Как се издържа всичкият стрес?
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2286 пъти
В чужбина съм от няколко години и е ужасно. По едно време бях затворен в себе си, а сега не съм, може би е било и по-лошо от сега, но имам чуството, че с времето всичко става по-зле.. Още няколко години ми остават да завърша училище, но е доста трудно.. Не мога да се слея с обстановката, приятен съм на хората, но има езикова бариера, която прецаква всичко. Знам езика добре, но просто не мога да развивам теми и така, а бе сещате се.. Наистина е много гадно чуството за самота и изолация, да си в стая пълна с хора, но да се чустваш самотен. Лека-полека загубвам контакт с единствените си приятели, явно разстоянието е пречка, въпреки да показва колко са ми приятели е гадно да ги загубя.. Поддържам контакт с 1-2 макс човека и то е на чат, като съм на училище в часа всичко е окей, но междучасието често се налага да съм сам и това е ужасно. Просто съм аутсайдер, а не заслужавам да съм такъв. Не съм сторил зло на никои, нито имам външност и характер на аутсайдер и също приемам това като изпитание за напред в живота, да ме научи да се боря и минавам през трудности. Малко са нещата, които ме карат да стоя на крака. Не знам кои от вас ще разберат, но единствено да разберат мисля, че ще са тези, които са минали през нещо подобно. Имам хоби и да, то ми помага, но явно не достатъчно щом стигам до това да пиша тук. Дори се чуствам неудобно да споделям проблемите си с непознати анонимни хора, до такава степен съм останал безпомощен.. Може би изглеждам негативно настроен, не е точно така, но при толкова много лошо трудно се вижда хубавото (не го виждам). За всичкото време от развитието ми като човек, което става през пубертета, а аз съм изместен в друга среда, съм се променил много и не съм живеел щастливо от години.. Държа се спокойно, но усещам, че някъде отвътре съм в стрес. Моля Ви за съвети, не знам какво да правя? Да се върна в България с цел по-нормален социален живот, но по-лошо образование, или някак си (не знам дали е възможно) да издържа още няколко години този депресиращ начин на живот и да избягам от тук..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 9094c6f02f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не пишеш колко години ти остават до завършване, но трябва да завършиш. Не си сам - повечето български деца „замъкнати“ от родителите си нанякъде след 5-6 годишна възраст остават аутсайдери или дискреминирани. Не си въобразяваш. Аз съм наблюдавала това многократно и съм говорила с много такива деца и младежи, защото учих в чужбина и бях част от българската църковна община. Повечето такива деца дори бяха бити и обвинявани несправедливо в училище, защото българите сме нещо межднинно - нито сме немци, агнличани, французи, но нито сме араби или турци - ти си за едните бял, а за другите си вид натрапник и в един кюп с араби, албанци и тем подобни. Най-вече за учителите и по-възрастните е така, за останалите родители и те пренасят това към теб. Например дете на 8 г. нямаше никакви приятели в класа си, в който нямаше никакви други чужденци и когато следобяд другите се събират да играят заедно или да си пишат домашни заедно, на спорт и така нататък, той нямаше никого. Едно друго дете го извика да играят футбол в градината.... и родителите като видяли се развикали. Много често е това. Лошото е, че не можеш и туку-така да се прибереш у нас, ще трябва да държиш приравнителни и така нататък, но не е възможно. Познавам човек, който беше изхвърлян от множество училища като тъп и недисциплиниран, майка му го върна в България, завърши елитна гимназия и стана пилот в последствие. 8 годишното също се прибра в България и учи в София в момента - последно го изключиха почти от гимназията, защото го бяха набили организирано и бяха го обвинили при директора, че той е започнал боя - 10 срещу 1 глас. За възрастните е лесно - от работа, пред Булсата, но децата сте потърпевшите от нереализуемите им мечти. Колкото до по-лошото образование в България - тук не си прав. Аз съм завършила гимназия в България и то в много малък град и нищо особено и завърших в най-добрият университет в Германия - не ми попречи, напротив. Отидох там вече като изграден характар, възрастен човек и можех по-добре да се справям и с проблеми, и с дискреминация, защото я имаше дори в университета в по-малка степен, но имаше. Специално средното ни образование е на ниво. На Запад държавните обществени училища стават все по-лоши като ниво, отхвърлят класическата система на преподаване, замествайки я с игри, размотаване в час, при което учителят обеснява на всяко отделно дете, а останалите блеят и често чужденците са повече от местните в един клас, да не говорим, че има 2-5 има „инклудирани“ деца с психични отклонения, които викат в час или тропат. В България поне все още има някаква структура, материалът е много обширен, а изискванията в добрите гимназии са много високи - пробвай се ако не ми вярваш, ще имаш огромни проблеми по математика, по физика и химия, по биология и по история. На запад физиката и химията са по Мики Маус учебници ако не решиш да специализираш и спират да се учат много рано, а аз съм ги имала до 12 клас. Вземи за проба бг. учебници по История, Физика, Химия, Биология. Математика за твоя клас и виж дали ще „вденеш“ нещо. Това, че твоите родители не са успяли в България е жалко, но достъп до безплатно отлично образование е имал всеки, който е искал и пак безплатно има у нас СИП, ЗИП, а аз до 18 часа съм имала разни занятия напълно безплатно - по езици, по литаратура, ЗИП, СИП, спортове и какво ли не. Нашите ми бяха забравили лицето...на Запад тези неща нито ги има като предложение, нито са безплатни.

 

...