Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Момче, разчитай на разума си. Просто си от хората които не обичат промяната, но тя е необходима за да се развиваме. Всеки изпитва носталгия и към детската градина, само че когато е на 20 няма как да се върне там. Тук ще останат само цигани и всеки ден ще страдат от немотията на българи и ще се ядосваш заедно с нас на крадливите политици. Случая ти малко наподобява на осиновените деца - постъпват малко жестоко с тях като ги изоставят, но така имат бъдеще.

9.   Нямаш проблем приятел - въеми си пари, избягай, върни се в БГ и се опитай да се справиш САМ - без баба, дядо 4и4о, вуй4о.
ОБЕЗАТЕЛНО ДРЪЖ ВКЛЮ4ЕН ГСМ-а си за да могат родителите ти да се сварзват с теб и да знаят 4е си добре и да не полудеят - гарантирам ти излекуване от носталгията ти след като направиш това (и след като ядеш едно и също нещо 1 месец).
В края на лятото щте си излекуван от носталгия и обратно при мама...
Проблема ти е 4е имаш вси4ко - можеш да го разбереш САМО когато го загубиш...

Ти каде си - дай нишан - аз сам в Щутгарт и съм на вазрастта на дядо ти...

ЕЕ

11.   От Автора #

Здравейте отново на всички!! Живея в 1 малък град близо до Дортмунд - Града се казва Хам / Hamm || Не е кой знае какво, но си има всичко и на мен доста ми допада. Имаме си мол, хубави паркове, басейни, заведения и абсолютно всичко. Седнах отново да поговоря с нашите и отг. както винаги беше - НЕ! xDD И.. вече се отказах. Сега лятото ще си ходя в България. Малко в София после в родния ми град след това на моренце с приятели /ако на намеря навити де :( / И след това пак обратно.. Разбрахме се с нашите всяка ваканция да си ходя за България - 5 пъти в годината. Дори ми обещаха, че ако не говоря повече по темата когато стана на 18 и изкарам книжка ще ми купят кола. Аз вече съм им казал коя :D И въпрос на време.. /Колата е AUDI S5/. Проблема ми е, че.. искам да си изживея годините. Имам още 2-3-4 години тука. И после детството ми приключва. И след това работа и т. н /едва ли ще работя, но.. все пак няма да е както тийнейджърските години/

Носталгията ми идва от това, че.. може би искам всичко да е както преди. Всеки ден излизах с приятели и т. н, а тук в Германия няма такива неща. Едно, че няма свестни хора друго, че.. то не е ли да риташ топка на средата на пътя и шофьорите да те псуват като минават :DD /ахх.. спомени/ другото е, че може би.. нямам приятелка - наскоро се разделих с последната и ми е кофти някак си.. - тя беше от България аз си идвах често да я виждам и всичко беше ОК, но в крайна сметка се разделихме. Нямам достатъчно самочувствие, а хората с моя rank и пари попринцип се държат много надуто и имат самочувствие до небето, но.. при мен просто не е така.

Много са причините за да не съм щастлив и като се замисля.. нещастието ми дойде от когато дойдох в Германия. Наистина вече не знам какво да правя.. някакви идеи :(??

12.   Няма нищо по хубаво от родното място в България. Камъка си тежи на мястото. Никога няма да остана на място, в което винаги ще съм чужденец.
На твое място бих изчакал да завърша гимназията там и да навърша 18 години и се връщам в София да кандидатствам в някой университет. Ако имаш баби, дядовци или роднини - при тях, ако нямаш - в родната къща дори и да си сам. (така даже ще е по добре защото ще можеш да си каниш колежки). Записваш се и родителите ти няма как да не ти пращат пари за семестрите. Ще си изкараш 4 от най хубави години в България сред младите студентки и безброй купони, пък след тия 4 години далечна работа. Тогава вече може да се върнеш в Германия ако решиш, или да продължиш да си в БГ.

13.   Пич, я се стегни! Аз също точно от две години и няколко месеца съм в Испания, на 15 години съм и до преди няколко месеца и аз " ревех " за тази моя България, но след като вече научих езика, намерих си приятели и свикнах тук изобщо не искам да чуя за България, въпреки че ми липсва супер много, Също съм от София, имам или по-скоро имах много приятели там, но след като вече със почти всички изгубих комуникация изобщо не ме интересуват. Спорех със майка ми колко много искам да си отида там, но тя не позволяваше, въпреки че имаше къде да остана. Знаеш ли за кво не искам да се връщам там? Не щото уж било мизерия ( щото има ли работа, има и добър живот, а ние не се махнахме от там защото сме били бедни или друго, но тва е отделен въпрос) а защото трябва да започна отново, не си мисли, че ако се върнеш всичко ще бъде както преди братле и аз това съм си мислила, но премисли го добре. Не забравй и колко озлобени са хората там, аз забелязах разликата, защото там децата са агресивни, само знат да псуват, да те тормозят ако не си им приятен и да пречат на даскалите да преподават уроците си. Бас хващам, че там където си в момента не се чува дори шума на химикалката, когато си в час, нали? Еми така ще е, щото има дисциплина, а в България са едни малки изродчета. Обичам супер много родината ми, но като се замисля какви лицемери живеят там и ми става ужасно, а да не говорим колко роми се влачат по пътищата с каруците. Твоите приятели едва ли ще бъдат същите, като едно време, а и повечето сигурно са те забравили, не се връщай назад, а продължи напред, това е моят съвет! Това мнение си го изградих от скоро, плачех всеки ден за всичко там, но помисли добре човече, никога не се връщай назад, защото ще съжаляваш.

14.   От Автора до номер 13# :

И при мен беше и е същото. И аз се събуждах посред нощите скачах от леглото и веднага до прозорец да видя дали съм си в нас или не. И аз много съм плакъл.. дори прекалено за едно момче. Но честно казано идеята на номер 12# доста ми допада. И аз имах някакви такива намерения след 18 да се върна и това да изкарам едно висше не е никак зле. Нашите да му мислят xD. Пък и не мисля, че България винаги ще е така. Вярно, че вече 24 години сме така, но.. няма да стоим винаги на едно и също дереже, а и не само България и другите държави също. Според мен ще се оправим в най - скоро време. България има бъдеще и то много голямо. Че.. ние преди 20-30-40 години сме били една от най - известните, властните държави в цяла Европа. По времето на комунизма. Доста съм чел относно миналото на България.

Повярвайте ми хора.. /който чете това сега/.. НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ!!

17.   Върни се в България. Заповядай. Убеден съм само, че ще останеш за 1-2 години и след това ще бягаш към летището. Проблемът не е в държава ни, а в хората. Знаеш ли какви са повечето български работодатели? Няма как да знаеш, защото си на 16. Но аз знам. Ще ги определя така:Това са хора, които нищо не могат, нищо не знаят, но изискват от другите прекалено много. Това са "бизнесмени", които ако се сблъскват с грубата действителност на истинския бизнес ще предпочетат да копаят нивите на село, отколкото да продължат, но тъй като живеят в България им е позволено да се държат като идиоти. Добре дошъл приятелю на пазара на труда в скъпата ни страна! Enjoy

18.   В България заплатите са по-ниски, не защото сме лоши и корумпирани, както ежедневно ни натякват по телевизия радио, сайтове и т. н. Това е така, защото така е решено и то не в България.
Най-важния финансов анализ отчита входящите и изходящи парични потоци. Точно те определят, колко пари ще останат в населението и каква ще е покупателната му способност. Забелязали ли сте, че всичкия печеливш бизнес е изкупен от часни компании, дори предаванията по тв-то са чужди продукции на които пращаш смс-си. Всеки месец те изнасят милярди за да помпат соцялните системи на развитите страни а реални инвестиции на зелено няма. ЕРП-та, мобилни оператори, Нефтохим, добив на злато всичко, всичко. Защо се прави не се знае, но да се надяваме, че този бездушен разум по някое време ще му скимне нещо друго.
Затова не си накърняваите самочувствието и изхвърлете Бай Ганьо в коша. Това е най-тъпата книга, която дори не съм дочел.

19.   На човек трябва да се дава толкова, колкото може да изконсумира, иначе става Бай Ганьо. Тази книга не я изхварляте ами я прочетете няколко пъти, за да не станете като него.
Има една приказка - жена с пари е като луд с картечница.
Помислете трезво и тогава коментирайте.
УСПЕХИ

20.   Аз съм момче на 15 години и от малък живея в Испания. Виждам че казвате че ще свикне, защото бил само от 2 години в чужбина. Аз съм от много повече и при мене това не се получава, колкото и да опитвам. Проблемът ми е такъв, че народа тук не ми е особено приятен, всчките ми приятели са в България, роднините ми, просто това забавление и този приятен живот, който се живее в България, на друго място го няма. Всеки ден, всеки час и всяка минута аз повтарям на родителите си, че искам да се прибера в БГ, но не ме пускат докато не навърша 18. Тук в Испания, средно образование се изкарва в 10 клас на 16 години, но ми казаха до 18. Е аз тогава какво да правя?
България си е България, каквото и да се случва в момента в нея. Опитайте се да разберете момчето, не всичко е пари и не всички са на мнение че в България няма живот, животът не се състои само от пари, има и много по-важни неща, като това да си щастлив там където искаш да си.
Приятел, и аз не знам какво да правя, но всеки ден се моля да се прибера възможно най-скоро. Пожелавам ти успех!

21.   Браво №18, точно това е истинския проблем на България и колкото по скоро евро-съюза се разпадне, по-доре.

22.   Здравей,

Зачетох се в поста ти и реших да си направя труда и аз да ти пиша. На 16 г. нещата наистина изглеждат по различен начин от тяхната истинска същност. Искам да кажа, че на тази възраст каквото и да ти се случва, ако си жив и здрав, ти е интересно и в повечето случаи приятно. Това, че си материално осигурен е добре и съм съгласен с човекът, който ти беше написал по-горе, че можеш да разбереш това ЕДИНСТВЕНО, когато го изгубиш, така че помисли си добре какво си готов да изгубиш. Бих те посъветвал да останеш в Германия и да наблегнеш на ОБРАЗОВАНИЕТО и КВАЛИФИКАЦИЯТА си, т. е. да завършиш училище и да се запишеш и завършиш университетско образование. Това са неща, които тук НЕ можеш да получиш, освен формално. Образованието в България е пълна катастрофа и безвъзвратно е разрушено. Дойдеш ли сега тук и се образоваш означава завинаги да се лишиш от шанс за нормална реализация където и да е, но и в България. Тук много малко хора печелят достатъчно, за да живеят нормално. 90 % от хората не успяват да покрият мзесечните си най-елементарни разходи. Аз например получавам брутна заплата от 600 лв. (300 евро) на месец, като се приспаднат осигуровки и един заем, който изплащам по 100 лв. всеки месец ми остават към 400 и малко. Говоря отлично два езика и ползвам на прилично равнище трети, но пожелах да работя нещо, което ми е интересно, а да работиш нещо, което те интересува в България е наказуемо от тукашния живот. Иначе мога да отида в някой call - център и да асистирам по телефона някоя френска баба, на която й се е развалил чушкопекът марка Тисен примерно (това в кръга на шегата, щот чушкопекът е българска национална гордост! :-)) срещу 1 500 лв (750 евро - нарочно ти ги обръщам в евро, за да си даваш постоянно сметка за какво става въпрос). Но не искам да правя това. В резултат пътувам в тролея без билетче и не мога да отида дори на кино просто защото НЯМАМ пари. А вече съм на 38. Не съжалявам за досегашния си живот, но ми се замислям за остатъка му, който ще ми е трудно да водя с подобни доходи. Иначе България ми харесва и повечето хора дори ми харесват, макар и сривът на образованието доведе до опошляване на културата и опростачаване на голяма част от населението. Радвам се, че макар и ужасно бавно странта се модернизира. Но ми се ще все пак да мога да попътувам на близо или по-дълече, да видя, опозная и евентуално науча нови неща. А това при дотук описаната ситуация е невъзможно да стане. За това взех решение за себе си - започвам да уча чешки от другия месец и до средата на идната година трябва да съм взел ниво В2. А после ще замина за Чехия. Ще работя каквото и да е в началото, а после ще видим, като се адаптирам вероятно ще намеря и нещо, което отново да ми харесва, но вече, надявам се, за по-добро заплащане. Така че не бързай с връщането преди да си се дипломирал и да си сигурен, че ще можеш да управляваш живота си и да си посрещаш нуждите. А носталгията е неизбежна, но почти винаги е лош съветник. Успех и умната!

23.   22 - интересно ми стана какво точно работиш в София за 600 лева бруто?

24.   До 23. Ами чиновник съм - сътрудник в едно "учреждение" (любима дума от едно време :-) ), където заплатите са ужасно ниски. А седя там, защото имам време да се занимавам със странични неща, които ми харесват, но не носят доходи за жалост :-(

25.   Мерси 22.
Радвам се за волята ти относно третият ти чужд език - чешкият. На мен и езиците не са ми най силната страна.
А че на тези години тръгваш нанякъде да строиш живота си отново - респект, това не го може всеки. От друга страна в написаното от теб липсват дежурните малоумни и едностранчиви шаблонни изрази колко много и необятни възможности имала в новата България или пък захласването от чудната чужбина. Това ме кара да мисля, че не си от наивниците които рядко са доволни.
Пишейки всичко това ми се иска по този начин да усетиш подкрепа от напълно непознати хора и да продължиш по избраният от тебе път.
Желая ти просто Късмет !

26.   Разбирам те отлично! Аз също съм в чужбина , когато прочетох историята ти все едно, че съм писал аз. Говори с родителите си, че искаш да напуснеш Германия, защото имаш сериозни причини затова, дано после те пуснат. Никак не е приятно да си там, където не искаш... Пожелавам ти успех авторе!

27.   Момче и да се върнеш обратно нищо няма да е както преди...Ти си спомняш за приятните емоции,купоните и други безгрижни тийнейджърски неща.Но това е до време.Вече си на 17,твоите съученици се подготвят за изпити догодина и мислят кой на къде да се ориентира...Тогава всички ще се пръснат като пилци насам и натам,в чужбина също-няма да намериш същите приятели,ако изобщо успееш да намериш някой и нищо няма да е както преди.Някои ще учат и работят,други заминали.
Това са години ,които човек винаги си спомня с носталгия и умиление.Не можеш да върнеш времето назад и да се скъсаш от рев...
Хората ще гледат да си оправят живота.....и ще се чудят ти пък какво правиш тука.Търсиш оная атмосфера,онова приятелство,но всичко вече е в миналото.Може да срещнеш нови хора,но дали ще е това ,което търсиш......И като те награби реалния живот след това вече хич няма да ти е до носталгия.Ами ще гледаш да се закачиш някъде и да гледаш да се реализираш и хич няма да ти е до тоя или оня.
Много сме били така,но живота ни е научил.

28.   П.С.И аз съм емигрант в Европа-знам за какво говориш.