Вододел - не знам накъде да поема - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76069)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16854)
 Секс и интимност (9351)
 Тинейджърски (17671)
 Семейство (3498)
 Здраве (6277)
 Спорт и красота (3341)
 На работното място (1363)
 Образование (4047)
 В чужбина (899)
 Наркотици и алкохол (790)
 Измислени истории (681)
 Проза, литература (1214)
 Други (10013)
 
 

  

Споделена история от В чужбина

Вододел - не знам накъде да поема
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1774 пъти
Здравейте. От четене на истории, взех че се реших и аз да напиша нещо.
Чудя се само как да започна. На вододел съм. Незнам накъде да поема.
На почти 38 (леле колко много звучи.. ), неомъжена, без деца. С 13 годишна връзка зад гърба си, годините минаха като една. Не можах да се реша да се омъжа за човека, все нещо ме спираше, може би най-вече че не беше българин. А и ценностната система винаги ни се е разминавала. Заминах за чужбина на 24, там отново завърших висше, имам доста свястна работа. Само че тъгувам по България. Никога не бях искала да заминавам, но така се стекоха обстоятелствата. Не съжалявам, нямаше да видя много неща, нямаше да имам тази увереност, че с всичко мога да се справя. Но това всичко коства нещо. Време от живота и страхотно объркване. Никъде не си си на мястото. В България те гледат странно когато си мил с тях, всеки се надпреварва да избива комплекси и да се прави на важен с идеята, че е всичко се върти около него. В Чужбина си винаги като на гости. Все се стремиш да си в техните параметри, създаваш си група от приятели българи, ходиш на народни танци и чакаш отпуската да се прибереш в България. Пълна скръб. Работата е там, че докато аз създавах сигурността си в чужбина, връстниците ми се изпожениха, деца.. тия три неща. Ама като си навън нещата не протичат по план графика в родината. Искам да се върна в България, но си давам сметка, че там ще се чувствам сега още по-сама. А и че най-вероятно ще съм без или с ниско платена работа. Всеки би ме помислил за луда какво съм готова да оставя, ама за мен парите никога не са били приоритет. Въпреки че нямам никакво намерение да мизерствам, защото и тия години сме ги минали.
И така, наясно съм, че времето минава и часовника все по-бързо ще почне да тиктака. И не мога да се реша накъде да тръгна. Искам семейство и си мисля, че така както я карам може и никога да не стане. Още повече не искам връзка с чужденец, защото искам да остарея в България. Дълго време бях спокойна, уверерна че ще срещна човека за мен, но вече май почвам да не съм.
За мен какво да кажа, винаги съм била харесвана. Честно казано както смятам това за благословия, така и мисля че често това е причината за самотата. Не е особено приятно усещането да се окажеш в един момент трофей за мъжете около теб, само защото те нямат. Затвяряш се в себе си и още повече блокирваш. Обичам да ходя из планината, много да ходя, въпреки че съм морско чадо. Обичам и да се припичам на слънце, да чета, да се забавлявам, да се смея. Лесно се ядосвам и още по-лесно ми минава, но ако знаеш как да подходиш към мен. Емоционална съм си, това е. Сутрин винаги съм в добро настроение, само дето не съм много разговорлива, защото винаги ми се спи.
Имам идея какъв мъж ми трябва, ама мисля че в този живот може и да не го намеряJ Мъжествен, уверен в себе си, но не надут. Да умее да ме кара да се смея. С интереси, не някой който не може секунда без внимание. Решителен, инициативен, да обича природата и живота и да иска деца и семейство. Не искам да заблуждавам никой, не е лесно да ми се угоди. Всички други положителни черти са добре дошли.
Незнам защо пиша всичко това, иска ми се да чуя мнение може би на абсолютно непознати хора. Как биха постъпили на мое място. Наясно съм, че звуча супер объркана, но това си е самата истина.
Поздрави на всички и благодаря предварително на тези, които ще си направят труда да напишат 2-3 реда.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 10 месеца
hash: 572a4ffc52
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

2.   Ужас, с това мислене просто не се учудвам, че си сама на тея години... хм така, хем онака... И какво по дяволите е "вододел"?

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 9759873963
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

3.   Времето минава неусетно. Аз съвет няма как да ти дам, но пък мога да ти кажа че не си единствената в подобна ситуация. Хора - самотни има много. Ти поне си жена и ако забременееш можеш да си имаш дете за което да се грижиш и което да те радва, дори и да си самотна майка. Аз пък съм гей и няма да имам никога семейство. По-малко ли съм прокълнат от теб че съм роден така? За България не те знам какво толкова жалиш, след като това което е една държава са хората в нея а не природата, защото природа има навсякъде. Сама по-горе си писала за манталитета и навиците на българите. В момента повечето които са интелигентни или с професия си търсят късмета зад граница, защото в България пари, развитие просто няма. Много се мъчат да излязат, много се и връщат защото или нямат професия, или език не знаят, или не са борбени, или от всичко по малко имат от изброените. В България хората са озлобени и комплексирани. Аз лично пък избягвам контакт с българи именно поради тая причина. Дори в чужбина много българи предпочитат да не са около българи, защото и някои дали в България, дали в чужбина - все са си мърши. В България ще си дето викаш или безработна или с ниска заплата. Бизнес пък да развиваш - абсурд, освен ако не произвеждаш за да изнасяш. Пазар там няма а и мутренските фирми няма да ти дадат да развиеш силна компания. Да не говорим че някои директно и клиентите си купуват. Правилно, купуват си ги. За проверяващите институции да не говорим и те колко са корумпирани. Абе общо взето българите са корумпиран народ - това го казвам като етнически българин. Как да искам да имам нещо общо с болшинството >? Даже като ти отговарях започнах да се изнервям.

Съвет дето викам не мога да ти дам, щото решението си е твое.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: b19ee266e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (18 гласа)

4.   Малко хора могат да те разберат, но аз смятам, че мога.
На 19 г. отидох в Германия, за да уча. Нямах пари, работих всякаква работа, за да се задържа (ВИЗА), защитих тяхна Абитура, за да ме пуснат да уча и тем пободни - беше навремето сложно. После учене, работа на много места.... работа в трета, четвърта страна, кариера...
И накрая решихме с мъжа ми да се приберем в България (ТОЙ НЕ Е БЪЛГАРИН), защото в България има много възможности за бизнес и началният капитал е малък, бюрокрация и данъци също. Речено-сторено!
Не си права, че българите били озлобени, а българите, с които ТИ ИМАШ КОНТАКТ може би са такива. Толкова си им повяервала на негативните приказки, че изобщо не си се прибрала в България навреме, а РЕАЛНОСТТА Е ДРУГА - на твоите години българите в България имат собствени жилища (изплатени вече), имат две големи деца, имат дори собствен дребен бизнес и две коли на семейство. Ако картинката беше толкова лоша, как се получават тогава нещата? И не, не е заради родителска помощ, защото масово хората от Провинцията успяха в последните години сами да си купят жилища в големите градове, да ги изплатят, да си изгледат децата и без помощ от баба и дядо.
Това е реалността в България поне в големите градове. Хората живеят не по-разлнично от тези на Запад, но с разликата, че имат свои дом и не плащат 50 % данъци за държава, която да ги дава на хора, които не искат да работят и на пенсионери, които не са ти родители.

Съветвам те обаче да не бързаш с прибирането, защото не виждаш съвсем други проблеми. За толкова години у нас ВСИЧКО се е променило - има НОВИ институции дори (НЗОК, НАП, кадастър, какво ли не!), има НОВИ ДУМИ, НОВИ ИЗРАЗИ, НОВ ЕЗИК дори и нови начини за комуникация с институции.
ЦЕННОСИТЕ са различни, различен е и начина на живот.
Когато напуснах например хората се събираха по софри и маси всеки ден, пиеше се страшно много, слушаше се чалга и се обличаше евтино и разголено Това вече в големите градове почти не се прави, а хората се организират например за протести и други обществени занимания, ходят някъде на излети, имат разни хобита, които преди ги нямаше и ако не си част от този начин на живот, пак оставаш изолиран, облеклото е западно, да пушиш и пиеш е негативно сред интелектуалните, образованите, жителите на големите градове.
Начинът на правена на бизнес, на РАБОТА изобщо е съвсем различен от на Запад - хората водят много „глупави“ и общи разговори, за да се преценяват, защото си нямат доверие, а и не могат да разчитат на правосъдието. Затова всичко се извършва на личностна основа, но и се приема лично. Ако не му харесаш работата на някого и не искаш да му платиш, той го приема лично.
В България вече при по-младите (под 40 г.) няма като култура и начин на живот големи разлики с другите южноевропейци (Италия да кажем), НО ВНИМАНИЕ - има много големи разлики в квалификация, начин на работа (работен морал), претенции, дисциплина.
Има големи разлики между хората - едни са сташно работливи, честни, разбират си от работата и нямат претенции - можеш да им довериш и живота си , но има и други, на които не можеш да им довериш и кофата си за боклук - крадливи, мързеливи, винаги в правото си и чужди на съвременния начин на живот. По средата няма нищо и точно средния човек, който е нормален на Запад липсва.
Хубавото е, че крайностите между двете категории са толкова големи, че лесно се разпознават, но трябва да го имаш това предвид, защото преди мисля, че първата група хора ги е нямало, а пък втората е била по-размита.
За моят съпруг като небългарин е особено трудно да се ориентира и си е направил елементарни правила - не работи с хора над 40 г., ако не е абсолютно наложително и не са проверени многократно - това означава и часове с губене на време в празни разговори на лични и други теми, но е много важно, за да разбереш, от коя категория е човекът.
Не се плаща нищо предварително!
Работиш само с едни и същи хора дори да ти е по-скъпо.
За да намериш 1 добър работник, трябва да назначиш петима и да отсяваш или да търсиш хора „с връзки“ - обикновено питаме доставчици или клиенти дали имат такъв човек, какъвто ни трябва.

В ЛИЧЕН ПЛАН
Животът в България е първичен, по-истински, в пъти по-социален, но в пъти по-труден материално и нашата социална система е семейството - нямаш лукса да си решаваш за себе си какво те сърби и боли, да поставяш егото си на първо място като на Запад - Аз отстъпва на Ние (връщаш се в 17 век, но пък ги няма така проблемите на съвременния човек, за които говориш - самотата, депресията...)

Хората трябва да решават с разума си, още не се е случил Ренесансът в пълния смисъл на думата, нямали са Реформация или сексуална революция - тези хора са съвсем различни от хората при теб - те разчитат на приятели, семейство, колеги, дори работодатели, но и дават много от себе си. Не можеш да се прибереш у дома след работа, да цъкнеш телевизора и да си почиваш - ако ти се обади приятел, че му се е спукала гума в Бургас, ти ще оставиш всичко да му помагаш, ако ти се обади ХУ ПОЗНАТ, че има работа в града ти - ти му отстъпваш хола си и тем подобни. Така успяват хората да си поддържат стандарта на живот, да спестяват и да си гледат децата. Дори от фейсбук някой полупознат ако се обади, ще отговориш, защото така се градят контакти у нас.

*****
Цитат
„Имам идея какъв мъж ми трябва, ама мисля че в този живот може и да не го намеряJ Мъжествен, уверен в себе си, но не надут. Да умее да ме кара да се смея. С интереси, не някой който не може секунда без внимание. “

Има такива мъже, но „трябват„ на много жени, включително младички. Време е да ти каже човек в прав текст - направила си избора в живота си, сега си “стара“ в очите на българите да имаш такива претенции, ако си искала такъв мъж и личен живот, къде си бляла на 25-30 г.? Тогава не си го привлекла, защо сега? Какво можеш да предложиш повече? В България хората живеят 10 г. по-малко от тези на Запад. На 38 г. жена да няма деца? Такова чудо в България няма.
В България е пълно с такива мъже, каквито на теб ти трябвали, но те са с жени във фертилна възраст, радват се на бебчета, а ако се разведат пак търсят младичко и неупотребено.

У нас се смята за унижение за един мъж да гледа чужди деца, което е остаряло и от старо време, непросветено, просташко, но е разбираемо. Жените на твоята възраст имат вече деца и автоматично дори мъжете на 50 г. не искат да се занимават с 38 г. жени, а дори да кажеш, че нямаш деца - ти какво прави, Джанъм? Какво не ти е наред? Тези мъже не искат или нямат пари повече за деца, имат студенти, какво ги интересува, че ти си нямала деца?
Животът е жесток, но и на Запад дори така мислят мъжете над твоята възраст, дори да не го казват (у нас дори го казват!)!!!
Над 38 г. на Запад мъжете ако са свободни, то те са разведени и обременени с тежки издръжки, малки деца не искат и не могат да си позволят, а с твоите капризи (ИСКАМ) не искат да се занимават, защото затова в крайна сметка са се развели, а останалите са си щастливо женени и не ги интересуваш също за повече от въргаляне в леглото.

И още - подценяваш колко е трудно да почнеш на ново на твоята възраст. Аз съм се прибрала на 28 г. и ми трябваха 2 г., за да се ориентирам, къде съм и как стоят нещата. Знаеш езика, но не съвсем. Много неща са организирани съвсем по различен начин и се луташ като луд, освен това като си отишла на Запад си имала друг начин на живот и изобщо не си се сблъсквала с много неща у нас като студентка. Като работещ човек или предприемач се сблъскваш със съвсем други проблеми. 2-3 г. си емигрант в собстваната си Родина! Хората в началото дори ме питаха откъде съм идвала, защото и акцент имах и се държах неестествено. В НАП ми искаха документи и ми гледаха три лелки снимката, защото ме мислиха за чужденка някаква, която идва да ги връзва. В Търговския регистър не намирах думи да им обясня, какво ми трябва - затворих се два месеца и четох само книги на български, защото не можех да се изразявам и дори да пиша като хората. Аз бях на 28 г. и имах време за такива глупости, а ти?

Как бих постъпила на твое място ли?
Бих си стояла в страната, в която съм прекарала активния си живот бих си направила дете инвитро (в България не ти искат да си омъжена да кажем и процедурата е евтина и методите позволяват селекция, успехът е много по-висок от някои западни страни)
За мъжете - спри да мислиш кой какво ТРЯБВА да бъде, а ти какво си и какво можеш да предложиш. Вече си на възраст, в която ти трябва да си активната, ако искаш да си хванеш подходящ мъж, а мъжете са се изучили и мислят двойно и тройно повече, преди да се жертват отново с някоя.

Обаче за дете не чакай Мистър Райт, защото вече и без това ще ти е трудно да забременееш и износиш (особено ако имаш аборти), но и без аборти ще ти е страшно трудно да се ннамери качествен материал дори за изкуствено оплождане, затова не отлагай, а мисли за инвитро.

В България ОК - прибери се, но се зареди с търпение и 2-3 годинки си дай време да се ориентираш. Не слушай разни хора какво било и какво не било, а сама се огледай и сама си прави изводите, защото българите много обичат да мрънкат като част от манталитета им на суеверие - ако кажат, че са добре, те мислят, че ще им се случи нещастие. Не е и прието да се изтъкват личните успехи и затова ще чуваш само мрънканиците на неуспелите.
Успелите хора не говорят, а действат - по делата им ще ги познаеш най-вече в България и по думите на другите. Ако живееш в протестантска страна е подобно положението с изключение на това, че у нас поне имаш право да си покажеш успеха в коли и къщи, но по съвсем сходен начин успелите хора у нас живеят без много да тръбят за успеха си и непрекъснато са длъжни да правят услуги на неуспелите. (носят социална отговорност, каквато на Запад е институционализирана и поета от държавата)

Тук не сме се променили - ако си чела разни книги от 19 век, там същото е било - очаквало се е от чорбаджиите да помагат на сиромасите и който не го прави е лош, който не дава пари за народното дело е лош и тем подобни. У нас в момента пък се очаква да даряваш за лечение на деца, за болници, да назначаваш безполезни хора и тем подобни и повечето го правят или са лоши в очите на ближните си. Мъжът ми има друга стратегия - той дава поръчки на малки фирми с млади собственици и им плаща навреме, прави банкети за работниците си и им дава премии за Коледа и при добре свършена работа, ползваме услугите на едни и същи хора и сме изградили мрежа от хора, които ни имат доверие и на които имаме доверие, но в началото беше ужасно трудно изобщо да се закачиш - не в личната среда, а на бизнес ниво. На маса е много лесно всичко, обещава се всичко, но много трудно се задвижват нещата в началото поне.

Моят личен извод - предимствата да се завърне човек с образование и кариера в България са големи, но ако си достатачно млад и пълен с енергия, за да инвестираш едни 2 годинки в новото начало. Хората са се променили, държава и общество са се променили на 100% и е абсолютно задължително да забравиш всякакви предубеждения, очаквания и мнение от преди и да се върнеш чист като бебе и почнеш на място да си правиш изводите или рискуваш да носиш розови или черни очила, през които да не видиш възможностите, които ти се поднасят на тепсия в такава развиваща се държава като Бъгария.
Трябва да се абстрахира човек и от идеята, че се връща в Родината, а да погледне на България днес и сега такак както би гледал на една напълно чужда страна, чиито език случайно знаеш. Всичко останало се е променило на 100%
Много да се внимава и с езика. Не бъдете директни, хората се обиждат бързо и взимат нещата лично, нещата се казват по заобиколен начин.
Имайте разбиране за хората, живяли и работили преди 1989 г. и ако не можете да ги разберете, не работете с тях, но не се стремете да ги промените.
Примирете се, че у нас ролите на жената и мъжа са все още стриктно разделени и много неща, които на Запад сте правили са меко казано неприемливи, дори асоциални. Бъдете предпазливи и се отпускайте малко по малко. Не тръбете за времето си в чужбина, защото ще събудите криминалната енергия на недобросъвестни хора и роднини, които ще си въобразят, че имате много пари.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 13147d59ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Разбирам мисленето ти, твърде си избирателна и не можеш да се примириш с нещо друго, освен това което искаш. Сигурно си и красива и си била често обект на внимание, та и самочувствието ти е по-голямо. Но на практика си сама, а това което не слагаш в сметките е че си вече твърде стара. Съжалявам да ти го кажа, но на 38 си вече в радиуса само на 50 годишните мъже, а още не си укротила претенциите си. Върви го търси там такъв, какъвто си го представяш.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 94385525f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   Нямаш си на представа колко добре е те разбирам!

Ж41

 
  ...


...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 94385525f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

7.   4, отвратително отношение!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 10 месеца
hash: b19ee266e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

8.   От 4 до 7 - не става дума за отношение, а за лично мнение, породено от МНОГО богат личен опит. Живяла съм в 4 отделни и различни държави, учила съм в чужбина и сега съм майка и съпруга, но знам какво ми е коствало (КОМПРОМИСИ), а и знам, кога съм се прибрала в България - на 30 г. , не на 40 г.
На 38 г. тепърва да си изграждаш бъдещето някъде е почти прекалено късно. България за тези почти две десетилетия, през които е била далеч, се е променила до неознаваемост и е съвсем друга държава и общество. Ще се приспособи Авторката и вярвам, че дори ще има по-добра кариера, а и доход, но в личен план в България ще ? е още по-трудно, защото докато на Запад е приемливо на 38 г. да си си губила времето със себе си, то у нас такива жени биват съжалявани и одумвани като „стара мома, горката“, а и никой мъж с 2 деца вече от друга връзка няма пари да ти гледа още, а който има пък няма да тръгне с 38-годишна. Съпругът ми също е създал семейство късно, но не е тръгнал с жена на неговата възраст, а аз съм с почти двадесетина годинки по-млада. Един мъж на в четиридесетте дори да е свободен, той не пада от небето и му са ясни физическите и природни закономерности - можем да излъжем огледалото с 10 годинки дори, но яйцеклетките си ги носим от ембрионална възраст и са си на 38 г. при една 38-годишна жена. Не казвам, че не може да роди - може, все още може, но ако търси мъж първо, после има и претенции ще стане твърде късно, пък и честно казано явно не е искала деца и семейство, иначе да е имала. Ако и в България ? се е връщало - ще се е върнала. Просто се събужда на 38 г. и не е доволна от живота си, защото сега бере плодовете от решенията и заблудите си, но пак няма акъл да се вслуша в разума - същите, които ? разказват колко зле било у нас, съвсем същите са на 38 г., ама са си купили и жилище, и деца изгледали, и всяко лято в Гърция. Аз хубаво, че спрях да слушам мърморковците навреме и се прибрахме, иначе да бях завършила като Авторката - самотница без корен, после стара самотна баба в старчески дом - не, мерси.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 6b020af29f
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

9.   Aвторке и aз съм долу- горе от толковa години " нaвън". Рaзликaтa е, че имaм семейство с децa. Не мисля, че в Бългaрия ще си ок, още по- мaлко пък ще нaмериш мъж нa подходящa възрaст, годен зa семейство. Или ще е рaзведен с децa или стaр ерген, свикнaл с егоизмa си ( не го кaзвaм с лошо чувство). Ти все пaк си живялa 13 години с човек и си свикнaлa дa мислиш зa двaмa. Другото, което подчертaвaш и никaк не е зa подценявaне, нaистинa хорaтa много сa се променили - усмивкaтa я приемaт подозрително и се чудят къде е уловкaтa:).
Зa ред, сигурност, здрaве и т. н. , сещaш се, нямaм думи - не сaмо, че не нaпредвa, a мaй се е върнaлa с няколко векa нaзaд.
Нaли знaеш, още Aспaрух с идвaнето си е зaпочнaл с рекетa- ние ще ви пaзим, пък вие...
Стой си според мен, където си. Вече си свикнaлa нa съвсем друг нaчин нa живот и отношения между хорaтa. Мъжете сa си мъже нaвсякъде, някъде мaлко повече, ноне в Бългaрия. Виж, отвaряй тукa теми нaред и ще си създaдеш някaкви общи впечaтления зa нaродопсихологиятa днес тaм.
Нa мен ми е ужaснa дори сaмо мисълтa дa се върнa и дa подложa себе си и семейството си нa товa. Ходихме преди няколко години с децaтa, огкaзaхме се дори нa почивкa вече дa ходим тaм. Зa същите пaри, зa които могa дa отидa, където и дa е в Европa, ще получa нaистинa луксa зa който плaщaм, ще се рaзхождaм/ зaбaвкявaм сигурнa и спокойнa, изобщо всичко, което в Бг нямa кaк дa стaне, инaче големи претенции зa европейски стaндaрт.
Пък и aко държиш дa е бългaрин, то и нaвън имa свободни. Поне ще познaвa и друг нaчин нa живот.
Относно " трофея ":))) много добре те рaзбирaм. Aми бъди умнa и си открий своя си пък трофей. Aз тaкa нaпрaвих. Нямa кaк дa избягaш от товa. Но времето си върви, дa не остaнеш един ден сaмотен трофей с много прaх, не го кaзвaм с лошо чувство.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 3e61084abd
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

11.   Здравейте, авторката е.
Тъкмо прочетох коментарите и просто дъха ми секна. Не се сещам скоро така да са ме заковавали на земята.. Благодаря много за искрените коментари. Особено на номер 4 и номер 9. Давам си сметка, че винаги съм гледала от моята камбанария. А това че все още не ми липсва мъжко внимание ме лъже, че времето е спряло. Но истината е, че освен човека с който бях 13 години никой не ми предлага нещо сериозно. А и аз не съм била свободна за да създам нова връзка. Този човек сега със сигурност е тайно безкрайно щастлив, че времето ми е минало и от немай къде ще създам семейство с него. Много беше търпелив и продължава да е. Така стоят нещата. Заблудата ми идва и от това, че около мен в чужбина има доста момичета, жени, образовани, които са на моята възраст без семейство и деца. В чужбина това не е толкова ненормално. Особено за такива, които са "губили" време да учат наново. Та затова не съм се чувствала като странно извънземно в средата си. Моите приятели в България ме приемат и обичат, но тези които не ме познават със сигурност ще си мислят че не може нищо да ми няма след не съм сколасала за създам семейство до сега.
По отношение на България..там винаги съм била с розови очила, защото си е моята. Не съм пропускала година да се прибера, чета всяка отпуска книги на български, имам и при мен някои. Никога не биха ме помислили за чужденка, но виждам че съм прекалено учтива за вкуса им. Въпреки че най-често ответната реакция е положителна и хората също стават по-мили.
Истината обаче вие я казахте, нямам смелост. Нямах смелост да прекратя връзката въпреки че вече не го обичах вече, нямах смелост да се върна в България въпреки че го исках. Чувствам се отговорна за семейството си, за което се грижа в България и ме е страх че ако се върна може да не мога да помагам вече. И че всичко което съм изградила тук ще изчезне и няма да ми остане нищо... И сега получавам сметката за моя страх и нерешителност.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 75ecf8a5cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

12.   Към авторката - аз съм десетина години по-млад от теб, наскоро се върнах в България и съм очарован - всичко тук е прекрасно, и сега, когато съм в наистина МОЯТА среда оценявам какво означава човек да бъде щастлив.
При теб проблемът е, че наистина няма какво да се лъжем - не си първа младост за майка, даже ако скоро не започнеш с опитите може и бездетна да си останеш (далеч не е толкова лесно и безопасно да се роди след 40 годишна възраст). Но пък си атрактивна оферта, понеже пък нямаш деца, а сигурно с това, което имаш като опит и знания, придобити в чужбина все някаква работа ще започнеш (от няколко дни си пращам СВ-тата насам-натам и се скъсват да ми звънят за интервюта).
Само мога да ти кажа, че ако нямаш топки, няма и да имаш смелост да промениш животът си. А щом сега той не те кефи, кое те кара да мислиш, че след години ще има положителна промяна? Едно дете, създадено само за да не изпуснеш последния влак, а не с любов, или поне не с човек, който знаеш, че искаш да остарее до теб? И като порастне и се махне това дете какво? Ще се обърнеш назад и ще съжаляваш за пропилените си шансове...
Направи си добре сметката, аз вече се върнах в България, и определено те съветвам да направиш същото, но пък ако чак толкова ти се стои в чужбина - животът си е твой, ти си решаваш! Пожелавам ти успех! ;)

 
  ...

...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: cd1e48e7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   Все сме номер 13... ))...

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: cd1e48e7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

14.   За пръв път вземам думата, моля да ме четете снизходително заради риториката...
За себе си... българин, на 44, запасен офицер, множество професии и колективи, в почти цяла източна Европа Финландия.. заминах на 30... опитах в Бг, бяха трудни деветдесетте за сам и без рамо, разделихме се както и се събрахме, като деца... с българката ми... е, все едно, че не бях я чул с майка си:"... бедняка... това и това... "
Това ме разтърси... но бях на 30 и имах кокал... реших, че в себе си имам все някое и друго качество и не съм съвсем за нищо негоден...
Което не ни убие-прави ни по силни...
Въображението ми каза-може би единствената(5 години)не е единствена... ами ако има достойна, но друга, другаде...
Реших дълбоко в себе си да запомня урока, но да дам шанс на съдбата ако и да е само за да не оскотея... толкова ми беше обидно за изгубеното време и... неродените за България рожби... борех се с мъката година и две... същевременно останах без работа, напролет напуснах и града, наесен и България... отидох на морето, оттам... в чужбина...
Там не допусках до себе си чужда съдба, да не стане каша.. докато се ориентирам с език, работа, общество... лятото се върнах на морето и накрая се запознахме с едно момиче, имало вече раздялка... не мислех вече връзките за сериозно имащи шанс... исках и да редактирам топонима "бедняка"... исках силно, стигнах до полярния кръг и не можех място да си намеря... чувствах се като Авторката и то на квадрат...
Реших обаче, че аз няма да моля, а ще избирам и казвам аз да и не;ще дам в подкрепа себе си ако иска насреща рамо Човека, ще... в името на Живота...
Издърпах поне да види за три седмици бяла държава момичето от Украйна, видя, не разбра много... тогава))
Реших "дърветата без корен" да не са две в бъдещето семейство, татко, майка, сестра имаше... семейството е капитал...
... и в България я доведох, да поработи, да види какви хора сме, да няма после "откат"... салатка да прави също)))... научи езика за едно лято, на другото ни търсеха вече... така минаха още няколко години, строй на камък нали, не на пясък...
Бил съм доста отчаян на 30, когато един петдесет годишен разхождайки двугодишно детенце ми каза, че не съм прав-ето, имам от втори брак дете, сега ще дойде майката, моя студентка... а си само на 30(38... е пак там! )-всичко предстои... какъв последен вагон на последен влак сме изтървали бе хора? !? ))кой да ни подкрепи в слово я...
След някоя годинка казах на приятелката ми-ако искаш да бягаш-прави го сега, вратата ще е винаги отворена... Ако се роди живот-той ще има нужда И от майката си, И от бащата си до края на дните си... независимо кои, какви народи и откъде са...
Помисли!!
И... оттогава минаха още няколко години, общо 14... имаме две чудесни момичета на 4 и 7, 5 години... дори миналата година се махнахме докато се успокоят с проблемите си нашите " братушки"... а и може би да е достатъчно там...
Жена ми обикна България, Тя даде две изключително български имена на момите, каза отпреди-където искаш води-аз съм с теб... сложи знаме до моето... много българки би могла да научи да са по-добри такива, защото нека както го казват в един друг народ -да река и аз:
"БЪЛГАРИН СИ-АКО ДЕЦАТА ТИ СА БЪЛГАРИ"...
...
накрая, мило българско дете на 38-нека Господ укрепи десницата ти... ще имаш рожба и семейство където и да си, и там ще е България, другото ще се нареди лесно... само освободи тежки мисли-прегради, силна в мисли, Слово и дело.. ". България нази сега гледа"... мисли и направи да себе си, така ще помогнеш и на България, и на българите... на всички нас...
ГОСПОД ЗДРАВЕ ДА НИ ДАВА!!!!
Усмивки и... УСПЕХ!!! Всичко ще бъде наред!!! )))
...

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: cd1e48e7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   Извинявайте... аз съм 13, 14 и 15...
Пропуснах да кажа-голямата започна в родното ми училище, дори ме пита за да научим хора ли дойдохме в България... и само когато се движи колата ли може да работи отоплението й... аз цяла зима я возех на художествена гимнастика и... (като си ни умна и талантлива)-реших да вкараме и... музика
Проведох я през няколко, да не е щото тати казва, да е взаимен поне.. избери ти, каза... добре:цигулка.
за 2-3 месеца и чудесните българки преподавателки по цигулка и солфеж-заби две шестици и тати поръча униформа... ))
Само сега и... само напред!
Спирам и за да не отегча читателя... и защото когато Щастието е дошло-не може перото да го опише....
... "войни... а ако слънцето блести в очите Ви и изведнъж се окажете сами... ТО ЗНАЧИ ВЕЧЕ СМЕ В РАЯААА!!! ... "(цитата е от филма Гладиатор)...
;)

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: cd1e48e7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

16.   Извинявайте... аз съм 13, 14 и 15...
Пропуснах да кажа-голямата започна в родното ми училище, дори ме пита за да научим хора ли дойдохме в България... и само когато се движи колата ли може да работи отоплението й... аз цяла зима я возех на художествена гимнастика и... (като си ни умна и талантлива)-реших да вкараме и... музика
Проведох я през няколко, да не е щото тати казва, да е взаимен поне.. избери ти, каза... добре:цигулка.
за 2-3 месеца и чудесните българки преподавателки по цигулка и солфеж-заби две шестици и тати поръча униформа... ))
Само сега и... само напред!
Спирам и за да не отегча читателя... и защото когато Щастието е дошло-не може перото да го опише....
... "войни... а ако слънцето блести в очите Ви и изведнъж се окажете сами... ТО ЗНАЧИ ВЕЧЕ СМЕ В РАЯААА!!! ... "(цитата е от филма Гладиатор)...
;)

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: cd1e48e7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

17.   .... "ВОДОДЕЛ-не знам на къде да поема...
не знам дали може... но да пробваме, номер 13...
.. дето всички на запад, а ти на изток...
тръгвайки първия път(неразбран) от Хелзинки, Финландия за Украйна да си прибера вещите лично и с достойнство(можех да пратя някого, но нали и ние трябва да помагаме на Съдбата;)... осъмнах една сутрин във Вилнюс, имах няколко часа да сменя влак и да разгледам за спомен, както сторих с Талин, Рига, после и Варшава... та влязох в стария град рано сутринтав католическа църква... имаше утринна служба, две женици и пастира... пастора... поседях, смирен може би или измъчен и изтощен... нямаше две години от раздялата с любимата. бг... НЕ ЗНАЕХ НАКЪДЕ ДА ВЪРВЯ В ТОЯ ЖИВОТ.. като изляза от църквата... мина час, службата свърши, знаех, че не съм точно католик, но сякаш българина аз съм поне лош, слаб... но християнин..
Споделих на руски за безпътието си, бях наистина без компас... ужас
Пастора каза нещо неясно като вариант, но поговори... напъти блуднаго сина... нищо конкретно, но беше Слово... нужно Слово...
След време се замислих кое е общо между хората, народите... търсех и досега търся кое ни обединява, общи за всички ни неща... общи за много днешни народи... намерих доста)))
Боя се да пиша заради обема, пък и не е по темата... но ще кажа само за едни българи, дето и те са ги открили и споделили.... и тримата са Князе и Царе български, но най-вече и тримата са Светии, канонизирани светци... и всички православни църкви и народи ги отбелязват в годишния си календар, честват ги...
Не знам как, но сякаш това помага на един български войник да бъде воден, на един български човек да запали свещ, да каже молитва и да повдигне ръка причастно... да намери и народа си..

Благодаря ти, Боже, на търсещия в центъра на Европа пътя си, че не остави, спаси, съхрани и доведе в дома му умножен... помогни Моля те и на нашата сестра(38), на всички сестри и братя да съхранят и преумножат рода и единоверни, с теб да пребъдат вовек! Амин!

 
  ... горе^

...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 0e9583f658
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

18.   Сигурно заяжда точката - няма нито 1 самостоятелна :) Във вярата има много сила

Интересно, познавам страхотни, сами хора на средна възраст и от двата пола. Твърде много са даже. Тогава защо са сами? Защото или са сбъркали с човека или нещо, което е свързано с партньорството и нуждата от такова, им е сбъркано.

 
  ...
преди: 2 години, 13 дни
hash: 9f182b0347
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

19.   Здравейте, Авторката е. Отдавна не бях поглеждала тук е се зарадвах на новите коментари. Вярата още не ме е напуснала изцяло, опитвам се да бъда смела, но не винаги е лесно.
Преди 4 месеца се разделих окончателно с дългогодишната си връзка. Дори да знам сега, че ми липсва сигурния план Б, мога честно да си призная, че се чувствам по-добре и по-освободена духом. Тези съмнения и чуденки вече ги няма. Като товар непосилен бяха станали. И той не ми липсва. Чак сега си давам сметка, че щом е така значи опредено той не е бил Човекът за мен.
Срещнах лятото за кратко нова любов, която ме накара да летя, но и отново да страдам. И това го бях забравила. Сега искам и да опитам в България за да не се обърна един ден и да си кажа, че дори не съм опитала. От всички страни се опитват да ме разубедят, но може би този път ще го направя. Дори с риска да остана без нищо, разочарована и да се наложи да почна всичко отначало. Все от нещо трябва да се откажем в този живот, нали?
Незнам дали ще намеря любовта отново, но ако стоя на едно място няма и да разбера...

 
  ...
преди: 1 месец, 4 часа
hash: 6db1470f5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Здравей Авторке:)
Възхищавам се на смелостта ти да споделиш какво ти тежи.
Тази същата смелост ще ти помогне да изживееш Животът си както Сърцето ти казва- ти го чувстваш и никога не можеш да го излъжеш.
Спри да правиш компромиси със себе си.
Ако сърцето ти те кара да се завърнеш в България-направи го.
Кое те кара да се смяташ за непотребна на твоята възраст???
Спри да искаш чуждите мнения и се довери на СЕБЕ СИ!
Накрая ще съжаляваш че не си се осмелила, независимо на колко години си.
Луиз Хей започва нова връзка и открива компания на 60 год., майка ми на 47 смени изцяло професията и личното отношение към себе си.
Спри да слушаш чуждите гласове.. те нямат значение..
Желая на всички Любов и Мир.
Димитър

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 18 мин.
hash: acafe1a3a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

24.   30 годин съм у странство. Е как не отидох нито веднъж на народни танци... примерно. Приятели имам от цял свят, включително българи. Но... за мен нацоналността е секундарен фактор, ако ме разбираш. За постижения и професионални успехи няма да говоря щото както номер 4 рече Оспелите мълчат. Дано и тя Оспее достатъчно да не я четем във всяка тема, ех мечти...
Има го едимствено това че в очите на бг мъже на 38 си лелка, дето и за един секс не става... но ти все пак не търсиш комплексиран идиот, бил той българин или не та не вдянах защо това се споменава въобще...
В България не е за връщане, особено ако нямаш доход или спестени пари. Ако ти се живее в мафиотска държава... тогава върви и успех.
Също не виждам какво бъдеще евентуслното ти дете ще има там.
Народа масово се изнася включая хора дето имаха едно време отличмо работещ бизнес. Моят съвет е добре си помисли къде се връщаш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker