 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Има ли човек приятели и до колко те са истински?
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 4125 пъти
Зравейте.
Живея в Германия и се чудя защо е толкова трудно човек да се сприятели с българи?
Като гледам така българите сме като англичаните и другите студени нации. Те приятели нямат, с тях човек не може да се спрятели, но при тях е обяснимо. Живота им е такъв, но ние българите сме уж топли хора.
Гледам сърбите имат се,
румънците също,
руснаци, украинци също.
Само при нас това някакси липсва.
Защо се получава така?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 74db8f850c |
|
1. Виж, просто българите сме прекалено малка група, а и лесно се интегрираме. Особено сред младите вече не се кисне по маси на питие, а ако се събират (не само в чужбина, но и у нас) ще да е за някакво хоби, за пътуване в околностите.
В България социалният живот е богат, защото в него влизат и много роднини, но и много познати - все ще има с кого да се видиш като си на кеф. В Чужбина просто бг. общността от 1000-2000 човека е едно малко селце - всеки си има своите задължения и особено семейните не им се занимава с теб.
Тепърва ще осъзнаваш какво си загубил емигрирайки, а именно КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ.
Сам ще видиш, че дори материално няма да живееш кой-знае колко по-добре, след като се устроиш и почнат големите разходи и да живееш по стандарта на държавата.
В България животът ще си тече, хората ще си живеят, ще работят в пъти по-малко от теб и ще се радват на хубаво време, социален живот, семеен живот... ще си купуват коли и къщи с в пъти по-малко работа.
Аз съм учила и живяла на Запад дълго. Съпругът ми не е българин, той е живял в САЩ много дълго, но избрахме да живеем в България. Тук просто животът е много по-лек във всяко едно отношение. Работи се много по-малко и по-малко интензивно, данъците са нищожни, социалният живот е супер и много възможности за бизнес има за разлика от на Запад.
Виж, поживей....
но не обвинявай другите за бедния си социален живот. Кой както си го стори, а и не забравяй, че не си отишъл в чужбина, за да се събираш с българи, други чужденци, а за да се интегрираш. Ако си избрал Германия за твоята държава - ами търси контакт с местните. Какво се тюхкаш за българите?
От няколкото стотин българи в общността там е същото като да отидеш на село си и да те е яд, че нямало социален живот. Търси връзка с милионите НЕМЦИ, учи език и култура или се прибирай, ако толкова ти липсва бг. начина на живот. Аз така направих и си ми е супер у нас. Дори миналата седмица бяхме отново на поредната почивка (ВЕЛИКДЕН). Има чудно много почивни дни в България, а там където преди живяхме имаше 2 национални празника общо взето и това ти беше почивката, 14 дни само отпуска. У нас сме си сами господари - бачкаме или не бачкаме според настроението :) и гледам и повечто хора като нас. Навън винаги е пълно с народ и е весело и интересно, винаги има на кого да се обадиш за кафенце, за излизане и животът си е чудесен и с по-малко пари да не говорим, че дори повечето имаме повече пари от българите в чужбина. На мен лично ми писна от мизериите в чужбината. Като студентка нямаше никаква помощ за мен, а като почнах да работя и да печеля страшно добре идва държавата им да ми цоцка половината доход. Хай сектир - у нас може да не ти дава държавата, но не ти и взима. Работиш за себе си и имаш семейство и приятели.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: bcb68efee7 |
|
2. Авторе, не знам в кой град си, но в големите градове има православни църкви и там можеш да намериш много българи, най-вече по нашите, не католическите празници.
Има и неделни или съботни български училища, където родители си носят децата.
Дъщеря ми завърши там и със съпруга си, който също е българин останаха там. Имат много български приятели и всяка неделя се събират.
Като за начало потърси в интернет за наша църква или българско училище за деца. Там ще се срещнеш с българи, които пък ще те свържат с други. Виждала съм обяви за събиране на дарения за наши църкви там и за училища.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 5b1b20547f |
|
3. Какво да ти кажа: българите не сме топли хора. Доста сме студени даже. Само си помисли как в България се възприема нов съсед/нов колега (а чужденец).
Помисли си как (в София) съседите не се познават, а живеят с години в един блок/вход, как дори и да се познават, не се поздравяват.
А като влезнеш в магазин, продавачките те гледат като отровени и с половин уста ти казват "Добър ден".
Иначе виждам, че на много българи им харесва да се мислят за топли и отворени към света, но мнозинството са студени, тесногръди и комплексирани.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: f0fbccd388 |
|
4. Номер 1, малко е смешно да говориш за качество на живот в България, явно не си много наясно как живеят по - голямата част от българите и няма нищо общо с това, което казваш. Направо се разсмях като прочетох това с данъците. Били нищожни - а заплатите не са ли и те нищожни? Чети малко повече статистики за стандарта на живот тук. Това, че една малка част тук живеят добре, не означава нищо.
А колкото до чужбина, на един ще провърви, на друг не. Глупаво е някой да определя какъв е живота там, само защото на него самия не му е провървяло или харесало.
Приятели винаги можеш да си намериш независимо къде си и какъв си. Нека не бъдем толкова тесногърди и да мислим, че всички са еднакви.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: b9ae9ca421 |
|
5. Да вярно е семейните жени са се лепнали за мъжете си и обратното мъжете за жените си.
Чудя се не им ли писва от партньора им?
И какво общо има това че сме шепа хора?
Бесарабските българи да не би да са повече че се държат така здраво един за друг?
Колкото до интеграцията е то интеграцията е ставаш като местните само работа и до там. Значи с интеграцята проблем нямам.
И не обвинявам никой за нищо само се чудя защо не се държим един за друг както другите нации?
Около мен има няколко сръбски семейства е няма такава сплотеност. За това говоря...
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f34c777156 |
|
7. Зщото сме келеши- национална черта.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: b310258285 |
|
8. Номер едно е голям смях.
Интересно откъде ли знае кой колко пари има... особено що се отнася за хора, които не познава, живеещи в чужбина.
Да, плащаме данъци от 49 до 53 процента примермо, но пътищата са ни в ред и кат се наложи болнично лечение примерно... не си приготвяме дестина хиляди да натъпчем на докторя дето срещу тях може и летален изход да спретнат... И за празниците дет пише не е верно. Най много празнични дни има в сев. европейските държави. И забележете- не се отработват!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: e8da6c3331 |
|
9. Аз живея в Холандия. Тука българската общност е в пъти по малка от Германия. Какво да ти кажа, бих искал да се сприятеля с българи, но читави. Хора с цел живота, хора от които можеш да научиш нещо и да обменяш ценна информация. А тука повечето са утайки с по 200 думи в речника. Плюс което е викаш румънци с румънци се имат турци с турци и т. н. , а ние защо се нямаме??? Защо ли, защото постоянно гледаме как да прекараме някой дори и да е наш сънародник. За това. И сме вълци единаци в чужбина. Аз съм помагал на нашенци и то много, но в момента в който спрях да им бъда полезен изчезнаха от хоризонта. И когато в даден момент пак им трябваш за нещо се сещат да ти се обадят и да те питат, , как си, , А ако имаш нужда от тяхната помощ, или няма време или е изморен понеже се е преработил абе мани...
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 051d296a67 |
|
10. Много българи в чужбина бъркат думата "приятел" с "някой, който да ми прави безплатно услуги"... ако трябва да сме честни, всеки се е сблъсквал с това. Нe ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да помогна на някого, когато съм в ситуация да го направя, но трябва и отсрещната страна да е читава и да има чувство ЗА МЯРКА и уважение към чуждото време и лично пространство.
Имам чувството, че някой още докато види че и ти си българин и че не изглежда да имаш нужда от помощ, веднага се замисля, с какво можеш да му бъдеш полезен, какво можеш да му свършиш. Давам елементарен пример - почва се с "дали ще можеш само да дойдеш с мен еди си къде да ми превеждаш" - ами ок, не ми тежи, мога, ще помогна, на всеки нещо се налага в крайна сметка. Отивам, превеждам. После се почва едно звънене за щяло и нещяло - ама да ми напишеш обява в интернет, да ми преведеш на тоз уред указанията, тука на едно писмо да отговорим, това да попълним, онова да купим, дотам да ме закараш... Хубаво налага му се, ама почваш да се чувстваш като детегледачка едва ли не - те за всичко имат нужда от помощ - колкото по си учтив, толкова по ти се качват на главата. В един момент почват да ти дават номера и на техни познати да ти звънят да им вършиш неща... нали сме българи... трябва да помагаш по подразбиране. И ти се ръсят мъдрости на килограм, как тъй трябва, как то ние българите, ако един друг не се подкрепяме, кой? В същото време, ако ти имаш проблем, се оказва, че дори нямат търпение да те изслушат, а бързат да сменят темата на какво на тях им трябва - ами, не благодаря, не ми трябват такива приятели.
Просто човек в чужбина трябва много внимателно да си контактите и да не дружи с хора, с които няма иначе нищо общо като интереси, освен това, че са българи. Ако не би се сприятелил с него в България, защо ти е да го правиш сега? Само защото говорите същия език ли? Общата националност не означава автоматично, че човека насреща е качествен или добронамерен спрямо теб или че имате общи теми и интереси. Мисля, че това е основната грешка, която българите в чужбина правят в търсене на приятели - снижават критериите си и се
съвпускат в контакти, които реално в България не биха завързали, а в същото време очакват от човека насреща коректността, която биха очаквали от истински приятел. Е, нормално е подобни взаимоотношения да завършват с разочарование. Повечето хора в чужбина просто са се напатили от други българи и затова са предпазливи.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 28431b0bfb |
|
11. Дa 10, нaпълно си прaв/a! Зa товa и получих "aлергия" от бългaри където живея. Дотaм беше стигнaло при мен, че ми се изсипaхa еднa неделя групa нaпълно непознaти зa мен лицa с куп документи които дa им преведa и с нaстоявaнето нa другия ден дa ги придружa до емигрaционнa службa. Остaнaх кaто удaренa, зяпнaлa.
Единият ми говореше нa "мa" "рaзбрa ли мa душa, отвори де (бях притворилa врaтaтa зaд гърбa си) нямa нa стъпaлaтa дa пишеш, я".
Цирк! Кaзвaм им, че нямa дa стaне, ниъо ги юознaвaм, нито се зaнимaвaм с товa, още повече, че ми е единственият ден от седмицaтa в който могa дa прекaрвaм със семейството си.
И зaпочвaт един през друг дa ми обяснявaт, че ги прaтил еди кой си( друг нaгъл бългaрин нa който помогнaх зa документи, a той ми зaвлaчи сумa ти и нaрод след товa дори нa рaботaтa ми, беше познaт нa познaти... оффф) и кaзaл, че не връщaм бългaри и винaги помaгaм. И нaпирaт дa влизaт. Вече повиших тон, a единия буквaлно ми се рaзвикa, че били път и нямaло дa си тръгнaт докaто не свършa рaботaтa.
Седял и слушaл зaд врaтaтa през цялото време съпругът ми и кaто изкaчa от вътре бесен, не успях дa го спрa. Този който ми се рaзвикa полетя зa миг по стъпaлaтa нaдолу, един реши дa се пробвa, но след миг се търкaляше след другия... жените се рaзпищяхa, цигaния до шия!
От тогaвa не искaм дa чуя дa "помaгaм" нa бългaри, нямa тaкaвa нaглa пaсминa! Дa уточня все пaк, че съм помaгaлa именно, никогa не съм взрмaлa пaри, подaръци или услуги нaсрещa. И не искaм!
Но съм зaбрaнилa нa тези, които вече познaвaм дa ме зaпознaвaт по кaкъвто и дa е повод с нови бг лицa.
Включително нa мъжът ми.
Нaй-тъпото е, че имa хорa които сa тук вече 8-10 г и тaкa не нaучихa езикa.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: e8da6c3331 |
|
12. От номер 9 към номер 10. Почти за всичко за прав, но за едно нещо не съм съгласен. Когато си в чужбина ако ти липсва българското това може да те накара да се спреятелиш с българи които са много под нивото ти, които в България иначе би поминал дори и без да ги погледнеш. Чисто и просто поради факта, че в чужбина нямаш голям избор от българи да селектираш с кой би и ской не би се сприятелил. Аз на времето съм се сприятелявал с български цигани ама от най-пропадналите. Които в България не бих и погледал ако минат покрай мен. Просто много ми липсваше контакта с българи. Те дори незнаеха на български да четат и пишат ка моли на други езици. Почти цялото ми свободно време минаваше да се занимавам с техните дела, защото като бяха толкова неграмотни все едно се занимаваш с малки деца. Трябва постоянно да им ходиш след тях да им четеш цялата кореспонденция от инстанции да звъниш превеждаш и т. н. Често изпращаха пари на близките си в България и аз винаги им попълвах формулярите, които са нужни за транзакцията. Те нали са до дъно неграмотни. И един ден циганина изрева, че близките му не получили парите в бг понеже бил съм попълнил формуляра грешно. Отидохме веднага до въпросната фирма за преводи, хората казаха, че парите са изтеглени, и че ако формуляра е бил попълнен грешно няма как да се изтеглат парите, и трябва да се плати сумата за превод на ново и да се попълни на ново формуляра, и след това се прави нова транзакция. Аз му го обясних това на циганина, обаче той продължаваше да твърди, че пари в България не са получени и вината е моя. Направо ми пречерня пред очите, теглих му една п. м. и му казах от тоя момент да се спасява както намери за добре. Много ме нарани понеже наистина се привързах към тях. И ги усещах като свои близки хора. Но след случката си дадох сметка, че, , по добре сам от колкото зле придружен, ,
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: fdbdd651f9 |
|
13. Макар и да не живея в чужбина, общо-взето съм съгласен с номер 9 и 10, въпреки че не всички сме такива. Доста голяма част от нас обаче са нагли, мързеливи, лъжливи и използвачи. Затова и държавата ни е на тоя хал. Гледаме само ние да сме добре, а околните кучета ги яли. Както казах, живея си в България, но това не прави никаква разлика. Спокойно мога да изброя поне 5 човека от най-близкото си обкръжение, които в момента, в който спряха да имат полза от мен, спряха и да ме познават. В това число влизат двамата ми уж "най-добри" приятели. Изобщо не броя хора, които са се появявали епизодично с цел някаква аванта и после са изчезвали. Все пак човек не бива да подхожда негативно и да таи лоши чувства. Старая се да прощавам и да гледам напред, не назад. Винаги, ако мога - помагам. Ако видя, че вече започват да се гаврят с мен, просто ги отсвирвам.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 1b0af2483f |
|
14. Живея със семейството си от дълги години в чужбина. Напълно подкрепям казаното от номер 9, 10, 11.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 6c8898dc89 |
|
15. Има хора, които от години са в чужбина и не учат местния език.
Знам за един такъв случай в Германия. Тоя живее в общежитие (една стая я дели с един мангал, да буквално една стая) и работи като метач някъде в Мюнхен.
Какъв е смисъла от всичко това? Явно и в бг е същия мизерник.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 6c8898dc89 |
|
16. Към коментар номер 1,
качеството на живот в бг не е азиатско, а африканско.
|
...
| преди: 6 години, 4 месеца hash: efcbe7252b |
|
17. Гледам това, гледам онова...
Гледаш избирателно! Това мога, да ти кажа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
