 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Той не смее да каже на родителите си
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2228 пъти
Здравейте, искам накратко да ви разкажа моя проблем и помоля за съвет, ако някой е бил в същата ситуация.
На 22 години съм. В момента, от скоро живея в Лондон. Дойдох тук заради приятеля ми веднага след като завърших висшето си образование. Аз имах предложения за работа в България, но приятеля ми живее тук от 9 години, завършил е тук и работи. Той е 1 година по-голям. Решихме, че ще е добре, ако посъберем пари и опит и после се върнем в България и си купим апартамент и живеем там.
Приятелят ми живее с техните, те също са тук от много години, но са крайно зависими от него. Той знае езика, за разлика от тях и им помага много в работата и за неща свързани с ипотеката и други документи. Той има брат, 3 години по-малък. Живеем всички заедно. Аз си търся работа. трудно е, ако не търсиш работа като чистачка, има си дискриминация. Аз знам езика, както и испански и малко руски, но още не съм успяла да си намеря работа. Но проблема е, че те нон стоп ми досаждат. Ако ме видят да ходя някъде облечена по-така се почва: На интервю ли отиваш, ама къде, ама не знам какво си. И вечерта следва разпит и през ден питане дали са се обадили за работата. Аз съм много самостоятелна и майка ми не се държи така с мен. Работя от 17 годишна и на бригада съм ходила и на стажове в други дърважи. Тези хора ме душат, понеже още не работя ми се правят намеци да се запиша на курс за гледане на стари хора и т. н. Аз не съм дошла тук от намай къде, аз и в България се справях.
Та сега по темата, говорих с приятеля ми да се изнесем на квартира. И той и аз имаме спестени пари като за начало и то не малко. Предложих му да живеем с още една двойка да не харчим много, но той иска само двамата. Окей, но е по-скъпо. Неговата заплата е достатъчна, но аз не искам той да харчи всичко за нас. Искам да си пести. Ако се изместим и аз месец не си намеря работа, ще потърся като продавачка или чистачка и междувременно ще си търся по-добра. Освен това от работата му искат да се премести по-близо до мястото, където работи, за да е по -ефективен. Той е търговски представител и клиентите му са съвсем в друга зона от тази, в която живеем. Каза на майка си преди почивката ни това лято. Обеща ми Септември да почнем да си търсим квартира, но не прави нищо. Само аз търся!!
Всички знем мнението на баща му за хората на квартира, за него са балъци и малоумници. Най-вече, ако имаш при кого да живееш. Но на тях са им купили апартамент още преди сватбата да си живеят сами. Аз не искам това, но не искам да ме спират да се изнеса.
Приятеля ми ми обеща да каже на баща си до края на Септември, но не го направи, после каза до края на седмицата пак не го прави. Писна ми да му натяквам, не знам даже дали има смисъл. Той ако това не смее да им каже, как ще каже, че мислим да си ходим в Бълария след година две? Не знам дали тябва да го правим. Уж иска да се изнесем, но не смее да им каже. Страх ли го е не знам, не смее ли? Да не би те да ни плащат квартирата?
Дали някога ще добие смелост да им обясни, че живота си е негов и ще си го живее както иска. Да добавя, че те много се месят и за работата му. Преди да я почне му се караха даже защо е кандидаствал там, а не еди къде си. За тях той акъл няма, за да знае какво иска и как трябва да живее. но иначе да им помага и превежда има.
Хора, ще има ли оправия или ида си ходя? Аз така не мога да живея.. Виждали ли сте такива хора, справят ли се с родителите си?
Виждам, че май има кампания срещу мен. Даже брат му му беше написал в картичката му за рождения ден някакво странно послание: Дано един ден да се замислиш докъде си стигнал, кой ти е помогнал в това и да се сетиш кои са ти истинските ти съотборници. Стана ми много болно. Аз не работя. но един път не съм ги обидила. Бях на стаж по едно време, но пак готвех, чистех, пазарях. Винаги помагам и пера и гладя. Когато мога... Не знам какво са му говорили докато си беше лятото в Бълария при баба си и дядо си, но ако те така мислят за мен, не знам даже какво мога да направя...
Моля за съвет и критика :))
Бъдете живи и здрави и си помагайте :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d996bfb9ac |
|
1. Мила, не се сърди, но ти тряба възможно по-скоро да се прибереш в България, защото щом за 1 година не си намерила нормална работа, няма да намериш и до 1, до 2 до три и цял живот като 90% от бг. емигрантите ще си черноработник. Твоето образование сама виждаш, че няма стойност там, а освен това и работата на приятелят ти не е кой знае каква. Той практически ви храни всичките и не виждам някаква перспектива да имаш нормално семейство там с този човек, в това семейство, а е и пълна утопия, че веднъж почнеш ли като чистачка, продавачка вие ще се приберете и НАЙ-ВАЖНОТО - ти в това време губиш позиции, връзки и възможност за практика ПО СПЕЦИАЛНОСТТА си в България и като се върнеш изхабена от черноработничество у нас нещата ще са се променили и ти няма да си актуална, а дипломата ти няма да има вече стойност, защото няма да си практикувала професията си.
Затова и повечето не могат да се приберат, макар че живеят като твоите хора - първо поражението да си признаеш, че не си се справил и в чужбина (след като държавата ти била виновна) и второ - след толкова години ниско квалифициран труд, ти няма как да почнеш нещо по професията си, а апартамент, миличка, хората в това време у нас са си накупили, а ти и след 2 години ще си при свекър и свекърва, бременна или с малко дете и напълно зависима от приятеля ти и тях.
Единственото решение за мен е да се прибереш, да почнеш да работиш по специалността си докато е още рано и ако те обича той ще може също да работи в България и да живеете самостоятелно, НО реално както ги описваш нещата само ти искаш да живеете отделно, а всъщност те искат да си живеят като българи от старо време.
Ти решаваш, но аз не виждам бъдеще в тази страна за теб при тези обстоятелства, а като цяло с мъж, който не може да се откъсне от родителите си не се прави ново семейство - цял живот ще си номер 2.
Може да съм крайна, но според мен ти в момента си проваляш бъдещето, в което си инвестирала учене, а вашите много средства. Отгоре на всичко рискуваш да се задомиш с мъж, който живее според гайдата на техните и това не се променя до живот. Сама усещаш, че може би не казват вербално, но нито искат да живеят отделно, нито искат да се прибират и колкото и да си мечтаеш разни неща, ти на практика живееш по тяхното и нямаш механизъм, за да промениш нещата - финансово зависима си и ще продължаваш да си такава, той уважава и обича очевидно повече старото си семейство, а ти си длъжна по стар обичай да се съобразяваш.
Ти решаваш, но вие сте пренесли българският старовремски начин на живот, в който снахата е най-долу в хранителната верига в Англия и ти си потърпевшата отвсякъде, а после дори и децата ти.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: cd4976cdc5 |
|
2. Благодаря на #1 за коментара и съвета
Съгласна съм с теб, абсолютно същото си мисля всеки ден.
Само да добавя, че от по-малко от година съм тук, около 9 месеца, но дефакто съм си търсила работа само 6 месеца. Понеже първо оправях документи и банкови сметки и национално-осигурителния номер. Но е трудно, нашето образование тук не важи и само онлайн е трудно да ти повярват, че знаеш езика. И като те чуят се изненадват, че ти видиш ли го знаеш, че и даже други. Но си има дискриминация. Освен ако не си някакъв черноработник наистина там взимат всякакви.
Приятеля ми има една доста добра заплата за Лондон. И работата и работното му време е хубаво. Взима повече и от англичани. Получава и бонуси. Но просто ако се изнесем и той само работи ще дава около 70-75% да кажем за наем, сметки, и разходи за храна и излизане.
Техните си изкарват много добри пари, но са зависими от помощ с езика. Разговори с клиенти и банки и други административни неща. Иначе финансово те са много добре и не зависят от него. Даже му дават с повод и без повид пари.
Фирмата за която работи е огромна и я има в България. Говори с мениджъра си и той му каза, че може без никакъв проблем да се измести в България на същата или по висока позиция. Той се свърза с колегите си в България и те са много доволни от заплащането. Но той иска по висока позиция. Въпроса е, че се тревожа, че с работата не става. Аз не искам някакви невероятни пари, но поне да не съм продавачка, чистачка и детегледачка. На него му отне около 10 месеца, а той е с английско образование...
Не искамда си губя времето в надежди и залъгвания, вместо да си градя кариера и бъдеще.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 397b0c257d |
|
3. Само си губиш времето и с гаджето ти, и в чужбина. След като не искаш да емигрираш защо изобщо си го направила? И какво е това "1-2 години", за да спестите за апартамент? Къде ще е този апартамент, в Полски Тръмбеш ли? Пък и ми е ясно родителите му колко са амбициозни, щом като те карат да започваш работа като гледачка на стари хора...
Гаджето ти също ми е ясен, щом на тези години няма топки да се изправи срещу родителите си, ако е необходимо. Но и ти не си стока - след като е ясно, че ще си изясните отношенията само със скандал, защо бягаш от него, вместо целенасочено да го търсиш?
Специално за връщането в България - убеден съм, че гаджето ти няма дори минимално намерение да се връща в България, той ако имаше такова намерение досега да сте се върнали и да сте си уредили живота, а не тепърва да стоите "1-2 години, за да спестим за апартамент"...
Разликата между средна хубост работа в България и емигрантско бачкане в чужбина и да я има е суперминимална. Да, първите 5-6 години ще мизерстваш в България, докато направиш име и натрупаш опит, но после за теб пътят е само напред и нагоре, докато в Англия така и не съм видял някой кой знае колко да е прокопсал, особено пък ако не е добил там образованието си.
Аз преди близо година се върнах след дълги години живот и работа в чужбина, и повярвай ми - за секунда дори не съжалявам! По-скоро съжалявам, че не се прибрах по-рано, но това е друга тема.
И в заключение, за да не си губиш излишно времето - използвай някой момент, в който сте всички някъде и повдигни темата за връщането ви в България. Гарантирам ти, че ще падне голямо шоу, защото в началото ще ви се подиграват и ебават, мислейки че не сте сериозни, но кажи, че си купила еднопосочни билети за лятото (просто да видиш реакциите на всички) и връщане назад няма, та тогава ще видиш реално как ще реагират родителите на гаджето ти, а и колко струва самият той като мъж.
Очевидно трябва ти сама да се бориш за връщането си в България, защото като ти чета историята, то май-май само ти наистина го искаш, а гаджето ти просто печели време, докато родителите му пък са твърдо против, така че... ;)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 90bca2e677 |
|
4. Освен нова работа, трябва да си търсиш и нов приятел.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3305c139a1 |
|
5. Добре де как тогава майките от форума БГ Мама се уреждат идеално в чужбина?
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d996bfb9ac |
|
6. Номер 1 съм - Авторке, заблуждаваш се, че става дума за дискреминация на теб като българка при търсенето на работа или хората се съмняват заради езика - просто българската диплома на Запад нищо не означава и то с право, особено ако си икономист. Можеш ако си работила по специалността си в България и ОТ БЪЛГАРИЯ те командироват в чужбина, след като си се доказала вече, но да отидеш с гола бг. диплома в чужбина е глупаво - на Запад са свикнали веднага да почваш да им вършиш работа, а при нашето образование това не е заложено и нямаш тези способности така или иначе. Признават специалисти от технически специалности, медицински специалности и информатика заради големия глад на такива специалисти, но икономисти специално в лондонското сити с 2-3 много добри университети в околността и още 10 куча марка унита наблизо, не са опряли до теб. Елитните унита им произвеждат елитните кадри, а куча марката секретарки, астистенти и тем подобни, които за 1200 паунда месечно да им работят по 12 часа на ден.
Работата на приятеля ти в чужбина не е престижна. Никой не иска да работи това, защото доходът ти не е сигурен, на процент си с две думи и все пак с английско образование той не е имал проблем. Не говоря тук само за езика - езикът не е толкова голям проблем дори да не е перфектен, но хората не вярват, че имаш способности за длъжността. Ако имаше поне 3 г. практика у нас и добри препоръки е друго, но от университета направо с прясна диплома в чужбина е невъзможно дори за медици и други страшно дефицитни кадри.
Отделно както сама си забелязала - абсолютната заплата нищо не значи за стандарта ти на живот. Вие живеете в най-скъпия град в Европа, в който има хора с огромни доходи, но под 5000-7000 паунда изобщо не можеш да водиш нормален живот поне това, което те разбират под норамелн. Българите живеем в друго хилядолетие направо и може да ти се струва ОК начинът на живот на това семейство там, но реално рядко българи има, които са средна класа поне. Като цяло българите са изолирани и самоизолирани и заради мизерното си съществуване - пестят за апартаменти, може би, но винаги са мизерни, не са част от културните събития на самото място и социалният им живот е беден или пак с други българи. В България дори на по-ниска заплата и при по-нисък стандарт човек е част от социалния живот, бива канен, има приятели и е част от мейн стрийма и защото сме възпитани да не изключваме хората и често пълни чудаци пак бъват канени и им се обръща внимание. На Запад не е така - при всяко отклонение от нормата си аут, а българите се отклоняват по много неща. Самият факт, че вие живеете в дядовата ръкавичка е достатачен да се замислиш дали става дума за интегрирано семейство. Англичаните се изнасят на 18 г. или най-късно като завършат.
Колкото до другото - той винаги ще е вързан като с пъпна връв за техните. И не говоря за пари само, защото като остареят и пари ще трябва да им давате (не случайно сега те дават), а говоря като цяло, че той е емоционално зависим от тях, тяхното одобрение и така нататък и цял живот ще се бориш с вятърни мелници с такъв човек. Такива българи с лопата да ги ринеш, но в България има всякакви, докато в чужбина се сформират малки диаспори, подобни на селца и ще си живееш по селски на практика в Лондон - клюкарстване, завист, фамилиарничене от хора без образование и маниери, само защото са били българи и всякакви такива.
Дори връщането в България не ви е гаранция, защото онези като се пенсионират ще се дотътрят при вас, но както и да е - за теб професионално е катастрофа това, което вършиш в момента и си на път да си подкопаеш цялата кариера и шансове за напред. Поне запиши някакъв курс по нещо, защото няма по-лошо от дупка в биографията при търсене на работа след това. Най-лошото е, че като веднъж се откажеш от кариера в името на интересите на други хора, на техните избори и ставайки зависима от тях, после не можеш да върнеш времето назад и цял живот ще си или зависима от тях, или ще работиш ниско квалифицирана работа и дори да се прибереш, никой няма да те бръсне, защото ще си загубила връзки, приятелства, позиции, ще си на възраст за бременност и бебе и никой няма да иска да те назначава и заради това (има го този проблем и в чужбина). Сега си в идеалната възраст да почнеш по специалността на ниско ниво някъде, а до 28-30 г. да си се издигнала няколко нива напред, да си се доказала и като забременееш дори ще ти се радват работодатели, а ако сега не натрупаш практика по професията си, станеш на 25 да кажем кой ще те иска и заради възможна бременност, неопитност и нужда от обучение?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: cd4976cdc5 |
|
7. От авторката
Към #5
Не мога да говоря за всички и да ги слагам под общ знаменател, но около 85-90 % от жените тук са чистачки или детегледачки, живеят или в общинско жилище и то е в някой краен квартал, по принцип, за да ти го дадът значи си с нисък доход, а другите са на квартири с по 4-5-6, лично съм виждала и по 8-9 човека в една къща. За мен това не е оправяне. Почти всички, които имат бизнес тук са дошли със средства, които са вложили. Естествено за тези завършили тук е доста по- лесно. Една част правят по 1-2 деца, но сега затегнаха помощите и не знам как се оправят... Преди са давали повече, майчинството е само 6 седмици платено 90-100% от заплата, после по 140 на седмица и съответно 35 детски за първо и 25 за второ дете. Имам познати живеят от 10 години почти тук и са женени и са на квартири с по 4-5 човека. Ако имаш дете къде го слагаш не знам... Повечето представят една реалност, почти никой не смее да каже как живее наистина. Ьащито за мен да живея на 30-31 с още 3-4 не е нормално. Предполагам зависи от човека...
Към # 3
Апартамента няма да е в Полски Тръмбеш. Ние вече имаме определена сума и аз и приятеля ми. Не е много, но да кажем, че с тях можем да платим около 30 -40 % от цената на апартамент в София. Няма да е в центъра, но пък няма да е и в Златна Панега. Просто искаме да имаме и нещо настрана.
Напълно съм съгласна, че е по-добре да помизерствам в България, отколкото тук да чистя къщи. Поне ще работя по специалността си след някоя друга година ще мога да се издигна поне до някакво средно ниво. Задавам си въпроса какво ще правя ако все така не успявам да си намеря нормална работа тук... Освен моята специалност имам и курс/стаж по пекарство. Изключително ми харесва да се занимавам с това. Бях в пекарна тук 2 месеца курс и 3 стаж, но нямаха свободни позиции, за да продължа да работя. А ми харесва да го правя, мога и от вкъщи, но сега нямам нито място, нито имам къде да си сложа необходимите уреди. Така, че засега го оставих настрана.
Преди две години бях на летен стаж по Еразъм в една английска комания тук компания, но това явно не върши работа. За жалост тук наистина малко хора успяват да постигнат нещо.
За връщането ни в България не съм съгласна напълно. Определено техните ще са против и ще има панаир. Но пред мен той е казвал и пред майка си, че не му харесва тук и иска да се върна, да е и пред техни роднини.
Към #6
Относно момента с помването на работа веднага, абсолютно не съм съгласна. Тук навсякъде където съм кандидаствала и не само аз, винаги минаваш определено време обучение. Имам позната Hr assistant нейното обучение беше 6 седмици, нейния приятел е в агенция за недвижими имоти неговото беше 3 месеца, на моя приятел даже му беше обучението в Манчестър 5 седмици. Тук винаги ти показват и обучават. Може да е най-лесната работа, но винаги някой ти показва. Никой не очаква да седнеш веднага. В пекарната даже на касите ги обучаваха месец.
Заплатата му е твърда годишна и бонуси отделно. Някои от бонусите могат да стигнат до допълнителни 10-12000 годишно. Не много хора взимат 5000-7000 гаранция ти давам. Когато влезеш в един сайт и загледаш обявите за работа едни от най- високите позиции са по 40000-45000, преди данъци... Разбира се високите позиции на по 70 000-80 000 няма да са в сайт, там ти се обаждат да ти я предложат, но трябва да си имаш опит и да си се доказал. В банките са доста повече да, но моето образование така или иначе не е икономическо.
За микросистемата ни съм съгласна. Пренесли сме малоумния начин на живот снахата да дойде и няма мърдане, това много ме дразни. Или другото пести, пести, пести и да си купиш апартамент пак пести и живейте заедно колкото се може по-дълго... Пести, за да имат децата, внуците, и пра внуците.... Няма лошо, но да си тровя душата да живеем 10 човека заедно или тук в този ужасен град на откачалки за мен не си струва.
Приятелят ми вече каза на баща си, той го прие неочаквано нормално. Явно знаеше от майка му, естествено не беше съгласен. Но нямаше изблици и обиди. Но мен това не ме устройва, само казване. Очаквам и действие от приятеля ми в търсенето на квартира, иначе сериозно мисля да си ходя. Ще продължа да търся работа и ще изчакам още малко, ако не видя развитие наистина ще се прибера. Защото не искам един ден да се събудя зависима от някого понеже съм си загубила времето тук, вместо да работя за развитието си. Надявам се са успея да си намеря работа тук все пак :)))
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
