Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много труден и гаден въпрос - къде сбърках? И аз съм си го задавала, когато се чувствам безсилна и не мога да се справя с някаква ситуация, свързана с дъщеря ми, която е на 13. На моята дъщеря от много малка съм й набивала в главата, че трябва да ми казва истината, каквато и да е тя и че има винаги решение. Но ние много говорим и тя споделя. Със сигурност ще има нещо, което няма да каже, но за важните неща, които й се случват не бива да лъже. Засега не съм я хващала Мисля, че някъде по пътя доверието между вас се е изгубило и резултатът е този. Лъжите, за които говориш са много сериозни и тя ако знае, че вие ще я подкрепяте безусловно, няма да ви лъже. Ти мислиш, че я подкрепяш, но тя не го чувства така. Сериозен и откровен разговор с нея е единственият начин. Сигурно ще бъдеш изненадана от това, което ще чуеш, но пък доверието ще се възстанови. Най-важното в отношенията с децата е да не се страхуват да споделят с родителите си каквото и да им се случва. А те ще споделят, когато чувстват, че са безусловно обичани, когато са сигурни, че ще получават безусловна подкрепа. Няма човек, който да не греши, но децата трябва да бъдат научени, че лъжата не прикрива всъщност нищо и е много временно решение. Лъжата е симптом, за нея винаги има причина - тръгни оттам, потърсете я заедно и всичко ще се нареди някой ден. Успех!

7.   Според мен грешката ти е че и позволяваш много волности. Тя прави каквото си иска, а като згафи, знае че може да разчита на паричките на мама и да и оправя кашите. Тя вече е голяма, остави я сама да се оправя малко за да оцени това, което си направила за нея. Нека работи, нека сама да си изкарва парите и да си плаща абортите. Според мен е много разглезено момиченце, но не искам да те виня за това. Все пак ти си майка и даваш всичко за децата си, да бъдат добре, но мисля че е време да оставиш дъщеря си малко да види сама какво е живота, колко е трудно всичко. Лошото е че се превръща в лош човек щом лъже майка си така, не си и представям как е с другите хора около нея. Дано се вразуми, пожелавам ви успех, но не забравяй че трябва малко респект!

8.   Аз мисля че не си сбъркала. Ако тя се държи по този начин сигурно е от средата в която е попаднала, но все пак вече е голяма трябва да се грижи за себе си. Проводете сериозен разговор за това как трябва да се държи или просто спрете да и помагате за известно време откъм парични суми и т. н

9.   Забавен разказ! Все пак преди да обвинявате и да се сърдите, опитахте ли с нормален разговор да разберете какъв е проблема? Все пак явно дъщеря ви е умно момиче и е имала някакви причини..
Имам особеното чувство, че сте и се налагали твърде много. Аз лично бих се страхувала да ви споделя нещо, защото вашата реакцията, подозирам, би била плашеща. Така ли е?
Друг е въпросът, ако говорим за патологична лъжкиня, но не ми изглежда такъв случая.
~Линда

10.   Според мен това дете е било презадоволявано и никога не е познало какво значи да вложиш труд и усилия, всичко е сервирано наготово. Нека авторката да си направи труда да преброи на колко места в текста е написано "платих", "дадох", "пак платих", "струваше" и прочее думи, абе, една трета от текста отразява плащания. А дъщерята използвала това, лъгала, живяла си живота. Криво е разбирала майката грижата и обичта - като прощаване на всичко и засипване с пари, определено си личи, че парите са приоритет. И няма нужда от теорията, че парите са много необходими, за да бъде детето образовано и успяло. Нали се убедихте, че не е така? Има нещо гнило в позицията на авторката... личи си липсата на доверителни взаимоотношения. Не че я обвинявам, не е лесно да си майка и то на големи деца. Но... много отдавна са започнали погрешните стъпки и сега нищо не остава, освен да се берат плодовете. Лично аз не мисля, че нещо може да се промени от тук нататък. Децата имат нужда от ЛЮБЯЩА МАЙКА до тях много повече, отколкото от купищата пари. Така мисля аз.

11.   Дъщеря ти не е лъжкиня, просто ти няма доверие, за което не е виновна тя.

12.   Тази история да не е поредната измислена от студента по психология... или от някой почитател на късия разказ. Струва ми се писано от мъж това.


Ако въобще е истина си мисля, че момичето не е получавало обич и топлина от майка си. Липсва доверие между нея и майката, както истинска духовна връзка между майка и дъщеря. Забележете, майката била забелязала, че дъщеря и е бременна, а не дъщерята да и сподели. Влиза във отношения с мъж без переспектива и в последствие прави аборт след аборт!!! и в момента пак е бременна-ужас. Не и се учи и няма интерес към ученето, но записва все пак, за да угоди на майка си, която е амбициозна и студена като човек. Но пък готова да плаща за какво ли не, за да я изкарва постоянно от калта.

Резултата е налице-майката няма връзка с реалните желания и стремежи на дъщерята, а дъщерята пък си има неин живот, който упорито крие от майка си, която я хваща в голяма лъжа... И двете са по своему нещастни, отчуждени една от друга и губещи.

13.   Абе, №4, като как преценявате коя история е измислена и коя не? Такива сериозни познания по психология ли имаш, че си толкова категоричен/а? И кой ще си губи времето тук да пише измислени истории?

14.   До 11. Не съм авторката! Защо смяташ, че дъщерята и няма доверие? Какво е направила майката? Къде според теб е сбъркала? Просто авторката е жимяла живота на децата си, това е нейната грешка, за сметка на нейния. Просто тя не е имала свой живот и Не е егоист- майка. Такова нещо може да се случи на всеки Родител и не я обвинявайте! Аз съм на почти същото положение. Това са деца, които са обгрижвани изцяло и когато вече са пораснали и смяташ, че им е дошъл акъла в главата правят такава простотия, че ми идва да се хвърля от 7-мият етаж.... Така, че по- добре дайте съвет, а не обвинявайте защото не се знае какво ще ви дойде на главата и тогава вие ще потърсите.

15.   Дъщеря Ви, ми се струва разглезена и безотговорна. На никой реално не му се учи, но щом си се зарекъл да направиш нещо, трябва да го свършиш. Твърде много сте я подкрепяли, трябвало е да знае, че ще има някакви последствия при лоши действия от нейна страна. Тя явно си мисли, че ще и се размине и да лъже, защото сте много мека в отношението си с нея.

Аз мога да кажа, че ако съм баща и разбера, че дъщеря ми е забременяла от някакво леке и два пъти си е правила аборт, ще откача. Това за мен е провал като родител и най-вероятно ще трябва да има сериозни последствия за, , детето". А да не говорим какво бих направил на приятеля и.

Не знам какъв съвет сега да Ви дам. Ако беше по-млада, бих Ви казал да я стягате сериозно. За съжаление, тя не се държи като голям човек и може би трябва да си понесе заслуженото и да я скастрите по някакъв начин.

М20

16.   От другата дъщерия.
Здравейте, аз съм по-малката дъщеря на авротката. Искам да разясня още някои неща около историята на нашето семейство.
1. Относно парите. Те не са били най-важното през годините, не са били приоритет. Родителите ни са се ни учили, че това че имаш определени финансови възможности би те улеснило до там, че да не се притесняваш за ежедневните нужди. Финансовата им подкрепа не е единствената, която получаваме от тях.
2. Относно доверието. Никога не сме били лъгани и сме учени и ние да не лъжем. Учени не просто на думи, давани са ни примери че лъжата не е решение на проблема. (Говоря в множествено число, защтото разликата в годините със сестра ми не е голяма и се опитвам да представя отношенията в семейството от страна на дъщерите, така както аз съм я разбрала). "Какъвто и проблем да имате, е по-добре да го споделите. Ние ще ви подкрепим. " - казвано и доказвано е не еднократно през годините и смея да твърдя, че съм го разбрала.
3. Относно очакванията на родителите. Всеки родител познава децата си. Дали са ни възможност да правим своя избор във всеки важен момент от живота ни, подкрепяйки ни не само финансово, но и със съвети, с мнението си, с идеи, които да ни улеснят. Нищо не ни е било налагано, не са ни карали да мислим, че образованието е най-важното, ако ние не го искаме.
Това е, което съм разбрала аз през годините, като дъщеря на наранената майка. Споделям го, за да придобиете малко по-добра представа за възпитанието, което сме получили в семейната си среда.
Най-голямата болка на майка ми в момента, според мен, е отношението което получава, лъжите. Не е имала свръхамбиции за нас, не е била от типа потискащи майки, на които да те е страх да кажеш истината.

17.   Благодаря на всички за коментарите. Имам нужда да видя как изглежда от страни, макар че съм писала много малко за отношенията между нас, защото щеше да стане цял роман. Но все пак ще кажа, че си говорим, споделяме много неща и най-важното е, че парите не са приоритет в нашето семейство, а само средство за улеснение на живота. Ако са приоритет не бих ги давала с лека ръка за децата, а не за себе си. Определено не сме богати. С работа като домашна помошница не се изкарва много, а е и меко казано неприятно да чистиш чуждите тоалетни, ама го правя, защото трябва да живеем, да плащаме сметки, уроци, квартира, а тука е скъпо.
№ 4 ще ти кажа, че изторията е истинска, макар и на мене да не ми се ще да повярвам.
№ 12, не съм студент по психология, а ми се ще да е така. Не съм и мъж, а съм една любяща и отдаваща се на 100% майка и въпреки това нъкъде очевидно съм сбъркала.
Дъщеря ми казва, че я било срам да си каже, че не е могла да си взема изпитите. Излъгала, а после пак, и пак, и отлагала, и се срамувала, докато стигнала до тук. ТОВА НЕ Е СМЕШНО, а и никой не е застрахован. Аз не съм изрод и тя ме обича, а не се страхува от мене. Факт е че предпочете да живее с нас, а не в студентско общежитие го доказва. Не сме я спирали за нищо, а и тя работеше за известно време. Част от парите си ги спести, а с останалото обича да прави подаръци на всички ни. Купи колие за бала на сестра си. Абе обича да зарадва някого, да помогне. Баща и-моят съпруг работи много, като строител. Иска всичко най-добро за семейството, раздава се на макс и много ни обича. Не е дете от проблемно семейство и казва, че затова я е било срам да каже, че е зарязала ученето. Между другото тя и пред приятелите е лъгала, че учи, защото те всички са– някои учат, някои са завършили, а тя се е отказала. Ще спра до тук, защото пак стана дълго. Ще съм благодарна да споделите и други мнения. И критиките и подкрепата ми помагат по някакъв начин. БЛАГОДАРЯ!

18.   След като сте си оправили отношенията защо не я накарате да си довърши ученето - така и така е изгубила доста време, поне да завърши и да си намери нормална работа. Миналото си е минало; който и да е сбъркал не може да се върнете назад. И не че не е проблемно това, което се е случило, но знаете, че има къде къде по-сериозни проблеми. Успех!

19.   Видях темата ти още преди два дни и се замислих защо? Защо едно момиче от грижовно семейство, би лъгало така, че чак да заведе майка си в университета напразно.
Според мен дъщеря ти от нейна гледна точка е права. Ще питаш "но защо". Защото всъщност около нея има само "успешни" хора, който никога не си признават, че и те понякога грешат. Когато човек от малък е отгледан в семейство на "безгрешници" /хора който умело прикриват грешките си/, единственият начин и той да прилича на тях, е да се научи да лъже.
С научаването си да лъже, той си позволява да греши още повече /да прави по големи грешки/, защото съзнанието му показва, че всъщност всяка грешка може да се замаже с лъжа /прикриване/.
Ето там е и твоята грешка като родител, никога не си казала пред детето си, че нещо ти е трудно, че нещо си сгрешила. В нейните очи ти си велика, безгрешна, равна на Ботев и Левски, тя иска да е като теб, но вижда че е невъзможно и единственият изход е да те лъже. Да ти казва, че е като теб, но всъщност да прикрива неуспехите си. С течение на времето и спокойствието, че неуспехите могат да се прикриват, тя си позволява да прави по големи грешки.
Сега ще ме нападнат родолюбците, но ще ти дам пример.
Помисли в нашето българското съзнание Ботев е велик безгрешник, син на заможен учител. Но някой някъде да ти е казвал, че на 17г. Ботев е изключен от училище заради нисък успех, отсъствия и неприемлива компания от младежи /приятели/. Някъде някой да ти е споменал, че напуска за последно Калофер на 19 години и никога повече не се интересува от семейството си /майка, баща, братя/. Във времена на глад той не се е обърнал към заможното си семейство за помощ, само е писал на приятеля си Н. Геров "Паднал съм в такава бедност, освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния”. А някой някъде да ти е казал, че оставя жена си с бебе на 7 дни, без да й каже къде отива и заминава с "Радецки" за България. Или тези неща са правилни!?
Общоприетото мнение, че трябва да си отличник, безгрешник, за да си успешен, тук всъщност издиша. Всички сме хора, дори великите ходят сутрин до тоалетна. Ето това си пропуснала да обясниш на дъщеря си. Че понякога хората грешим и решенията взети от нас или са правилни или не са, това само времето ще покаже. Времето или ще изтъкне нашите грешки напред, и ще бъдем грешници или ще изтъкне нашите правилни решения, и ще бъдем велики.
Дадох ти Ботев за пример, защото съм сигурна че знаеш кой е, в неговия случай времето е изтъкнало правилните му решения и е прикрило грешките му. Макар някога да е грешил, спрямо родители и семейство, той е в българските сърца като великан изпълнен с безгрешност и всеки 2 юни докато стоим прави и слушаме сирените в негова чест, настръхвайки, сърцата ни се изпълват с уважение и възхищение.
Ако Ботьо Петков знаеше, че неговият син, ще бъде велик българин никога нямаше да му се кара и наказва за изключването от училище.
Сега ти, авторке си на мястото на Ботьо Петков и един ден може твоята дъщеря да е една велика българка. Защо не първата жена български президент.
Обичайте децата си, такива каквито са, макар да грешат, те може един ден да са велики българи.

20.   От 10. То аз и не очаквах друго от коментара на авторката. Ако вие осъзнавахте приоритета на парите в живота ви, положението нямаше да е такова. С нищо не се промени вече изказаното ми мнение след вашия коментар и този на дъщеря ви (другата). Направихте ли си труда да преброите на колко места говорите за плащания и пари в толкова кратък текст? Не сте, знам. Защото сте убедена, че няма такъв проблем. Е, нали искахте да видите нещата отстрани, през погледа на непознати хора? Очевидно е, че огромната част от коментарите съвпадат по смисъл, но това не ви устройва. Ние пак "не разбираме" колко е добра, съвестна, щедра дъщеря ви, но злата съдба, случайността, обстоятелствата, те са виновни. Причината да сте в това положение е просто очеизваждаща. Само не и за вас. При това положение, не виждам как ще се промени нещо.

21.   От авторката. №10 или 20 все пак благодаря за злъчния коментар. Не е нужно да броя колко пъти споменавм "платих... ", защото го казвам нарочно. Така искам да споделя, че се чувствувам използвана. Разбира се не е тайна, че се надявам да не е така и да е просто временно лутане на млад човек, но вие едва ли ще го разберете, защото най-вероятно нямате деца. Децата се обичат такива каквито са и ви пожелавам някога да изпитате магията на майчинството или на бащинсвото, ако сте мъж. Отосно това, че не разбирате "Колко е добра щедра и съвестна дъщеря ми, но злата съдба е виновна и така нататък... ", ще ви кажа че не е нужно да го разберете. Просто хората и мат и добри и лоши страни. Злата съдба не ги оправдава, че нараняват близките си, но всеки си има и добри страни и аз смятам, че въпреки всичко трябва да се хванем за доброто в характера на някого, а то доброто не се купува с пари. И въпреки злобните ви коментари съм сигурна, че и вие си имате и много добри страни. И все пак благодаря. Критиката действа отрезвяващо.
№ 19 благодаря за мнението. Ще се замисля, дали не ме смята за голям герой, макар че никога не съм крила грешките си от децата и не съм казвала, че съм успявала винаги и съм безгрешна, но имам едно убеждение. То е, че в живота няма " Не мога, а има не искам". Може да е трудно, но щом нещо е реално осъществимо ще успея. Разбира се не винаги успявам, нали съм човек, но опитвам отново, опитвам и нещо различно, абе давам всичко от себе си. Това обаче е черта от моя характер и съзнавам, че понякога трябва до я карам по-полека. Лъжата обаче ме наранява, но се опитвам да разбера защо се получи така. Ласкаете ме много, като ми давате пример с Ботев и Левски. Те все пак те са най-великите българи, а аз съм само една обикновена жена постоянно бореща се с живота и живееща с идеята, че щом децата и съпруга ми са добре и аз съм добре. Такива майки има много по света. Ще обичам децата ми такива каквито са и дано успеят да покажат най-доброто от себе си. Много съм благодарна за изразеното от вас мнение. Ще помисля доста за това. Благодаря и за куража, който ми вдъхвате, защото имах нужда от него.
Благодаря на всички, че се получи диалог и ми дадохте толкова много теми за размисъл.

22.   От №19 Авторке отчасти не си ме разбрала. Не те сравнявам с Ботев и Левски, казвам ти в очите на дъщеря ти си толкова велика.
Казваш не криеш грешките, но същевременно продължаваш да се бориш до успех в начинанието, е приеми, че някой хора се отказват. "Целта оправдава средствата" и някой хора преценяваме, че не е нужно да се дават такива средства за именно тази цел, докато ти си готова на всичко за целта си.
Защо не приемеш, че образованието не е цел на дъщеря ти а твоя!? Тя е достатъчно голяма, приеми че животът си е нейн, и за грешките който прави ще си е виновна тя и тя ще си плаща масрафа. Ако не я оставиш тя да си плаща масрафа, я учиш, още повече да греши, нали има кой да й поема негативите.
Остави я без издръжка, без жилище, да се полута малко, да се сблъска с истинския живот. казвай "нямам възможност" или "обидена съм ти", при поискване на пари и след няколко месеца ще си седне на дупето. Толкова години я "кърмиш" не ти ли стига на теб и на нея.

23.   Хайде, пак съм 10, 20. Съжалявам, че така възприемаш думите ми. Жена съм и имам задружно семейство, три големи деца, от един и същ баща, съпруга ми, с когото съм заедно от 32 години. И, уверявам те, аз също си имам проблеми. Ядосах се от това, че не възприемаш гледна точка, различна от твоята. Права си, жлъчни са коментарите ми. Работя с деца и млади хора и всеки ден пред очите ми израстват точно такива момичета и момчета, чиито родители от години са в чужбина, презадоволени с пари, но страдащи от липсата на майчина близост и грижа. Виждала съм колко много от тях правят точно това, което прави дъщеря ти, защото така се защитават и това е техният начин да покажат, че и от тях зависи нещо, че са значими. Иде ми да вия от безсилие, ужасно е да си свидетел на това ежедневно. Да, всеки има право на житейски избор според своите ценности, така е, но не мога да възприема парите и материалното благополучие да стоят преди нуждите на детската душа. Може би, защото всеки ден виждам последствията. Не съм искала да те обидя. Но исках да погледнеш отстрани, през очите на страничен непознат човек. Приключвам. Сама казваш, че вече имаш материал за мислене. Дано да ти е от полза.

24.   Не знам на какво сте свидетел ежедневно, но аз тука познавам проституиращи момичета от семейства на може би добри хора, ама те казват, че това е начин да печелят. Е не мисля, че щом ходиш на работа не се интересуваш от детската душа. Вие също не работите за слава, нали? Вземате си заплатата и мислите, че друг може да издържа деца с въздух. Не мога да ги нахраня с мана небесна и не мисля, че трябва да ги зарежем да станат проститутки. Вие защо работите тогава? Останете си в къщи и си решавайте проблемите. Моите деца имат право на житейски избор. Могат да учат могат и да не учат, могат да правят каквото поискат и това че ние ги улесняваме не им пречи. Темата ми беше за лъжата, която не се оправдава с родителската грижа и подкрепа. Да мисля много за проблема, ама той не във финансите, а в това че дъщеря ми 2 години е хранила една илюзия и то забележете, не само пред мен.

Аз подозирах, но не мога да и влизам в личното пространство и да я проверявам в университета. Някои проверяват и това помага. Аз не мисля, че трябва аз да я държа изкъсо, защото вече е голяма, а пък и много пъти е правила и грешни и правилни избори и ние сме я подкрепяли. Щом сте майка трябва да го разбирате, а не акъла ви да е все в парите. Те са само средство за улеснение. И защо смятате че дъщерите ми са били самотни и без родителска грижа?

№22 разбрах, че имате предвид, че може ви така изглеждам в очите на децата, ама просто мисля, че съм обикновен човек. Може би имате право за това, че много години я кърмя, но просто душа не ми дава да я изгоня. Това сигурно е слабост, не знам, но това съм аз по скоро мека мара, отколкото силен човек и децата ми го знаят. А за това че ще съм и обидена дълго време тя го разбра. И да щом не иска да учи, да не учи, ама можеше да го каже от момента в който се отказа, ние щяхме да го приемем. Не сме били свръх амбицирани да са висшисти, на тях просто им се отдава ученето. Знаят по два езика със сертификати и винаги може да почне с преводи или с частни уроци. Сега за момента има такова намерение. Със сигурност имате право, че трябва да не и помагам толкова и да се научи да си поема масрафа. Че живота е труден и не може да прави простотии и после да си делим негативите. Не мога да съм крайна с нея. Просто винаги съм била по-скоро мека, но сега съм истински сърдита и обидена. Нека почне работа, да размисли и ако реши да учи вече няма да е само на наша издръжка. Тя смята да поговори с психолог, за да си обясни сама на себе си какво я кара да лъже така. Не знам. Дано помогне и най сетне да се научи, че лъжата не води до нищо добро. А аз като всички майки ще продължа ги обичам. Благодаря на всички.

25.   Н. 12 съм
"Дъщеря ми казва, че я било срам да си каже, че не е могла да си взема изпитите. Излъгала, а после пак, и пак, и отлагала, и се срамувала, докато стигнала до тук. ТОВА НЕ Е СМЕШНО, а и никой не е застрахован. "
Да, никой не е застрахован и това не е края на света също. Няма нищо смешно, нито пък срамно в това.
Децата на тая възраст още се лутат, не знаят какво да правят(някои). Не е лесно изведнъж да влезат в света на големите. Адаптацията за някои изисква повече време.

Ще Ви разкажа какво стана с моя син като записа да учи графичен дизайн в университета тук(ние живеем в Зап. Европа). Като започнаха октомври изкара някъде до януари. И аз го виждам един такъв умислен и подтиснат и го питам какво става. Той ми каза, че не му допада това и иска се махне. Аз тогава много се притесних и му казах, поне да изкара годината пък после да му мисли. Той обаче ми отговори, че няма да стане, защото бил пропуснал някакви упражнения, които нямало как да навакса и скоро трябвало да си предават работите, а той нищо не бил направил, защото нямал намерение повече да го учи това. С една дума беше решил да напусне. Мъжът ми се притесни, даже писа емейл на курсовия да говори с него и да го насърчи да продължи. Но онзи му отговори, че това е невъзможно за него, защото той бил вече човек над 18г и било нередно да се бърка в личните решения на студентите и отказа. Аз бях като болна тогава, бях разочарована какво ще става от тук нататък. Но в края на краищата не можеш да накараш някой на сила да учи нещо като не иска.

После си стоя 2 год в къщи като още се луташе и не беше решил какво да прави с живота си. През това време изкара едни курсове за лично осъвършенствуване свързани със адаптацията на младите към реалния живот така да се каже, които му бяха много полезни-за физическа и психологическа подготовка. Така той излезе от черупката си-разкрепости се, освободи се някак, надви несигурността си, доби самочувствие, увереност и сигурност за нещата които прави, запозна се с хора. Записа се в една програма да учи бизнес администрация, като в същото време и го приеха с конкурс за работа в местната община. Избраха го за ръководител на проекти за млади хора към една доброволна организация. Има активен социален живот-излиза редовно с приятели. Сега на 1-ви дек. ще се изнася от нас-иска да бъде независим и самостоятелен. Ще живее с приятели и т. н. Общо взето взима си живота вече в ръцете.

Какво се случи с едно друго момче, което уж беше отличен ученик. Записа и замина да учи нещо в уни в един друг голям град. Учи го 2 год, после го заряза, после една година нищо не е учил, зато се е чудил какво да прави. После записа право, учи една год. , след което и него остави. Така 4 год лутане. Сега е пак тук в нашия град-бил записал пак право, пак първа год, защо не са му признали ученето от там нямам идея.... Ето какво става понякога. Мислим си едно, после се оказва друго-че не е най-доброто това. Ето това са реални случки от живота.

Разказвам ти всичко това, за да не си помислите, че подобни неща се случват само на вашата дъщеря. На нея лично може въобще да не и се учи, или поне не това, което учи в момента. Да не е узряла така да се каже да вземе решение какво... или пък да няма сили и възможности да учи сложни неща за това да не си взима изпитите. Просто това да не е за нея.... Това е голям стрес за нея също. Тя се насилва да го прави и не успява, защото това се очаква от нея. Дали ще иска да го довърши, ако е само за накрая може -поговорете и решете.... Ясно е, че тя не е щастлива от това, което става в момента. Ако е чак толкова невъзможно пък-оставете я. Не я мъчете, може би просто и трябва време за да узрее и да си реши какво да прави. Ама тя си да реши и да го иска и да има дупе да го учи и взима изпити.

Мен по-скоро ме притесни нещо друго-нейните бременности. Тя има 2 аборта вече зад гърба си. Това аз не го намирам за нормално, честно казано-става дума за нейното здраве все пак. Единия от които е в напреднала бременност. Колко напреднала-5-ти, 6-ти месец? Това е или от липса на сексуална култура или от чиста безотговорност. И в момента пак е бременна, доколкото разбрах...!!!???? Аз нямам думи да го коментирам това изобщо.
Как така и с какъв акъл се прави аборт в напреднала бременност, явно доста след 3-тия месец, което ненапразно е определено кото допустим срок от закона. И Вие сте се съгласили на това. Аз в такъв момент бих я оставила да си бере последствията... Като майка и жена Вие знаете какво значи това-раздробяване на жив оформен вече плод и изхвърляне в кофата за биологични отпадаци. А кажете, че това не е съзнателно убийство. Кой от лекарите се съгласява на подобни авантюри-някой за който 2000лева ще е добра цена за това. А какъв стрес и травма е за организма и психиката на едно младо момиче всичко това -просто не ми се мисли. А сега третото бебе и то ли в коша ще замине?

Накрая само ще кажа, че никой не е застрахован от нищо. Но нека нашите решения да са с проекция за бъдещето, да бъдем по-мъдри и с много любов да подкрепяме децата си и да ги научим да бъдат отговорни в решенията си като големи хора вече.

26.   Авторке, изобщо не сте разбрала думите на №10, но това не ме учудва, защото ако ги бяхте разбрала нямаше да сте на този хал. Тя лъжата и разбиването на доверието не идват ей така от нищото - за всичко си има причини.

Оставете вашите лични амбиции и не се съюзявайте с другото си дете срещу това. Всеки избира сам как да бъде щастлив- не е нужно да се налагате.
А тази история: "който няма деца, не може да разбере" е пълна глупост. Интелекта и самосъзнанието са важни, а не това дали имаш деца или не, за да разбереш.
Последният коментар относно абортите на дъщеря ви е много важен, защото как така вие подкрепяте това тя да прави аборт в напреднала бременност? ! Това е не само убийство на дете, но и опасно за здравето на вашата дъщеря. Не мисля, че е нормално такова поведение от ваша страна, а после да се чудите "ама тя защо така? "
Оставете децата си да решават сами - те са големи хора.

27.   Благодаря за примерите с които ми показвате, че има много такива младежи по света. Радвам се искрено за вашия син, затова че си е намерил пътя. По-важното е че вече търси и се бори, а това е чудесно. Не, не е бременна. Разбра ли сте погрешно епизода с повръщането. То аз не го обясних правилно, защото ми беше трудно да мисля. Повръщаше или се правеше, че повръща, че е много болна за да отмине церемонията и да не се качим заедно горе и да разберем, че диплома няма. А аз понеже подозирах, даже не се учудих, защото виждах как вече не се стараеше изобщо в ученето В момента даже няма връзка. А тогава беше с една седмица, даже не беше и седмица след третия месец, но доктора ми каза– " Ако беше преди седмица щеше да струва 400 лв, но сега се прави на 2 етапа с престой в болницата и струва 2000! " Имало си правила и всичко беше законно. Д-р Николов от болница " Свети Лазар" не е шарлатанин, а е доста известен акушер-гинеколог в страната. Приеха я в болницата по надлежния ред с документи. Направиха и там всякакви видове изследвания и той лично пое отговорност пред нас и ние се доверихме. Абсолютно съм съгласна, че не трябва да правим компромиси със здравето. Лично д-р Николов направи манипулацията, която трая съвсем кратко. Между другото да ви кажа, че той се изрази точно като вас: – Можете да намерите и някой колега-авантюрист, който да направи манипулацията на един път за да ви е по евтино, но ще бъде незаконно и опасно! На нас цената, разбира се ни дойде прекалено. Събрахме всичко, което имахме и пак не стигаха. Мъжът ми трябваше да отиде до центъра да изтегли пари, защото тогава с карта от чуждестранна банка не можеше да се тегли от всеки банкомат, като сега и имаше лимит на сумите. На края ние преспахме в колата, защото нямахме пари за хотел. На другия ден я изписаха и потеглихме за чужбина веднага. За ниската сексуална култура и аз съм съгласна. Аз не крия от тях, че с баща им също използваме презервативи. Секса в нас не е тема табу, на тя някъкси много се притесняваше. Ама това беше между тях двамата. Аз не мога да се бъркам, не че някой щеше да ме чуе де. Той искаше да се оженят, тя не беше готова и искаше само връзка и да учи, ама не искала да го загуби. Накрая сама взе това решение. Мъжът ми смяташе, че трябва да се оженят и тя да роди, защото и ние така постъпихме на времето. Искахме да направим сватба. Но, между нас имаше изпепелявяща любов и още я има, а тя не беше сигурно чак толкова влюбена, знам ли. С това си решение сложи и край на връзката си. Страдаше много, ама подкрепата от семейството много помага. 3 месеца по късно той вече имаше друга бременна приятелка. Ожениха се така без сватба. Сега незнам, а и не ме интересува какво става с тях. Тогава и тя започна полека-лека да става по весела, по общителна, да излиза със сестра и, да си купува дрехи и продължи нататък. Сега проблема и не е такъв. Аз мисля, че просто не бива да лъже.
Вие ми вдъхнахте много кураж, че нещата ще се оправят. Ама мисля, че разбирате добре как се притесняваме ние майките.

И накрая пак ще повторя, че се радвам за вашия син, за вас също и това че е честен с вас е много положителна черта в характера му. Пожелавам ви успех. Благодаря ви много и пишете пак, ако искате.

28.   Какъв е тоя езиков курс в чужбина, който струва само 940 евро за 1 година? Само за наема на една малка стаичка в общежитие, на година ще ви трябват поне 4 хиляди евро, отделно смятайте разходите за храна и учебните такси. И как така се е прибирала всеки уикенд в България? Предполагам, че не сте я пратили в Румъния или Гърция, защото е абсолютно тъпо да учиш чужд език в трета страна с друг местен език.

29.   Верен или не този разказ, аз бих казала така:
това не е лъжа, момичето прото се страхува да покаже истинския си начин на живот на родителите си.

Аз самата съм прекъсвала като студентка и имам събития, с които не мога да се гордея, но криех от родителите си, само защото не исках да ги наранявам. Страхувах се, че мога и да ги загубя, губейки доверието им.

Иначе в разказа има доста несъответствия.
Нищо чудно студент по психология да си прави дипломната работа.

И когато по телефона учителката по математика ми се обади и ми каза, че дъщеря ми не е за нейния клас и има двойки, аз, майката с висше образование от Университета, завършила физика и математика, не само че не онемях, ами се сблъсках с ужаса, че видите ли, детето ми ме лъже.

Е, слава богу, след като разбрах откъде идва проблема, отне ми един месец да стоя до дъщеря си и да я върна на мястото и. Сега дори вече незнам докъде са стигнали по математика. Но знам, че ако пак се яви подобен проблем, тя няма да се страхува от мен.

Ние родителите доста грешим, като прехвърляме амбициите си на техен гръб без да се усетим.

Защо обаче се съмнявам, че историята не е вярна. Ами защото е пълно безумие една майка да позволи два последователни аборта на дъщеря си. Ей това вече е доста лошо, ако е вярно.

30.   „Къде сбърках? Моля ви дайте си мнението! “

Авторке, сбъркала си най-вече в това, че си искала да взимаш решения вместо детето си. Освен това си си въобразявала, че с пари ще можеш да компенсираш липсата на родителска грижа.
БЛАГОДАРЯ МАМО, БЛАГОДАРЯ ТАТКО, че останахте при нас в най-тежките години, че копахте картофи, гледахте прасе, за да ни храните, че живяхте ужасно, за да има за нас, за да стане ХОРА ОТ НАС. Винаги бяхте до нас, когато се прибирахме от училище, винаги е имало топъл дом да ни чака, майчина прегръдка и бащино внимание - въпреки проблемите СТАНА ХОРА ОТ НАС.

Авторке, аз завърших в чужбина и се дипломирах. Не ходих на церемонии някакви, просто си взех дипломата от секретариата. Родителите ми бяха на 1200 км. разстояние и без това. Образованието ми струваше на нашите някъде към 1200 лв. (последната такса за университета). Благодаря им, че ми помогнаха с тази такса, но иначе сама съм се оправяла с учене, работа и всичко. Университетът ми е елитен, един от най-добрите не само в Европа, а и в света. Образованието ми струваше 1200 евро на родителите ми. Прибирах се 2 пъти в годината в България. Дипломирах се, събрах си двата куфара и се прибрах, но не при нашите, а право в Столицата, където работя, правя кариера, имам чудесен съпруг и деца, собствена къща, коли, всичко материално, за което съм мечтала.
Никога не съм абортирала и не съм лъгала нашите.

Кажете сега - не си ли заслужаваше нашите да стоят и да ни гледат, въпреки материалната мизерия? Поклон на всички родители, които са избрали да си гледат децата пред това да им пращат пари по пощата.

Благодаря на авторката, ще покажа разказа на майка ми, защото и тя е имала много възможности да емигрира и понякога съжлява.
На всички родители ще кажа - децата са такива, каквито си ги направите, джанъм!
Всекиму заслуженото!!!

31.   Провалила си се като майка, да - когато си отвела дъщеря си да убият бебето й.
Дъщеря ти е лъжкиня, като теб. Защо при напреднала бременност си организирала аборт - и така си излъгала природата?
Ти вместо да подкрепиш дъщеря си, си избрала да се отървеш от внучето си.
МАЛКО хора са способни на това.
Пфу.... седнала нашата да се тръшка за някаква дипломка... :((

33.   Блазе Ви, че имате толкова пари за образувание. Много жалко, че наще нямат достатъчно, за да се махна от тази мизерия тука.

34.   Номер 33, образОванието не е за всеки - с пари или без! Хвани по-добре да хванеш някаква професия, защото очевадно образОванието не ти е силната страна

35.   Не мисля, че си се провалила като родител, по-скоро си прекалила с глезенето и си научила дъщеря си, че всичко и е позволено. Съжалявам, че ще го кажа, но май на дъщеря ти и трябва шоково лечение, а именно оставяш я сама да се оправя оттук нататък. Да видиш как ще и дойде акъла в главата и сама ще се поинтересува дали може да си продължи следването. Обаче я остави да се оправя! Щом говориш за дипломиране в университет, значи не е малка вече и е на пълно в реда на нещата да се научи да се оправя сама. Разбери, за нейно добро е! Иначе какво цял живот ли ще си до нея да й оправяш грешките?

36.   Според мен дъщеря ви не иска да учи и работи това, което е записала. Според мен тя го е направила за вас повече, от колкото за себе си. Да израстнеш с родители, които ти дават всичко като подкрепа и възможност за реализация, които виждаш как се трепят буквално, за да си ти успешен, е много голяма отговорност. Не е нужно авторката да ? натяква колко е платила за всичко. То момичето ако е съвестно само си е дало сметка за това и не е искало да разочарова родителите си. Не е лесно да имаш родители, които живеят за теб и за това ти да си добре и дават всичко за това. Прекрасно е да, но е и много отговорно. Аз мисля, че това се е случило. Поговорете с дъщеря си като приятел, изслушайте я и разберете какво тя иска, как тя вижда бъдещето си и ако тя не иска да учи това, просто не настоявайте. Младите хора понякога се лутат и трябва да опитват, за да разберат дали е за тях или не. Може да е имала голямото желание момичето в началото, особено ако ? е казвано колко добра специалност е и как ще има хубав живот и ще постигне толкова повече, но след като е почнала да го учи явно не ? е харесало. На сила хубост не става са казали хората. Поговорете с нея и разберете какво тя иска и харесва и я подкрепете в това. Тя ако е съвестна ще я гризе съвестта дълго време особено като знае как майка ? е плащала нейното образование с чистене на тоалетни. Ако не е съвестна, което ме съмнява предвит, че от притеснение е повръщала чак, тогава нищо не можете да направите освен да я оставите да си блъска сама главата, тъй като с и без вас тя така или иначе ще го направи. Това е моето мнение като жена на 29 год с родители, които също всичко са давали за нейното образование, която след като го завърши осъзна, че това не е за нея и нещата не са както те са ми ги казвали цветя и рози. Безкрайно признателна съм за това, че са се лишавали за мен и съм се чувствала и аз виновна ако не съм успявала, макар и да не съм лъгала и не съм стигала до такива ситуации. На тези години чак сега осъзнах в какво ме бива и какво е моята страст, но е вече късно да уча за това. На времето, когато давах заявка за тази моя страст майка ми казваше, че с това пари не се изкарват. Е, сега тук в чужбина, където съм щеше да имам поне занаят, а тази Икономика от България за нищо не става. Съветът ми към всички родители е да изслушват какво децата им искат, какво на тях им харесва да правят. Всеки човек има нещо, в което е добър, но в ранните години сме още неосъзнати и не можем да го видим сами. Това, което според мен един родител трябва да прави е да изслушва, а не да изказва мнение, което си е лично негово относно кое е добре детето им да учи или работи. Ако детето ти иска да е лекар, а е прието да учи Биология, не му обяснявайте да учи Биология и по-добре това от колкото нищо, ако то вътрешно не иска да го учи. Напротив, подкрепете го да пробва другата година отново и го насърчете да не се отказва от мечтата си. Ще дам пример с дъщерята на моите кръстници. Тя завърши Английска гимназия. Пълна отличничка. Родителите ? са аптекарка майка ? и заъболекар баща ?. Искаше да уши рисуване. Влечеше я да рисува, но те казаха, че това не е хубава специалност и нямало да се реализира с нея. Придумаха я да запише Фармация, а между временно да ходи на уроци за рисуване. Да ама на нея Фармацията не я влече, колкото и престижна да беше. И момичето след някоя и друга година се отказа, за голяма мъка на родителите си. Започна да работи. Стана секретарка. Замеси се във връзка с шефа си, който я прилъга да подпише един документ и се оказа, че трябва да плаща голяма сума пари, които родителите ? платиха накрая, за да я избавят. Беше изтормозена и съсипана и ходеше да чисти кабинета на баща си. А родителите ? се тръшкаха и плачеха къде са сбъркали. Те са много готини хора, но просто в желанието си да улеснят живота на дъщеря си, не видяха, че я подтикнаха да се развива в нещо, което не ? харесва. Не всички сме родени да сме важни особи. Другата им дъщеря стана стоматолог като баща си и сега гради кариера. Всеки човек си има предназначение и не бива да го спираме да е себе си. Все пак не оправдавам постъпката на дъщеря ви. Но и мисля, че тя сама дълго време ще се обвинява достатъчно и си е платила със стреса, в който е живяла, заради лъжите. Тя просто иска да бъде приета такава каквато е, а именно не безгрешна и един нормален човек, защо не и човек, който не мечтае за голяма кариера. Особено ако сестра ? е перфектна във всичко, с което се захване е още по-трудно да си черната овца и "издънката" в семейството. Простете на детето си ако видеите, че се разкайва и бъдете по-близки. Помогнете ? да бъде себе си, защото тя явно се лута. И накрая я оставете да тръгне по своя път, дори и той да е труден. А по-добре да сте до нея в този път, за да и давате съвети, но не можете вие да начертаете пътя, който тя сама трябва да поеме.

37.   Мисля, че дъщеря ти още в началото не е искала да учи, но вие по някакъв начин сте я накарали несъзнателно с болни амбиции :) Дъщеря ти не те лъже просто явно има някаква травма още от преди.... в детството

38.   Като чета това само си мечтая и моите родители да бяха такива. Аз също лъжа и то за оценки. Майка ми ми се кара за 5ици а в 5 клас е трудничко. Дано все пак всичко се оправи между вас ;)

40.   До Авторката:
Не знам каква майка си, но ти не си майка, не си жена, а си една убийца! Да накараш собственото си дете да прави аборт и то два пъти, това си е убийство на деца! Заради някакво си образование и кариера ти предлагаш на дъщеря си да убие два пъти собствените си живи и неродени деца! Каква жестокост от твоя страна и искаш хората да ти съчувтсват и да те подкрепят в това твое дело-детеубийството! Ти си виновна за смърта на тези деца и абортите няма да останат без последствия! Както за майката, така и за дъщерята!

41.   Какво виждам аз: майка саможивник който постоянно набива на дъщеря си да учи без да и дава шанс на избор в живота. Сега полудяваш при мисълта, че не ти се получава и търсиш подкрепа в анонимен сайт от себеподобни егоистични родители.
За останалото коментара на номер 40 ме допълва напълно.
М32