Дилема за бъдещето
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1843 пъти
Здравейте хора! Момче на 23 г. от голям град. Та да разкажа накратко за себе си. Роден съм в Германия, там съм живял няколко години след, което нашите са се върнали поради различни обстоятелства. Тук изучих средното си образование. След това записах в един двугодишен колеж по туризъм. Завърших го и него и по принцип трябва да продължа да уча още 2 години в университет. Само дето единствените ми опции са 2 университета и общо за 2 години ми искат 5700 -6000 лв. Дори незнам защо записах този колеж, никога не ме е влечала специалността, нито пък смея да кажа, че научих нещо кой знае какво от там. Майка ми беше главната инициаторка, аз да продължа да уча. Аз пък завърших 12 клас и не знаех накъде да поема. Просто ми трябваха пари и започнах да си търся работа. Тогава още си казах, че няма смисъл да записвам да уча нещо само да си губя 4-5 години от живота, като мога още веднага да си намеря добра работа. Каква заблуда обаче.... Като хвърля един поглед назад виждам, че съм сменил около 9 или 10 работи на които съм започвал за кратко и просто не си е заслужавало. И в МВР кандидатствах, но заради връзкари отпаднах. На всяка една работа намирам по няколко неща, които ме изнервят много, решавам, че не си заслужава и се махам. В Jobs. bg съм пуснал над 1950 CV-та за работа и вече на поне 40 интервюта съм ходил, но безрезултатно. Казват ми, че ще се свържат с мен, но това така и не се случва. Общо взето за над 4 години от завършването ми трудовия ми стаж е едва 3 месеца и то, защото започвах работа чрез връзки, но кел файда. Така нито стаж ми върви, нито имам пари за каквото и да било. Миналия месец бях останал с 2. 60 лв. и просех назаем от този и от онзи, а майка ми после ги връщаше. Но не съм ги харчел за глупости, а най-вече за храна. Това безпаричие ме изнервя от много време насам и това не е на добре. Кой ли не съм питал за работа, къде ли не съм звънял, но навсякъде, като чуят, че съм работил малко и нямам опит и се отказват да ме наемат. Това не е онова време преди 20 г. когато за работа и от вас са те викали... Иначе аз спрях цигарите преди 4 г. , не пия, не взимам наркотици, не ходя дори по дискотеки. Спортувам и си имам сериозна приятелка. Но се дразня, че нямам пари за нищо и, че нито на нея и купувам нещо, нито подаръци, нито излизания, нито нищо. Тя също работи за някакви смешни пари от сорта на 250-300 лв. на месец едвам едвам скалъпени и помага в тях и на нея не и стигат. Тя пък е със средно образование и почти не знае език, което също представлява проблем. Колкото до семейството ми, аз живея с майка си и приятеля и. Те обаче пътуват и работят зад граница по няколко месеца, а след това се връщат тук и си вкарват парите в строителството на нашия дом, понеже искат да го направят модерен и хубав. По мое мнение умея да се справям с живота самостоятелно. Месеци наред съм си живял сам и се справям с всичко и единствено това, че не работя е представлявало проблем. Английски език знам над средното ниво, немски начално ниво, имам B и C категории за шофьор, както и сертификат за диплома хотелиерство. Та това, което се чудя всекидневно е дали си заслужава да остана тук и да се боря с цялата българска заобикаляща ме простотия. От 4 г. нямам сериозна, стабилна работа... Каква е гаранцията, че и в следващите 4 г. ще си намеря такава? Не съм много придирчив просто искам да си заслужава жертвата и усилията, които давам от себе си и да получавам адекватно заплащане и отношение за това. Не мога да си продължа образованието просто, защото нямам 6000 лева... От друга страна не ме влече да го продължавам, но пък може би има смисъл в него (по-добре с него, отколкото без него). Смятам, че езика и образованието отварят много врати. От трета страна пък, ако го завърша дали отново ще се котирам и ще си намеря работа тук в БГ с него? Минава ми и вариант да запиша друга специалност, но това би било възможно евентуално догодина, ако ме приемат, ако ли не по-натам и струва ли си въобще още 5 години да уча нещо и, ако влача изпити и ме късат ще стане една дълга и широка. И накрая ще стана на 30+ и пак без опит.... Пък и не знам какво ми е най-присърце. Много професии ми харесват, но след месец-два ми омръзват и търся нещо друго. Страхувам се, че, ако запиша нова специалност след 4-5 години може да съм на съвсем друга вълна и акъл и да не ми се работи грам по тази професия. Пък и трябва да ми се отдава, да ми идва отвътре, да имам желанието вътре в себе си, а не да бъда притиснат просто от безработицата... Намирам се на кръстопът и незнам какво да правя. Тежка работа не мога да работя, защото имам здравословен проблем и не ми е позволено. Като се замисля не искам тук да живея дори и да нагодя нещата с работата. Просто цялата обстановка и атмосфера ме изнервя и депресира. Имам много спомени, които оказват негативно влияние върху психиката ми и не смятам, че бих бил щастлив да продължа живота си тук. Също така осъзнах, че не желая да отглеждам децата си тук и да се сблъскат с тази реалност в БГ-бедност, мизерия, несигурност, безперспективност за развитие, безработица, висока престъпност, подкупност, корупция, беззаконие, слаба образователна система, лошо здравеопазване, бездомни кучета, дупки по пътищата, вилнеещи цигани, цигански и чалгарски манталитет и още куп неща. Просто не искам да го причиня на наследника/ците ми. Но от друга страна не ми се откъсва от БГ понеже тук е дома ми граден с години труд, усилия и желание. Много пари са хвърлени и сега да го зарежа ей така на произвола много не ми сe ще. Пък и родителите ми работят с тази цел да го изградят докрай. Тук са животните ми, роднините ми и най-вече единствения ми добър приятел с който сме неразделни няколко години вече. Проблема е, че той е болен на хапчета от години и по цял ден главно лежи в тях, но иначе е свестен и услужлив човек. Сърце не ми дава да му кажа, че заминавам да си търся щастието и повече няма да се виждаме. Аз също имам нужда от неговата подкрепа и помощ. Винаги в трудните моменти е бил до мен и ми е подавал ръка. Посред нощите ми е давал хляб и храна, когато в нас е нямало. Той ми е казвал, че без мен би се самоубил, защото няма да има какво да го крепи в живота и кой да му помага да преодолява проблемите си. Да го взема с мен също не е опция, защото той не желае да се разделя с родителите си, с навиците си и т. н. , а и е болен не може и да се мисли за работа за него. Единствения вариант остава Интернет връзката от разстояние, но това е бош лаф работа според мен. Приятелката ми е съгласна да тръгне с мен, а аз с родителите си евентуално, но се притеснявам, че не знам други езици освен английския на средно ниво, отделно нямам опит и не знам какво бих могъл да работя и дали ще ме наемат изобщо някъде зад граница... Единствения вариант може би е да тръгна смело и да опитам късмета си пък каквото стане. Понеже съм живял за няколко месеца в Чужбина знам, че силна носталгия ме тегли назад в БГ макар и положението да не е цветущо тук. Със сълзи на очите съм гледал плажа, палмите и морето и съм си казвал, че по-ценно от дома ми, роднините и приятелите ми нямам и не искам никакви удоволствия щом съм толкова далеч от всички. Та така мили хора незнам какво да предприема и дали си струва, но по-ще ме е яд, ако не опитам нищо и не разбера какво би се получило и пропилея шансовете си тук търсейки някаква работа, колкото за поминъка. Търсене ми е да зарежа всичко и всички и да бъда сам някъде там, но и тук незнам струва ли си да остана.... Тежко ми е всеки ден да се будя и да съм пред една и съща дилема.... Тук или там? И къде всъщност е това там от толкова държави и градове? .... И кой ще бъда там и с какво ще се занимавам и дали ще бъда щастлив изобщо? ... Същото се питам и ако остана тук... Казват, че човек щом носи щастието вътре в себе си, той би бил щастлив навсякъде.. Навярно няма да узная истината, докато не предприема действия, иначе всичко би било просто една загадка и мистерия... Благодаря за отделеното време :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: 4af768f4f9

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Бла, бла, бла... твоят проблем е, че много неща поназнайваш, но нищо НЕ ЗНАЕШ да правиш реално и не си дори навит да работиш нвкъде здраво. Забрави за глупавите си дипломи, време е да почнеш да работиш нещичко. И още -това, че си роден в Германия каква връзка има с темата? На теб това не ти дава никаква квалификация и не те прави по- добър от роденият в Село УчинУ. Немците дори не дават гражданство на хора като теб - мисля, че това рождение и непрекъснатата помощ на роднините ти са направили мечешка услуга. Никой не ти е казал, че на всякъде по света човек работи за прехраната си здраво. Вашите са били от първите емигранти през 90 те и лого са се върнали про голямата икономическа Криза в Германия през 90те, а това, че днес Германия расте нищо не значи - след накоя годинка пак няма увисне и хора като родителите ти ще се върнат пак, икономически цикли са това, а ти и на Луната да отидеш, няма да избягаш от себе си! Едно важи винаги - който успее у нас, той и в чужбина успява. Поне здраво трябва да можеш да работиш, а ти си само добър в самосъжалението и намирането на причини и оправдания да не ти стават нрщата... нямал бил 6 бона и затова не бил се образовал - сИриознУ - питай всеки студент в Студентски град в София, Берлин дали е виждал 6000 лв накуп. немският студент плаща 150 евра на семестър таксичка, българският същото, но на господинът му искали 6000 лв. за някакво полулегитимно колежче, което била избрала мама. Сега май най- удобно стана -хубаво, че мама и те храни. ТИ защо не работиш като нея не разбрах?

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 77bcfdf636

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мисля, че проблемът е свързан с това, че нямаш достатъчно квалификация в определена област. Има области, в които до голяма степен можеш да се обучиш сам (например програмиране, дизайн, 3D и т. н. ). Вариантът ти е да се самоосъвършенстваш сам, да потърсиш стаж или работа целенесочено (да си личи от св-то ти и от писмото ти, че не кандидатсваш просто ей така) и дори да се наложи да работиш няколко месеца за малко или дори без пари, за в бъдеще ще имаш преспектива. Доколкото съм чувала, в jobs. bg има много хора, които просто пускат св-та за всичко ей така, колкото да пробват, но това си личи. Хората искат да намерят подходящ човек. Затова е важно не количеството, а качеството. Избирай само подходящи за теб позиции, за вяска си прооправяй св-то да бъде в съзвучие с позицията и пиши в е-мейла първо каквото те е впечатлило във фирмата, защо искаш да работиш там и защо си подходящ. Успех! ж27

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 4af768f4f9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От 1, вчера доста емоционално писах пост 1 и се извинявам за тона си на Автора, много подпалих като четох как приятелката му работи за много малко пари, майка му е гастарбайтер, всички около него общо взето работят, а той не - помислих си просто - как е възможно да има такива мъже, за Бога - здрав и прав млад мъж да стои и да проси ту при майка си, ту при приятелката си, да не се хваща за работа за 300 лв., но да няма 2, 60, да се оплаква от липса на работа, след като сам пише, че е имал 10 работни места, а всички жени около него работят. Много подпалих просто, за което се извинявам. Не помогнах на Автора, което е целта тук. А него най-сърдечно съветвам да не се занимава с глупави колежи, които и без това нищо няма да го научат, а да си намери работа. Висшето образование не е хвърчащата диплома колкото и да струва, а това, което си научил. Сам си знаел своето призвание и си е позволил болните амбиции на майката да му попречат. Не е просто за всеки висшето образование, трябва да си човек на теорията, да имаш научен интерес и да си добър. На Автора препоръчвам най-горещо като нещо е работил в туризма и поназнайва езици на ниско ниво просто да отиде и да си търси работа в нашите курорти по Морето, на кораб, а зимата пък да отиде да работи в зимните курорти. Човек може да направи и добра кариера просто с работа, учейки се работейки, но трябва да остиска на едно работно място с години. Не може при първи проблем да напускаш. Никой после не иска да назначава такъв човек с 10 работни места на 23 години. Не си губи повече времето, почти някаква работаи остискай, защото си губиш ценно време в чакане на Михаля и дори да завършиш въпросния колеж ще си на същото дередже, но с диплома, която не струва и хартията, на която е отпечатана. Работа не се търси по джобса, а се търси първо като си замъкнеш задника в бюрото по труда и видиш изобщо къде каква работа има - на сайта им в цялата страна е показано какво се търси, имат и работа в чужбина, после се търси работа на място - отиваш и почваш да тропаш на много врати, а на теб 1 работно място ти трябва - ако трябва питаш във всеки хотел, всеки ресторант и кафе в града ти, после в съседния голям град, в София, Слънчев бряг и така нататък - аз съм убедена, че ако човек тръгне и се види с най-много 5ма управителя ще има някаква работа. Абе отиди на един строеж и питай за работа - веднага ще ти дадат кофата и лопатката, отиди в една ферма - веднага ще те вземат, а там е и добре платено за българи. Моите чичовци и двамата работят за един арендатор - тракторист и помощник - над 800 лв. взимат в натура много неща, а зимата пък секат дърва в гората и печелят дори повече. Който иска, той намира работа и особено за мъж е и добре платена тази работа. И още - не бива да имаш големите претенции в началото. Първо открадни занаят, после искай неща, но е грозно и недопустимо приятелката ти да работи, майка ти да работи, а ти да се оплакваш у дома с 2 лв. в джоба и толкоз. Срамота. Минималната заплата у нас е 380 лв. вече, ти 2,60 лв. имаш - ами хвани се дори на работа за минимална, ще имаш много повече от сега каквото и да работиш. И още не се достещаш, че приятелката ти те лъже какви пари изкарва, за да не я врънкаш и да не искаш да ти плаща кафетата като излизате, стегни се малко, защото хората вече до там са стигнали покрай теб. И не, не ти е държавата виновна, а липсата на желание за работа у теб - за конкретна работа. 50 000 хора само в последната година са си намерили работа, значи може. Има незаети 200 000 работни места, но претенциите на някой хора са толкова големи просто. В Чужбина ще имаш сходни проблеми трудно ще си намериш жилище или изобщо няма да си намериш, а вашите са се прибрали най-вероятно, защото са ги депортирали и са били нелегални. Сам виждаш, че мястото, където си се родил не е от значение, а в кое семейство си се родил, кой те възпитава и най-вече зависи ти КОЙ си и какви амбиции имаш, дисциплиниран ли си достатачно, за да преследваш своите цели. Образованието в днешни дни все по-маловажно става, да не говорим за дипломи - важно е какво можеш, дали си готов да работиш за целите си, дисциплина, любознателност, социални способности. При теб за този момент не изглежда да е така просто. Отежнява се ситуацията и от това, че не знаеш какво искаш - почваш много неща, които не завършваш и затова нямаш конкретна квалификация и не знаеш нищо достатачно добре, за да си печелиш хляба с него. Затова спри с пращането на автобиографии в джобса, а си размърдай реално задника и си намери някаква работа

 

...

горе^

преди: 8 години, 9 месеца hash: 30d834705a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Впечатленията ми са, че работодателите никак не се впечатляват от хора, сменили 10 работи за кратко време. Така че съветът ми е да си парвиш отделна автобиография за всяка работа и да включваш само това, което би било полезно за работата, която кандидатстваш. И гледай да няма празни периоди. Ако трябва послъжи малко, така или иначе всички го правят, защо ти да си честния баламурник, на чийто гръб да блестят останалите. А на интервютата не изглеждай в нужда, но и не бъди надменен. Просто бъди спокоен, уверен и с желание за работа, но се отърси от идеята да приемеш всяка оферта, защото ще изглеждаш в нужда. Просто отиди и се запознай с хората, без непременно да искаш ад се стигне до конкретен резултат от срещата. Просто го направи заради самата среща и възможността да срещнеш различни хора.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: ca423b42c5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей! Защо ли ми звучи историята толкова позната? Защото и аз като тебе заради амбицията на майка ми прекарах най-хубавите си години на младостта в търкане на столовете в различни учебни заведения. В крайна сметка завърших със инженерна специалност по която и до ден днешен не съм работил и ЕДИН ДЕН. Намерих си след казармата работа в една държавна агенция, където взимах прилична заплата, но отново заради амбициите на майка ми и сестра ми заминах за Канада да търся късмета си. Кацнах на летището със $100 в джоба. И там минах през всичко това, което ми описваш - години в търсене на работа, мизерия - живеех в една таванска стаичка, в която никога не влизаше слънчев лъч, за сметка на това през лятото беше сауна, а точно под прозореца ми беше отдушника от кухнята на ресторанта на партера и всичките изпарения влизаха директно в стаята ми. Вечер ходех да се храня с просяците от квартала в една църква, където даваха безплатна вечеря. Търсенето на работа беше безрезултатно, защото навсякъде искаха език (в повечето случаи два езика - френски и английски) и стаж. А аз нямах и двете. Но там си намерих и призванието - уеб дизайн. Купих една книга за уеб програмиране, изчетох я, започнах да се уча сам. Направих първия си сайт, после още един за една пицария, за дребни стотиники. Минаха се години, аз трупах опит, работех в различни компании, пробвах дори собствен бизнес, но гледах винаги това, което правя да ми е по сърце - с това не правех компромиси. Дойде и денят в който кандидатствах за работа в престижна американска IT компания. За мое учудване там никой не ми поиска диплома, това от което най-много се страхувах. Просто ми посочиха компютъра и казаха - сядай и покажи какво можеш. Показах им, харесаха ме и ето ме - след 6 години канадска епопея (за която книга мога да напиша) работех на $5000 месечна заплата profit sharing пълен медицински и дентален пакет. Това бе мечта и крайната цел на живота за всичките ми приятели в България. Поработих там, хубаво беше да съм част от екипа, да се отнасят с мен с уважение и респект - имах собствен кабинет, който декорирах както ми харесва. Купуваха ми всяка книга или програма, която кажа, че е нужна, плащаха курсовете ми за обучение. Вече влизах в магазина и пазарувах със златна VISA без въобще да си давам труда да поглеждам цената - искам го, получавам го. Хранех се само в елитни ресторанти с най-здравословно меню, пръсках луди пари за здравословни био-продукти. Живеех вече в квартал за средната класа, извън града, в къща без ограда, със зелени паркове и изкуствени езера с шадравани наоколо. Карах огромнен Олдсмобил, 3800 кубика/6 цилиндъра с която ходех където си поискам - със заплатата ми за 3 часа пълнех резервоара до горе. Въобще, намерил бях щастието... поне така аз си мислех. Но после дойде отрезвяването - чий живот аз живея? Цял ден стоя в небостъргача, правя дизайни, сайтове, работя за нечии чужди мечи и идеали. Съзирах небето между стърчащите наоколо сгради, животът там течеше, моята младост също... Първата си отпуска прекарах в България - не бях си ходил цели 6 години! През отпуската се разходих из страната, видях села, градове, опитах от прекрасните плодове на нашата земя, които нямаха нищо общо с красивите, но пластмасови на вкус в Канада. Поговорих с хората, усетих топлината в сърцата им, искреността и отзивчивостта на тези, чиито живот е минал сред природата на село. И взех кардинално решение, най-трудното в живота ми... Отпуската изтече, прибрах се във фирмата и отидох направо при шефа да му кажа решението си - прибирам се в България. Той не вярваше на ушите си, плачеше му се. защото вършех работа за трима и то качествено. Изпратиха ме с подаръци и голям банкет, на който присъстваше целият състав на канадския клон на компанията (около 30 човека). Щом се прибрах вече знаех какво искам - нямах намерение отново да работя за чуждите мечти и идеали на някой шеф. ТОЗИ КОЙТО РАБОТИ ЗА ДРУГИ ХОРА Е РОБ. Пообиколих страната и намерих къщичка в провинцията, далеч от шума на града, всред много зеленина и овощни градини. Вече не се страхувах да започна живота наново, нито от мизерията - това съм го преживял вече... Научих се да творя с ръцете си, да се събуждам с радост, че днешният ден Е МОЙ и САМО МОЙ - аз разполагам с него, правя това, което ми е по сърце - днес ще боядисвам оградата, утре ще работя в градината, после ще поработя на интернет. Когато се уморя ще легна в хамака с книжка в ръката. Установих, че така се живее 10 пъти по-икономично от големия град, и 10 пъти по-щастливо. Събуждам се и излизам направо навън, в зелената градина. Спокоен, без да бързам в трафика или да мисля за закъснели проекти. Първоначално работех проекти през интернет, а после открих че това е просто инерция - аз мога да правя много по-приятни неща. Започнах да изработвам неща от дърво и глина, да ги продавам по интернет. Произвеждам био сокове от череши, ябълков оцет, билкови екстракти, орехи и въобще всичко, което ми дава природата и го продавам на кооперативи през интернет. Друг път давам консултации, изнасям лекции, въобще има много разнообразен начин да изкарваш пари, без да си роб на тях. Запознах се с жена, родихме си дете, което израсна здраво и волно. Възпитахме го да цени труда и да обича природата. Сега е вече ученик 3-ти клас, и не мисля, че му липсва нещо, въпреки че дохода на семейството ни е само 400-500 на месец. Сметките за къщата ни са около 40 лв. ток, водата е безплатна, от кладенец, отоплението й също със слънчев колектор. През зимата отоплението също ни е без пари, защото си носим сухи дърва от близките гори - една седмица труд ни е достатъчно за цялата зима. Имаме интернет 12 лв. на месец, поддръжка на автомобил, който ползваме рядко. И така нататък - цял роман мога да напиша... Не ни пречат нито цигани, нито каквото и да е. И намирам хората за прекрасни, а природата - за най-красивото нещо. При всеки удобен момент мятаме палатките в колата и тръгваме на пътешествия. България е истински рай! Обиколили сме балкани, села и долини надлъж и нашир и не можем да се наситим. Не е нужно да си милионер за живееш щастливо. Но идеята ми е, че нищо не ти пречи да си щастлив. Даже повече - в Канада, за да имаш къща сред природата ставаш роб на банката доживот - изплащаш дългове десетилетия наред и не можеш да си помислиш да спреш да работиш. А тук за цената на автомобил втора ръка можеш да си купиш къща, да имаш собствен дом и семейство!

 

...