Как свикнахте с мисълта , че сте гостенин. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76604)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16997)
 Секс и интимност (9389)
 Тинейджърски (17770)
 Семейство (3522)
 Здраве (6318)
 Спорт и красота (3367)
 На работното място (1376)
 Образование (4098)
 В чужбина (907)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (688)
 Проза, литература (1218)
 Други (10086)
 
 

  

Споделена история от В чужбина

Как свикнахте с мисълта , че сте гостенин.
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 2423 пъти
Здравейте на всички! Не мисля, че има нужда да се представям, но все пак ще ви дам някаква представа за себе си.

Все още съм непълнолетен (т. е нямам навършени 18 години, но и не съм 15 годишно дете :) ).

Живея вече малко повече от 2 години в Германия. Няма защо да ви описвам как е тук (повечето хора които са пътували из чужбина знаят как е)

Въпроса ми е друг и е към всички които са напуснали родината си по една.. или друга причина.

Как свикнахте? Как се адаптирахте? - Аз лично не мога. Вече повече от 2 години съм тук. Харесва ми всичко и т. н - нямам приятели с които да излизам, а и не ми трябват честно казано, но просто не мога да свикна.

Не говоря за храна, училище, хора, език и т. н.. а, че просто не мога да приема, че ще остана да живея тук (вече си имаме собствено жилище и всичко е наред, но просто всяка 2-ра мисъл ми е за България) Не толкова за хората които са там, а за хубавото минало което имам и за всичките ми хубави спомени които оставих там. Тук освен стрес, проблеми и т. н - почти нищо друго няма. От време на време имам изблици на "щастие", но нищо повече.

Живял съм само в Германия за сега, но съм бил в много държави в ЕС и просто не мога да се адаптирам (опитвам се.. правя всичко възможно, но просто не мога) Чувството, че си на гости и нямаш търпение да се прибереш у дома в България (в своята малка дупка - така да го нарека). А си нямате на представа какво щастие изпитвам когато си ходя за България. Просто още по пътя когато видя табелата "Добре дошли в България" и се появява една огромна усмивка на лицето ми която в периода които съм в България не се маха :D Радвам се на всеки един миг от престоя си. Щастлив съм дори когато просто си седя в нас и не правя нищо. Иначе относно Германия - всичко ми харесва, но просто.. знам, че тук не е моето място :(, а наистина искам да остана тук, защото ми харесва, но просто се чувствам някак депресиран дори и без видна причина. Да кажем, че парите не стигат? или, че имам проблеми - не, не е това. Просто не мога, опитвам се и не мога.

Има ли хора като мен? Които са от поне 1 година в чужда държава и се чувстват по същия начин :(?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 3 месеца
hash: d76e723bf0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Нормално е да се чувстваш като гостенин. Твоята родина е тук, там си чужд за тях. Обаче има толкова много чужденци от всички точки на света, че ако всички се чувстваха толкова зле, трябваше да се разотиват до сега, а процента на емигрантите освен да се увеличава, друто не прави. Впрочем, повечето хора там са пари и по-охолен живот, обаче парите не са всичко. Щом навършиш 18 можеш сам да избираш къде искаш да си. Ела си за малко в България, виж как е живота тук, и ако не ти хареса - върни се в Германия. Ако имаш нуждата да общуваш с българи, има достатъчно форуми, в които можеш да си дадеш града и улицата в Германия и да потърсиш хора близки до твоята улица/квартал/местоположение. Междувременно можеш да общуваш с българи /макар и писмено/.

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: aef5a6edac
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

2.   Здравей,
Знам как се чустваш. Аз напуснах България точно на същата възраст. Семейството ми спечели "зелена карта" и на 17ия ми рожден ден отпътувахме за САЩ. Аз си имах изградена среда и приятели и изведнъж трябваше да изоставя всичко това назад. Първите 2 години ми бяха най-трудни, въпреки че постепенно завързах контакти и запознанства на новото място. Приятелите и средата от България ми липсваха най-много. Това беше преди 12 години и тогава подържането на връзка беше доста по-трудно. Нямаше ФБ и скайп, и само обменяхме по-някой имейл от време на време.
Опитах се да не мисля за миналото и хубавите спомени които имах, а да се концентрирам върху бъдещето. Постепенно създадох нова среда, нови приятели и връзки, но спомена за живота ми в България и до ден днешен ме вкарва в носталгично настроение. От САЩ пътуването до България е много скъпо и се прибирах веднъж на 2 години докато бях ученик и студент за лятната ваканция. След като завърших и започнах работа, идванията се разредиха повече и само за 2 седмици най-много.
Отвори ми се шанс да работя в Западна Европа и се преместих в Холандия пред 5 години. Това ми позволи да се прибирам в България няколко пъти годишно и да си припомня за стария живот. С лека изненада и чуство на разочарование установих, че това това което помня - приятели, среда, връзки - отдавна са се променили и/или напълно изчезнали. Започнах да се чуствам като чужденец в собствената си родина. Най-близките ми приятели си останаха такива и до ден днешен подържаме връзка и се чуваме често. Аз осъзнах, че онези спомени ще останат винаги в моето съзнание, но и че никога нещата няма да са като тогава. Примирих се и все още чуствам носталгия, но вече все по рядко. От работата ме преместиха обратно в САЩ и сега си гледам живота тук, вече имам семейство с други задължения и радости.
Написах ги всички тези неща, за да ти покажа че живота си върви и ние не можем да го спрем. Това което помниш от България постепенно ще се изпари и ще останат само спомените. Германия е много близо до България и може да се прибираш често, даже само и за уикенда. Възползвай се, но и се опитай да се концентрираш върху бъдещето. И на мен ми става хубаво всеки път като видя табелата "Добре Дошли в България", но живота ми е вече другаде.
В един момент спрях да се чуствам като гостенин, защото имах възможноста да поживея в различни държави и започнах да се приемам като гражданин на Света. Навсякъде обаче гордо заявявам, че съм Българин и България завинаги ще има специално място в съцето ми.

Желая ти успех!

-М29

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 663ece9a7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   "... нямам приятели с които да излизам, а и не ми трябват честно казано, но просто не мога да свикна. "

Ха сега сети се сам защо не можеш да свикнеш? Отговора се крие във текста. За да опознаеш истински една страна трябва задължително да имаш приятели о т местните. Особено важно е те да са горе-долу на твоите години. Те ще ти покажат как и къде се забавляват. Може и да не ти допадне, но поне опитай. В България можеш да се върнеш винаги.
М29

 
  ... горе^
преди: 4 години, 3 месеца
hash: c65f613361
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Само мога да ти кажа да се радваш, ти дори имаш собствено жилище, предполагам, че си се преместил заедно със семейството си. Замисли се, че има много други българи, които са заминали сами, включително и аз преди 3 години.
Зависи от нагласата ти. Аз през цялото време в чужбина съм била с приятел (първо чужденец, но през втората половина досега с българин), и може би затова не изпитвам носталгия. Просто не си срещнал момичето още, и е нормално да ти е самотно, но според мен и в Бг щеше да ти е така ако живееше там.
А и за да се адаптираш, трябва да направиш нещо. Аз самата не съм изявила желание досега да се адаптирам, защото така да го кажа, аз си живея в моя си свят, университет, работа, срещи с приятеля, и друго не ме интересува. Осъзнавам, че е важно да се интегрирам ако ще оставам тук, но за момента не го чувствам като нужда.
Иначе за да се интегрираш, трябва да се потрудиш доста, да се поинтересуваш какво се обсъжда в страната в която си, най-актуални теми, предавания, личности.... да знаеш какво се случва в политиката... с една дума богата обща култура, за да имаш какво да си кажеш с някой немец. Да обърнеш внимание на външния си вид и да изглеждаш спретнат и привлекателен. Да се запишеш на разни курсове по спорт, танци, йога и тн където да срещнеш нови хора... Да си активен. И аз преди правех грешката да си мисля, че всичко може да стане от само себе си. Не, ти наистина си гостенин, и никой местен няма да изяви желание да стане приятел с тебе само защото си самотен, той ще го направи ако открие общи теми и интереси с тебе. Само забележи как един немец се сприятелява с друг немец доста бързо, защото бързо откриват нещо общо помежду си. Но тъй като ти идваш от друго място, ти трябва стабилна подготовка ако искаш да си намериш приятели. И тогава вече няма да се чувстваш като гостенин.

 
  ...
преди: 9 месеца, 8 часа
hash: a590b180d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Ако можеш да се интегрираш в Германия, то тогава ще ти хареса. Ако имаш приятелка и други приятели, т. е. среда - ти ще живееш добре и няма да страдаш. Направи усилия в тази посока, за да си добре. В България винаги можеш да се върнеш.

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 28 дни
hash: 3e13a3e40c
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Много българи все още не могат да проумеят, че заобикалящите ги хора правят живота, а не парите и вещите. От пари до щастие има огромна разлика, а и не означава че ако си в западна държава ще имаш парички. Много от имигриралите там, не само че не изпращат никакви пари (дори и минимални суми) на родителите си тук, но е парадоксално, че родителите им от "бедна България" им ИЗПРАЩАТ КОЛЕТИ. Иначе, като си дойдат, ти става смешно като ги гледаш как се надлъгват за богатият си живот там. Пълна трагедия са!
Pink Floyd имат една песен озаглавена; "Welkome to the machine".
Така че и на тебе; "Добре дошъл в машината! "

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 27 дни
hash: 805d43f5b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

7.   Всичко е въпрос на възприятие (и ниско самочувствие в някои случаи).
Всички човеци на тази планета сме равни и имаме еднакви права. Независимо дали сме българи, германци или австралийци. Ако позволиш на хората да се държат надменно с теб и да те дискриминират, те ще го правят. Всичко си зависи от теб! :)

 
  ...
преди: 8 месеца, 26 дни
hash: 3e13a3e40c
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

8.   Гостенина си остава гостенин и не значи че ако някой те е пуснал в къщата(държавата) си, ще е доволен да я дели с теб. За тях ние сме точно това - пришълци и натрапници, нищо повече. Не виждаш ли, че за всичките си проблеми винят непрекъснато прииждащите от всякъде емигранти. Напълно са прави и изобщо не ги обвинявам за това.

 
  ...
преди: 8 месеца, 20 дни
hash: 3e13a3e40c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Леля ми и свако ми, също като №2, завлякоха двамата ми братовчеди които бяха на подобна възраст в САЩ.
На кратко; след няколко години изкарали там, единият го вкараха в затвора, фалшиво обвинен от някакво момиче че я е изнасилил. В затвора са го изнасилвали, редовни побоища и са направили опит да го убият.
Другият ми братовчед започнал връзка с някакво момиче, но след като научил за репутацията и че се чука наляво и на дясно с всеки който и падне, решил да приключи с нея. Тя обаче му казала че е бременна и е от него. Закона там е изцяло на страната на жента и той трябва да и плаща до като е жив.
Двамата ми братовчеди се прибраха обратно в България и не искат и да си помислят за ходене в друга държава отново. Ако някой сега ги попита нещо за америка, виждаш как лицата им падат до земята от очевидно неприятните спомени което това предизвиква.
Там те също като №2 са искали да се приемат като граждани на света, но не се получило и едва след като се прибраха обратно в България се почувстваха отново щастливи.
Пари(не че са ги имали там) без щастие не струват нищо.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 20 дни
hash: a11fca4ae8
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

10.   Идеализирал си България, защото си далеч. Нормално е да се чувстваш добре и всичко да ти харесва, когато си там само за малко, като на почивка и всички те посрещат и радват ти се и искат да те видят - поостани по-дълго и много бързо ще почнеш да се дразниш и сравняваш и да ти се прибира обратно към Германия. Просто, когато си далеч си склонен да си спомняш само хубавото, а я има и носталгията и склонността да идеализираме старите приятелства.
Моят съвет е да не прибързваш с емоционалните решения, за да не се окаже после внезапно, че България може да ти предложи още по-малко от станата, в която "си на гости".
Ако все пак, наистина не можеш да се адаптираш и ежедневието ти в Германия е пълно със "стрес и проблеми"? !? , то хубавото е че навършиш ли 18, спокойно можеш да се върнеш обратно и да си се установиш на родна земя, щом мислиш, че това ще те направи щастлив. Така или иначе си млад, всичко е пред теб - не пречи да пробваш, вместо после цял живот да съжаляваш, че не си се върнал.

 
  ...

...
преди: 8 месеца, 20 дни
hash: ed7f3876dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   "На кратко; след няколко години изкарали там, единият го вкараха в затвора, фалшиво обвинен от някакво момиче че я е изнасилил. "
- Само, защото ти е роднина, не означава, че не е виновен...

 
  ...
преди: 8 месеца, 19 дни
hash: 3e13a3e40c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   №11
Писал съм че братовчед ми е невинен, не защото ми е роднина, а защото наистиа е невинен. Ако го познаваше, щеше да знаеш че той не само не е способен на такова нещо, но и на кавото и да е насилие. Той е от тези хра които ги нричат джентълен. Докато е бил в затвора там на два пъти се е опитвал да се самоубие. И двата пъти не е успял, защото е бил под надзор, като рисков случай. Веднага след като излезе от затвора, той първи се прибра в Бълария, а брат му само няколко месеца след него.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 6 дни
hash: 64a9a2c6cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

13.   Аз пък вече... в Бг се усещам като на гости, както и в страната в която живея. След няколко дни в родината мила куфарите за обратно бързичко съм подредила.
Прстотия вездесъща пречи ми да се почувствам в къщи

Не казвам че е рай живота в чужбина
Ама е уреден и спокоен без мафиотска пасмина.

 
  ...
преди: 6 месеца, 4 дни
hash: 8758846f9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   В чужбина винаги ще се чувстваш гостенин. Казвам ти го от собствен опит.

 
  ...
преди: 2 месеца, 20 дни
hash: 2ea1db83b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Бягай далече. Съжалявам, че си помислих, че щастието е в чужбина. То е в нас, но аз съм типа човек, който не може да живее далече от местата на които съм бил в детството си.

 
  ... горе^

...
преди: 2 месеца, 19 дни
hash: e3900a6e84
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Доста странен въпрос, показващ, че авторът е решил, че щом той се чувства като гост или гостенин, както сам пише значи и всички останали трябва така да се чувстват.
А, явно не всички се чувстват така щом цялата човешка история е история на местенето на хората от едно място на друго. Аз лично не се чувствам гост в чужбина, а живея извън България вече 15 години. Тук имам жена, която е местна, 2 деца, роднини, приятели, колеги, чудесна среда с паркове, музеи, опера, кина, ресторанти, летище, работа, която харесвам и дом, който след 7 години ще изплатим и ще стане напълно наш. Е, разбира се владея и 2 езика освен българския на ниво С2, тоест отлично, както и още няколко езика на ниво В1 или В2, което също помага да не се чувствам гост. А, в България ходим всяка година за 8-10 дни максимум да видим роднини, но там нямам собствено жилище и се чувствам като гост, определено. Така че всичко зависи от човека.
Много фактори влияят. Емоционална привързаност към родното място, сам или със семейството си живее в чужбина, къде живее и с кого, какво работи, знае ли отлично поне един чужд език, особено местния, има ли местни приятели, има ли социален живот, възползва ли се от добрия стандарт на Запад, за да пътува, посещава музеи, опера, театър или само пести пари за да се върне в България и кара на хляб и евтин салам в тясна стая в краен квартал и т. н. и т. н. Затова да се обобщава е сложно.
Една българска виолончелистка във Виена, която свири в местен оркестър, преподава музика, обича си работата, омъжена е за местен журналист, живее в собствен дом или под наем, но в нормално жилище, има местни приятели, постоянно е на концерти и често пътува в Европа и по света и разбира се говори отлично немски, английски, че и италиански на средно ниво, за нея Виена е не просто дом, а част от сърцето й. А, в същото време, българин общ работник, който дели стая с още 1-2 българи в краен виенски квартал или по-лошо в забито скучно градче или село някъде из австрийската провинция, едва говори немски за да разбере цената на касата на магазина и в свободното време гледа само българска телевизия или е в скайп в дълги разговори с роднини и приятели в България, няма нито един местен приятел, дори познати е трудно да се каже, че има, но за сметка на това е убеден, че местните са гадни, студени, подли и мразят българите и всички чужденци и затова не искат да говорят с него, а не заради това, че не разбира елементарни немски фрази, примерно. Pазбира се, никога не е посещавал нито Хофбург, нито Шьонбрун, нито Белведере или да кажем Кунстхисторише Музеум, дори и не е чувал за половината от тях поне. Е, разбира се, подобен човек може да напише хиляди теми за гадната чужбина и какъв смотан град е Виена за разлика от примерно Хасково или Търговище, където има супер як парк и супер яки кръчми по негово мнение. Подобни примери колкото искате. Как ще сравните доктор Чирков, уважаван кардиохирург в Германия с един сервитьор или работник на бензиностанция в Дуисбург или друг забутан провинциален немски град? Или български адвокат, зъболекар, счетоводител, професор в Мадрид или Барселона с берач на ягоди в андалуско селце или тракторист в Естрамадура? ! Отворете, който и да е имигрантски вестник в Европа или Северна Америка и ще видите този огромен контраст между квалифицираните и интегрирани българи, които владеят отлично местния език и рекламират услугите си като счетоводители, адвокати, лекари, зъболекари, програмисти или пък ще ги видите в рубриката история на един успял българин, който е примерно професор или даже декан в местен университет или колеж или преводач в някое министерство примерно, а от друга страна в обявите за работа ще видите и другата страна на монетата - отчаяни нискоквалифицирани българи, без особени амбиции и познания по езици, които пишат "търся каквато и да е работа" или писма до редактора колко е тежка таз пуста чужбина. Така че, нищо ново под слънцето и в тази тема.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker