Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ако има някой който да ти помогне в Германия не се колебай а си хващай куфарите и заминавай в България нема оправия.

7.   Номер 2, искам аз като човек прекарал вече 10 години в Германия да взема думата, защото като чета мнението ти, имам чувството че говорим за различни страни или различни времена.
Първо, в Германия е пълно с българи студенти и мнозинството не са материално осигурено от семействата си, а работят по време на следването си. Наистина повечето идват с по 2-3 хиляди евро за да започнат, но с тези пари тук и най-пестеливите могат да оцелеят само няколко месеца. Когато аз дойдох, още не бяхме член на ЕС и бях със студентскта виза, която първите 6 месеца не ти дава право на работа. В общежитието имаше толкова българи, че немците се майтапиха, че живеят в България. Сега вече визи за нас няма и всеки студент може да работи определен брой дни в годината (такъв е законът, че няма право да ги надвишава ако иска да си запази студентския статус и това важи и за немците). Най-приятния начин да си намериш работа е в самия университет. По-принцип това е измислено за дейности само с учебна цел, но на практика университетите така си осигуряват евтина работна ръка за всякакви вътрешни дейности - заплащането е 8 евро на час, а ако си вече бакалавър - с едно евро повече. Наистина зависи и от специалността на следване - най-много места има за информатици, а за специалности като лингвистика почти никакви свързани с предмета им, но има пък универсални места, като например работа в библиотеката или грижа за растения при ботаниците. Иначе, който и това не може да намери се хваща като сервитьор, детегледачка или да опакова кашони из фабриките, но това съответно му коства повече усилия по време на следването. Не знам по твоето време какво са признавали за входящо ниво, а то всъщност зависи и от съответната провинция, защото всяка си има различни закони и правилници за образованието. Аз бях в Баден-Вюртемберг и там признават наша гимназия с подготвителен клас, т. е 12 годишно обучение без да ти трябва Studeinkoleg.
Системата на обучение е по-добра, защото материалът се дозира поносимо. Завършил съм висши образования и в България и в Германия, и затова сравнявам от личен опит. В България учех като побъркан през първите 3 семестъра. В училище никога не бях преписвал и бях много срамежлив и непохватен в тези работи, та затова се чудех на другите как успяваха да преписват на изпитите в университета. Чудех се година и половина, докато накрая и аз станах като тях, не защото не исках да уча, а защото беше невъзможно да се абсорбира всичко с което ни заливаха. Не знам дали поколението на нашите родители е било толкова по-умно, и от колко десителития се влачи тази програма. Например изпитите по висша математика в БГ се състояха от теория и задачи, и който не издържи теорията беше късан. А теорията си беше направо цяла лекция, както я е изнесъл професора на дъската, заедно с доказателства на теореми и прочие. Учил съм по сто листа тетрадки A4 формат пълни с формули и доказателства наизуст и можех да ги изпея насън. Само дето след няколко месеца вече нищо не помниш от това, а силите ти да изкараш така 5 години определено не стигат. В Германия е друго. Тук изпитите са направени така, че ако искаш, да можеш да се подготвиш. За да не изкара целия випуск пълни шестици, (т. е тук са единици) се прилагат други трикове - например дават се твърде много задачи, които по-себе си са решими, но времето е ограничено и просто не стига за всичко. Накрая се гледа каква е средната успеваемост в курса и оценките се определят относително спрямо нея. Имал съм случай на пълна шестица по стохастика с 50 % решени задачи, докато на други изпити с по-голям процент съм изкарвал много по-слаби оценки. Но в крайна сметка, смея да твърдя, че бях един от най-добрите във випуска си, а особено по математика превъзхождах значително всички останали (все пак беше ми останал някакъв опит от 3 семестъра в БГ, когато в началото учех сериозно). Мисля, че който не успее да завърши немски университет просто е пълен пукал и наистина не става. Конкретно говоря за специалността информатика и то в реномиран университет, един от най-старите в Германия и понастоящем оценен като един от 5-те елитни в страната, които за това получават и по-големи средства от държавата. За да бъдем честни, при медицината положението е друго - там имат квота да откажат половината студенти преди да се дипломират. Но аз говоря за своята област и затова не съм съгласен с теб, че там слабите студенти ги отсортирват бързо. Има хора, които си се влачат с по 20 семестъра. Това естествено бие на очи като кандидатства после за работа, но на такива хора много им дреме дали ще си намерят въобще работа - държавата им гарантира оцеляването. Немците не бягат от Германия защото там всички са железни и е борба между титани, а защото държавата им води глупава политика, която привлича само паразити и мързеливци, за сметка на средната класа, на която одират кожата от данъци. Затова и цялата сган от Африка, Азия и Близкия изток се е запътила натам за убежище. Сегашното поколение немци са с промити мозъци за вина заради втората световна война и не дават и гък да се каже истината, че отделни етноси наистина могат да бъдат генерализирани като ниво на развитие, интелект и различно ниво на принос в обществото, който може да бъде и с отрицателен знак. Не им стигат турците, ами продължават да си пълнят държавата с подобни стадни народи. Икономическата политика е ниско заплащане на труда и бум на износа, заради което другите държави фалират и това ще се върне като бумеранг към самата Германия, защото тя си продава стоките срещу пари, които сама е дала на кредит на купувачите им и в един момент ще се окаже, че всичко е било напразно - справка кризата в Гърция и милиардите, които допълнително им изливат. Наемите и цените на енергията за битови нужди скачат всяка година и за това няма естествена спирачка. В един момент цените би трябвало да станат непоносими за една част от населението и хората да почнат да спят по улиците, което в свръхрегулирано общество като немското не може да бъде допуснато масово (иначе скитници има и тук). Държавата се намесва като раздава социални жилища на най-бедните, но за всички останали наемите растат и им изяждат плодовете на труда. В един момент се питащ, аз защо въобще работя, като половината ми заплата отива за данъци и осигуровки, една трета от останалото за наем, а ако спестя нещо от другата част, то или трябва да го изконсумирам веднага за някоя глупост или винаги когато ми затрябва нещо съм санкциониран за това, че имам спестявания. Ама хер еди кой си, вие имате спестени еди колко си - затова платете си допълнително хиляда евро за зъбна коронка, нищо че всеки месец ви смучем по 300 евро за здравна осигуровка, а вие не сте ходил на лекар от 5 години. Ако бяхте някой Сульо, то тогава разбира се нямаше да плащате нищо. Хубаво е да има защита бедните, но без заради това и по-способните да се тикат надолу до нивото на бедните, защото това убива всякаква мотивация. За какво ми е на мен да се натягам да върша повече работа? Шефовете гледат само как да те нагърбят повече, ако може да въртиш целия бизнес, а те само да прибират парите, а по въпроса за увеличението на заплатата мигат като кукумявки. Символичното увеличение няма никакъв практически ефект, защото половината отива за данъци. Има един много кадърен немец в нашата фирма, направо перфектен. Работлив, съвестен, инициативен, комуникативен, търпелив и прочие. Та той сам се натискаше да стане проект-мениджър, а аз му гледах сеира и се оказах прав. Човекът си спечели само несравнимо повече стрес и носи на раменете си сам цял проект, от който фирмата взима големи печалби, а всъщност шефовете дори не разбират значимостта на приноса му, защото нямат никаква представа какво всъщност се случва, успехите ги взимат за даденост, а това че той си скъсва задника според тях не би трябвало да му носи нищо повече заради това че е във фирмата само от 3 години. Накрая все пак са му дали нещо, след като някои по-стари колеги са ги посъветвали. Но аз си мисля, гледай каква сбъркана логика. Значи аз ще отида да им се натягам сам да им свърша повече работа, без да получа никаква организационна подкрепа, д ори напротив да се налага да преодолявам вътрешния саботаж на някои хора, да координирам цялата работа с клиенти и лица от другите фирми участници в проекта, които си нямат хал хабер от техническтото естетство на работата и всеки се опитва да прехвърли своята част върху мен, да защитавам политиката на фирмата пред тия страни, защо трябва да ни платят супер-завишените цени дето ги доим, щото и те не са толкова тъпи и се съпротивляват, да водя цялата кореспонденция, и да съм паралелно с това и главния програмист на проекта без екип, който има нужните знания за да ме подпомогне, да правя по 20 допълнителни часа, които не ми плащат и това всичкото без гаранция, че си струва и да ида чак една година по-късно да се разправям с ръководството, че аз това всъщност го правя за пари, а не от добра воля и те да ме гледат като пукали и да ми предложат 200 евро отгоре, откоито чисти остават 100, а бе аз що за будала трябва да съм? ! Ето за това железните немци си вдигат чуковете и заминават. Остават такива като мен, които отдавна са прозряли, че няма смисъл да се набиват между шамарите за да вдигат икономическия растеж. Аз си пропилявам половината от работното време, чета си страници в интернет, блея в монитора или гледам през прозореца, защото знам, че ако тръгна като колегата, в моя джоб няма да влезе нищо, тъй че за какво да си давам зор. Ако дойдат и ми предложат едно яко увеличение, тогава ще се натегна и аз. Но те явно не разбират какво мотивира хората или ме мислят за глупак, само че аз съм като Иван глупак - глупав на вид, ама всъщност по-хитър от тях.
Като не ме мотивират, все ми е тая дали оборота на фирмата ще се вдигне 10 пъти или ще фалираме - след 2 години работа вече съм социално защитен, всичките си спестявания съм ги прехвърлил на родителите си, т. е за пред държавата нямам пукната пара. Вече имам и немско гражданство, и без работа да остана, не могат да ме изгонят от страната. А аз всъщност искам да работя, ама не за тоя дето духа.

8.   От автора. Благодаря на всички. Ще помисля и ще реша. Ако имате още мнения споделете.

9.   Номер 2, би ли ми обяснила как точно си отишла и оцеляла в Германия с 40 евро? При условие, че:
- за да се нанесеш в квартира, освен да платиш наем, ти искат и депозит (още един наем), тоест само за да се нанесеш някъде, ти трябват МИНИМУМ 500-600 евро. Може би си живяла на Луната?
- за храна, с пестене, пазаруване само от Алди, Лидл и т. н и адски мъки, може и да изкараш месеца със 100-200 евро. Може би си карала на фотосинтеза?
- транспорт - около 50-100 евро месечно. Може би имаш възможността да се телепортираш?
- изключвам още доста разходи

Та, грубо, само за да започнеш в Германия, са ти нужни МИНИМУМ около 1000 евро. Това, при условие, че още на втория месец ще започнете работа.

Като ще си измисляте истории и ще лъжете, поне си направете труда да изглеждат достоверни. Не се подвеждайте, защото както виждате, по форумите всеки може да пише каквото си съчини. Вярвайте само и единствено на себе си и проучвайте много внимателно!

10.   Не обръщайте внимание на номер 2, тя си пише подобни километрични коментари във всяка втора тема. То не бяха къщи, апартаменти, сгради, фирми, презапасявания с храна, почивки всеки уикенд в Дубай и още куп глупости. Това са пълни измислици, много от които изобщо няма как да се случат. Все пак на мен ми е забавно да ги чета ( поне до някъде ).

11.   Номер 9 не съм номер 2, но мога да ти обясня, как е възможно. Номер 2 е учила в Германия - общежитието струва около 250 еур на месец, транспорта за студенти е безплатен, има право на финансова помощ за студенти /BAFÖG/, която е около 600 еур на месец - т. е теоретично и стигат да си плаща наема и да се храни, имай предвид, че за студенти има столове с наистина качествена и разнообразна храна на почти символични цени. Общежитието е могла да си уреди още преди да пристигне, а стипендията тръгва още от първия месец, така че теоретично е възможно да е устискала. Освен това предполагам, че номер 2 е и работила нещо на база половин работен ден или колкото там са позволените часове за студенти...

12.   н 11 - аз съм 2 и действително съм учила в Германия, но за нито едно от нещата не си прав
Първо съм плащала 380 евро за общежитие и то само последните 3 семестъра, защото съм учила в град, в който се чакаше за общежитие 1-2 години. Плащала съм свободен наем от 480 евро за 18 кв. м. жилище
Има действително общежития за 250 евро в Лайпцих и Дрезден и само в бившите ГДР-провинции не се чака за общежитие, но кой уважаващ себе си човек иска да учи там точно Икономика?
По мое време имаше още 500 150 евро такси на семестър, но сега са останали само 150 евра, които винаги си ги е имало за обработка на документи и плащах към 60 евро за транспортна карта, защото метрото в моя град беше частно (американски инвеститор), но отскоро действително има безплатни карти за обществен транспорт за студентите.
Отделно има към 78 евро месечно актуално за здравни осигуровки и Pflegeversicherung.
И още нещо не си разбрал правилно - нямаме право на Bafög, а само на студентски кредит в негов размер към 680 евро месечно в момента мисля, който се плаща после ИЗЦЯЛО с лихвата на централната банка - на 100% това си е вид студентски кредит и то трябва да докажеш доход, за да ти дадат.
Аз не съм ползвала такъв кредит, но съм нямала и право, защото още не бяхме в ЕС, а накрая като влезнахме си се бях устроила, но и не познавам човек да е ползвал, защото трупаш десетки хиляди евра кредити. Немците също плащат обратно този кредит, но до 10 000 евро, а за ЕС гражданите плащат всичко и затова и не познавам лично човек с такъв кредит, защото в Германия действително държавата си събира „вересиите“ и няма да те оставят без да си им върнал парите.

Повечето бг. студенти или ги издържат техните, или работят паралелно като първата група са повечето.
Работила съм 20 часа седмично в голяма фирма в офис като Werkstudent събота и неделя и вечер съм работила на черно, защото нямаш право като студент да работиш повече от 20 часа седмично освен в семестриалните ваканции. С 20 часа седмично не можеш да се издържаш и затова всички български студенти, които сме се самоиздържали сме работили масово на черно и на сиво, включително масово като статисти, пазачи, да не говорим, че има и германки, които се принуждават да проституират, а за българки лично не познавам, но съм чувала за порно актриси и стриптизьорки.

Само фиксираните разходи на месец (без храна!!!, учебници) ми са били 480 евро за квартира (warm) 56 евро за карта за транспорт 70 евро по мое време за Gesundheit und Pflegeversicherung (650х2)/12 за таксите за университет 5 евро такса банкова сметка 15 евро за радио и телевизия 20 евро разни членски вносове за библиотека, студентски спорт - 739 евро ВСЕКИ МЕСЕЦ без да съм яла, без да съм купувала учебници, без да съм пила кафе и така нататък. Нямах пари за студентски стол, но и време нямах, защото между лекции и упражнения „джетих“ по разни задачи, включително съм била пробант за медикаменти, разни психо-изследвания. Изкарах следването си на ябълки и бисквити и общо 4 пъти си позволих да ям в стола и то със състуденти заради обща работа и то ястие за 1,5 евро (не за 3,50) - дори нямах карта за стола!, а в стола на фирмата, в която работих не припарвах - там под 5-6 евро ядене нямаше, което за мен си беше състояние и имах проблем после със синдикатите, защото не съм била взимала обедна почивка, а колегите ми бяха пуснали слух, че съм анорексичка, защото ме беше срам да кажа, че няма пари за стол и си измислях, че съм на диета... и действително изглеждах недохранена, защото просто БЯХ недохранена и то в една от най-богатите страни в света. Висок човек съм и едвам си намирах дрехи, включително блузки в детското отделение съм си купувала тогава по разпродажбите.

През ваканциите работих на няколко места и по над 80 часа седмично, за да си спестя и да се подпомогна, вклчително 12-16 часа на ден съм работила понякога последователно без да смятам таксите за транспорт, защото в моя град квартира за 480 евро няма в центъра - там едностаен ти е 850 евра.
Максимумът през семестъра са ми били 40 часа седмично и през ваканциите 90-100 часа. Хванах се по едно време за една консултантска фирма, където навъртах от 8 до 23 ч., но парите си заслужаваха - това през ваканцията, разбира се.

И не съм „остискала“, а с удоволствие си учих и завърших това, което ми е било страст, а после продължих в компанията, в която си работих като студентка, но в друга държава и чак след доста добра кариера се прибрах в България и не съжалявам
Който ходи да учи в чужбина с идеята да „остиска“ просто си е направил грешно сметките
Моят университет е най-добрият в Германия по всички класации - не съм учила в Дрезден, Лайпцих и така нататък - там за физики, химии, биологии е ОК, но нямаха нито една нобелова награда...за разлика от нас например...

Ако бях по-млада и сега трябваше да правя своя избор на сегашните условия задължително бих завършила Бакалавър у нас, а Магистър в чужбина и то не в Германия. В Лондон, САЩ се прави MBA, което е фасулско в сравнение с немската школа и си добре цял живот.
Не че се оплаквам. Не съжалявам за нищо...много научих и най-вече се научих да издържам на стрес и да бачкам на макс при много страншни. Колкото и да ви е странно после ако работите при консултантска фирма или сте мениджър и без това няма да имате време за столове и ресторанти. Който по цял час-два си похапва с кеф в студентския стол после да видим как ще свикне с натоварването при McKinsey или в друга консултантска компания - с извинение, но дори за кенеф няма да имате време
Студентският живот е само до време, но като те удари после животчето ...трудно е от лекото и мекото на трудното, но от трудното на лекото и мекото е много леко (от опит говоря). Сега работя по проект и после ако искам мога 1 месец да съм в почивка. Гледам си дечицата, фитнеса, покупките, хобита имам, готвя си 1 час прясна храна всеки ден и не ми беше особено трудно да мина на този ритъм на живот, но хайде да ви видим от лекия студентски живот на гърба на мама и тати (дори Bafög не знаете колко струва, както и общежитието в нормален град) ...как се минава на 1000 оборота.
Аз съм устояла обаче, защото действително сама съм искала да си уча там, да си се занимавам с любимата ми наука - проблем е, когато мама и тати пратят някого да учи, който не иска да учи нито това, нито в Германия. Такива драми има, че ви е бедна фантазията, защото идват хората, свикнали с частни уроци, с преписване, с платени учители дори и накрая съвсем пропадат в Германия, включително започват редовно да консумират дрога, отдават се на всякакви пороци и се прибират после като Калинки и мама и тати ги назначават някъде с диплома фантом, включително има такива хора после с Магистратури в частни университети в Англия и у нас с такава фалшива немска димплома ...но това е друга тема.

14.   до н 9 - отишла съм с работна виза намерена работа и жилище предварително и работих с години преди да запиша следване защитих немска абитура, защото по мое време и дипломите не ни признаваха, поне в провинцията, където учих.
Сегашните емигранти изобщо не могат да си представят през какви препядствия се е минавало, но пък за сметка на това не отиваше всеки, а имаше подбор още в посолството.
Вас едни кауциони ви побъркват днес, а на нас ни искаха при започване на следване да имаш 7500 евро да покажеш на сметка - за визи имаше пред посолството палаткови лагери....работила съм, имала съм и съм се оправяла - пробвайте и вие

15.   №10 Сега видя ли какъв е проблема с №2 и аз съм чел километричните коментари във всяка втора тема, но за първи път срещам тези й признания " включително съм била пробант за медикаменти, разни психо-изследвания" ей това ще да е, на това се дължи!!!
Забележи само как е убедена че днес е едно и също както когато тя е отивала в Германия. Като се има предвид написаното от самата нея, че се е върнала преди 6 години, че е работила там след следването поне до достигане на "доста добра кариера", преди това е учила студент 5-6 години, и преди това е работила няколко години в Германия за да си позволи финансово да студентства, следователно е заминала преди около 30 години, което пък във връзка с други теми където твърди че е родена през деветдесетте няма логика. Не й се връзват 40-те евра с които е заминала с това че е доказала пред посолство предварително 7500 евра в своя сметка. Днес обаче се разбра, защо се пишат такива неща и как е възможно това, с проби на медикаменти всичко е възможно и логиката не е там където я търсим ние.

16.   н. 15 - виж, за твоите възможности е нормално да ти трябват 30 години за едно следване и да спестиш 40 евро в джоба, но ако човек замине на 18 г., работи 2-2, 5 г. преди да започне да следва Бакалавърът в Германия е 3 години 2 г. магистър, но той е паралелен на нормален работен ден - то на 23 г. човекът си има Бакалавър, на 25 г. си има магистър и ако е почнал от самото начало да работи паралелно в офис си има и съответния стаж по специалността.
7500 евро пък лесно се събират, защото както ти ги искат да видят, че са ти в сметката, а българите винаги сме си помагали и едни и същи пари отиваха в сметките на много студенти. Можеха да ги запорират, но пак можеш да си теглиш 600 евро месечно и да ги върниш на хората. Три-четири човека като се съберат си се събират тези пари, а някои хора взимаха от роднини в България и им ги връщаха на другия ден.
Аз събирах с други студенти и така си помагахме.
Пробвай и ти - открий си банкова сметка, работи и ще можеш да превеждаш пари.

Между другото в Западна Европа какви медикаменти може да се изпробват? Ставаше дума за витамини вс. плацебо, а психо-тестовете са от типа да ти изследват рефлексите. Пробвай и ти - плащат 20 евро на час за такива неща :)
В университата се правят различни докторантури и покрай тях има интересни изследвания.
... ти може би си на 60 г. след като за едно висше ти трябват 30 г., знае ли човек - тръгнал Сульо да дава съвети...
Не ме чети просто. Не пиша за ограничени и завистливи хора, които броят стотинките цял живот, защото не могат а почнат работа някъде, седят си фрустрирани при изневеряващия мъж, чието ЕГН вече напомня за пенсия, а нямат 20 лв. в джоба.
Може би ти трябва да пробваш някой и друг медикамент - ще ти се отрази добре - по-зле няма накъде.

В Германия иначе малко се е променило. Паднали са таксите от 500 евро, но са са качили наемите. За общежитие се чака поне в градовете с голям наплив и проблеми с жилищното осигуряване, картата за транспорт е безплатна, но тези 200 евро спестени в сравнение с моето време отиват за други разходи.
Друго нищо не се е променило. Племенникът ми е студент там в момента и няма особена промяна. Това не ти е България да се мени на всеки месец. Хората имат традиции..., но ти няма как да ги знаеш тези неща, защото не вярвам кракът ти да е стъпвал в какъвто и да е университет в чужбина, а у нас най-много в Библиотекарският „университет“ в школата за тролове - никога нищо не пишеш по никоя тема, а само кой какво писал и не само мен засягаш, а масово потребителите. Радвам се, че не познавам такива личности в реалния живот.

17.   Хаха, егати дивотиите, още малко и можем да си скалъпим евтин роман, ама нека да го поизчистим малко от идиотиите. Нека да видим сега, номер 2 е работила в голяма компания, замесена в корупционен скандал, до тук добре. Не мога само да си обясня само, как така помага на прокуратурата, нали е служител на фирмата? ! Би трябвало да й се плаща, за да защитава интересите на компанията, не на обвинението ( прокуратурата )! Това с договорите пък направо ме разби! Сега разбрахте ли, като има проблем, вземате неудобният договор и хоп на боклука - чиста работа! Няма договор-няма проблем:) Аз все си мисля, че договорът се изготвя в поне два екземпляра, но явно съм тънал в неведение. Прекараното време в Германия също е доста интересен период. Както някой по-горе спомена, сметката е доста съмнителна. Номер 2 твърди, че се е върнала преди 6 години, сега сме края на 2015-та, значи връщането е било в края на 2009-та. Продължаваме, казва, че 2 години е работила преди да започне да учи и са й искали гаранция в евро. Германия приема еврото през 1999-та, която да речем е била годината, в която номер 2 е заминала. Приемаме, че след 2 години е започнала да учи, т. е. 2001-ва. Били са й необходими още 3 години, за да се сдобие с бакалавърска степен, което ни отвежда в 2004-та. Добрее, карала е някакви стажантски програми паралелно, но всички знаем, че стажантите вършат най-черната работа и никой не си и помисля да ги товари с някакви изключително отговорни задачи. За това си има висши мениджъри и на тях им се плаща точно, за да ръководят. Нали никой не си мисли, че ще избухне корупционен скандал и ще поверят дори и една малка част от работата по случая на току-що завършил студент. Вярно, някой и друг договор може да копираш, да подредиш няколко папки, ама само толкова. Но, да продължим, спряхме в 2004-та. Нека приемем, че всичко описано е било така. Въпреки това нека сложим поне няколко години за издигане до необходимото ниво, аз предлагам да са 4, което ни пренася директно в 2008-ма и понеже номер 2 твърди, че се е занимавала с това 2 години, скачаме в 2010-та. После е писала договори и накрая е преструктурирала компанията. Минимум по една година за всяко от последните ни връща до 2012-та. Опа, май тя се беше върнала в края на 2009-та? ! Събирането на 7 500 евро през 1999-та, след като имаш едва 40 евро в джоба също нещо куца. По данни на НСИ, тогава средната работна заплата е била има-няма 200 лева. Как се взимат ей така над 70 средни заплати е доста интересно, при положение, че нямаш нищо. Как едни и същи пари са били в сметките на различни студенти, след като са ги запорирали? ! Ако приемем, че можеш да теглиш по 600 евро месечно, ще е нужна една година тези пари да се изтеглят? ! Как някои са ги връщали на другия ден, след като са били запорирани? Как така са събирани пари с други студенти, след като 7 500 евро са били необходими ПРИ ЗАПОЧВАНЕ НА СЛЕДВАНЕТО? Как се е запознала с тези студенти, след като още не е започнала? Дори и да приемем, че ги е познавала от преди, как няколко човека са показали едновременно ЕДНИ И СЪЩИ 7 500 евро в няколко сметки, при това запорирани. Ей това последното ми е много интересно. С нетърпение очаквам продължението:)))

19.   и как е яла само ябълки и бисквити, с ябълки и бисквити няма да имаш сили само да се движиш, какво остава да учиш и да работиш, много си поизмисля, направо не е за вярване.