Споделена история от Образование |
Нужда от малък съвет - образование
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1132 пъти
Здравейте модератори и читатели.
Жена съм на 19г. Минала година завърших и кандидатствах висше във Варна - медицина, някак си супер прибързано и необмислено – матури, абитуриентски, кандидат студентски изпити – главата ми пушеше и не мислех трезво. Родителите ми са консервативни и властни хора, не постигнали нищо в живота и притискащи единственото си дете – аз да бъде нещо което ТЕ искат да бъде, но не и аз. С цялата си наглост дойдоха да живеем в една квартира, а аз си мечтаех, че като завърша и стана пълнолетна най- после ще се отърва от тази диктатура – аха блажени са вярващите, докато все още си вярват. Търпях ги докато бях в гимназията, защото ме издържат, но сега просто ми писна да се разпореждат с моя живот и когато почнаха да ми забраняват излизания, дори ми забраняваха да работя и изкарвам мои пари!? През ноември м. г. започнаха да ми влачат „добри момчета“ в квартирата и да ме сватосват – е чашата преля, насолих ги яко, че ми пропиляват живота, МОЯ ЖИВОТ, дори и неканеното момче ми отнесе острия език и ругатните. Такъв човек съм, търпя търпя и изригвам като вулкан и помитам всичко и оставям мъртвило. Събрах една чанта с тениска и дънки, които аз бях си ги купила със стипендия, взех си жалките спестявания и се ометох светкавично от дупката.
Прибрах се в родния си град Шумен с влака в полунощ, сама и разярена, имах двама приятели останали там, обадих им се да ми помогнат поне за една вечер да остана при тях, ха да ама не за тях купона беше по важен от приятел на улицата, то за това са и в минало свършено време „приятели“ … такъв е живота … мислиш си че имаш приятели на които да се опреш, но накрая си на улицата. Спах по пейките, хванах се на работа, две даже – през деня куриер на пици, а после като сервитьорка до полунощ. Стъпих си на краката, намерих си стая под наем при възрастна двойка, добри хора са, пекани, разбираме се супер. Началото на този месец останах само с едната работа като куриер разносвач. Успях, сама, и съм много удовлетворена от себе си. Мисля, че свободата е била първото нещо което така съм искала искрено. Но в последните дни се замислих какво всъщност искам да бъда? Какво искам да постигна в живота? Да бъда или да не бъда … не искам да съм адвокат или юрист, защото законът в тази държава е против хората и нормите в които аз вярвам, не искам да ставам и икономист – завърших икономическа гимназия – тази наука просто не ми се отдава, не искам и да съм лекар, прекалено натоварваща професия за веселяк като мен. Всъщност аз съм странна личност – умея да си прикривам чувствата и то много добре, своенравна съм, упорита, отговорен човек съм, върша си работата точно и сръчно( може би затова бързо си намерих работа), иначе съм човек на действието, обичам да върша нещо полезно, а и ако ми хареса мога да го правя без почивка. Лесно се сприятелявам, но трудно допускам хора наистина до себе си, след онези „приятели“ това стана още по- трудно. Какво обичам да правя – аммм обичам да спортувам и да поддържам форма, също ми харесва да влизам в образи на различни хора, звучи странно но наистина, чета книги, гледам филми и копирам някой образ на герой и започвам да говоря като него, да се държа като него, дори забравям да изляза от образ понякога. Това ме накара да се замисля дали да не стана актриса, ама дали не ми е късно вече, не съм ходила на актьорски курсове никога, а в България актьорството е пошла професия. Не знам къде може човек да се развие в тази сфера и дали може да успее в чужбина, за това и разсъждавам тук, ако може някой да сподели мнение? Не искам някаква звезда да ствам или нещо подобно, просто мисля, че това ще е професия като за мен. Не искам театрално изкуство, а филмово, може и като каскадьор да се пробвам, авантюристка съм по природа, скачала съм два пъти с бънджи и с парашут от самолет пффф този прилив на адреналин е несравним, често ходя по излети дори и сама в гората (ако щете вярвайте пари не искам) с пренощуване и т. н. Мисля, че моите размисли и страсти станаха прекалено дълги, за което се извинявам ;) и за правописните грешки не ме съдете – пиша бързо каквото ми дойде на акъла и за това. Ще се радвам, ако някой се включи с инфо за актьорството и благодаря, че изчетохте романчето ми. Хайде със много здраве и лека вечер или ден когато и да го четете това!
|
