 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Имам шанс и искам да се възползвам!
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3228 пъти
Здравейте :) Момиче на 24 години съм.
След около 3 месеца започвам работа в Англия. Работата е сигурна, парите са добри, условията също. Чакам този шанс от няколко години и претърпях доста разочарования. Тук имам работа, но заплатата не ме удовлетворява. Родителите ми работят в чужбина от няколко години. Доста от приятелите ми също вече са в различни точки на света.
Имам приятел, с който нямам проблем относно заминаването си. Знае, че това ми е мечта и ме подкрепя. А и имаме бъдещи планове. Наясно съм, че не е лесно в чужбина, но и тук не е... няма да изпадам в подробности как съм стигнала до това решение. Решила съм го, борила съм се, получих страхотен шанс. Първият ми договор е за 8 месеца, след което имам отпуск и евентуално удължаване на договора. Спонтанен човек съм и това ще се реши с времето. Но това, което в момента ме терзае е... дали ще мога да свикна? Искам страшно много да ми хареса и да се чувствам добре, а да не изпадам в някакви емоционални дупки. Щастлива съм, че получих работата, желанието ми е огромно, всички ме подкрепят, искам тези 8 месеца да ги използвам максимално и да се чувствам добре в кожата си. Имам нужда и от парите, и от промяната.
По принцип смятам, че съм силен характер, но човек винаги може да се изненада от себе си. Излизала съм и друг път в чужбина, но за кратко. Просто искам съвети за конкретната държава. Ако някой от вас е работил в Англия и се е чувствал добре, нека сподели каква е тайната на силният дух. Много от приятелите ми не се чувстват добре в чужбина. Ясно е, че 8-те месеца ще ги изкарам, но не искам просто да бутам и да броя дните. Искам наистина да се чувствам добре. Знам, че всичко зависи от мен и от настройката ми. Все пак всякакви съвети и мнения ще са ми от полза. Благодаря предварително на всички!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 0ecbff330a |
|
1. Всичко зависи от теб самата, не виждам смисъл в историяте ти тук, не виждам и да имаш някакъв проблем.
По принцип само можеш да научиш нови неща при такова едно излизане. Не пишеш за съществото на работата си, но ако си на полето или на поточна линия във фабрика... честито!
Сестра ми се хвана на хорото и вече 5 г. е на поточната линия. Работи за минимална заплата (някъде 5. 75 паунда на час), животът е скъп, наемите големи, работи при минусуви температури в халето (с хранителни продукти), не е спестила нищо - живее от ръката в устата, не знае езика, няма контакт с местните... живее в една къща само с българи, гледат бг. телевизия и не са се интегрирали изобщо. Нямат пари за нищо, освен наем, сметки, храна, не излизат (нямат пари), нямат кола, нямат нищо практически, а уж големите пари щяха да печатат.
Сега съжалява, но отдавна е скъсала с приятели и познати в България. Имаше хубава работа в София, навремето ? плащаха към 800 лв. % от печалбата. Днес щеше да взима сигурно над 1200 лв., да е направила кариера, да има мъж, деца, семейство, а тя вече 5 г. кибичи в Кралството без всякаква концепция за живота.
Наскоро бях в София, около работата ?, където имаше бунища, цигании преди - сега е приветливо, красиво, пълно с кафета, с усмихнати хора - сякаш си във Виена, не в София и вместо сестра ми да ходи наперена, в красивия си нов костюм, с фризираната си дълга черна коса из новите и лъскави софийски улици, да излиза, да се радва на живота, да бъде ухажвана, уважавана и със самочувствие... тя е на поточната линия, състарена, неподдържана и тъжна... англичаните ? се подиграват по улиците (поредния нежелан емигрант), не може да каже и две думи, срам я е да отиде на лекар, да живее нормален социален живот. Не, че има пари за това...
Успех
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 0960959495 |
|
2. Това е добра възможност, пожелавам и успех. Не зная кава работа ще започваш, но със сигурност ще изкарваш достатъчно за да живееш добре и спокойно. Аз живея в Англия от няколко години и ми харесва, имам съпруг, дом, работа, живеем нормално, можем да си позволяваме пътувания в чужбина и до България. В началото в трудничко да се свикне с тукашния манталитет, с влажния климат, със стреса, но ако си адаптивна ще се впишеш и ще си уредиш живота :) гледай да научиш езика добре, дръж се с хората със самочувствие, но любезно, тук много държат на маниерите. Успех и всичко най :)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d0c4cc2937 |
|
3. Моят съвет е да се настроиш психически за дългата английска зима, в която дневната светлина е от 8. 30-9. 00 до 15. 30. За слънце може да само да си мечтаеш. Ако има два слънчеви дни за месец е празник. Супер сиво и подтискащо е! Не случайно доста от тукашните са се отдали на алокохолизъм. Българите се приспособяват по добре на юг. Единственото решение е да станеш работохоличка и наистина да изпитваш удовлетворение от работата си. Успех!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 2b4ab8f0f7 |
|
4. Мненията и коментарите, след 10 години като се изхабиш и си на изходното положение. Сега какво? Ще ти кажем че правиш грешка, ти ще казеш ти ли знаеш повече от мене, и ще заминеш. На 24 ти е време за семеиство не за робия.
Очаквам и мнението на висчки останали гурбетчии колко са успели а немат пари да се върнат до България.
Няма весела песен за гурбетчия.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 5082d35c7f |
|
5. В началото ще ти е трудно, особено ако имаш разнообразен социален живот в България. Взаимоотношенията с най-близките ти приятели ще ти липсват най-много. Аз ти препоръчвам да се концентрираш върху работата си в началото докато постепенно си създадеш социална среда. Англия не е далече от България, така че ще може да се прибираш често ако парите не са проблем.
Аз от 11 години съм по чужбина, първо 8 в САЩ и последните 3 в Холандия. Приятелите все още ми липсват, но като ми стане много криво си правя дълъг уикенд в БГ.
Желая ти успех!
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3c2c77e975 |
|
7. Здрасти! Аз в Англия не съм бил, но съм живял вече в три западни държави, за по повече от година, и съм посетил още няколко за по-кратко. Не е винаги весело, но съм доволен от опита си, и за нищо не съжалявам.
Ако имам един общ съвет той е - настрой се да научиш нови неща, настрой се положително, направи си го интересно сама. Не търси непременно сравнение с България. Много хора по чужбина все се оплакват - храната не била като Българската, хората били по-резервирани, не умеели да се веселят. Това не е като в къщи, онова не е... Ами не е, щото не е в къщи.
Търси да опознеаш местната култура, всеки край си има чара, навсякъде има и добри и лоши хора. Има много да се види и научи. Използвай възможността.
Не е лесно да се намерят приятели на ново място. Това, че имаш добра работа е много добре. Там ще имаш контакти. Използвай ги. Човек като работи в едно общество научава много повече, отколкото като турист.
Много емигранти се затварят в български общности и с местните не контактуват реално. Аз това не го харесвам. Въпрос на вкус е, разбира се, но аз лично тързя да опозная местните. Винаги ми е приятно и интерсно да срещна българи, но избягвам затворените емигрантски общности. Аз обикалям света за да го опозная, не защото заплатите са по високи. Е, и последното е плюс, няма да си кривя душата. Добре е като работиш да ти се плаща.
В страни като Англия, на формално и материално ниво живота е лесен, стига да имаш прилична работа. При това положение, останалото зависи от теб.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3681559b53 |
|
8. Здравейте,
Много се радвам когато чуя, че младите хора могат да се уредят по-добре. Тук вече наистина е станало нетърпимо за живот.
Аз не зная каква работа ще работите и къде, но аз лично работех в Лондон в хотели. Не беше лесно наистина, но пък като човек се почуства свободен и с пари, с които поне може да си позволи да живее и да си купува нещата, които не са лукс, а необходимост, а в същото време изпращах и на семейството си, не е чак толкова зле. Намерете си приятели, излизайте и когато Ви налегне носталгията, си помислете за мизерното съществуване тук в родната ни държава. Наистина става по- леко някак.
Пожелавам Ви успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
