По-важно да си в чужбина - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от В чужбина

По-важно да си в чужбина
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2580 пъти
Предполагам че на повечето хора в България им е втълпено от малки че трябва да научат няколко чужди езика и да емигрират в чужбина главно защото нашата държава за нищо не става и няма бъдеще за младите...
При мен поне така стана. От 3 години живея в Англия и съм студентка. През годините свикнах с хората, културата и времето... определено по-добре е да живееш в чужбина ако имаш работа.
но на мен ми е по-тъжно от това че на нашите родители им е все тая къде сме само да не е в България.... в смисъл че може да не се върна за коледните празници или за Великден, но това няма значение защото било много по-добре да си в чужбина...
понякога не разбирам тази логика...
Вярно че няма какво да правиш в България, но става въпрос да се събереш с семейството си на най-семейния празник...
А в същото време в чужбина живота и борбата са къде къде по безмилостно жестоки... докато си намериш мястото, докато се докажеш че и ти си човек като тях, докато намериш работа... а и самотата... все пак в чужбина е по-трудно да намериш истински приятели защото всеки гледа себе си да оправи и няма време да ти обърне внимание или да ти помогне... няма го и семейството което винаги те е подкрепяло...
това което се случва в България в продължение на почти една година искрено ме разочарова... не мога да повярвам че нашия народ и нация са обречени да живеят такъв живот... понякога ми се иска тази държава изобщо да не съществуваше за да не да страдаме по този начин...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 6 месеца
hash: 777301dbbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Това е национален комплекс. Българите са една от най-нещастните нации. Не са нито най-бедната нация, нито най-слаборазвитата, нито най-болната, нито най-глупавата. Но са най-нещастната.

За справка:

www. washingtonpost. com/blogs/worldviews/wp/2013/09/10/a-fascinating-map-of-the-worlds-happiest-and-least-happy-countries/

Както се вижда, ние сме отбелязани с червен цвят като някои африкански страни. Тези африкански страни имат много слабо развита инфраструктура, здравеопазване, образователен потенциал и тнт. Чад, например, имат 33% грамотност на населението и проблем с разпространението на ХИВ/СПИН. По щастие сме и на нивото на Либерия, която допреди 8-10 години бе във (втора) гражданска война със стотици хиляди жертви.

На какво се дължи нашето нещастие? Черногледство, негативно и ограничено отношение към живота и нереални очаквания. Всичко това може да се промени с подходяща нагласа и мотивация. Тогава и страната ще се промени към добро.

Родителите ни (говоря за 'ни', защото аз съм на 25 годишна възраст) са израснали във време, в което досегът до Западът е бил само чрез книги и филми. Идеализирали са западната култура и за много от тях това е върхът на човешката цивилизация. Нормално е да се опитват да "уредят" децата си да живеят в "идеални условия".

Баща ми се опитваше да ме накара да замина за Германия, но никога не съм изпитвал желание да живея другаде, освен България. Той естествено продължи да ме убеждава колко много пари съм щял да вземам там. Аз се замислих - добре, всичко само пари ли е? Аз не желая да общувам с хора, с които общуването ми ще е осакатено (макар, че знам немски на добро ниво). За мен, освен всичко друго, е важно да мога да общувам с пълния размах не езика, с който съм отрасъл. В крайна сметка си намерих работа в България, с която печеля достатъчно пари и той спря да ми напомня за плановете му за моята емиграция.

Не се сещам кой го бе казал, но подкрепям напълно: Пътят към щастието са ниските очаквания.

Ако някой от гореспоменатите черногледи и негативни индивиди е прочел това последното изречение сигурно вече ме е отписал като някакво хипи, на което не му пука дали ще съществува в свинска кочина или в царски палат. И ще греши тотално. И ще го помоля да се упражнява да приема чуждата гледна точка. :)

25мъ

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 777301dbbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   А да, забравих да кажа и за непрекъснатото сравняване на българите с другите нации. Това е поредното нещо, което ни прави нещастни Имам чувството, че българите не желаят да напредват, заради самия прогрес и по-добър живот, а заради това да "настигнат" някого си. Тоест, отново си говорим за комплекси. Като видят нещо неприятно и веднага си казват "това няма как да стане на Запад", вместо да си мислят "какво мога да направя, за да подобря ситуацията". Последното изисква поемане на лична отговорност и отделяне на лично внимание, което пък поради спецификата на народната ни култура (в стил "преклонена главица сабя не я сече") не е приятно за много хора.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 36eebedbf5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Не са всички родители като твоите. Никак, ама никак не са. Аз страдах безумно, когато синът ми замина за Америка, макар и временно. Когато видях колко му хареса, подлудях от мисълта, че иска да живее там. Не приех, не се примирих, тази мисъл ме убиваше. Вярвам, че животът тук ще се промени. Ние просто сме най-хленчещата нация, винаги чакаща някой отвън да оправи нещата. Но не може винаги да е така. Голяма тема повдигаш.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: d17f354d2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не ги виня, на толкова несправедливост, мизерия, злоба и какво ли не са се натъкнали в нашата мила татковина, че искат да те предпазят поне теб. Обидени са на родината и затова дори и за празниците не искат да идваш. Искат да те предпазят, защото те обичат.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 8077f88b27
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   О авторе съвсем не им е тая на нашите родитерли къде сме. За нашите родители е важно да са убедени, че ще сме щасливи там, а пък ако ще и Уганда да изберем за държава за живеене. Нашите родители са убедени, че в България щастието е непостижима мечта, без да осъзнават, че за всеки индивид щастие означава различно нещо. За теб напирмер щастие е да си близко до семейството си, независимо от целия негативен начин на живот около него. За родителите ти обаче щаслив живот е да получаваш такова възнаграждение за труда си, че да може без да се замисляш да си покриваш сметките и харчовете.
Просто с вашите се разминавате в представата ви за щастие.
Ако вземеш Примера на №1 за щастливите и нещастните страни по света, ние сме наравно с тези, които имат подобна на нашата минимална заплата за даден вид труд и подобни на нашите пенсии. В Чад заплатите са малко по-високи от в България пресметнато в долари. В редицата по размер на заплати, пенсии, ние сме зад Чад, Габон, Нова гвинея и т. н.. И за да можем да сравним вярно, трябва да сравним и покупателната способнист.
Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0, 61 евро, а българинът – за 0, 82 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0, 50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0, 20 евро и т. н.
Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна през 2012 на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11, 93 % повече от тази в България!
Как авторке твоите родители да не се радват, че са успели да те внедрят да учиш в държава в която ще уважат труда ти. Да, лишили са се от близостта на семейството и на тях им липсваш, но са успели да те измъкнат от блатото наречено ниска покупателна способност.

 
  ...


...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: be03c4a6b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   5,

номер 1 съм. Ти си от тези негативни и черногледи хора, за които говоря. В Чад достъп до чиста питейна вода имат 27% от населението, пич. Освен това къде гледаш, че заплатите са малко по-високи от в България? Всички източници, които проверявам показват повече от два пъти по-ниска годишна заплата в Чад. В Чад 60 000 човека имат достъп до интернет. В България са над 2 милиона. ХИВ/СПИН е 50 пъти по-разпространен (0. 1% срещу 4. 8%) там. Реално един на двайсе човека е със СПИН. Детската смъртност е огромна. Хора умират от грип. В България има 258 болници, в Чад статистика не е правена от 1987, когато е имало 4 (четири). И ти ми говориш "ето дори Чад е по-добре от България".

Ти си перфектният пример за негативен мрънкач, който от 9 кладенеца вода ще донесе, за да накара хората около него да се чувстват зле, че са българи. Дори и ще си измисля някакви истории, само и само да товари другите емоционално.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 8c7ecb0b4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   6 е много прав. Не е толкова трудно колкото си го представяме. Стига с този негативизъм.

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 3e3b8234f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Като студентка навън напълно те разбирам. Извикай родителите си при теб за един, два месеца и ги накарай да започнат от нулата и да си намерят приятели, работа и социална среда. Мнението им коренно ще се промени и ще милеят да прекарат празниците с всички роднини до девето коляно в родния си град.
Мисля, че типичният българин ще мрънка, ако ще и да му подариш на готово къща, среда и работа в Англия. Просто винаги се мрънка за нещо и никога вината не е в нас самите. Този свят е за задружни нации и ми е много тъжно, че нашата не е такава...

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 818809d096
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Родителите ни не са ни пратили в чужбина защото са мазохиости и искат да ни виждат само по празниците. Всеки родител иска детето му да е добре. Не става въпрос само за пари. България вече 24 години се опитва да излезе от някаква криза. Това го няма на Запад. Родителите ни, поне моите искаха да водя нормален живот в една уредена държава. Разликата е, че тук, на Запад, има закони и те се спазват и има живот и за средната класа. В Българя няма закони, държавата се управлява от мафия и човешкия живот е евтин, да не кажа нищо не струва. Човек не може да бъде "изпратен" и да успее. Трябва и сам да е убеден, че иска да живее в чужбина. Въпреки самотата. И тук живеят хора и тук страдат и се радват, въпроса е дали ще се интегрираш и до каква степен. Тогава ще ти е по-малко самотно. А България и родителите- те винаги ще ти липсват. И борбата за хляба на всякъде е трудна, дори в чужбина е по-трудно да успееш, защото трябва да докажеш, че си по- добър и от местните.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 138f9bad8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Според мен българинът донякъде има ограничено мислене. Умен е, но ограничен. Например, той се стреми единствено към личностно развитие и успех, но не чувства нуждата, там в сърцето, да прави нещо, което да е за доброто на една цяла общност, на една нация. Това може би не е и провокирано в него още от ранна възраст. Всички са прекалено големи индивидуалисти. Например, още от самия старт - в училище липсват групови задачи, липсва практика, всичко е едно механично учене, което всъщност не научава човека на ценности, на човечност. Пороците движат страната с голяма сила. Никой не чувства отговорност към другите, а само към себе си.
В страната, в която съм /Великобритания/, поне по това, което съм видяла, хората работят не само за заплатите си, а действително се интересуват да помогнат на другите чрез своя труд. Да, вярно, че те са мотивирани от по-високите заплати, но не всичко е до парите, а и до философията за живота. Тук е по-организирано, но тъй като сега съм способна да направя сравнение, не мисля, че България е в чак в такова окаяно положение, в каквото си мисли, че е.
Защото нека бъдем реалисти, България е едно умно дете, с много потенциал, което обаче го мързи да учи.
Ако се научи на повече дисциплина, може да открие този свой потенциал, по-важното е, че го има и трябва да се фокусира върху възможностите, а не върху глупавите негативи.
Тук внасят гумени домати, повечето местни не знаят що е пъпеш или диня, ние такъв пазар бихме могли да въртим, но сме попаднали в дупката на пороците, където единствено ни интересуват елементарните ни нужди, а това какво ще бъде за поколенията, майната им на тях.
И преди някой да ме е обвинил, че и аз съм по същия начин като всички други- не, не съм, това, което правя и уча, го правя с ясната цел, че аз искам да дам своя принос, и ще направя всичко възможно то да стане. Чувствам се длъжна като ЧОВЕК да дам нещо за страната си. Затова и изказвам позиция тук.
България има хубаво време, има зеленчуци и плодове, неща, които приемаме за даденост. Има толкова интересни забележителности, които и на мен ми стават интересни сега, когато мога да сравня с културата и историята на други страни. Нашата по нищо не отстъпва, но дори не сме се постарали да развием някакви стратегии за туризъм, та те другите държави нищичко не знаят за нас. Не е част от специалността ми, но е очевидно за всекиго, че страната би подобрила икономиката си чрез туризъм, чрез износ на продукти, и по-натам ще изброяват ' специалистите' чрез какво още.
Нещата са прости. Всичко е толкова просто.

 
  ...

...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 1ff05625d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   да, за интелигентните хора е важно не само да си плащат сметките и да имат пълен хладилник, а и да имат подходяща социална среда. А ако са принудени да работят ниско квалифициран труд, под нивото им, ще бъдат нещастни, не на мястото си. Още от сега си го знам за себе си, защото ми предстои заминаване за Германия. Там са мъжът ми и голямата ми дъщеря. Като учителка на 51г. ще си взема 1 г. неплатен отпуск и ще се постарая да усвоя езика с курсове, културата, манталитета, да създам полезни контакти с хора на моето ниво , в смисъл като философия на живота, интереси извън работата. А това как ли ще стане като ще работя най- вероятно като чистачка, работник кухня, камериерка? Като за последното даже съм възрастна. Да, ще имам за компания дъщеря ми, която въпреки висшето икономическо образование и добър немски, не може да си намери работа вече няколко месеца. А сега е обречена на безработица, защото забременя. Няма ясли, кът са и местата в детските градини, германките си гледат децата, мъжете им работят. Не иска, дори и да има луд късмет да почне някъде поне практика, детето ? да е с 80% турчета и циганчета в група. Така че не е убедена, че иска да е в Германия, въпреки че живеят добре материално. Зет ми е полугерманец и тепърва ще работи и учи, държавата ти дава възможност, само да искаш да се развиваш. Но не са щастливи, самотни са, тук пък нямаха работа, за да излязат под наем и да са самостоятелни. Там пък транспорта, наемите и услугите са скъпи, данъците убийствени, дискриминация си има, защото за тях българин и румънец, означава циганин. Викали на дъщеря ми, че е много бяла за българка, че е много красива българска циганка. Мъжът ми взима много прилична заплата като електротехник в завода на БМВ, после където го прати фирмата му, с хотела, транспорта и всички екстри. Но му взимат убийствен ергенски данък, защото не съм регистрирана още там. И той е самотен. Изобщо мъки, няма наистина справедлива система, а кога ще живеем извън оцеляването?

 
  ...
преди: 9 години, 8 месеца
hash: 80a1eeb9a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Моите родители пък смятат, че трябва да си стоя в България, дори и нещастна.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 8 месеца
hash: f176e6d999
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Темата е пусната преди почти година, вероятно доста неща са се променили, но все пак понеже гледам сте я повдигнали, та и аз да кажа своето мнение.
Момиче, ти си студентка, тоест си на около 20 години - ами, ти буквално след 4-5 години се предполага, че ще работиш (и то хубава, и платена работа), ще си самостоятелна, и най-важното - ще живееш отделно от вашите. При това положение какво ти пука какво искат те, след като в обозримо бъдеще никой няма да може да те спре ти да вземаш решения за собствения си живот? Разбирам да беше ученичка в 8-9 клас, и да имаше прекалено много време, докато станеш самостоятелна, но на твоите години мисля, че отдаваш прекалено голямо значение на това какво казват родителите ти, а в крайна сметка ти съвсем скоро не само че няма да живееш с тях, ами нищо чудно и самата ти вече да си родител. Затова ако наистина много те влече към България след като завършиш образованието си може да се върнеш, винаги ще успееш да си намериш добра и платена работа с английската си диплома. Не те знам откъде си родом, но трябва да си готова да живееш само в някой от най-големите български градове, защото без значение каква диплома имаш, в малък град трудно ще си намериш каквато и да е работа. Ако това нещо не те притеснява, и смяташ че си струва рискът, тогава изчакай да завършиш и стягай куфарите. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker