, долна нагаждаческа злобна сган.
Създадох си еднолична фирма, сама съм си шеф и вече няма прости и злобни физиономии около мен.
И аз съм с френска диплома, но трябваше да премина през куп гадости, защото са лицемерни и злобни.
Желая ти успех с тез студени животни
|
| преди: 2 месеца, 3 дни hash: f211da26fd |
|
8. От авторката до номер 1, завърших бакалавърската си степен в Германия, а магистърската си в Австрия. Много исках да остана в Австрия, макар че и австрийците са особени, но там пък друг проблем заради липсата на стаж по специалността, която току-що завърших не ме взеха абсолютно никъде няколко месеца и се принудих да се върна в Германия, макар че хич не ми се щеше, но трябва просто нещо да работя вече и все отнякъде да започна. Обмислям евентуално връщане в Австрия след 1-2 години, но кой знае дотогава какво ще стане, може и в България да се върна накрая.
До номер две, ами много се радвам за теб. Аз не мога да бъда усмихната 24/7, а и не е нужно, но и в университета и на двете места бях единствената чужденка, колкото и да не ти се вярва. И тук не говорим за самочувствие, говорим за нормални отношения.
До номер 3, да, обидно ми е такова отношение. Защото аз посветих почти 7 години от живота си да уча всичко на немски и толкова нерви изхабих да се интегрирам и всичко и никак не ми е било лесно досега и продължава да ми е адски трудно всичко, заслужавам поне нормално колегиално отношение.
До номер 4, благодаря много за коментара.
Номер 7, благодаря за съвета, важното е че все пак си успяла. Успех и на теб занапред!
|
| преди: 2 месеца, 3 дни hash: fa5f2a0dd5 |
|
9. Виж, западняците са тежки гемии по принцип. Изключения са белгийци и каталунци. Но немци и французи са студени, недружелюбни, лицемери.
Не си струва да се прибираш заради тях, честно.
Моята най-добра приятелка е унгарка. Факт.
Просто никъде няма лесно.
Опитай просто да не стоиш встрани, тягостно се очертава.
На мен все нещо ми злобееха за образование, култура, дори външен вид ако щеш. Но аз не си поплювам, не мога да се преструвам и така.
Всеки си намира майстора така както и всеки си намира мястото.
Желая ти хич да ме им се вързваш на тез шваби.
от 7
|
| преди: 2 месеца, 3 дни hash: bf5f98b705 |
|
10. Добре, че не учих немски. Труден е а като чета полза нулева. Дали скандинавците няма повече да се зарадват ако им научим езиците, въпреки, че там всички разбират и говорят и английски?
|
| преди: 2 месеца, 2 дни hash: 8e62b4eff1 |
|
11. Авторке (8) каквото и да си направила сама за себе си, е било за теб. Никой няма да ти "благодари" за това, защото заслужаваш както казваш.
За толкова години би трябвало да познаваш техният манталитет.
Ще трябва пак сама да си спечелиш своето място сред тях. Ако смениш после с друга работа--ами наново, същото е.
Не се дръж като обидена, така само отблъсква повече защото те пък си мислят, че не искаш близък контакт.
|
...
| преди: 2 месеца, 2 дни hash: bf5f98b705 |
|
12. Хората работещи в офиси в Западните държави са като цяло по-тесногръди и си падат расисти. В Западна държава се ходи само ако работиш в университет на академична длъжност или в сферата на изкуствата, защото в тези две среди хората са по-възпитани и като цяло по-либерални и по-малко расисти.
Не знам защо очакваш някаква си Инге завършила техния вариант на УНСС да е нещо повече от селските пръчки, завършили УНСС? Просто те са по-затворени и ще те изолират по същия селски начин. Защото са на нивото на нашите от УНСС - учили някоя простотия и работещи като канцеларски плъхчета в офис.
Смени си средата. В БГ офисите наистина по-лесно може да те приобщят, обаче пак се делят на групички и е токсично, а ти в случая си чужденката.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
