 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Детето в саксия
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1719 пъти
Здравейте читатели и модератори на spodeli. net!
Пише ви едно объркано момиче на 19г. Ще започна моята история накратко без заобиколки:
Единствено дете съм в сравнително бедно семейство, когато бях на 3г. майка ми се разболя от депресия и започна да пие психотропни и до ден днешен. Стана пароноичка – не ме пускаше никъде да излизам, не съм ходила на детска градина, тя ме гледаше на село, едва я убедиха да ме пуснат на предучилищна. Аз естествено го ударих на рев, защото бях свикнала само с майка си и баща си и другите деца ме плашеха. После дойде и училището, завързах няколко приятелства, но майка ми не ме пускаше да си играя с тях, нито да им ходя на гости – само училище и вкъщи. Баща ми.. баща ми бе мъж под чехъл – каквото му кажеше мама това и правеше. Отраснах само дете, забавляващо се във въображаем свят, с книги и играчки – пръчки, които си въобразявах, че са хора и са мои приятели. Когато станах на 12г. започнах да се бунтувам срещу този закон училище-вкъщи без право на приятели и живот, но майка ми постоянно ми натякваше колко лоши хора има, щели да ме изнасилят, да ме дрогират … и прочие и прочие параноични глупости на болна жена. Живеехме в една стая при баба ми и дядо ми от страна на майка ми. Беше ми много тъпо – подрастваща тинейджърка да спи с родителите си!? Освен това имах и проблеми в общуването – бях станала интроверт, не умеещ да общува с другите защото просто не знаех как. 8 клас влязох в икономическа гимназия и тогава чак ми взеха първия комп, който използвам и до днес. На 16г. просто ми дойде до гуша от постоянните драми и заплахи на майка ми, колко часа съм се прибирала, с кого съм общувала, било опасно … писна ми и от печката на дърва, която цибреха до леглото ми всяка вечер и не можех да спя от жега. Една вечер закъснях, прибрах се не в 20ч. а в 21 – майка ми тръгна да ме бие още от вратата как мога да се прибирам толкова късно, щяла да ме смачка за да се науча и ме удари с цепеница дърво – тогава ми падна пердето, забравих че ме е родила и отгледала, изтръгнах дървото и я цапардосах през лицето с шамар. И до ден днешен съжалявам за това, но тогава не разсъждавах. Събрах си багажа и исках да изчезна, баща ми ме задържа. Баба ми ги изгони с баща ми да живеят на село, а аз взех стаята. Майка ми тръгна по лекари и малко се пооправи, не ми държеше сметка къде ходя и какво правя. Аз дори и като останах сама не се събирах с приятели, просто нямах такива, не ходих и по клубове, не харесвам чалгата – слушам хеви метъл и рап, техно също. Спортувах редовно сама, харесвах бойните спортове и стрийт фитнеса. Играех компютърни игри от типа на Counter Strike и Call of Duty. Оценките ми бяха отлични, взех си зрелостната матурата миналата година с много добър успех по Бел и География ми беше втората матура. Нашите ме убедиха обаче да не кандидатствам в университет – а и аз не знаех къде да кандидатствам изобщо, целия ми клас писа икономика и се пръснаха в София, Свищов и Варна. А мен не ме влече икономиката, пък и толкова много хора я записват всяка година, едва ли имаше реализация за всички. Поработих малко лятото, изкарах пари за шофьорска книжка и я взех. Търся си работа с нея, но все не ми излиза късмета, започнах и като продавачка да си търся работа пак без успех. Замислих се какво искам да постигна и всъщност на първо време искам да се махна от родния си град, малък е, тук всичко става само с връзки и турски език. Няма работа за българи, само те използват. Споделих това на майка ми и тя пощуря – обръщала съм гръб на семейството си, щели да ме е*ат само, само курва щяла съм да стана, била съм длъжна да ги гледам … разочарова ме. Реших да си търся университет да кандидатствам, само така ще мога да се махна от тук и от нея, пък и мога да кандидатствам за пълна стипендия, не съм от хората, които ги мързи да учат, успоредно с това ще и работя. Но съм изправена пред дилема: от една страна си мислех за Симеоново – за противопожарна безопасност, винаги съм искала да върша нещо полезно, да помагам на хората, да спасявам животи, добре съм физически, тренирам откакто се помня и психически съм издръжлива, но съм чувала, че там се влиза само с връзки и пари и не знам, от друга страна искам да се реализирам и в чужбина, да видя свят, да обиколя държави и забележителности, влече ме биологията, природен човек съм, с удоволствие бих желала да изследвам непроходими гори и джунгли, да се провирам в тесни и опасни пещери и да катеря чукарите на непроходими планински проходи. Да опознавам начина на живот на различните видове животни, да ги наблюдавам с часове, дни, да пътувам постоянно към нови и непознати места. Как мислите вие, към кое да се насоча – първото или второто и в кой университет в България мога да изучавам природни науки за втората ми мечта – биология например? Ще се радвам да публикувате това, важно е за мен и благодаря предварително на включилите се.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 188b64bba2 |
|
1. здравей,
първия вариант ми се струва по-добър. Относно втория - хубаво си го представяш така както е по филмите, но не вярвам в България да може да се реализираш. А ако стане - то ще е на много ниска заплата. Само за справка - работещите в обсерваторията в Рожен взимат около 400 лв чисто - и това са хора с много опит, висше образование (не едно), знаят по няколко езика...
Във всеки държавен университет може да влезеш. Слуховете, че ставало само с връзки не са верни. Естествено ако имаш много сериозни вързки, може да ти бъдат от полза - но не повече.
изискват се умения и само най-добрите влизат.
Ако не в Симеоново - кандидатствай и в други университети. ако се подготвиш добре за входния изпит, сигурен съм, че имаш реални шансове да влезеш в избраната от теб специалност.
Поздравления, че мислиш за продъжаване на образованието. Пожелавам ти успех и не се отказвай!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 1c29c4dbf4 |
|
2. Биологията въобще не е обикаляне на джунгли... Тя е природна наука, която е свързана с един куп др. науки-химия(аналитична, органична, неорганична, биохимия, физикохимия)физика и т. н. Самата биология е много всеобхватна наука-учи се за безгръбначните и гръбначните животни, за микроорганизмите, за растенията, като се учат техните структури, от какво са изградени, техните местообитания и т. н. Изучават се предмети като систематика на висшите растения, анатомия и морфология на растенията, висша математика, хистология и ембриология, клетъчна биология и т. н.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 65c72c2bae |
|
3. Биология и микробиология можеш да учиш в София, но се замисли че археологията е свърззана с повече ходене и разкопки и най вече ходене из гори и местности и други държави. Браво че имаш мечти Авторке!! Само така :)
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f3f37bba1a |
|
4. Пловдиският уневерситет
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 73b25bd87e |
|
5. Ужас вашите са ти съсипали живота отвсякъде първо са те лишили от нормално детство, второ не са ти позволили да следваш мечтите и трето ти вменяват, че си длъжна да ги гледаш. А ти кога ще живееш, кога ще създадеш семейство не ги интересува. Още, когато са те спряли да кандидтстваш е трябвало да си вземеш шапката и да не ги погледнеш повече! Родителите ни ни създават, но ние не им принадежим до живот! За другият проблем с общуването ще трябва може би да посетиш психолог за да се оттърсиш от отровното влияние на вашите не е лошо също да прочетеш книгата „Отровните родители ”. Колкото до следването биология има в СУ, в Пловдивския, във Великотърновския. Бягай от вас колкото се може по далеч и следвай мечтите си. Няма да елесно отначало, но има ли желание има и начин! Дано съм била полезна ж. 22 :-)
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 81db133ffd |
|
6. Здравей,
Интересна история си имаш. Много си малка и неопитна, затова се вслушай в съвета ми. Завърши някакво образование и след това напусни тази държава. Започни нов живот. Или кой знае докато учиш може живота ти да се промени. Щом те влече биологията, запиши медицинска специалност, с нея ще имаш бърза реализация не само тук, но и в чужбина.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c98b513e04 |
|
7. Честно да ти кажа хем те съжалявам, хем ми е смешно. Майка ти не е била права да те удря и да те кара да се прибираш рано при положение, че живееш в малък град или село, а не в голям и не е толкова опасно, но и ти трябва да разбереш, че тя не е добре и е била нормална нейната реакция. Съветвам те да отидеш в Пловдив, аз съм ходила и е хубаво и смятам, че ще се впишеш. Отностно Симеоново, аз съм от София и е вярно, че се влиза с връзки и пари, а ако си от тук си още повече с предимство, но моето мнение е, че е по-добре да работиш професия от която ще печелиш много пари, щом не те мързи да учиш за нея. Пожарникарите си рискуват живота за мижави заплати. Като искаш да пътуваш и да промениш начина си на съществуване, не това е начина. Също така се усеща селянката в теб, искала по чукари да се катери. Миличка София не е за теб, тук ще бъдеш смачкана и то доста. Лично аз съм от момичетата, които ходят по дискотеки, слушат чалга, моите приятелки са същите, но аз поне уча за разлика от тях, но ако попаднеш на такива като тях може да си сигурна на 100%, че ще те тормозят и обиждат, защото тук масово хората са такива. За чужбина просто до този момент можеш да забравиш, прекалено е скъпо за твоя джоб на този етап от живота ти. Там независимо от професията и дали е частно или не, струва най-евтино 9000 евро за година, кажи речи 18 000 лева, което за мен е окей, но за теб не е, затова по-добре завърши тук и като припечелиш пари, тогава си направи ексурзия или замини на бригада.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: d3e5323432 |
|
8. Първо да благодаря още веднъж за коментарите! Номер 6 може би си права, може и медицина да следвам.
До номер 7 - да, отчасти смешно нали да отраснеш в семейство, което не може да ти даде пари да си облечеш скъпи парцалки и да се въртиш на чалга музика!? Всъщност по някаква ирония родителите ми са чалгари, ама виж ги какви да гадняри. И извинявай, не всички, които искаме да сме далеч от клуба и циганските ви заведения на вас "софиянките" сме от село. Такива като теб и приятелките ти ги хапвах за закуска в гимназията с елементарното си порнографско поведение и акъл на пиле. Ама като ви свалят на земята и много плачете. Може родителите ми да са ме мачкали, но в такива кифли сте ми под нивото, съжалявам, с пошло поведение и на всичкото отгоре надути... :) Дано по- скоро се изнеса от тази чалгарска държава с плиткоумни хора като номер 7.
От Авторката!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 6b86a90550 |
|
9. Номер 7 защо нападаш момичето, и аз съм от София, но обичам такива приключения от време на време имам приятелка от Дупница от старата ми група и изобщо не съм и се подигравала затова, че обича да се катери по планините дори съм ходила с нея на походи! Като дете обичах да си играя с животните на село и да тичам по поляните лятно време. Прави ли ме селянка това а? Това, че се обръщаш към момичето по този начин показва колко е ограничено мисленето ти явно заради чалгаджийското влияние. И дали изобщо си софиянка или вашите са преселници отнякъде изобщо не се знае. Язък, че уж твърдиш, че си ученолюбива
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 6b86a90550 |
|
10. И още нещо 7 ми номер, имам колеги от провинцията, които са много по - интелигентни и пробивни, че не моеш да си представиш. Имам колега от градче до Дупница, който вземе ли думата по маркетинговите въпроси може да отвее всички и колежка от Балчик, която на една защита на курсова работа ни ски шапките просто! Тъй, че не изкарвай всички смотани само защото не са от "Голямото добро утро " аз дори да съм уважавам всички хора!
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 78d90764f5 |
|
11. Според мен ти не си дете в саксия, защото на такова дете и му се помага непрекъснато. Ти си дете-заложник на болната си родителка.
Интересното е обаче, че ти не изглежда да си психически болен човек въпреки детството си - борила си се със ситуацията и си успяла да се пребориш.
Подкрепям решението ти да се махнеш от там, но не и заради учене заради самото учене, защото не си намерила работа в едно единствено населено място - за да учиш ти трябва интерес, хъс към нещото, което искаш да правиш.
Ако имаш интерес да работиш в МВР или като пожарникар - ОК, това трябва да учиш или не учи на първо време докато се ориентираш - отиди да рабориш примерно като камериерка в курортите - още днес можеш да заминеш към Банско примерно с осигурен подслон и храна.
Най-вече ти липсват социални контакти, опит с другите и с различните житейски ситуации.
Това е начинът да заминеш още днес и да имаш осигурен подслон, работа, храна и някакво заплащане ред и някой отново да ти показва посоката.
В момента не ми се виждаш иначе готова - желанията ти се простират от пожарната, през медицина (!!!! ), до реализация в чужбина????
Какво искаш всъщност???
И още не си кандидатствала, но вече имаш оправдания за разни връзки и глупости?
Среден вариант на всичко това е да посетиш школата на МВР за полицаи. Не е ВУЗ, а 3-6 месеца те подготвят да бъдеш обикновен полицай навън. Моя приятелка след Средното никъде не я приеха и записа тази школа БЕЗ ВРЪЗКИ - плащат ти, имаш общежитие и се запознаваш с много хора от цялата страна - тя се запозна с бъдещия си мъж примерно. След това почна веднага работа в МВР и записа задочно Педагогика. Днес е офицер, защото има Висше някакво, но най-вече, защото работи с хъс и желание.
Пак казвам без връзки!
Стига с тези връзки! 90% от хората навън нямаме никакви връзки и сме с подобен бекграунд като Авторката, но се справяме. Липсата на връзки не може да ти бъде оправдание да не се пробваш.
Ако искаш да учиш медицина ще трябва да си намериш спонсор да те издържа, защото това е най-скъпото следване пари за живот и храна??? От небето ли ще паднат? Не можеш да работиш паралелно с такова тежко следване
В чужбина ако искаш да се „реализираш“, защо не отидеш в чужбина. Търсят непрекъснато хора като теб, но имах в предвид, че 70% от българите поне в Германия, която в момента е дестинация номер 1 са на социални помощи или частични социални помощи, защото печелят прекалено малко, за да се изхранват. Смятай каква е „реализацията“ на масите навън и няма да те лъжа - масата хора, които са на социални са като теб - от село, без квалификация и не успяли в България изобщо да постигнат нищо - тоест хора, които нямат какво да губят. Германия вече е известна сред образованите и квалифицираните българи като „държавата за нищо неможещите и незнаещите“, така че реализация там ако търсиш на опашката за помощи ще е правилното място, но ако искаш повече от живота се стегни, вземи си куфарите и отиди или в курорт, или в София да работиш и малко по малко да си уреждаш живота в посока професия, образование, бъдеще.
Никой не е казал, че трябва да си висшистка. Една фризьорка или козметичка да станеш пак ще можеш да си изкарваш хляба.
Освен това ти не си ли дипломиран счетоводител?
Защо не си търсиш работа като такава в София? Вярно, че плащат малко на среднистите, вършите цялата работа, но ще научиш много и ще станеш истински счетоводител с практика и после можеш да се развиваш и в тази посока....
В момента не си сторила първата крачка в каквато и да е посока и от теб зависи всичко.
Всеки 1 ден на село обаче те отдалечава от мечтите ти.
ДО 10
Като човек от „Провинцията“ мога да ти гарантирам, че това не те прави по-интелигентен - просто в Столицата идват най-пробивните, нахъсаните, мотивираните. Отиди в Провинцията да видиш каква паплач се размотава по кафетата и улиците - това е остатакът.
Хора всякакви навсякъде...какъв ще си не зависи от провинция или Стоилица
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
