Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не благодаря, мила авторке! Предпочитам да си стоя в родината с моята скромна учителска заплатка, отколкото това да работя като берачка на ягоди или това да въртя по десетки километри на ден! Когато беше ученичка да беше си седнала на дупето да учиш и може би днес щеше да имаш по-различен живот... а не такъв в който делиш стая с непознати и береш ягоди!

8.   Здравей, авторке! Благодаря, че сподели историята си.
Аз в момента съм в чужбина, но не успявам да намеря работа. И затова все по- често мисля за връщaне.
Но ако се върна, знам, че ще съжалявам като теб.
:(

9.   Номер 7, е такива като теб най-ги обичам. Като си някаква учителка, за нещо повече ли се имаш? Е***и самочувствието... А аз пък примерно не харесвам да се разправям като луд със някакви пубери като ненормален, това е дори по-гадно и от брането на ягоди. Ок?

10.   Абе женице.. ти да не си се върнала от някаква велика и престижна длъжност - финансист, банкер консултант!? !? !?? !? НЕ!

Прибрала си се от условия по-лоши и от тукашните. Хахахах - как ли пък не съм отишъл на ден да изминавам по колко каза? 20 мили? Една миля е около километър и 800м. Как ли пък не съм тръгнал да вървя по 40КМ на ден по дъждове и гърмежи да раздавам разни листчета.

Поздрави, Узунов

11.   Оле боже... тръгнал съм аз за "ВЕЛИКАТА БРИТАНИЯ". Не че нещо, но ако не ме извикат от чужбина да работя по специалността си никога не бих отишъл просто ей така по кърищата, да мета богаташките къщи, да бърша лайна по хотелите като камериер... НЕ. НЯМА ДА СТАНЕ!

Или ще ме извикат да си работя по професията (както е най-добрият вариант) или няма да отида.

В чужбина се ходи ако те викат от голяма и сериозна компания в сферата, в която се занимаваш. За да може развитието ти да е гарантирано. Или поне шансът ти за такова да е по-голям. Докато на къра със стаята и мизерните условия - Не мерси!

Звуча много pretentional - но това е. Човек съм имам право да искам, каквото си искам!!!

Поздрави, Узунов

12.   Хората са на различно интелектуално и духовно ниво. Явно авторката е удовлетворена от факта, че работи като роб за реално никакви пари за Англия, ноо- може да удовлетворява чисто физически необходимости с изкараното. Това й стига. Повечето българи, които са навън всъщност правят точно това и са безкрайно доволни. Те и тук да бяха и да получаваха достатъчно пак щяха да са втренчени в платените сметки, купената храна и дрехи и да бъдат доволни. Това е важно, но не е достатъчно, за да се чувстваш щастлив. Същото важи и за хората с много пари. Щастието няма нищо общо с материалното измерение на нещата. Но пак казвам - зависи кое ти е важно...

13.   Номер 3 ти къде си чувал за разнасяне на флаери с велосипед??? Ти изобщо знаеш ли какво е флаер?

14.   всяко начало е трудно, но в чужбина след това може да стане по лесно и да си живееш живота , докато, в нашата кочина цял живот ще се се мъчиш.
Но българите са едни готовани. Затова ме дразнят и дискусиите , затова колко сме зле, защото само ревем , а нищо не правим, и обвиняваме другите държави и народи. Дано да избягам от тук. Мразя българия и българите, харесвам чужбина и чужденците.

15.   Аз ще заминавам другия месец и искам да попитам как е обстановката там намерихте ли си приятели, как се отнасяха с вас и като цяло харесва ли ви

16.   Хаха... някой май изобщо не е учил...

MJ

17.   Н7 учителкaтa... ми стой си със скромнaтa зaплaткa, със скромния животец, скромното оцелявaне.... и скромните мечти, aко предположим, че имaш някaкви. Кaзвaт, че човек е толковa голям, колкото сa мечтите му... толковa си скромнa от към мечти, някой отрaзявa ли те, ти отрaзявaш ли се, поне кaто отрaжение в огледaлото? Мaй не...

18.   ако целта е да живееш скотски, навсякъде можеш да го направиш, няма нужда да ходиш до Англия :-) както и ако целта ти е да можеш да се нахраниш и да напазаруваш в магазина, не е особено трудно и тук, в България.
обърни внимание на номер 5, той е започнал от нулата, но е имал цел, имал е професия, която е започнал след време да упражнява. вероятно е знаел и езика на прилично ниво и го е донаучил на място.
помисли ти какво можеш да работиш в Англия различно от най-черната работа, която вече си опознала. каква професия имаш? знаеш ли езика поне на ниво В1-В2?
като си отговориш на тези въпроси, можеш пак да отидеш, но с целта да намериш работа по специалността си. а черната работа да е наистина временна, защото с нея няма как да се издържаш постоянно, да не говорим да създаваш семейство някой ден.

19.   Ех, не се мина и тази тема без да се появи поредният "реализирал се" българин в чужбина, и то както си му е редът - образование, собствена фирма, издигане на фирмата до средно ниво, след това започването на едър бизнес... Номер 5 е пропуснал да ни уведоми, че с тези темпове на развитие най-много до 1-2 години ще превърне сегашната си изключително мощна империя в международна корпорация със значимост, съпоставима с тази например на Самсунг, или Епъл...
Иронизирам коментар номер 5, не защото му завиждам (да е жив и здрав, и да продължава да върви по пътя си), а защото във всяка подобна тема се появява по някой, който да се самоизтъкне колко видиш ли бил успял в чужбина, а тези които се върнат по една или друга причина в България са адските балъци, които са си провалили живота.
И къде ги тези преуспели българи в чужбина, започнали от бране на ягоди, че живея в чужбина, пък нещо не ги виждам? А, да - познавам един, който наистина започна с бране на ягоди, и след няколко години завърши образование в Англия, а сега има и собствена строителна фирма (дребен бизнес, разбира се). Честно казано не виждам какво повече е спечелил от престоя си в чужбина, спрямо това което би спечелил, ако си беше стоял в България, но както и да е.
За да не става прекалено дълго ще обобя, че сте взели много правилно решение да се върнете в България, ако имате желание, но най-вече способности да се развивате и напредвате в живота. Ако обаче мечтите и способностите ви стигат само до полето с ягодите, то тогава дупе да ви е яко занапред в живота. В Англия 99 от 100 българи цял живот изкарват, бачкайки емигрантска работа, със всичките негативи. Изключението, което тук се явява коментар номер 5 си е наистина точно това - изключение. Е, струва ли си в очакването на едно изключение да си пропилявате живота в бране на ягоди?
Пробвали сте се, не се е получило, върнали сте се, не виждам никакъв проблем. Но се стягайте и си сядайте на задниците, че ако смятате емигрантска работа в Англия с почти нулев шанс за сериозно развитие (вероятно от берачи на ягоди ще станете помощник-готвач ти, и строител твоето гадже) за по-добра перспектива от престижна работа в България (било то и нископлатена първите 7-8 години), то тогава наистина положението е трагично...

20.   Не се отчайвай. Опитай пак. В тази кочина България не се живее. С жена ми в България имахме собствена фирма, аз едновременно работех и в ИТ фирма и работата ми беше много добре платена. Не виждах тук нормално бъдеще за детето ми и затова зарязахме всичко и се махнахме от България. Родителите и приятелите ми не можеха да повярват, че оставям толкова добре платена работа и същевременно фирма която се разрастваше понеже си бяхме наели и 2 момчета да работят. Някой хора не разбират, че от простотията и идиотщината в държавата ни няма как да се скриеш колкото и пари да изкарваш. В чужбина започнахме от нула, без приятели, без познати с най-долната работа чудейки се как и да гледаме едновременно детето защото заминахме цялото семейство. В България работех като графичен дизайнер, но навън е ужасно трудно да те вземат на хубава работа без перфектно владеене на езика. Ако имаш професия не се притеснявай каква работа работиш. След година-2-3 шанс винаги излиза. Вече познавам много хора които са минали по този път и не съжаляват както сега и аз. Пожелавам ти успех, а относно доволните на по 200-300лв учителки и не знам какви още мързеливи търтеи които са писали не им обръщай внимание. Те по-далеч от село не са ходили. Видяла си как живеят хората навън, виждаш и какво бъдеще те очаква в България.

21.   Н 19 еех, не се минa у тукa без типичнaтa бългaрскa подкрепa, a?
Толковa ли те е смaчкaл животa в Бг, че се хвърляш в опито дa убиеш всякa чуждa мечтa в зaродиш още? Дa не би пък някой дa успее, нещо зa което ти дори не смееш дa мислиш? !
Я си трaй, нaмaжи си лютеничкa, пръдни двa оъти пред телевизорa, почети някоя книжкa тип " бaлкaнскa" и не гледaй успехите нa другите, че ще те депресирaт още повече.
Много бългaри успявaт нaвън. Всеки според мечтите си. Някой с бизнес, нa други им стигa дa не дишaт същия въздух с подобни нa теб и тaкa....

22.   Аз съм отново учителката... даа същата, която някои след мен обидиха. И мога да кажа на номер 9, че позна - ДА самоизтъквам се и има за какво! Учила съм, инвестирала съм в образованието си и днес не деля стаи с непознати и не бера ягоди. Обичам професията си и това да се занимавам с бъдещето на България. Пък и тези които обидиха професията ми, нека се сетят, че това е ЕДИНСТВЕНАТА с толкова много почивни дни - знам си събота и неделя, знам си празниците, имам си и цяло лято на разположение, а и парите са задоволителни. За разлика от авторката на която й се е налагало да върви по десетки километри на ден, аз мога цял ден да си стоя на един стол и накрая да взема пари за това! Затова миличкиии е трябвало едно време да си отваряте очите и да учите и може би днес щяхте да взимате пари за това, че и пръста не си мърдате, а не да се трепете като кучета за същите пари, които взимам и аз (а дори и по-малко).

24.   Едно време и аз мислех, че е по-важно какво работиш, а не колко изкарваш, както повечето тук считат, че брането на ягоди те прави по-ниско човек и си мислят, че като са учители и изкарват 1/7ма от това, което ще изкарат с бране на ягоди, са много повече. Е да ама едно време бях студентка с големи амбиции, които се сгромолясаха след като завърших и установих, че в България без връзки, интриги и подмазване не се успява. Да, можеше да работя за 1200 лв в София и да си живуркам пре добре за българския стандарт. Всичко би било чудесно ако не дойдох на посещение в страната, където съм сега и не видях как може да си чистач и да си живуркаш не по-зле от престижната ми работа в София. Тогава се попитах ако в България имам нещо за цел и съм го постигнала с много труд, образование и ен брой езици, то какво ли мога да постигна в страна, в коятои да съм най-тъпата, без език и образование ще живея по-добре? Тук много плюят авторката, но съм сигурна, че много от тях живеят за единия наем, салатата с ракията, някоя дискотека или ресторант с приятели и панелката на 5тия етаж. Ако имаш желание и се бориш, развиваш се и не си кон с капаци в чужбина имаш много по-големи шансове да се развиеш от България. Най-малкото ако завършиш едно висше, което тук, където съм е безплатно, ще си осигуриш стартова заплата, с която можеш да живееш за по-големи мечти от екскурзийка в Гърция и да живееш в собствена къща, без съседът да ти сади зарзавад и да ти пасе кравите. А сега искам да кажа нещо на авторката: Остави ги всички тези злобни, дребни, комплексирани, смачкани от ежедневието българи. Ако искаш да постигнеш нещо и сте борбени с приятеля ти се борете и грабвайте всяка възможност. Ще се трепите много, но така се почва винаги. Учете езици, понеже те отварят много врати. Това, че сте се върнали не значи, че не може да отидете пак. След 5 год от както завърших университет мога да кажа, че по-добре да съм продавачка тук където съм, от колкото да работя в банка на центъра на София за 500 лв, понеже и това го работих. И за какво ми е тоя престиж и самочувствие като не можеш да си платиш един наем сам? Тук като една продавачка мога да си позволя да отида на почивка, където си поискам по целия свят, мога да живея спокойно и съм заобиколена от усмихнати и позитивни хора. За мен вече не е важно какво работиш, важно е как живееш и дали имаш спокойствие в живота си. По-добре берете ягоди няколко години, а после берете плодовете от вашия труд. Няма страмна работа! Само в България има срамна работа. Тук хората те уважават каквато и да си и от където и да си. Каквото и да ми говорят някои, че ги мачкали и мразели, аз лошо не съм видяла до сега. Напротив! Даже съм очарована как на никой не му пука от къде съм и коя съм, какво обличам, какво ям или кой ми влиза в къщата, женена ли съм или не и още сумати глупости, а се държат с мен спрямо мен самата като човек. А колкото до носталгията... тя е за хора, които си мъкнат България със себе си и се мъчат да я натресат в чужбина. Ако сте отворени към различното и уважавате другата страна и тя ще ви уважава и ще я заобичате. Стана дълго, но много негативни, злобни коментари видях, много комплексирани хора. До някъде ги разбирам, понеже знам, че не е лесно да живееш в нашата родина. И аз като се прибера и се изнервям след седмица. Авторке, мечтай! :) Мечтите са за смелите, не за конете с капаци! Една загубена битка не е загубена война. Сигурна съм, че сега имате повече опит и познания и следващият път ще успеете. А на другите искам да им кажа, че всеки сам решава как и къде да живее, какво да работи и кое му е важно в живота. Това, което за вас е важно, за други може да не е. Хората са различни и като не са като вас не значи, че са под вас. Стига с тая злоба и надпревара кой е по- по- най! Тъжно е колко злоба има в хората, просто защото са неодобвлетворени от живота си, който сами са си избрали.

25.   Мила ми 7, ти сигурно си си седяла...на каквото там се седи и прилежно си учила.
А да си чувала това: Който знае го прави, който не знае, учи другите :)

Та за Англия. Често ходя до там, харесва ми и Лондон, и провинциалните градчета. Езика не го знам особено (говоримо), но Кралицата ми помага да се разбера с аборигените - като видят лика й на банкнотата и ме разбират:)
Обичам да бера ягоди, особено през зимата. Но го правя в къщи, с некомерсиална цел (похапвам ги :)
Не знаех, че имало ягоди я Англия.
Но щом има - берете ги!

Y D

26.   Номер 22, как така пръстчето не си мърдаш, пък се занимаваш с бъдещето на България? То и за това България няма бъдеще - защото има такива като теб, на които им е важно да седят на един стол, да не си мърдат пръста, да имат много почивни дни и да взимат и пари за това. Бравооо, осъществила са Българската мечта!!!

27.   13, да, представи си знам какво е - гланцова рекламна листовка, която се пуска в пощите или се раздава на ръка... И какво пречи да се придвижваш с велосипед, докато разнасяш фалери? Примерно ако трябва да се пусне по един във всяка пощенска кутия на къщите от една улица. Може 20 пъти да се наложи да тръгнеш и да спреш, но какво от това?

28.   Абе, 27, ако хората с биографията на Авторката имаха акъл за велосипеди или каквото и да е рационално или креативно решение на проблем, мислиш ли че щяха да имат тази биография???
Масата народ, които имат подобни проблеми са не хора без късмет, а хора без елементарно образование, житейски опит дори, някакви способности - професионални, лични, социални. Стига си губи времето да спориш, свободна държава в ЕС съм - да ходят да берат ягоди и лапад, какво ти дреме?
Изводът ми е - безработен и беден в България - безработен/поработващ беден в Англия - няма разлика, ако човек не промени нещо в себе си и на Маймундере да отиде - пак същото

29.   №24, голяма заблуда е, че няма значение какво работиш навън. Има и още как. Ако си в държава в Европа, просто няма начин това, което пишеш да е вярно. Продавачка в магазин, детегледачка, и изобщо всякаква работа, която може да върши всеки друг, неизискваща квалификация, няма как да се ползва с голямото уважение на местния немец или който и да е местен. Ни ми ги разправяй тези. Социалното ти положение там е такова, каквото е на огромната част от емигрантите и за местните сте абсолютния аут. Друг е въпросът, че това ти дава душевно равновесие, но за интеграция и приемане и дума не може да става.

30.   Номер 19 съм, и се включвам, понеже бях скастрен, че видиш ли съм съсипвал нечия мечта, понеже ме бил блъскал здраво животът в България. Че каква мечта може да е брането на ягоди? То ако това е мечтата на авторката, значи по-добре изобщо да не отваряме темата за мечтите... В интерес на истината, ако наистина дотам и стигат мечтите за професионална реализация, то тогава благодорно и завиждам - ще може да си ги сбъдне, и да достигне до най-високото ниво в кариерата си още като студентка, което в никоя друга професия го няма!
И, не - не ме е облъскал животът в България, защото както вече казах не живея в България, а в чужбина. Живея в страна, в която има над 200 хиляди българи, и за жалост познавам десетки, да не кажа и стотици сънародници. Казвам "за жалост", защото българите тук са си донесли всичко най-лошо от България, но покрай кризата са допълнително озлобени, че нямат работа, и вече дори в тази мечтана чужбина живеят по-лошо, отколкото в България.
На авторката няма защо да и се дават празни надежди - шанс да успее навсякъде по света има, и примери за успели чужденци винаги може да се намерят. Но така или иначе всички те няма да са част от правилото, а ще бъдат изключенията, които просто да го потвърдят. А правилото е - чужденец ли си, нямаш шанс за никаква хубава работа, а ако някой все пак успее да се закачи на хубава работа, то пак е набутан, защото за същата работа в България ще изкарва вероятно по-малко пари, но животът ще е много по-евтин, и в крайна сметка като се тегли чертата разлика чисто финансово и да има е минимална.
Но то си зависи и кой от какъв небосклод гледа, защото за някой може би и 1000-1500 евро заплата в чужбина са едва ли не чудовищно много пари, които сигурно никога не е виждал накуп в живота си. За такива хора е напълно оправдано да ходят в чужбина, а и там е пълно с тях, това от собствен опит го казвам, пък гледам авторката и приятелят й също са от тази група хора.
Успех в живота им пожелавам, да са живи и здрави, пък вече докъде ще достигнат - Божа работа...

31.   Леле! Все съм знаела, че има хора без образование готови на всичко заради едното ядене, ама чак пък толкова? И докога мислеше, че щеше да издържиш за обикаляш с тия флаери? Или си мислиш, че ще имаш същата енергия и на 60 години? А и е... ти живота с извинение! До там ли ти стигат мечтите? Да живееш в още не-знам-си колко човека и да разнасяш флаери. Извинявай, ама ако тая енергия, която си хабила там за обикаляш като кон я вложиш в нещо друго и в България ще си добре.

32.   Номер 29 толкова съм аут, че ме приеха като част от тях, така както никой друг не ме е приемал в семейството си в България. И не живея в Германия. Живея в Скандинавска страна. Шест месеца живеех с месни в техния дом и по-сърдечно отношение от непознати не съм получавала. Хората те уважават, не си бъркат носа в личния ти живот и се държат с теб спрямо твите качества като възпитание и култура. Чувала съм коментари за някои чужденци, но те са били с причина, а не заради националноста им. А когато виждат, че се опитваш да учиш и говориш езика им искрено ти се радват. И все пак от страна до страна има голяма разлика. И колкото и да не ти се вярва има страни и хора, които наистина не им пука какво работиш, стига да видят, че си изкарваш парите с труд. Виж като си отида в България там е друга картинка. Там комплекси се избиват навсякъде и показността е мода. Там всеки си пъха носа с коментари и неща, които не са тяхна работа, а хората са се озлобили от собствената си неудобвлетвореност. Предпочитам да съм продавачка тук и да си ходя с маратонки и джинси в центъра, без грим, без да съчетавам цветове и да следвам модела на кифлата, без да се перча колко пари имам и да виждам усмихнати и любезни хора. А може би всичко идва точно от това спокойно живеене и имане на тези хора и за това няма и злоба. Факт е обаче, че ми трябваше доста време за да свикна и да приема, че това не е лицемерие и да не очаквам все някой да ме прецака или коментира зад гърба както бях свикнала в България. Трудно приех месните за честни и отворени към мен, но нямаше как понеже така и не видях лошо от тях. Напротив видях много злоба в българите тук и за това сега контактувам почти изцяло само с месни и съм далеч от интригите и злобата. И още нещо да ти кажа... тук не ме е срам да кажа какво работя и това е нормална работа, понеже не всеки е завършил висше както е в България. Даже си е рядкост да срещнеш някой висшист, но за разлика от това имат повече култура и възпитание от повечето ми състуденти в университета. Обаче в България като кажа какво работя и се почва : Аууу ама ти заряза престижната работа за това ли? Аууу горката тя.. какъв срам... Какво ще каже съседката от 10ти етаж, чийто син работил еди къде си.... Честно... толкова ми е писнало от това соц държание на "какво ще кажат хората", че само се натоварвам като се прибера. И не ми дреме какво си мислят "успелите" в България щом имам всичко, което искам и си живея добре.

33.   Номер 24 ЕВАЛА !!!


Авторката :)

34.   Абе хора какво ви става хората ходят навън да поработят и да си оправят малко живота с пари защото просто там занеш за какво бачкаш... Колкото и да взимаш пак ще си по -добре в всяко едно отношение от нашата скапана България ;)

35.   Хора, не разбирам защо трябва с такава ирония и сарказъм да коментирате авторката. Какво е това присмиване, каква е тая жлъч и подигравателно отношение.... За да си добре в Бг трябва да си един определн типаж... който не е за всеки- не всеки го има "тоя талант" и връзки.

Тя е млад човек, който все още се лута и търси място под слънцето. Отишло е -трудило се е момичето-не е крало и мамило, какво толкова.
Ами много хора започват в Англия с работа във ферма или фабрика, след това се поогледат за нещо по-добро, после добиват местна квалификация и започват по-добра работа. Какво има толкова.
Я по-спокойно- да не пукне някой от тъпото си надуване.
Не всеки има професия, с която да започне веднага по нея. И език се учи и човек се нагажда според обстановката.
Аз съм в Англия от 12г. и съм работила съм във фабрика в началото, учила съм езика в колежа, после в една библиотека, след това в местната община в отдел "Образование и култура" докато не ни съкратиха, сега си имам мой малък бизнес, а съпруга ми работи в голяма компания, семейството ми е тука, децата ми са отдавна адаптирани и интегрирани-учат и работят... и така. Живота е спокоен, уреден, чувстваш се уважаван и ценен, зеленина навсякъде, шофьорите са внимателни и има култура на пътя, маркировката по пътищата е отлична и няма никакви дупки, полицията има социални функции а не репресивни, администрацията работи като че ли специално за теб, онлайн и по телефона може да уредиш много неща-не е необходимо да чакаш на гише, хората са приветливи и усмихнати, добронамерени и помагащи.. Не всичко е пари, а значение имат и отношението към човека.

Просто в началото -първите 1-2 год. е много, много трудно-всичко е различно.... климат, храна, къщи, език, култура. И все пак сега е по-лесно, защото няма визи и може да се пътува и работи без ограничения, а ние дойдохме по визово време и бяхме полулегални. Много хора не издържат и се връщат, а други продължават напред. Искат да дадат по-добро бъдеще за децата си и стискат заради тях. Те знаят- пред тях е зора, а зад в БГ стои безпътицата и мизерията и избират първото.
Уважавайте човешката мъка и труд- много емигрантски сълзи са изплакани и с много пот е хвърлен.... Това са те, британските ягоди...

36.   П. С. Та Авторке, я не случай присмихулниците по-горе, ами приеми първото си ходене в Англия като един житейски опит...
Може пак да дойдеш и да си опиташ късмета. Но ще ти кажа-учи и гледай да вземеш местно образование, може и колеж, за да имаш професия и да си намериш работа. И бъди психически по-издръжлива за напред-никъде не е лесно, особенно в началото.

37.   Номер 32, ставаше въпрос за аборигените от Британия и техните ягоди, а не за Скандинавието:)
Да напомня, че британските острови са били стотици години под датско управление. И това е спомогнало да се култивират, нещо, което римляните не успели да постигнат.
Така и са се появили ягоди в Англия, а последствие и берачи на ягоди.
А съм съгласен разбира се, че да си продавачка в скандинавска държава е много повече, отколкото министър в Бг :)
Но има толкова хора, които освен за министри за друго не стават :) :)

Y D

38.   Не разбирам какво толкова съжаляваш. Както сте се върнали, така може да отидете и пак. Ягоди ще зреят и догодина, но ако ти се прави само това година след година... Много странна ми изглежда тази любов по мизерния, несигурен живот на ранния емигрант. Струва ми се, че не си съвсем наясно какво искаш да правиш. Докато си била там ти се е връщало в БГ, после пък ти се е стояло в UK. Необходим ти е повече житейски опит, за да усетиш къде ще ти е най-добре. Прецени възможностите си и планирайте ново заминаване с приятеля си.

39.   Ние също бяхме в голяма ферма за ягоди (може да сме били в една и съща) и също, като Вас се преместихме в Лондон. Лудница голяма аз повече се депресирах от колкото приятелката ми, но мисля, че ще се оправим. Ако искаш съвет, мнение или каквато и да е помощ на среща съм.

40.   Авторката - моите уважения. Уважавам хората, които се трудят, искат да постигат нещата в живота сами и се борят за мечтите си. Дадоха ти се много хубави напътствия от положително настроени хора в предишни коментари. На злобарите не им се връзвай, те нямат друга радост, освен да пишат анонимно колко са велики и не могат да разберат, че ягодите и флаерите не са цел в живота - те са средство, начин, по който ще се приспособиш в чуждата държава. Това са първите стъпки и те наистина са трудни. На малките деца, които прохождат, лесно ли им е. Ако успееш да издържиш първите две години и не спираш да учиш и усъвършенстваш езика, информираш се, квалифицираш се - успеха ти е в кърпа вързан. Моят съвет е по-малко контакти с българи, по възможност - никакви. За интеграцията няма да имаш проблеми, ако си точен, отговорен и работлив човек. Те сами ще те търсят и ще искат да контактуват с теб. Горе главата и ако наистина искаш да заминеш за Англия - заминавай. Животът си е твой и никой няма право да се държи обидно с теб! Вярвай в бъдещето си и се бори. Получава само този, който неотклонно следва мечтите си. Казано е : "Поискай и ще ти се даде". Успех, стискам ти палци. Учителката - държиш се вулгарно и долнопробно. Човек като тебе, с липсваща ценностна система просто няма как да възпитава когото и да било. Насочи на първо време погледа към себе си и поработи по въпросите за културното поведение, морала и още много други. И не губи време, защото имаш много неща да наваксваш, а животът е кратък. Но знае ли човек, понякога стават чудеса :)))

41.   Питам се, това ли е най-важното... като влезнеш в магазина да можеш да си купиш всичко, което поискаш... няма ли и по-важни неща като развитие, спокойствие, дом, семейство, добре изкарано свободно време?

42.   Номер 41 - въпросът е, че нашите хора там дори не могат в магазина да си купят всичко - най-много им стига за хранителни продукти със съмнително качество от някой евтин магазин и толкоз. Сестра ми работи там от 5 г. за смешни 800 -900 паунда месечно. Сега е бременна, мъжът ? така и не си намери работа и живеят по-зле от 99% от хората в България, които познавам, включително от тях самите като си бяха в България, но не могат да се приберат, защото значи, че трябва да признаят, че са се провалили и гръмките приказки, че държавата ни била виновна за всичко ще се окажат въздух под налягане.
Има и успели хора, разбира се, но те обикновено и у нас са си били добре. Който у нас е зле, и в чужбина остава зле - то е до личностни качества в крайна сметка, но у нас поне имаш семейство, дом и някакви познати за работа и социален живот.

43.   Учителката, какво имаш пък ти, смешнице? Твоята пършива учителска заплата я изкарвам за 2 дена. Ти изобщо даваш ли си сметка в каква кочина живееш? Някога на запад ходила ли си? Узунов, ти бе бауш комуноиден, не разбираш ли, че не става дума само за пари математически? Къде са мангалите да крадат, грабят и убиват? Къде ви е гнусната чалга? Къде са ви калдаръмените улици със дупки като след война? Един път няма от-до като хората бе, михлюзи. Абе я не се излагайте, погледнете си кочината, комплексари.

44.   НОмер 42 - благодаря за разяснението. Този момент с по-голямата част от българите в чужбина и техният стандарт съм го пропуснал. Сигурно е готино на село родата ти да се хвали, че живееш в чужбина. Нищо, че няма какво да ядеш :)

Да, и аз съм на мнение, че който си е зле тук и в чужбина ще си е зле.

Номер 43 - Учителката е права!

45.   Уоу, живея в чужбина от 7 години, но добре че беше коментар номер 43, за да разбера, че в чужбина няма дупки по пътищата, никак, ама никак няма маанета, и черешката на тортата - няма крадливи мангали.
Всъщност, дупките по пътищата трябва да призная, че наистина са доста рядко срещани, но с толкова много емигранти, изповядващи исляма да каже човек, че няма чалга е меко казано смешно. Да, не е Азис, Галена и Преслава, ама са някакви арабски маанета, което като го смесиш и с доста разпространената вече и в чужбина българската и румънска чалга, и дори е по-лошо, отколкото в България.
А кражбите са поделени между нашите и румънски цигани, но в жестока конкуренция с всякакви мароканци, пакистанци, африканци и какви ли още не.
Точно защото вече може спокойно и свободно да пътуваме в чужбина, и то на доста поносими цени, точно затова вече тези митове за чистия и уреден Запад и мръсната и мизерна България лека-полека започна да рухват. И това го казвам от позицията на емигрант, който вече 7 години е в чужбина, но да е живот и здраве до 3 месеца вече ще съм се прибрал за постоянно в България, силно разочарован от "прекрасната и уредена" чужбина.

46.   Че какво има на това да си берач, чистач и т. н.? !? Аз съм чистачка на банки и мога да кажа, че в кенефите им не съм видяла едно лайно с извинение, да не говорим, че е по-чисто и от някои домове. По образование съм филолог и съм работила като такава в България, но поради обстоятелства се наложи да живея в чужбина. Много си ми е добре и българи, които само плюят по такива като нас мога само да ги съжалявам. Вече си търся работа и като учител, но мисля да си запазя чистаческата работка, защото не е мръсна и ме храни. Пък вие си гонете големите мечти и пари. :)

47.   Абе палячо 45, що ме караш да пускам линкове, всеки ден има заклани, пребити и изнасилени старци по селата от мангали, бе бек. Къде е това на запад? Ела да ти снимам моя град да ми покажеш една дупка ако има в целия град ще си направя публично сюнет. Много хубаво било в Бг ама живее 7 години на запад, паляк. Що не си седиш в кочината като е много хубаво ве, кирпич? Някви бауши с по 500-1000 лв заплата седнали да ми демонстрират стандарт, даскали и комунисти смъртници.

48.   47, аз съм 45 и ми се струваш нещо напрегнат. Не си олабвал жилата скоро, или има нещо друго?
Кажи ми къде е твоят град, може да се окаже, че съм ходил в него, знае ли човек? После може аз да те разведа из моя град, където както пак казвам дупките са наистина рядкост, но чалга, само че във арабския си вариант никак не липсва. Тази чалга съм убеден, че където и по Европа да живееш и на теб не ти липсва, ама никак не ти липсва, понеже е навсякъде около теб, особено пък ако живееш в Англия, Германия, Холандия, или Испания. То затова и нищо не казваш за нея, защото май се усети колко се изложи с това си твърдение, че чалга имало само в България.
Колкото до престъпността - във всеки средноголям европейски град тя надвишава десетки, да не кажа и стотици пъти престъпността в българските села, малки и средноголеми градове - или това викаш са някакви градски легенди? Емигрантите в чужбина никак не тормозят местните, никак няма изнасилвания, никак няма кражби, никъде няма побоища и т. н.? Това го правят само циганите в българските села - така ще да е то, разбира се, щом ти го казваш...
Такива като теб за 7 година в чужбина съм ги виждал много - силни и отворени на масата пред ракията и салатата (български навик, между другото), ама в живота си са пълни нули. За щастие скоро се прибирам в България и най-накрая ще бъда истински щастлив и доволен. :)

49.   Н 45 и н47 я по- кротко че, ще ви плеснa и двaмaтa! Фaкт е, че дории чистaчкa нaвън, кaкто кaзвa н 46, се живее по- добре от Бългaрия. Освен че, изкaрвaш достaтъчно, зa дa си покривaш нуждите, че и дa спестиш нещо, имaш спокойствието и сиурносттa, които ти предостaвят институциите ( всякaкви ). Връщaт се в повечето случaи или мързеливи/неуспели, или с пaри, но зaрaди по-евтин бизнес/ рaботнa ръкa, беззaконието им е в плюс и др. подобни. Тa в Бългaрия остaнaхa основно бедни и богaти. Среднa клaсa почти нямa вече. Дори сaмо товa стигa човек дa си нaпрaви изводите. Пък учителкaтa... :))) едвa ли имa друг избор женaтa, остaвете я " дa си клaти крaкaтa " и дa сгъвa лев зa лютеничкa.

50.   @47, пий си хапчетата!

51.   Доста е писано аз ще дам моето кратко мнение.

Живея от 5 месеца във Лондон. Мога да кажа същото, което е казал номера 48. НЕЩАТА НЕ СА ТАКИВА КАКВИТО ОЧАКВАХ. Побоища, силна руска реч, изнасилвания, мръсотия, всичко това е факт тук във Лондон. Работя трудна работа и изкарвам близо 450 паунда седмично, но се справям. Хората на работното ми място имат отношение към мен, уважават ме, че дори ме и подрекпят. Съжалявам, но не чувствам нищо към България, абсолютно нищо. Ако се върна съм сигурен, че ще вляза в депресия.

Нещата тук не са както мислех, да! Но когато си силен забравяш носталгия, жал и всичко подобно. Англия ме промени за толкова кратко време към по-добро. Имам чувстовто, че ако се върна в България всичко ще рухне.

52.   Аз работя временно като чистач в Англия и изкарвам около 900 паунда месечно. Деля цяла къща с още 1 човек и не ми е никак зле. Парите стигат за наем и храна и не се оплаквам от нищо. Има ли воля, ще има и начин. НЕ СЕ връщайте в България, ами дайте всичко от себе си за да успеете в чужбина. Работата ми е изморителна и нискоквалифицирана, но поне живея спокоен, че ще ми плащат редовно и че парите ще ми стигат.