Отчаяна съм от живота..... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72589)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16034)
 Секс и интимност (9056)
 Тинейджърски (17131)
 Семейство (3300)
 Здраве (5958)
 Спорт и красота (3191)
 На работното място (1248)
 Образование (3729)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (759)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1165)
 Други (9488)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от В чужбина

Отчаяна съм от живота.....
преди: 5 години, 9 дни, прочетена 5961 пъти
Можеби моята история няма да се понрави на някои от вас истината е че неискам укори само подкрепа от хора минали по този път.

И така.... години наред живота ми беше, и все още е ужасен и немога да се проборя с това. Живея в чужбина и не ми е лесно. Всеки път когато се прибера в България имам желание да остана. И тогава идват проблемите- търся работа и не намирам или просто там където има свободно място е вече заето от еди кой си братовчед на шефа и т. н. Става дума за София там където живеех преди да замина. Толкова е трудно да искаш и да неможеш.... връщам се отново и отново в чужбина и времето спира. Работа и само работа немога да се видя дори с мъжа си. На 28 години съм и живота ми свърши преди 7 години когато напуснах България. Тук хората са различни и не уважават много чужденците, големи са расисти. Майка ми и баща ми са без работа в момента въпреки ча са в София. Пращам им пари за да могат да живеят.

Понякога ми се иска да отида и за се хвърля в морето и да приключа с всичко това. Отчаяна съм живее ми се, но немога по начина по който искам. Уморих се да търся работа и трябва да си остана тук където никой незнае думата Уважение. Трудно е и трябва да съм силна но незнам докога...

Съжелявам ако съм отегчила някои от вас просто исках да споделя мислите си. Нали храта казват-"Споделената мъка е наполовин мъка".

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 дни
hash: d1e0743aad
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   То навсякъде е така - работа всеки ден, и парите все не стигат... Ако се чувстваш изолирана, събери се с другите българи там където си. Поляци, руснаци, чехи, всеки си живее най-вече в своята среда. Като се виждаш всеки ден с българи, ще имаш усещането като че си у дома.

 
  ...
преди: 5 години, 8 дни
hash: 122eaac7cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

2.   Аз бях в подобна ситуация преди много много години. Не бях женен, нямах дори приятелка. Нямахме дори собствено жилище и имах нужда от пари. Отидох да работя в чужбина за да изкарам нужните пари и с ясното намерение да се прибера в България, когато постигна целта си. Оказа се че ще ми отнеме повече време от колкото очаквах със всичките разходи които имах. Деня ми се свеждаше до ходене на работа и спане - работех от сутрин до вечер - без социални контакти. Културата е различна, храната различна - чувствах се напълно изолиран от позната обстаовка. Не съм имал проблеми с разсизъм и неуважение - даже напртови - главно заради държавата в която съм, но мислех постоянно за връщане в България и колко мизерно се чувствам в чужда страна. В едим момент се усетих че основната причина за да се чувствам толкова зле е това че си повтарях по 100 пъти на ден колко е непозната и неприсъща за мен обстановката и колко по добре щях да съм ако съм в България.

Реших да се опитам изцяло да си променя мирогледа - казах си че просто трябва да опозная културата и хората и да направя опит да се почувствам като у дома си. Не беше лесно и бързо - отне ми 2-3 години. Вече живея тук 18 години и се чувствам "по-вкъщи" от всякъде другаде. Запознах се със жената която ми стана в последствие съпруга, дойде ред и на деца и т. н. Най-важното видях че мога да си наглася живота така както искам, да правя неща които ми доставят удоволствие и да имам стандарт на живот, за който никога не бих си мечтак ако се бях върнал в България. Вярно че това не е универсално и в различните страни има различни особености (расизма за който говориш - ще предположа че става дума за Франция или Германия), но човек може да си намери среда на всякъде ако спре непрекъснато да прави паралели.

Ако си повтяреш всеки ден - сега ако бях в България, щях да си пия кафе с приятелите на сладки приказаки, а тук трябва по цял ден да опъвам каиша - естествено ще се чувстваш мизерно. Просто намери неща които да запълват празнината, която си мислиш че имаш - семейство, хоби, занимания. Отношението на останалата част от местното общество няма как да промениш лесно - просто трабва да свикнеш и да не забелязваш и да не оставяш да те тормози. Българи има навсякъде по света - сигурен съм че където си, не сте вие единствените - просто си създай нужната среда. Помисли също че има и други страни по света където човек може да се устрои, особено ако ползваш популярен език като английски например.

7 години е прекалено дълго време да се чувстваш мизерно и предпогалам че се дължи на това че се фокусираш върху това как се чувстваш а не какво да направиш за да го промениш. България не е рецепта за лично щастите - и там ще намериш хора които се чувстват мизерно - просто ще са други причините.
Най-голямото предимство на умния човек е че може да прави две неща - да променя собствената си среда, а когато е нужно да се нагажда към нещата които не може да промени. Което и от двете да е - ще е по-добре от колкото да седиш в лимбо и да гледаш как времето тече докато се чувстваш мизерно. Едно друго предимство на това че си изложена на друга култура е това че ти си този който решава каква част да приеме от нея и каква да запази от собствената си, така че да имаш най-добрто от двата свята. Нещо, което хора прекарали целия си живот на едно място няма никога да разберат. Така че ползвай нещата в твоя полза или както поговорката гласи: Ако живота ти поднесе лимони - направи си лимонада! :-) Успех и не се отчайвай - просто се вземи в ръце.

 
  ...
преди: 5 години, 7 дни
hash: e545381c73
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Много е прав номер 2.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 дни
hash: 5588280833
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   От Авторката-
Благодаря за коментарите 1 и 2. Определено ми дадохте сили да продължа. Номер 2 радвам се за теб че си успял да се ориентираш и да уредиш живота си. Ще се опитам да бъда кото теб и да гледам по-оптимистично на нещата. Виждам че и ти си бил като мен- цял ден работа и само малко часове почивка. Вярно е че винаги сравнявам тук и там но е време да спра с това.
Още веднъж благодаря че ми помогнахте да разбера какво става с мен :):);)

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 54fa72ce73
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Здравей :-) Аз самата се въртя в този омагьосан кръг няколко години и останах потресена колко точно си описала всичко, което чувствам! Аз също не знам как да продължа, защото не можеш да се бориш с предразсъдъците на хората :-( Колкото и умен, работлив, способен и приветлив да бъдеш не можеш да ги убедиш, че си точно толкова човек колкото и те, ти винаги си аутсайдер. Дълго време живях с илюзията, че това може да бъде променено, но уви! Когато съм в България край родители, близки и дори съседи се чувствам страхотно - всички говорят с мен като с равен човек и ми става още по-болно когато трябва да се върна тук. Знам, че дори да бях в бг също щях да имам проблеми, но... някак там на родна почва знам коя съм и колко струвам, а тук виждам че няма да бъда оценена според заслуги :-( и на теб и на себе си пожелавам сила да намерим пътя си

 
  ...


...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: e97c2d79fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Никога не съм живяла в чужбина. Нямам представа как се чувствате наистина. Може да прозвучи тъпо, но се радвайте, че сте там. Аз така искам да замина малко навън и да поработя. Не завиждам, а просто изразявам мнението си.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: d8e1da2c40
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Много ти съчувствам, доста приятели имам в чужбина и повечето са като теб. Работят, работят и пак работят и всички ги гледат от високо. Лично аз не бих си го причинила, ама да знаеш и тук не е лесно. Да, вярно, вечер се прибираш при близките си хора, в събота имаш възможност да излезеш с приятели и т. н., но пък от друга страна заплатите са толкова обидно ниски, че не е за разправяне! Не ме питай как се живее с 400 лева! А както и сама си забелязала има и по-добра работа с по-висока заплата, ама тя не е за такива като нас, а за братовчедката, лелята, сестрата на... с други думи, ако имаш връзки е лесно, ама ако нямаш ще работиш като продавачка за 300-400 лева нищо, че си с два езика и висше. Какво да правиш. Никъде не е лесно и всеки сам си избира, аз за сега съм тук и се боря с живота, ама не се знае до кога. Като ми писне много, като нищо ще си хвана багажа и ще тръгна на запад, ама като знам, че и там няма да е по-добре... единственото хубаво е, че там ти плащат нормално и можеш да помагаш на родителите си, че сега това е невъзможно. За мой късмет те са още млади и работят, ама като се пенсионират с тая моя заплата и с тия пенсии, просто не ми се мисли как ще е.

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 9ea931a9c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   И аз се чувствам така и те разбирам напълно. Не знам как се излиза от такава ситуация. И аз търся изход, но реших да пиша за подкрепа.
Бъди силна, защото нямаш друг избор.

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: e7f09fee39
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Здравей! =))
Първо, моля те... главата нагоре и с големи крачки напред!!! Това е живота...

Знам, едва на 18 години съм, питаш се - пф, к`ъв е тоз`, какво знае за живота... да ти кажа, разсъждавам като 60 - годишен.
Животът е гаден, не съм видял нищо от него, но това, което съм разбрал до момента е ужасно, а ЗНАМ, че има още много ужасяващи неща в него.

Мога да твърдя, че НЯМА как да не ти е ужасно гадно и тъпо някъде другаде... та ти променяш средата, в която си отрастнала и живяла, хората, които обичаш ги няма и всичко е ново. Опитай се да опознаеш света и да живееш с мисълта, че всичко ще се оправи с времето (а то и ще стане).

Просто трябва ВРЕМЕ!
Аз веднъж ходих до Шумен за седмица... попринцип никога не съм се отделял от родителите си и това беше първия път, когато отидох за повече от 1 ден някъде без родителите си. Ами, да ти кажа, първите няколко дни се чувствах ужасно конфузно и тъпо, чувствах носталгия, въпреки че бях в България, идеше ми да рева, дори не можех да повярвам, че ми се случва (а съм момче, все пак! ), но след 3-тия ден, свикнах с хората, в които живях и започнах да се чувствам като вкъщи. Когато дойде време да си тръгвам - не исках, толкова много обикнах тия хора... и когато се прибрах вкъщи, имах носталгия към хората от Шумен, мда...

И ДАААА, знам, че говорим за разстояние близо 60 км., напълно си права, че при теб говорим в... хиляди километри... но когато намериш други българи, те са допълнителен стимул за продължаване.

От теб се изисква ПРОДЪЛЖАВАНЕ!!! Недей НИКОГА, ама НИКОГА да мислиш за самоубийство, това е най - ужасяващия грях в света... не би ли ти било интересно да разбереш какво следва??? Аз съм сигурен, че следва успех!!! И знаеш ли защо... защото си СИЛНА жена и това, че си успяла да отидеш в друга държава... направо ти правя ЕВАЛА! Трябва да си ЩАСТЛИВА, че си далеч от интригите в България! И да, както казах, животът е труден... без гръмотевици няма как да живее природата, а природата си ти... аз... хората... ние сме природа! Без буря не можем да живеем, както не може да кажем на бялото - черно.



И искам да го ЗАПОМНИШ това нещо:
Че ВИНАГИ, ама ВИНАГИ след бурята излиза ДЪГА! Няма начин при теб да не е същото... вярвай, момиче, и знай, че този твой избор е абсолютно правилния! Мисли позитивно на нещата, усмихвай се на живота, ходи на работа с усмивка, лягай си с усмивка, събуждай се с усмивка, слушай положителна музика, мисли позитивно!!! Ако не мислиш позитивно, то 50% от деня ти се разваля! Ако мозъкът види, че емоциите ти варират на Щастие, то и той ще бъде щастлив и ще прати информацията навсякъде из тялото ти... с чаша топъл английски чай - всичко ще се промени, сигурен съм!!!

ВЯРВАМ В ТЕБ! Никога, ама НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! Никога не оставяй коня си в калта!!! Бори се със зъби и нокти, ако трябва и с мигли, но се БОРИ, защото живот без борба е като супа без лъжица...

ВЯРВАМ В ТЕБ и ме очаквай скоро, защото и аз смятам да се впусна в приключението... в тази така тъмна неизвестност, но бих отишъл само, защото знам, че съм пълен със светлина, която ще потуши тъмнината и ще стопли сърцата на всички около мен!!! =))))

 
  ... горе^
преди: 1 година, 10 месеца
hash: 4291a24d83
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

10.   Същото се случва и с мен. Който си стои на сигурничко и уютничко в къщи в България само той не знае каква болка е да си сам в чужбина с избледнели почти забравени цели защо си дошъл преди години. И всичко заради пари. В началото разбира се интересно но после те грабва водовъртежа на ежедневието и единственото за което живееш и което те крепи е отпуската за Коледа или лятото, да се завърнеш там от където избяга в търсене на авантюри или просто заплата която да ти позволи да си платиш елементарните разходи...

Тъжно ми е. Но не е ли тъжно и в България че младите се страхуват да имат деца защото заплатите ако изобщо работят не стигат за един камо ли за повече.

В заключение ще кажа че не бива да живеем за онези дни в които ще сме много щастливи без проблеми и с много пари. Такива дни не идват защото човека е устроен винаги да се притеснява и иска още и все да може да е по-добре. Не... щастие има във всеки един ден. Доказано е в усмивките ни от хубавите спомени поглеждайки назад макар ситуацията тогава да не ни е изглеждала толкова специална.

Специално на авторката вих искала да кажа радвай се че поне имаш съпруга си на който дори и да виждаш рядко можеш да разчиташ за един или друг вид подкрепа. Аз съм напълно сама защото моя се оказа слабохарактерен и се върна в България а мен остави да се мъча сама. Аз не пожелах да се върна поради причината която ти вече спомена-липсата на работа и пари. и бих те попитала ако все още влизаш в сайта как се разви животът след 3 години от пукането на темата.

Успех

 
  ...

...
преди: 1 година, 10 месеца
hash: 049e9191d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Моята ситуация е по-различна, но усещането за безнадеждност е същото.
Напуснах България, следвайки сърцето си, оставяйки що годе добра работа и възможности за развитие.
Сега работя нещо, което е много под възможностите и образованието ми и не ми харесва. Чувствам, че се провалих.

Няма как да се върна в България...

Не мога, не искам да си представям, че животът ми ще е все такъв или ще става по-зле...

 
  ...
преди: 5 месеца, 24 дни
hash: a54b7f5176
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

12.   Случайно попаднах на темата... Знам, че е стара, но може би на някой ще му е интересна моята гледна точка. Аз винаги съм се определяла като космополитен човек, живяла съм за по няколко месеца на различни места в Европа и смятам да се върна там и да остана! Хората с които се запознах по време на предните си пътувания бяха наистина много мили и отворени... Въпреки, че имах проблеми с това, че съм чужденка, събрах далеч повече щастливи спомени с хора на които не им пукаше от къде съм и каква съм и всъщност наистина се стараеха да ми помогнат да се адаптирам. И не говоря само за приятелското ми обкръжение, но и случайно срещнати по улицата хора, които са ми помагали да намеря мястото което търся или да се ориентирам в метрото...
Съзнавам, че е трудно да живееш далеч от всичко познато. Знам го изключително добре, защото още на 19 бях принудена да живея и работя в страна която не познавам и чийто език едва говоря. Въпреки, че съм плакала из улиците на Виена... там също така бях и много щастлива и винаги ще си спомням този град с носталгия и добри чувства... Не знам. Аз не приемам нещата така териториално като повечето хора. Даже с българи ми е много по-трудно да общувам, защото колкото и да ми е неприятно да призная сме доста затворени и ограничени. Тези, които са в България обожествяват живота навън. Тези които са в чужбина мечтаят да се върнат. Проблемът не е в държавата, а в самите нас. Ако, човек не е щастлив в себе си, няма да е щастлив където и да отиде! Няма да забравя как, когато се връщах от Австрия пътувах с Автобус пълен с възрастни лелки, които се държаха така сякаш са хванали, , Господ за оная работа", а всъщност гледаха възрастни хора... За мен това не е успех! Освен, ако не си супер големия филантроп не виждам как това може да се впише в идеята за щастлив живот. Щастието не може да се измерва в Евро или в друга валута. Щастието не е в това, че си събрал пари да купиш нови маратонки на внуците или си събрал пари за ремонт на колата... В крайна сметка човек може да живее добре и без огромна част от всичките вещи които използва и купува. Когато умрем няма да отнесем притежанията си в гроба и лично аз не смятам, че съществуват райки врати които ще ни бъдат отворени с думите, , Евала, че пропиля живота си, за да осигуриш родителите си или деца! " Няма как да бъдем щастливи докато живеем заради другите. Ако, на мен ми харесва да живея в чужбина това не означава, че на всеки ще му хареса или, че всеки може да го понесе. Хората сме замесени от различно тесто! Имаме различни мечти и цели! Това което е щастие за мен, ще е Ад за друг човек и обратното. И поне аз не виждам нищо лошо в това... Хората сме толкова различни и тъкмо това е най-готиното!
Не може някой да ми твърди, че страда тук, ама, ако отиде в чужбина и там, видиш ли, ще страда. Не виждате ли, че проблема е във вашето радио! Светът, както казах не е гаден! Светът си е такъв какъвто винаги си е бил и грам не му пука за вас. На фона на милионите години живот на тази планета-нашите животи са ендо голямо нищо. Щом искате да бъдете едно голямо и нещастно нищо, това си е ваша работа... Но, можете поне да опитате да сте доволни и позитивни... поне за мъничко! Тогава и животът може би ще стане малко по-лесен!

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 21 дни
hash: c21d2e3ba7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Към авторката много хора се чувстват по същия начин. България и имат същите, че и по-лоши проблеми. Работещите в България през седмицата правят същото вкъщи-работа. Е събота, неделя може да излязат из центъра, мола и т. н. да пият по кафе. По магазините (не да пазарят много) и това е. Това е живота голямата част работещи. Вероятно пък ти си поне добре финансово, което за тук не се отнася.

 
  ...
преди: 5 месеца, 9 дни
hash: e63df222db
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Още по-гадно е когато има българи покрай теб в чужбина и те не отразяват за жив. В моя случай, аз съм студент и има 5 български селски кифли които яко ме игнорират, държат се с мен все едно не сме от една държава.. много е грозно и обидно. Дори съм възмутен от това, че като ме видят навън ме подминават като пътен знак. Явно това се дължи на факта, че в техните очи аз съм смотан, защото съм различен, аз съм рокаджия, те са чалгари, аз предпочитам да чета книги да обогатявам речника и мирогледа си за света, а те да пият всяка нощ на поредният купон... Доста съм възмутен от това... а все пак сме от една страна.. другите колеги много са задружни и сплотени, изобщо не се делят.. но явно такива са българите(повечето)- с едното голямо его..

 
  ...
преди: 4 месеца, 24 дни
hash: ba4abf1d89
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Незнам как си след 4 години след пускането на темата, но според мен, си постави нянаква цел там. Да научиш езика, да събереш пари и да изкараш някакъв курс, който ще ти даде по-добра работа... Постави си цел и се опитай да я постигнеш. Вложи пари в себе си, за да вървиш напред...
Вероятно си в Западна Европа, където местните се имат за първа ръка хора, а останалите -за втора. Започни да общуваш ако не с българи там, с поляци, словаци, молдовци и пр. -ще се разбирате добре и Е имаш среда.
В България пък има други проблеми... Бори се. Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker